Създаване на Древен вампир

dora lovey
Име:Дрина Крамър
Години:17/ около 3000
Дарба:Телекинеза
Външен вид:Дрина обикновенно е с червена и черна коса.Дълга, права и спусната. Изваяно тяло, като от глина.Грациозна походка, хубави високи крака.Много бледа, нежна и мека, като коприна от Египет.Устни в кърваво червен цвят.Зелени очи, като на котка.Погледът може да те омае очарователно.Обаятелна и блестяща усмивка.Прилича на гръчка богиня, излязла от някое велико и древно произведение на изкуството.
Характер:В миналото тя е била добра и приветлива личност.Днес се държи, като истинска кучка.Бесърдечна, студена и нагла.Обожава да използва хората и да си играе с тях.Няма много приятели, съвсем тесен кръг от вампири, с които почти не се вижда.За да се сприятелиш с нея, трябва да си като нея, ако не те използва за храна или за играчка.Най-добре би я описало гледката на лъвица ,която напада плячката си!
История:Родена е някъде по земите на днешна Великобритания.По времето на викингите.Мило добро момиче, помагащо на всекиго в началото на живота си.Семейството и е било голямо, но всички са били обити от върколаци.След като в селото където живее има нападение от върколаци, които избиват цялото и семейство, тя пожелава да се превърне във вампир.Тя знае за тях твърде малко, но е чувала, че могат да се борят срещу върколаците!Твърдо е решена да стане вампир за да отмъсти.Превръща я един мистериозен и галактен вампир, към който тя изпитва чувства.След превръщането той повече не се появява в живота и но тя винаги ще го обича.След превръщането във вампир, спира да чувства и така до днес.Можеби някъде в нея има малка частица любов и доброта, но засега няма кой да ги открие.

Одобрена си, добре дошла във форума... Smile

Име:
Айлин Роузмари Скот

Години:
18 / Много

Дарба:
Електрокинеза

Външен вид:
Красотата не идва просто така от нищото. Тя е нещо сложно и обратимо.. Красотата може да е вътрешна и външна, а в редките случаи и двете. В крайна сметка тя е нещо, което се постига чрез пълна промяна, необратимо. Истинската красота не принадлежи на човешките създания, а на нещо много по - висше от тях ..
Айлин може да се похвали с тази красота, която притежаваше дори като човек, но не, тя не бе обикновено човешко същество, като онези мърляви селяци. Айлин Роузмари бе едно от онези същества, които приличаха на човешки. Косите й медено руси, меки като копринено парче плат. Очите й запленяващо сини, с онова странно палаво пламъче. Човек трудно можеше да откъсне поглед от тях. Лицето й ангелско, сякаш изваяно от мрамор, бледо, лъчезарно. Всяка фибра от нея бе така нежна и крехка, така чуплива. С времето обаче всичко се променя, дори красотата. В този случай Роуз се разхубави още повече. Необратимото я направи с още по - ангелско лице. Сините очи загубиха предишният си блясък, но останаха все така красиви.. Устните й спряха да се извиват в онази невинна детска усмивка , но не изгубиха плътността си. Кожата й спря да бъде крехка, чуплива, лесно наранима.. Всички тези човешки слабости бяха заменени от гранитното покритие...

Характер:
Три думи.. Само три думи, които перфектно биха ви описали характера на госпожицата. Горделива, арогантна и коравосърдечна. Три думи с толкова многозначително значение.. Суон е една много странна личност, която рядко бива разбирана от другите. Гордостта й няма граници. Би пренебрегнала всичко и всички, за да запази и последната си капка гордост. Звучи егоистично и всъщност е точно такова. Това е една от хилядите й други лоши черти. Винаги поставя себе си на първо място, не би видяла смисъл да се жертва заради някакво друго същество било то и нейн роднина... Ако я познавате е невъзможно да не сте забелязали арогантния й поглед, който многозначително обхожда лицата ви. Но с това се свиква толкова лесно, като поносима част от непоправимата й същност.. Но възможно ли е изобщо да се свикне с коравосърдечността й ? Та тя би убила някой просто за забавление. Би се забавлявала от мъките на всичко живо и от болката в очите им.. Въпреки това тя цени човешкият живот прекалено много. Би убила всеки дръзнал се да превърне човешко създание във вампир. Фактът, че тя самата е нещо такова я побърква. Понякога и липсват онези странни човешки нужди и чувства, които не би могла да изпита никога повече..

История:
Историята на някой толкова възрастен е доста сложна за проследяване и въпреки това аз ще ви я предоставя цялата. Разбира се с някои незначителни пропуски, които не би трябвало да ви интересуват...
Айлин Роузмари Суон е родена преди много време.. Майка й - Кали била необикновена жена влюбила се в неподходящият човек. След хиляди вражди и оспорвания тя най - накрая се омъжила за принц Томас..
Детството й било щастливо и забавно, въпреки че липсата на майка я потискала понякога. И все пак тя била дете, което лесно се поддавало на лъжи и сляпо се доверявало на баща си..

/ Първи спомен /

Денят бе заразителен. Слънчевите лъчи настоятелно галеха всяка една повърхност, която можеха да достигнат. Пролетта се завръщаше с пълна сила. Първите пролетни цветчета вече бяха разцъфтели в близката околност. Птичките пееха поразителните си песни, галейки слуха на всяко едно създание в околността.
Две руси главички се подаваха иззад едно дърво, оглеждайки местността предпазливо. Тези момичета бяха като две капки вода. Не напълно еднакви, но въпреки това поразително красиви. Детският им лъчезарен смях се носеше наоколо, звънлив като песента на птичките.
- Виж, виж ! - изписка едното момиченце сочейки бялото зайче, което пъргаво и страхливо се шмугна в храстите. Другото дете нетърпеливо се затича към тези храсти, за да погледне по - отблизо, но така и не успя да зърне животното както му се искаше.
- Ти гониш ! - изпищя то внезапно решила, че ще играят на гоненка. Роуз се хвърли след нея опитвайки се да я настигне. В крайна сметка тичаха около петнадесет минути преди Роумари да се хвърли върху сестра си и да я събори във възможно най - калната локва, която можеше да съществува..
- Хванах те ! - засмя се тихо и отмести един залепнал кичур от лицето си, целувайки бузката й.

/ Край /

Двете сестри растели и започнали да обръщат внимание на родителите си все по - малко. Разбира се, това било груба грешка.. Ах, само ако знаели, че ще останат без майка... Айлин не мислела за тях почти никога, освен в редките случаи , в които и трябвало някаква помощ. Започнала да прекарва повече време с баща си. Помагала в къщната работа, грижела се за нуждите му въпреки че имали огромна прислуга. Стараела се да бъде любимата сестра.. В крайна сметка това свършило бързо...

/ Втори спомен /

Айлин отвори големите си сини очи, сънено протягайки малките си ръчички. Беше се успала.. Скоро щеше да дойде майка й, за да се разходят в градината както обикновено.. Слънчевите лъчи отдавна се бяха процедили през затворения прозорец. Падаха върху бледото й лице, придавайки му малко по - жив цвят.. Али обичаше слънцето, усмивката й грейваше винаги щом го усетеше върху кожата си, независимо от настроението си.. Пъргаво се изправи от голямото легло и се затича към скромният си гардероб.. Подбра нещо семпло, но изискано. Опитваше се да се прави на голяма, понякога дори обуваше токчетата на майка си. Разбира се, след това следваше лек скандал, който не бе никак напрягащ за детето.. Малката Роузи , дори на забеляза скъпата, френска хартия, която лежеше на нощното й шкафче.. Върху нея бе изписано с ясен, четлив почерк, със малки, ситни буквички....

" Мила, Роузи..

Знам, че няма да успееш да простиш тази ми постъпка, но не тъжи ! Нищо няма да се промени, освен тези сутрешни разходки, които и без това не харесваш. Тъй е отредила съдбата за тебе и мене.. Разделени за цял живот може би, но какво е животът без малкото ми Слънчице !? Ще те чакам през вечността.. Надявам се да не разбереш реалното значение на тази дума, но ако все пак се случи знай, че аз ще съм някъде там.. Съжалявам, че ви изоставям, но е твърде опасно. Не се страхувай, ти ще се справиш с всичко, Айлин Роузмари.. Вярвам в теб !

Обичам те !
Кали Суон ''

Чакаше я в продължение на петнадесет минути , преди да се изниже през вратата и да се затършува из другите стаи.. Изскочи дори на двора викайки майка си. Бе упорита и прекалено твърдоглава.. В крайна сметка се качи в стаята си, решена да не слиза през целия ден. Когато забеляза нежната хартия върху дървената мебел развълнувано се впусна да чете.. Вече умееше да го прави ясно и перфектно. Гласчето й бе тънко и придаваше нежност на всеки един текст, дори на ругатните, които бе открила в семейната библиотека.. Телцето й застина на място, по нежното й личице се стичаха сълзи.. Инстинктивно се прегъна на земята в ъгъла на стаята.. Плачеше тихичко в продължение на няколко часа.

/ Край /

Животът й се промени драстично от този ден нататък. Вече бе друга, по - мрачна.. Онази лъчезарна, детска усмивка се бе изпарила от лицето й. Държеше се грубо с абсолютно всички без никакво изключение. Бе станала непоносима, особено в юношеският си период.. Забъркала се с много лоши хора, престъпници, желаещи смъртта на баща й. Тя обаче нямала нищо против да сложи край на живота му със собствените си ръце.. Не, не си водете погрешни изводи.. Така и не направи нито един опит за това , но не се поколеба да убие мащехата си.. Сложи край на живота й бавно и мъчително. Убиваше я с поглед.. Промените нараснаха. Умът й не бе на човек, а на животно.. Искаше да убива и не се възпираше.. Мина време от както укриваше малката си тайна.. Съзнанието й бе запленено от друга мисъл, а именно нов господин в града. Започнала да се вижда с него . Прекарвали прекалено много време заедно..

/ Трети спомен /

- Аз съм престъпник .. Убивам хората за забавление - произнесе го с такова обожание, тихо , сякаш се опитваше да сдържи вълнението в гласа си. От толкова време искаше да му го каже.. Сините й очи се впиха в него преценяващо. Опитваше се да види замръзналите му черти, да намери някаква реакция. Нещо друго освен тази плашеща статуя.. Навън бе вечер и именно затова бе решила да му го съобщи сега, за да няма свидетели за предстоящия скандал.
- Защо го скри от мен ? - промърмори накрая мъжът. - Отсега нататък те очаква един много различен живот, красавице.. - замаскираше вълнението си твърде лесно, докато глупавото момиче стоеше мирно и доверчиво, очаквайки разбиране.. Не го получи, не получи и дума повече. Само и единствено болка.. Но това не свали арогантния поглед от лицето й. Започна да й причернява. Знаеше, че това е краят, но не се страхуваше. Спря да слуша думите, които сипеше тъмнокосият, беше се съсредоточила единствено върху парещата болка във врата си.. Дори когато той спря да вкусва от сладникавата й кръв.. В крайна сметка тя също отпи от неговата кръв.. Накрая просто затвори очи, твърде изтощена, за да направи друго..
Започна да се съвзема, усещаше силата в себе си и някаква нотка лудост, която я побъркваше.. Видя и мъжът.. Усмивката му бе самодоволна, беше се справил със задачата си почти идеално. Оставаше само да й предостави двойничката.. За щастие той бе подготвил домашното си, предостави й и двете..
- Избирай.. - гласът му бе монотонен с някаква престорена нежност. Айлин установи, че той й бе говорил така през цялото им запознанство.. Всичко бе измама, искаше тялото й за своя интригуващ експеримент.. Роузмари затвори очи и вдиша аромата от двете същества. Несъмнено предпочете човешкото, нещо и подсказваше, че другото нямаш да свърши никаква работа..

/ Край /

В крана сметка Айлин вече не бе обикновен човек, бе нещо много по - различно, по - чудовищно.. Така и не успя да прости на младият господин за тази му дързост, да я превърне в нещо такова, но въпреки това му се подчиняваше безрезервно. Избяга от дома си, от баща си, от всички.. Въпреки това поддържаше връзка със сестра си. Понякога си уговаряха срещи, а друг път се задоволяваха само и единствено с писма.. И този период отмина така бързо след като младата девойка се влюби в простосмъртен, който бе решена да превърне във вампир. Любовта им бе безгранична, без тайни и непосилни желания. Но всичко има своя край независимо кой го причинява. В този случай виновникът бе само и единствено госпожица Суон. Той знаеше тайната й още от самото им запознанство, но не това бе причината. Русокосата успя да сложи край на живота му. Успя да съсипе единственото нещо, което я караше да се усмихва само с едно грешно движение. Понякога се случваха такива неща, но тя така и не успя да преживее болката от загубата му.. Продължи да се скита през хилядолетията задоволявайки се с обикновени забежки, които приключваха с бавна, но сигурна смърт..

Допълнителна информация:

- Пушач е
- Умее да свири на пияно и има невероятен глас

Снимка:
Taylor Momsen

Nathaniel Buzolic

Име: Кол

Години на героя: 19/амии.. много са, над 2000!

Пол: Мъжленце!

Раса: Първороден, Древен, From the Oldest Family... както искате ме наречете!

Професия, занимание: ами последно си спомням как ... брат ми ме намушка с кама! А ако питате за момента, след като братята Салваторе и Илайджа, който не знам защо не беше с кама в сърцето, махнаха моята... главно с.. нищо! :/

Характер: Кол... Кол.. Кол... той е... непредсказуем и определено не прилича на никой от братчетата си. Когато се ядоса, става прекалено агресивен и не умее да сдържа нервите си както останалите от семейството му. Но за разлика от тях, може да се вслушва в думите на хората, на които държи. Както всяко лошо момче - обича да ходи по нощни клубове, пиано барове и всяка нощ да е с различни момичета. Все още не е срещнал любовта на живота си, но... има време. Хората казват - няма времето да чака нас, но при него... е точно така!

История: Сега, Кол има трима братя - Никлаус, Илайджа, Фин и една сестра - Ребека, един от братята му умира след като е гледал превръщането на хората във върколаци. След тази случка баща му е принуден и решава да ги превърне във вампири с помощта на майка му, която е Original WITCH! Тя е създала първите вампири на земята. Само, че са били проклети да не могат да излизат на светлина. Но тогава вещиците също им идват на помощ - пръстени, които да ги предпазват от слънчевите лъчи. Брат му Клаус убива майка им и обвинява за това баща им - Майкъл. Затова Майкъл през целия си живот преследва единствения си жив потомък, засега! Когато Стефан е под контрола на Клаус, той го спасява от великия план на братчето си Деймън, който за малко да убие Клаус. Но Стефан му бе подчинен и спря брат си да забие кама в сърцето му. Тогава вече Клаус беше хибрид, но това не пречеше на смелите братя Салватор да го убият! | Е, сега вече, камата ми е извадена и аз съм си жив и здрав, готов за вълнуващ живот.

Външен вид: Кол е с пъстри очи и светло кестенява коса, дори на слънце е руса. Не много висок, близо 1 метър и 70 сантиметра и е слаб. Пада си по старомодния стил, но често знае за всички нови модни тенденции и можеш да се обърнеш към него за всичко свързано със всеки стил. Мускулест е, а дори не е полагал грижи за тялото си. Явно просто такава е природата му.

Дарба:
- Умее да манипулира ума, тялото и емоциите на дадено същество.

- Чете мисли.

- Може да лекува всякакви болести и наранявания по тялото си със свръх скорост.

- Притежава вечен живот и вечна младост.

- Има свръхестествената сила да чува от далеч, да вижда от далеч, изострен слух и силно обоняние, може да вдига спокойно до 300 кг.

- Умее да се движи ненормално бързо.

- Нечовешка издържливост.

Допълнително:

-Обича да яде пица на прозореца, колкото и странно да звучи.

- Опитвал е всякакъв алкохол, но на първо и второ място съответно остават Брендито и Бърбъна.

- Мрази цигарите!

Местоживеене: Къде живея ли?... Ами... да предположим... навсякъде, по всяко време!

Одобрени сте, добре дошли във форума. Smile

Създаване на Древен вампир - Page 2 27-91

Име:
Rebekah Mikaelson

Години:
18 човешки / вампирски неизвестни

Дарба:
Има имунитет срещу всякакви дарби и да ги присвоява.

Външен вид:
Ребека има красива руса коса и сини очи.Не е много висока и поради този факт постоянно носи само обувки на висок ток.обича модата и винаги я е следяла.Мрази да си сменя стила често,затова се застоява повече в един,а когато и писне го сменя.Има прекрасно овално лице и плътни устни.пази фигурата си като ходи на всякакви спортове.

Характер:
Ребека е голяма кучка.Много мрази някой да и се изпречва на пътя,а ако това стане лично премахва пречката.Винаги казва това което мисли за хората или по дадена тема.Много мрази някой да и се противоставя или командва.Винаги прави това което иска.Готова е да направи много за семейството дори и когато не го заслужават.Способна е и да обича,но трябва наистина да е хлътнала по някой.А това няма как да се случи понеже сменя момчетата като носни кърпички.

История:
Тя е родена през 10в.Израснала е в голямо семейство.Има четирима братя.Семейството и е било много сплотено и единно.никога не са заставали един срещу друг.Когато Ребека става на 18 майка и превръща нея и братята и във вампири за да ги защити от заплахата която ги очаква.Но тогава брат и Клаус убива собствената им майка,но не казва на никой.Лъже собствената си сестра в продължение на векове.В днешно време,когато всичко се е променило те имат шанс да бъдат това което не са могли да бъдат.Едно семейство.Въпреки всичката омраза те са заедно.Когато брат и Клаус я събужда от доста дълъг сън тя е разярена и ядосана понеже е била затворена в ковчег за доста дълго време.

Лик:
Claire Holt

Сега видях че вече е заета .. Съжалявам ще го променя !

Spoiler:
Име:Брит Робъртс
Години: 17/177
Раса: Вампир
Дарба:Чете мисли,има смразяващ поглед,който може да убие човек.
Външен вид:Има къдраво руса коса,която се разпрострира до гърдите й .. Има красиви сиви очи,устните й са красиво очертани,зъбите й са бели.Кожата й е бяла и красива .. Тялото й е стройно ..
Характер:Алисън е мила,обича живота.Мрази това,че трябва да убива , за да се храни.Не обича факта , че е вампир .. Спокойна,настоятелна.Когато се ядосва използва силата си върху човека , който я нагрубил или й направил нещо ..
Работа:Учи се!
История:Родена е преди 161 години, на 16 юли в голем град.Семейството й не се интерсувало от нея тъй като , Бритни за тях била по-необикновена .. Води спокоен живот, с много приятели.Брит не обичала факта , че семейството й искало да я изхвърлят от дома й и един ден си тръгнала в Мистик Фолс .. След месец тя се устройва и намира много приятели , които тя не разбирала , че те са вампири.Веднъж един от тях и дава кръвта си да пие като я залъгва , а след това я убиват като го е направила и оттогава непреставала да пие човешка кръв,и да става пристрастена, убивала е невинни хора.Винаги мразела,плаччела и съжалявала , че е правила всичко това , но тя винаги знаеше , че нищо няма вече да се промени и това е съдбата й.След време тя научава за дарбите й и някой от нейните приятели я научават как да се контролира и да възприема само животинска кръв ..
Допълнителна информация:Има медальон с формата на луна , който й позволява да излиза на слънце и й дава сили ..
Снимка лика на човека,който използвате:Брит Робъртс

Одобрена си, добре дошла във форума. Smile

Създаване на Древен вампир - Page 2 Tumblr_lw3ehhCphI1qi3usmo1_250

Създаване на Древен вампир - Page 2 Tumblr_lw3ehhCphI1qi3usmo2_250

Име:
Никлаус,но всеки,които иска да запази живота си му казва просто Клаус.Единствено неговата сестра Ребека прекрачвала тази много тънка граница и го наричала с цялото му име.
Години:
Външно е на 20 години,но тъй като е първороден вампир тук ще има спор за годините му.Не можем да кажем ,че е стар колкото света,защото това не е възможно,защото първите вампири са именно неговото семейство.[i]Оригиналното семейство.Приблизително реалните му години са към 1000 или 2000;само косвени предположения.
Раса:
Древен вампир;първия вампир ,а след това и първия хибрид.Той държал в ръцете си всяко " новородено хубридче" ,защото имали странна привързаност и лоялност към него.
История:
Всичко ,драги читатели,започва през едно различно време,което едва ли ще успеете да си представите.Отраснал в това малко градче,заедно със семейството си той бил силено и смело момче,което с цената на всичко искал да спечели най-важното за него,а именно уважението на баща си.Работел на полето ,помагал вкъщи и се биел с меч като най-видния рицар,но това не променило мнението на баща му.Веднъж заедно с неговите братя отиват на разходка в гората,но там един от тях загубва живота си ,докато гледа превръщането на върколаците.Принуден баща му и майка му(която е оригиналната вещица) да ги превърнат в чудовища ,за да спасят семейството си.Но това било проклятие.Те не можели да излизат на слънчева светлина и постоянно били жадни за кръв.Изтребили почти цялото село,което не останало незабелязано.Майка им съкрушена от това,в което превърнала децата си се двуомела за това.Клаус разбрал и я пронизал в сърцето,казвайки ,че е Баща им-Майкъл.В продължение на много векове те били гонени от баща им(Бека и Клаус) , успели да се отърват от него.Големите анбиции на Клаус го довеждат отново в родното му градче,където успял да разгадае загадката на живото му,а именно как да стане непобедим ,превръщайки се в първия хибрид,но това си имало цена.Той трябвало да пази малкото човече Елена,защото тя била ключа към цялата система за превръщане на неговата малка армия от хибриди.
Външен Вид:
Може да се каже,че когато се родил като вампир той бе с дълга,руса като злато коса и небрежен просташки вид,но с времето и всичко друго ,което става около тях.Ново технологии ,нов свят се открил пред очите им с Бека,което ги накарало и те да се променят да бъдат в крак с времето.Сега нашия "млад " господин се подвизава като русоляв като слънцето с перфектните си къдрици и очарователна усмивка,която може да те плени.Със сочните и меки устни и поглед страстен.Елегантен само ,когато трябва да бъде със стройно тяло.Светлите му зелено-сини очи придават лек привкус на неговата красота.
Характер:

Още от сега трябва да разберете,че по-важно за него от собственото му семейство няма.Може да изключим фактите с баща му и майка му,но с времето,което прекара на Земята разбра,че единствените същества,които ще го обичат такъв какъвто е са неговите братя и сестра му Ребека.Избухлив ,недоволен с мания за контрол.Чаровен ,недоверчив ,арогантен,зловещ;много качества събира в себе си макар и лоши.Единственото ,което бе хубаво в тази странна натура бе привързаността му към някой,който докосне сърцето му.Това не е невъзможно,дами и господа,случвало се точно един път,но кой знае може да се повтори.Винаги е с една крачка напред пред враговете си.
Допълнително:

-Пуши.
-Колкото и странно да звучи той рисува и то доста добре
-Също така пише разкази и поеми.

Одобрен си. Smile

Име: Алекса Мириам Мариса Блейк (рождено име: Алекса Мириам Мариса Брут)
Години: 18 / Неизвестни
Дарба: Контролира елементите

Външен вид: Може да се каже, че е красива. Алекса е не особено високо момиче, с добре изваяно тяло. Компенсира това, че е нисичка с високи обувки на токче. Има руса коса, спускаща се на къдрици почти до кръста. Очите й са сини. Да, тя е типичният пример за това, че блондинките имат сини очи. Не носи грим, почти не слага, само малко молив. Миглите й са дълги и извити, а веждите тънки. Има хубава усмивка, когато реши да се усмихне, разбира се. Но не го прави особено често.

Характер: "Окей, да започваме, какво мога да ви кажа за себе си. Как да се определя сама?! Характера ми няма нищо общо с външността, така че не се лъжете по нея. Избухлива съм. О, да, дори на моменти повече отколкото трябва, най-често си го отнасят хората около мен, освен ако не съм сама. Бързо ми минава, може би това трябва да го пишем при положителните черти. За сметка на това съм непоносима, когато се ядосам. Не че по принцип съм най-милият "човек на света". Mоже да се държа като кучка, прекаено заядливо или чисто и просто надменно, но това да не ви прави впечатление, тогава съм безобидна. Лошо става чак когато започна да се ядосвам.. тогава е добре никой да не говори с мен. Иначе мога и да съм добра де, не е чак такъв куриоз. И все пак дори аз не могад а предвидя настроенията си, те се менят по-често от курса на долара..."

История: "Историята ми. Това е нещо толкова трудно, след всички тези години да не би да се очаква да помня всичко? Родена съм по времето на Римската република. Не Империя, по време на републиката. Тогава още не се знаеше, че ще съществува империята, беше има-няма около 510 година преди Христа. Баща ми беше ървият консул на Римската република - Луций Брут. Не питайте защо, просто промених фамилията си. Всъщност беше променена още по онова време от родителите ми, с цел моето опазване, защото Рим тогава воюваше много. Бях на 17 години, когато се разбра, че не съм Лекси Блейк, както се подвизавах, а дъщерята на консула, казано по друг начин - дъщеря на управляващия. Разбира се, враговете му ме отвлякоха. Бях държана.. наистина нямах представа колко време беше това, на мен ми се виждаха като години. Оказа се, че били минали два месеца, откакто бях пленница на враговете. Дори не знаех къде съм. Докато един ден просто се разболях, непозната, страпна болест, за която лек нямаше. А трябваше аз да съм жива, бях нужна жива на хората, които ме бяха пленили. Бях заведена в някакъв дворец, по-късно разбрах, че това е двореца на врага на баща ми. А там се отнасяха с мен като с принцеса, все едно не бях пленница. Прочути лечители от цял свят идваха, опитвайки се да ме излекуват, само и само да имат с какво враговете да притискат баща ми. Никой не успя, ден след ден живота ме напускаше. бях на прага на силите, когато видях някаква стара жена да пристъпва прага. Косите й, въпреки възрастта, бяха катранено черни, очите й сини като морето, човек можеше да потъне в тях. Ръцете й трепереха. Това беше последното, което видях, тази старица. Събудих се. Вече не бях в двореца, бях в една скромна къщурка, а пред запаления огън седеше онази същата старица. Учудих се защо съм тук, как така са ме пуснали. И тя ми обясни, в началото ми беше трудно да повярвам... Тя била вещица, а аз.. аз вече не съм била човек също. Бива съм.. вампир. Това бил единственият начин да ме спаси, за да не умра. Не вярвах разбира се, отричах го, но тя извади неуспорими доказателства, едноот от които беше чаша кръв. Удоволствието, доставено ми от това да пия тази кръв ме беше убедило в думите й. Каза ми също, че мислейки, че съм мъртва похитителите ми щели да ме погребат, но тя поискала да го стори сама, чувствайки се виновна за смъртта ми. Така успяла едновременно да ме спаси и от сигурна смърт и от това да бъда още незнайно дълго време пленница. Така и не попитах тази жена за името й, но скоро пътищата ни се разделиха. Аз поърсих баща ми, оказа се, че починал, когато разбрал, че аз съм мъртва. Така и не се показах на никой, никой не разбра че съм жива. А трябваше аз да продължа делото му, като негова дъщеря. Просто се махнах от Рим, като на около десетина години се връщах, така че да не заподозре някой. Пред очите ми Рим се превърна в нещо много по-силно и могъщо, отколкото беше по мое време. Била съм свидетелка на всяка една война, оттогава досега. Може би това ме е направило такава, каквато съм днес?!"

Снимка: Taylor Swift
Създаване на Древен вампир - Page 2 Tumblr_m0f7f646Oh1rpt62ho1_400

Създаване на Древен вампир - Page 2 Tumblr_m0f7f646Oh1rpt62ho1_400

Одобрена си, добре дошла. Smile

Създаване на Древен вампир - Page 2 Tumblr_m1jvqpM0wl1rsbnvlo1_500

Selena Gomez.

Име :
Риа Валънтайн.
Години :
19 - Много.
Раса :
Древен Вампир.
Дарба :
Изтрива спомени и чувства.
Характер : /поне 5 реда/
Изненадващо за всеки тя е доста спокойно момиче,въпреки това може съвсем спокойна да отнеме живота на нищо неподозиращ човек,ако е раздразнена. Едва ли би го показала,би си проличало по действията й. Свикнала е да бъде сама,защото когато се е опитала да живее сред хората е била обвинявана за всичко,а а нея й писнало да се доказва,още по-малко пред такива нисши същества като хората.Лесно може да те порази с леденото си държание, което я следва неотлъчно почти
навсякъде. Груба, заядлива и много непредвидима. Това са трите думи които я
описват почти съвършено. Държанието често печели много врагове искащи смъртта й, но тя никога не губи ! Не се залъгвай по крехкият й вид, тя е опасна,
хладнокръвна и никога не можеш да познаеш какво се върти в главата й. Както все
друг богинята има и добри страни. Умее да е мила ако се налага. Приказлива е,
особено когато е в добро настроение. Да я видиш такава е рядко явление.
Усмивката й се показва толкова рядко и то съвсем за кратко. Малко хора могат да
я накарат да се усмихне.
История : /поне 10 реда/
Риа,пред много много векове била мило момиче,имала голямо семейство,което обожавала.Докато един ден майка им бе полудяла и убила почти всички. Било доказано,че страда от тежка форма на шизофрения,наследствена. Риа гледала как всеки един от семейството й умирал в адски мъки и тогава нещо й прищракнало. Взела един нож и убила майка си,а когато бащата се върнал помислил че малката направила тази касапница и я изпратил на далеч в гората,за да могат през ноща вълците да се нахранят. Но уви.. не станало така. Тя се разбирала отлично с вълците,пораснала,станала много красива дама,за чудо и приказ. По пътя си срещнала един вампир, в които се влюбила. Прекарала известно време с него,докато накрая не го убедила да я превърне във вампир. След това поела по своя път изоставяйки любовта на живота си. Била съвсем различна вътрешно,тъмнината я била завзела напълно. Отишла при вече грохналият си старец и отнела душата му,а тялото му дала на вълците. Доста често изтръгва сърцата на жертвите си и си играе с тях.

Одобрена си, добре дошла. Smile

Брой мнения : 1 Join date : 14.04.2012

Име.

Никлаус/Клаус

Години

Един от първите вампири, годините му не могат да се определят точно. Иначе човешките са около 27..

Дарба.

Дарбата му като вампир е да контролира съзнанията на всички същества, може да чете мисли и в резултат на това променя душевните състояния на хората. С няколк думи, има пълен контрол върху мозъка и тялото на всяко едно същество, независимо от каква раса е то.

Външен вид.

След всичките десетилетия прекарани на земята е трудно да се определи точно един стил, точно една прическа. Променя се с всяка изминала година и вече е свикнал да го прави. Косата му е кафеничкава, на моменти рижавка и в момента рошавка, вдигната нагоре. Очите му също като самия него нямат точен цвят, променят се. Устните му имат червеникав цвят и усмивката почти никога не е искрена, а винаги изпълнена с ирония и понякога скрита зад нея тъга. Има набола брада, която е същия цвят като косата му. Носът му е нормален, фигурата му - перфектна, поне според неговите представи за идеал. Харесва се такъв какъвто е ( независимо от това, че се променя постоянно ) и изобщо не понася конструктивната критика. Висок е около 1,70. Носи нормални дрехи, тениски, протрити дънки и маратонки.

Характер

Когато става дума за него, става дума само и единствено за Н Е Г О. Хората които са около Клаус трябва да свикват с това, че той е нетърпим егоист, иска винаги да става неговото и в крайна сметка го получава. Не обича да го критикуват, никак даже. Отвръща остро на всякакъв вид критика, била тя за външния му вид или за характера му. Харесва се такъв, какъвто е. За приятели приема само тези хора, които му угаждат и просто не понася някой друг да „ води парада “. Когато изпадне в конфузна ситуация никога не показва страха или срама си. Винаги, почти винаги, ги крие под ехидната и иронична усмивка която честичко избива на лицето му. През живота си не се е страхувал от нещо и не мисли, че някой е по-силен от него. Мрази да му се противопоставят. Винаги е прав - И няма никаква сила на този свят, която да го убеди в обратното. Обича хората да го обсъждат, но ако чуе, че някой говори лошотии зад гърба му, значи въпросният човек здравата е загазил. Не се колебае да убива или да влияе на всякакви същества, безкруполен в убийствата, стреми се всички трупове след него да пазят частица от душата му. Не знам дали ще прозвучи странно, но убиването му е нещо като хоби и е успял да изгради дори свой „ стил “, почерк, или както искате го наречете. Манипулира хората около себе си, но въпреки всичко...в него има малка частица човечност, която просто иска верни приятели... Непоправим егоист.

История

– Знаеш ли, Клаус...ти си наказанието за всички мои грехове. - Проплака една жена пред малкото момче на име Клаус и го целуна по челото. Да, това беше нашият Клаус. Както се подразбра, като малък той далеч не е бил по-различен от колкото сега. Ималше е много изисквания, голям характер и беше много, прекалено много, своенравен. Бягаше от училище и не слушаше родителите си. Единствените хора на които се доверяваше бяха сестра му Ребека и брат му Клаус. Роди се в Лондон много, мнооого отдавна.
След като завърши училище се започна живота му като чистокръвен, невероятно прецизен убиец. Оставяше кървави дири след себе си във всяка къща, никога не се влюбваше, просто убиваше всички които таяха надежда, че в него може да се породи капка любов към някой друг, освен самия него. Разрушаваше семейства, превръщаше невинни хора във вампири. Първият който уби, първата кръв, която вкуси, беше тази на Дейвид Смит. След като го уби обаче, го съживи и двамата станаха нещо като приятели. През целия си живот единствените хора до него бяха Дейвид, Ребека и Илайджа.
За кратко имаше надежда да е с Тейлър Леро, но след един почти смъртоносен и за двамата бой се разделиха и повече не се срещнаха.
Въпреки своеволията през живота има нещо, което го кара да продължава да живее. Иска да се превърне във хибрид - полу-върколак-полу-вампир. Тази мечта го тегли напред, кара го да продължи. За целта трябва да убие двойницата на Катерина Петрова - Елена Гилбърт и да продължи живота си като хибрид, сътворявайки повече такива като себе си.

Снимка.
Създаване на Древен вампир - Page 2 3938755g

Създаване на Древен вампир - Page 2 3938755g

Joseph Morgan

Има вече Клаус, моля оправи си героя

Съжалявам за объркването, одобрен си Smile

Създаване на Древен вампир - Page 2 Tumblr_lulhmaQAn11qgrb7zo1_500

Nina Dobrev

Име
Катерина Петрова,по позната като Катрин Пиърс
Години
21/1000
Прякор
Кат,или просто Bitch
Дарба:
Контролиране на елемента Дух,четене на мисли,причиняване на болка с поглед
Създаване на Древен вампир - Page 2 Tumblr_luomntDA7j1r6ylwuo1_500

Създаване на Древен вампир - Page 2 Tumblr_luomntDA7j1r6ylwuo1_500

Външен Вид
Катрин е много красива жена.Тя е висока със стройно и добре изваяно тяло.Косата и е тъмно кестенява спускаща се под раменете.Носи я къдрава,но понякога я изправя.Лицето й е овално с правилни и много красиви ,черти.Кожата й е бяла и нежна.Очите и са дълбоки и кафяви.Те са най-силното и оръжие.Може да омая всеки с тях.Щом е успяла с най-древният вампир,успява със всички останали.Има чаровна усмивка с която кара околните да се усмихват заедно с нея.Но усмивката й може да вбеси враговете й защото тя обича да се смее.Стилът й на обличане винаги се е водел по модата.Дори от деня в който се е родила тя е била обличана в скъпи и модерни дрехи.
Създаване на Древен вампир - Page 2 Tumblr_lukd9p5NpM1r5ra07o1_500

Създаване на Древен вампир - Page 2 Tumblr_lukd9p5NpM1r5ra07o1_500

Характер
Катерина няма почти никаква разлика от Катрин.От малка е кучка.Винаги мисли само за себе си и прави всичко за да е добре тя.След като е превърната във вампир това чувство се усилва.Никой не може да и попречи да изпълни това което си е наумила.Изпълнява до край целите си и то с усмивка.Обича да дразни враговете си и го прави.Можеш да се побърка с жена като нея.Тя има малко приятели и много врагове.Но приятел ли си й това означава ,че е на 100% зад гърбът ти.Каквото и да се случи Катрин показва лошата си страна.Трудно излиза извън нерви ,но избухне ли по добре да не си пред очите й.Способна е да убие всеки който някога си виждал и познавал за да се чувстваш зле.Трудно се влюбва ,но влюбили се обича силно.Тя е много уверена в себе си и е голям инат.Никой никога за нищо не може да я спре.
Създаване на Древен вампир - Page 2 Tumblr_lum8oktl571qddiujo1_500

Създаване на Древен вампир - Page 2 Tumblr_lum8oktl571qddiujo1_500

История
Катерина Петрова е родена в България.Родена е в семейство на аристократи по онова време.Както сега така и тогава е имало смисъл от какво семейство произхождаш.От малка е отгледана като принцеса,получавала е каквото иска (в онези условия).Всички в градът са знаели на кой е дъщеря и никога не е имала проблем с никой.Катрин обаче винаги решава да прави това което на нея и харесва.Когато става на 19 родителите й решават,че ще я омъжват за едно момче.Катрин не е ''за'' за това решава да си отмъсти на всички.Започна любовна афера с друго момче.След няколко месеца се оказва,че е бремена.По онова време да имаш извън брачно дете се е наказвало със смърт.Баща й вдига ръце от нея и иска да забрави,че му е дъщеря.След като ражда детето ,никой не и позволява да го види.Знае само ,че е момче.Месец след това бива изпратена в Англия.Родителите й споделят с жителите ,че е там на ''училище'' а всъщност собственият и баща я прогонва от държавата.Още от първият си ден там тя бива харесана от почетен гражданин.Името му е Никлаус.Кани я на рожденият си ден и там се запознава с семейството на Древните.Тя дори си няма и представа за това.Наивната Катерина се влюбва в Клаус ,но не забелязва,че собственият му брат е влюбен в нея.Година по-късно разбира защо точно е трябвала на Клаус.Разбира за това ,че той и всички около него са вампири.Тя е първата двойничка на вещица която е заключила някакво проклятие.Чрез нея Никлаус ,ще може да го отключил.Точно тогава Катрин отново играе по нейните си правила и бяга от него.Един от поданиците му й помага.След около седмица укриване,той иска да я предаде,но точно това тя се самоубива,като преди това е приела вампирска кръв в организмът си.От тогава вече се появява сегашната Катрин Пиърс.Зарязва всички и всичко и тръгва по собственият си път.Когато се връща в България намира цялото си семейство избито.Катрин е съсипана и от тогава разбира,че Клаус и е обявил война.Започва да бяга от него 500 години,докато не отива в малко градче в Америка.Мистик Фолс.В това градче намира приятели и една от истинската й любов.Среща се с братята Салватор които се влюбват във вампирката.Но за жалост месец след пристигането й трябва да се махне от града ,защото жителите разбират за съществата ''вампири''.Надява се някой ден отново да се срещне с братята Деймън и Стефан.Другите 500 години отново прекарва в бяга не и криене от Клаус.Но за сметка на това е обикаляла почит целият свят.Попада в нов град Мистик Фолс ,който и допада и решава да се установи тук.Да намери приятели,любов и други хубави моменти без проблеми.
Създаване на Древен вампир - Page 2 Tumblr_lukowpm0wq1r5mk1lo1_500

Създаване на Древен вампир - Page 2 Tumblr_lukowpm0wq1r5mk1lo1_500

Допълнителна информация
Пие
Пиши
Пада си по високи скорости
Обожава шопинга
Обожава секса
Най-любимото й нещо е шоколадът.
Пие човешка кръв

Одобрена си

Брой мнения : 5 Join date : 16.04.2012

Създаване на Древен вампир - Page 2 527301_318690864864121_138359366230606_849376_1808713698_n

/Francisco Lachowski/

1. Име. Louis Brightmore.
2. Години. 22 човешки. 1599 вампирски
3. Дарба. - Внушава различни чувства, дори на древните вампири.
4. Външен вид.
Той е висок около 1 и 90, строен и мускулест. Има тъмно сини очи светло кестенява коса. Тя не е много дълга, но в повечето случаи той просто я разрощва без да прави нещо по-особено с нея. Има заразителна усмивка. Въпреки, че е вампир той е усял да запази лекия си загар. Облича се в абсолятно всички стилове, но често може да го видите и без много дрехи по себе си ( ;d...) Като цяло излъчването му доста прилича на едно моченце, но всъщност той е доста буйна личност. Обича мачовете, спорта, фитнеса - като цяло всякаква активна дейност стига да е в добра компания или настроение. Има няколко малки татуировки по тялото си. На китката, глезена и гърба. Всякаедна от тях символизира различен период от живота му. Но въпреки това те означават почти едно и също - недосегаемост и жажда за величие.

5. Характер:
Не забелязва повечето хора. Трябва да са му направили доста голямо впечатление, за да ги заговори или дори да ги погледне. Пълен егоист. Не се е жертвал никога, въпреки че доста хора са го правили за него. Сякаш в него са се събрали всички лоши качества. Той е пълен непукист. Трудно се пали, но стане ли става доста избухлив. Обича да иронизира хората и казаното от тях, но често се дразни ако това се случи с него. Рядко той може да бъде мил. В случаите, когато си намери приятел или човек, който му е допаднал, той се държи много мило. Има чувство за хумор, но го използва само когато се отпусне, дотогава - дори да му харесва или допада дадения човек е надменен и дори на моменти груб. Не обича предатели или хора, които го мамят, говорят зад гърба. Доста е импулсивен и първичен - първо действа и после мисли.

6. История:
Роден в северна Дакота близо до канадската граница. Още от малък доста буйно момче. Няма сестри, нито братя. Семейството му отдавна е в неизвестност. Предпочита да не обсъжда далечното си минало, защото в него се крият доста тайни, които дори той не иска да признае, че е извършил. Не се е срещал с никой от другите древни - само е слушал за тях. Предпочита нито да ги игнорира, тъй като те със сигурност знаят как се убива древен и по този начин се чувства уязвим. Веднъж вече е бил намушкван с кама, но само няколко часа след това е бил съживен. Това са единствените часове, в които той е бил мъртъв. Обикаля почти цяла Европа и Азия. Не обича да се застоява на едно място затова бързо се връща на родния си континент. Първо обикаля по-големите градчета, но след това се принуждава да се заелва във все по-малки. Не осъзнава какво го влече към Мистик Фолс, но решава да отиде там. След време. Сега му се отдава шанс и веднага се възползва от него. През целия си живот той има много приятели, но той бързо ги забравя, повлечен от мисълта да намери нещо, което да придаде смисъл на живота му - семейство или мощ - той дори не знае, просто тича сляпо в неизвестността, както прави в повечето случаи.

Одобрен си

Име:
Изабела Смит

Години:
16човешки и 755 вампирски

Раса:
Древен вампир

Дарба:
Ако се съсредоточи при допир с друго същество може да чуе мислите му или да усети как се чувства.

Външен вид:
Чуплива червеникава коса. Сини/Сиви очи. Висока 1.75. Слаба, финна и стройна. С бяла порцеланова кожа. Стилът и се е изменял много втечение на обстоятелствата. Сега се облича доста провоативно, предимно в черно. Носи къси рокли/поли, потници с деколте и набляга на аксесоарите. Носи сребърен пръстен на показалеца на лявата си ръка, който и позволява да излиза и денем.

Характер:
Изабел обича да привлича внимание. Добра е в разговорите с хора, може да предразположи всекиго. Точно това и дава прикритие. Никой не би я заподозрял в убийство. Тя НЕ е вегетарианец. Храни се с човешка кръв, често, но обикновенно излиза извън града и ловува надалеч.

История:
Тя се беше родила през 1237г. Дни по-късно майка и – Татяна била разкъсана от кръвожаден звяр. Тогава това се случвало често. Съпругът и, обаче, вярвал че не животно е причинило това на жена му. Той посветил живота си да разкрие какво е убило любимата му. Изабела още от малка взела ролята на домакиня в къщата, под натиска на баща си. Той често пътувал и тя оставала сама. Баща и ходел при свещенници, шамани, врачки, вещици и всякакви други реални и нереални личности в търсене на убиеца на жена му. Въпреки че всеки си имал собствена дума за тях – „студените”, „кръвопийците” и др. Всички били единодушни, че вампир е убил жена му. Изабела не вярвала на тези приказки, но можела ли да спре баща си? Той се впуснал в битка с вампирите. Щом била на 16г. Хиляди вампири и невинни хора били изгорени на клада и виновник за това бил баща и. След три години Изабела била отвлечена от вампирите, които искали да си отмъстят. Тя била превърната и и бил даден пръстен с който да се появи пред баща си. Щом баща и разбрал каква е тя я изгонил от дома си с думите „Чудовище! Ти уби майка си!”. Изабела се опитала да го убеди, че тя не е виновна за случилото се, че няма да пие човешка кръв, но баща и не бил на себе си. За да я изгони, той извадил малко шишенце пълно с върбинка, отворил го и го излял върху лицето на Изабела. Тя все още има почти незабележим белег, сякаш от изгорено на челото си. Дълги години тя се скитала без цел и посока, търсейки плячка. Било и много трудно да живее сред хората, затова предпочитала да се осамотява в гората. Гората винаги е била истинския и дом. Тя рядко слизала в града, само и единствено, за да си похапне. Една вечер обаче била видяна. Докато хората били по петите и тя се скрила в гората в една тясна малка пещера. Стояла там съвсем неподвижно и тихо. Хората нямали да я забележат. Тогава пред пещерата минал един вълк. Той я зърнал. Изабела била сигурна, че ще надигне вой и ще бъде разкрита. Вместо това вълкът се спуснал надолу и прогонил хората. Оттогава гората и станал истински дом. Десетки години живяла в гората. Вълкът разира се си отишъл. Тъй като тя много го обичала, дори му била дала име му била направила прекрасен гроб близо до онази пещера.
Дошло новото време. Изабела досега била живяла в горите, криеки се. Но сега решила, че и е време да излезе наяве. Обикновенно живеела в някой малко селце далеч от промените. Животът и продължавал да бъде все така еднообразен.
Тя все още не била срещнала любовта. Писнало и да бъде самотна. Нямала приятели, нямала близки, нямала си никого. Преди 7 години (т.е. 2003г) тя се нанесла в малък апартамент в Бруклин. На същия етаж живеела Шанън. Шанън била сервитьорка, бедно момиче, сираче от малка. Тя забременяла и смятала да даде бебето за осиновяване. Изабела най-сетне имала шанс да не бъде сама. Тя знаела, че никога няма да и дадат бебе ако пожелае да си осинови – та тя беше само 19 годишна, нямаше роднини, дори гадже си нямаше, затова беше помолила Шанън да и даде детето, като пропуснат документациите. Шанън се беше съгласила и без това щеше да го вижда често. Изабела се сдоби с дете, най-мечтаното нещо на този свят. Тя кръсти малката Сара. Изабела прекарваше всеки миг със Сара, даваше и всичко от което се нужда, поръча да и направят стая, одри.
Докато един ден, когато Сара беше на 6 месеца, не беше дошла полиция. Те трябваше да вземат Сара и да я върнат на заоната и майка. Изабела не искаше да даде детето си, но въпреки всико те и го взеха. Същата вечер Изабела си тръгна от апартамента оставяйки си всичките си вещи там, освен малка снимка на Сара, когато е на 2 месеца. Снимката още седи на дъното на кутия за бижута в нейната спалня.
Изабела решава да се премести, да отиде някъде далеч, но навсякъде се чувства отхвърлена. Цели седем години бяга от спомените си. Много спомени, за много хора, всичките от който са си отишли от живота и. Затова Изабела се страхува от обвързване.След 7 години бягане и криене тя решава, че е време да се застой някъде..И ето я тук.

Допълнителна информация:
Пръстенът на Изабелa и е даден от вампирите, които са я превърнали.

Снимка:

ПП:Ако може да ми промените името на Izabella Smit. /с точката/

Одобрена си, добре дошла. Smile

Име: Ловет Блис /Lovett Bliss/

Години: 16/ 978

Раса: Древен вампир

Външен вид: С кое по-точно да започнем? Ловет има руса и къдрава коса, но понякога я изправя. Много често си прави прически и държи косата й винаги да е в ред. Ако някой я види най-вероятно ще си помисли, че е вманиачена. Донякъде всъщност е така. Очите й са сини, има малко носле и устни, които розовеят. Има стройна и висока фигура. Не може да се определи точно стилът й на обличане. Понякога се облича според настроенията си. Например когато е ядосана е в черно, а когато се оправи много често изхвърля тъмните дрехи. Това прави Ловет странна и в стилът й на обличане.

Характер: През повечето време се опитва да е независима. Прави каквото си иска, дори да е против закона на нея не й пука особено. Харесва й да се държи сурово с хората и да ги отблъсква, но понякога е в толкова весело настроение. Често забравя коя е. Просто през живота си е претърпяла толкова промени, че понякога й е много тежко да приема някои неща. Понякога се отдава на алкохола, наркотиците цигарите и малко драми, но това не се случва често. Всъщност всичко зависи в каква компания ще попадне. Ако компанията й допадне и й даде думата поне за малко винаги би могла да ги накара да се засмеят и да я харесат, макар и много често тя да прекалява с шегите си и да кара другите да се чувстват зле. Друго качество- честност. Ех с това може също да подлуди хората. Понякога нарочно започва да плямпа неща, които няма да се харесат само и само, за да се заяжда. И последно, но не и на последно място- знае как да постига целите си. Макар и да не знае какво иска... Както повечето момичета. Що се отнася до момчетата мрази недостъпните. Предпочита да е с някого само за една нощ, отколкото да има връзка, понеже знае, че бързо ще й омръзне който и да е.

История: Ловет стоеше на леглото до прозореца и гледаше в една точка. От време на време лекичко поклащаше глава, понеже я заболяваше от толкова мислене. От време на време, дори пулсираше.
-Мисля, че вече съм готова да чуя какво се случи, понеже не помня абсолютно нищо... -Каза Ловет объркано и се обърна към човека, който стоеше зад нея. Той се подсмихна леко и се приближи към леглото до нея, но тя като изплашен заек се сви в единият ъгъл. Тогава мъжът спря.
-Превърнах те във вампир. Енергията ти беше много силна и предположих, че ще си добра. Междудругото аз съм ти братовчед. Личи си, че не помниш. -Момчето обяви това съвсем спокойно, сякаш Ловет веднага щеше да го приеме. Но тя не помнеше абсолютно нищо от това, което й се бе случило през човешкият и живот. Беше толкова изплашена и се чувстваше сама. Та той й беше братовчед, как може да постъпи по този начин?! Момичето бе толкова отчаяно.
-Ами родителите ми? Те какво ще кажат за това? -Повиши тон Ловет и се опита да се отпусне. Не се страхуваше, но не можеше да се отпусне. Братовчед й отиде и взе една розова тетрадка, като й я подаде. Ловет я погледна предпазливо, сякаш тя е от някоя стара цивилизация и е дошла напред във времето. Хвана тетрадката и я разтвори. На първата страница с големи букви пишеше "ДНЕВНИК НА ЛОВЕТ БЛИС".

8 май
Не мога да повярвам!!! Трябва всеки ден в продължение на шест седмици да полагам общественополезен труд с още две момичета и две момчета. Що за глупост е това? Откраднах само едни дънки. Дори не трябва да полагам труд. Вероятно трябва да вляза в затвора за няколко часа. Най-голямата простотия на земята. Това не може да ми се случи.

12 май
Трябваше да я убия. Не можех да я трая повече. Тя просто полудя и искаше да ни убие всички. Не знаех какво точно да направя. Изведнъж ни нападна. Трябва да я сложим някъде, където никой няма да разбере, че е е заровена. Има си и хубава страна- намерих нови приятели.

30 август
Най-ужасният ден в живота ми определено е днес! Загубих родителите си и сестра си. Напоследък много често се държаха странно дори почти непрекъснато. Бяха груби и дори майка ми ме удари, понеже закъснях с пет минути. Ами от сега нататък какво ще правя? Къде ще живея? Нищо не е наред.

1 септември
Настаниха ме при леля ми. Сутринта, всичко започна добре. Братовчедка ми се върна и трябва да делим една стая, но дойде пощата с едно писмо. Помислих си, че е нещо от родителите ми. Някакво писмо. Никога не съм предполагала, че ще ми липсват толкова. Почти колкото Даниел (братовчед ми). В писмото пишеше "Добро утро, Панда. Надявам се си спала добре. Излез навън и се огледай за черна кола. До колата трябва да има един мъж с черно облекло и очила, а в колата жена. Мъжът ще убие жената, без никой да разбере. Ако не се съгласиш да правиш, като нас ти и близките ти ще страдате, а смъртта ще е вашето избавление" Панда? Мразя да ми казват така...

-Достатъчно! -Извика Ловет и затвори дневника си. -На колко съм била? Никъде не пише дата. Ти ли си Даниел. -Момичето хвърли дневника си колкото може по-далеч.
-Да, аз съм Даниел. Ами на шестнадесет, а сега си на осемнадесет. Боже! -Извика братовчедът на Ловет.
-Какво? -Ококори се момичето. От дневника си беше много по-уплашена, отколкото от това, което е в момента.
-Ти имаш щит срещу останалите дарби. Не мога да докосна мислите ти. -Ловет прекара ръка през косата си и се изправи срещу братовчед си.
-Не ме интересува! Кажи ми какво стана? -Момичето блъсна Даниел и той направи крачка назад.
-Ами ти се съгласи да убиваш, пазиха те в училище. Искаха да разберат тайната за вампирите. -Ловет направи няколко обиколки в стаята и всеки път, когато момчето се опиташе да каже нещо, момичето го прекъсваше и му даваше знак да мълчи.
-Къде съм родена? Къде живях преди? -Попита Ловет изведнъж.
-Мистик Фолс. -Каза Даниел.
-Отивам там! Ще бъда както преди. До колкото прочетох в дневника си не съм била много добра... -Ловет веднага взе една червена раница от фотьойла и започна да пъха в нея разни неща.
-Добре. Пожелавам ти успех. Там има много същества като нас, Лов. Но знай, ти не си такава. Ти се радваше на живота. Беше палаво, но добро дете. -Момчето прегърна братовчедка си.
-Оу, какво пък знаеш ти?! Превърна ме, а аз не исках! -След тези думи Ловет Блис
излезе от къщата и така от 978 години все още се предполага, че живее там...

Ако може да ми смените името на Lovett

Одобрена си. Yeah.

» Създаване на вампир
» Създаване на хибрид
» месец юли, 2010г. Когато разбрах, че най - добрата ми приятелка е вампир.
» Създаване на призрак.
» Създаване на човек