Създаване на хибрид

В тази тема можете да си създадете хибрид, като попълните бланката по-долу и я пуснете в тази тема...

Spoiler:

Име: Анна Блейд

Години: 17/ 512

Дарба: Присвоява дарбите на останалите с мисъл

Външен вид: Може да се каже, че Ана изглежда като супермодел.. Руса, синеока и висока. В действителност изглежда толкова секси, че всеки би се замислил дали да не се опита да я свали.
Красавицата е висока около 1,70 и е изключително слаба. Може да изглежда дребна, но това в никакъв случай не я прави беззащитна. Има бързи рефлекси. Бързи дори за хибрид.

Характер: Ана е доста добра и наивна през повечето време. Обича да помага на останалите. В действителност тя е истински ангел (макар да има смесица с демон буквално).
Мрази споровете и скандалите, но наложи ли й се, може да е много убедителна в своята гледна точка. Мрази и лъжите. Ако я излъжеш, тя ще разбере.
Ядосва се лесно, но бързо й минава.
Влюбчива е, но не се доверява бързо.

История: Анна е смесица от демон и ангел; майка й е била ангел, а баща й-първия демон на земята. Всъщност детството на хибрида не е било толкова безгрижно. Майка й бива убита и тя е подхвърлена като дете без родители в дом. Там прекарва ужасни години, които я карат да се чувства като нищожество.
След като започва да проявява дабата си, а именно да присвоява останалите, от дома я изхвърлили на улицата от страх.
След известно време скитане, Анна се влюбва, но любовта й остава несподелена, което я бележи завинаги.
Налага й се да убие, което я терзае и до ден днешен.

Снимка:



Candice Swanepoel

Одобрена си, добре дошла във форума..

Име : Тайлър Локууд (ако може да бъде сменено... )
Години : 20/ 752
Дарба : Може да контролира съзнанията на всички видове създания, независимо от тяхната раса, т.е има пълен контрол над телата и умовете на всички.
Външен вид : Тайлър е висок и строен млад мъж, чиято непокорна прическа винаги е била и запазената му марка. Има пленителни шоколадово кафяви очи, които пленяват всяко женско сърце. Устните му са пълни и умеят както да целуват, така и да хапят доста успешно. Както и да го погледнеш Тайлър е секси, атлетичен и притежава неустоим чар.
Характер : Обича добрата компания и купоните, никога не си седи на задника и често се замесва в спорове, които водят до бой. Винаги е заобиколен от приятели, с които се весели. Не е мъж за една жена, владее умения, които не всеки притежава. Има страхотно чувство за хумор, което използва дори и в неподходящи ситуации. Не умее да изслушва, но пък е доста добър оратор, винаги казва каквото мисли, дори и това да нарани околните. Мрази лъжите и недомлъвките.
История : Тайлър Локууд е син на Ричард и Керъл Локкуд. Типичен аrогантен богаташ, който знае само да си търси белята и често я намира. Заради вълчия си ген е малко по-агресивен и избухлив. След като случайно убива своя съученичка, вълчият му ген е отключен и при следващото пълнолуние Тай е изправен пред нелеката задача да премине през първата си трансформация. Изключително болезнено и мъчително се оказва това за него, но успява да не нарани никого. Да зависи от пълнолунието направо го влудява, постоянно трябва да внимава. Случайно разбира за хибридите, но не намира някой, които да го превърне. И така година след година е роб на луната, но малко след деветнадесетия си рожден ден е превърнат в хирид от древна вампирка, чието име не знае и до днес.
Снимка : Майкъл Тревино

Одобрен си, добре дошъл във форума, смених ти името ...

1. Име.;;

Никлаус. ;;

2. Години;;

Един от първите вампири, годините му не могат да се определят точно. Иначе човешките са около 27..

3. Дарба.;;

Дарбата му като вампир е да контролира съзнанията на всички същества, може да чете мисли и в резултат на това променя душевните състояния на хората. С няколк думи, има пълен контрол върху мозъка и тялото на всяко едно същество, независимо от каква раса е то.

4. Външен вид.;;

След всичките десетилетия прекарани на земята е трудно да се определи точно един стил, точно една прическа. Променя се с всяка изминала година и вече е свикнал да го прави. Косата му е кафеничкава, на моменти рижавка и в момента рошавка, вдигната нагоре. Очите му също като самия него нямат точен цвят, променят се. Устните му имат червеникав цвят и усмивката почти никога не е искрена, а винаги изпълнена с ирония и понякога скрита зад нея тъга. Има набола брада, която е същия цвят като косата му. Носът му е нормален, фигурата му - перфектна, поне според неговите представи за идеал. Харесва се такъв какъвто е ( независимо от това, че се променя постоянно ) и изобщо не понася конструктивната критика. Висок е около 1,70. Носи нормални дрехи, тениски, протрити дънки и маратонки.

5. Характер;;

Когато става дума за него, става дума само и единствено за Н Е Г О. Хората които са около Клаус трябва да свикват с това, че той е нетърпим егоист, иска винаги да става неговото и в крайна сметка го получава. Не обича да го критикуват, никак даже. Отвръща остро на всякакъв вид критика, била тя за външния му вид или за характера му. Харесва се такъв, какъвто е. За приятели приема само тези хора, които му угаждат и просто не понася някой друг да „ води парада “. Когато изпадне в конфузна ситуация никога не показва страха или срама си. Винаги, почти винаги, ги крие под ехидната и иронична усмивка която честичко избива на лицето му. През живота си не се е страхувал от нещо и не мисли, че някой е по-силен от него. Мрази да му се противопоставят. Винаги е прав - И няма никаква сила на този свят, която да го убеди в обратното. Обича хората да го обсъждат, но ако чуе, че някой говори лошотии зад гърба му, значи въпросният човек здравата е загазил. Не се колебае да убива или да влияе на всякакви същества, безкруполен в убийствата, стреми се всички трупове след него да пазят частица от душата му. Не знам дали ще прозвучи странно, но убиването му е нещо като хоби и е успял да изгради дори свой „ стил “, почерк, или както искате го наречете. Манипулира хората около себе си, но въпреки всичко...в него има малка частица човечност, която просто иска верни приятели... Непоправим егоист.

6. История;;

– Знаеш ли, Клаус...ти си наказанието за всички мои грехове. - Проплака една жена пред малкото момче на име Клаус и го целуна по челото. Да, това беше нашият Клаус. Както се подразбра, като малък той далеч не е бил по-различен от колкото сега. Ималше е много изисквания, голям характер и беше много, прекалено много, своенравен. Бягаше от училище и не слушаше родителите си. Единствените хора на които се доверяваше бяха сестра му Ребека и брат му Клаус. Роди се в Лондон много, мнооого отдавна.
След като завърши училище се започна живота му като чистокръвен, невероятно прецизен убиец. Оставяше кървави дири след себе си във всяка къща, никога не се влюбваше, просто убиваше всички които таяха надежда, че в него може да се породи капка любов към някой друг, освен самия него. Разрушаваше семейства, превръщаше невинни хора във вампири. Първият който уби, първата кръв, която вкуси, беше тази на Дейвид Смит. След като го уби обаче, го съживи и двамата станаха нещо като приятели. През целия си живот единствените хора до него бяха Дейвид, Ребека и Илайджа.
За кратко имаше надежда да е с Тейлър Леро, но след един почти смъртоносен и за двамата бой се разделиха и повече не се срещнаха.
Въпреки своеволията през живота има нещо, което го кара да продължава да живее. Иска да се превърне във хибрид - полу-върколак-полу-вампир. Тази мечта го тегли напред, кара го да продължи. За целта трябва да убие двойницата на Катерина Петрова - Елена Гилбърт и да продължи живота си като хибрид, сътворявайки повече такива като себе си.

7. Снимка.

Joseph Morgan <3

Одобрен си, добре дошъл във форума ^_^

Одобрена си, добре дошла във форума, да ти сменям ли името?

Scarlette. написа:

Одобрена си, добре дошла във форума, да ти сменям ли името?

Ами не,предполагам,че на латиница се пише така. ии мерси^^

Одобрена си, добре дошла във форума...

Richard Madden
Име:
Джон Сноул Старк
Години:
19/1000
Раса:
Хибрид
Сили:
Убива враговете си като пресъздава най-лошите им страхове, лечителство и четене на мисли.
Външен вид:
Черната като абанос коса и тъмно очи като самата страшна и мрачна нощ.Висок и строен с разсеяно и мрачно изражение,каращото да настръхваш или да го съжаляваш.Излъчването му бе такова не можеше да го причини;хората ,когато го видеха искаха да му помогнат заради унилото ми лице леко пребледняло като платното на художник преди да започне работа,както и заради погледа излъчваш толкова много болка.Мрази да се облича елегантно,мрази модата и всичко с нея.Той е поддръжник на старите традиции,както и вярващ в Бог,макар и да едно от чудовищата на неговия зъл план.Но честно да си признаем хората са най-долното му творение,а не хибридите и вампирите.
Характер:
Интелигентна натура.Не обича да бие на очи.Единак вълк,както има една дума.Добър и мил и винаги ще помогне на някой в беда.Не е жесток убиец ,но се храни с хора,защото му доставя удоволствие самата игра с тях.Обожава я.Доверчив,но и отмъстителен.Злопаметен,избухлив ,емоционален.
История:
Преди много години или да кажем по-скоро векове.Баща му Нед Старк се завръщал от война.Той бил женен за млада жена на име Кейтлин,която очаквала дете от нея,но вместо хубави новини той и донесъл "едно копеле".По онова време те били най-богато семейство и висш член на аристократското общество.Нед бил най-добър приятел с Краля по онова време и именно заради това отишъл на война.Кейтлин мразила "копелето" тоест Сноул,но Нед го обичал,но не можел да му даде неговото име,което означавало ,че няма никакво бъдеще за него.Джон имам 2 сестри и 3 братя ,с които се разбирал чудесно,но с майка им не.Тя правила всичко възможно да го махне или убие,което почти станало.Извикала вещица при нея ,за да успее да осъществи пъления си план.Да до някъде успяла,но вместо да го убие го превърнала в хибрид.

Одобрен си, добре дошъл във форума...

Име:Шер Валериус
Години:23/723
Дарба:Промяна на чувства
Снимка: Megan Fox

Външен вид: Висока е.Има пепеляво-руса коса,която се спуска по рамене й.Има пъстри очи.Гъсти вежи.Устните й са червени,но на лицето й винаги се забелязва една нагла усмивка,която показва липсата на всякакъв интерес към чувствата на другите.Кожата й е бледа,целите й ръце са в белези.Има татуировка на гърба.Носи тъмни цветове.
Характер:Да,всички обичат да се описват.Нагла и раздразнителна.Две думи,които описват точно Шер.Каквито и трудности да среща,тя не се отказва.Пада и става.Съществуват само тя и нейните чувства.Липсата на всякакво вълнение към останалите върви в комплект с пиперливия й характер.Заядлива ,но злобна.Не показва какво чувства.Не споделя нищо за себе си.Обича хвалбите,но не понася критика.Когато разбере,че някох говори зад нейния гръб,веднага ще нападне.Не обича да не й се подчиняват.Не е егоист,винаги е готова да помогне.
История: Родена в Лондон.Расте в семейство,където е заобиколена от любов и внимание.Всичко изглежда чудесно.Но е трудно,когато някои хора я смятат за издънката на семейството.Сближава се с неправилните хора,което й печели безплатен билет за интернат .Не нея не й се харесва новината.Бягства,подплавания.Какво ли не.Принудена е,няколко години стои в интерната,който се превръща в нов дом за нея.След години се връща,но решава,че ще се промени.Решава да избяга с приятелят си,но се скарва.Превръща я ,не знае нейната тайна.
Нещо:Обича алкохол.
Любимият й цвят е червено.

Одобрена си, добре дошла във форума..

Miranda Kerr
Име: Кейт Кафри
Години: 23 / неизвестни
Раса: хибрид (баща й е ангел, майка й - самодива)
Дарба: невидимост, афинитет към огъня, създаване на илюзии от нищото

Външен вид:Още когато проплаква косичката й е с цвят на мед. Много мекичка и тънка. Родителите ѝ никога не я постригват къса, а на 4 годишна възраст, макар да стига не повече от 10 сантиметра под раменете й, косата й едновременно е във всички оттенъци на русото – в корените е тъмна, постепенно цвета се изменя до нормален рус – в средата, а краищата й са бели. Когато гледа снимките си, Кейт се харесва, но никога не съжалява за косата, която има сега. Все пак „мострите на русата коса” в собствените ѝ косите са изчезнали за няколко месеца. От известно време косата й е тъмна, което всъщност й отива повече. Като малка обича да заспива, докато пръстите на майка ѝ си играят с косата ѝ. Не го е казвала на глас, но все още иска да заспива така.
Не излиза от вкъщи, без да е направила нещо с косата си – дали просто ще си сложи тънка лента или ще накъдри цялата си коса – това зависи от 1) с колко време разполага, 2) как е облечена и 3) какъв е поводът.


Характер: Характерът й отговаря на външния вид - до известен смисъл семпъл, леко загадъчен и определено женствен. Мрази да я лъжат, вероятно защото самата тя не лъже, не е и лъгана досега. От малка нейните родители й казват истината за всичко. С годините упоритото малко момиченце с къса руса косичка и винаги получаващо това, което иска, защото сама го прави, израства като такава личност и печели уважението на хората край нея - било то съученици и приятели, до съдружници и клиенти на баща й. Блеър от малка си играе с куклите си, спазвайки етикета като една малка принцеса, оттам досега без да забрави никоя част от него. Най-добрата приятелка на света, за тези които имат честта да се нарекат нейни такива. Единствената й страст са порцелановите кукли. Килерът, разположен от едната страна на стаята й, от преди години е трансформиран в един голям замък, пълен с красиви порцеланови кукли. Като малка всяка вечер Кейт в леглото си по една кукла, следващата вечер -друга и така докато се изредят всички. А междувременно получава като подаръци нови.
Положителни черти: Рядко остава нещата си разхвърляни (това е предимно, когато е много изморена или няма време), но винаги когато заминава на почивка или където и да е - подрежда стаята си по-добре, отколкото няколко чистачки биха го направили.
Отрицателни черти: Единствените две неща, които може да сготви, започват с буквата "С" и са сандвич и салата, но има много опити (пълни провали) в кухнята.
Харесва: Драматичните филми като Армагедон и Пърл Харбър, също и Бони и Клайд. Песни, които най-често не са най-новите излязли в ефир.
Не харесва: често да ходи по дискотеки и клубове


История:
Тих шепот се разнесе из стаята, почти неразбираем, заради силния вятър навън, който не стихваше вече цяла седмица. Но дори през дограмата създаваше впечатлението, че бе нахлул и в тъмната стая, осветена единствено от няколко лъча лунна светлина, процедила се между завесите и пролуката под вратата на стаята, тъй като помещението, в което се влизаше през тази врата очевидно бе добре осветено. А когато вятърът утихваше за няколко секунди се долавяха и пиукания от някакъв уред в близост до леглото. Бяха последователни на около секунда и половина - две.
Момичето, което лежеше в леглото се бе събудило. Но не отваряше очи. Не искаше. Макар не много меко, леглото си бе удобно. Колкото до самото момиче - лицето й бе доста бледо, отразявайки се в него лъч лунна светлина. Тъмните й коси, оформени в едри къдрици се спускаха над раменете й, а ръцете й бяха отпуснати безжизнено до тялото й. Силно блъскане по прозореца я стресна и тя отвори очите си, взирайки се в тавана известно време, докато очите й привикнат със светлината. Първоначално погледът й бе замъглен, но когато дори таванът придоби ясните си очертания на ъглите и ръбовете, които тя можеше да види, без да мърда главата си, се престраши да се огледа, леко надигайки се. С бавен поглед спускащ се от ръба срещу нея, тя проследи вратата, която бе разположена на отсрещната стена в десния й край. След това пред очите й се появи образът на малко канапе, масичка, стол, под прозореца, който вече се намираше на стената в ляво от момичето. И думкането се повтори, тя се опита да различи какво предизвикваше този шум. Не можа, но най-вероятно това бе някой клон, развяващ се към прозореца заради силният вятър. Някъде отвън се чу сирената на линейка, а след нея още една. След по-малко от пет минути оживени гласове се чуха и от другата страна на вратата.
Момичето се надигна леко в леглото.
Къде се намирам? - бе първият въпрос, който умът й си зададе едва сега. Чувстваше се отпаднала, но при повторен оглед на помещението установи, че се намира в болница или някакъв лечебен център. Вратата се отвори рязко и вътре се изсипа цяла армия хора, облечени в еднакви униформи. Възрастна жена, която сякаш изглеждаше по-старша от другите излезе напред и едва не се стъписа, виждайки че момичето е будно.

***

След половин часов разговор с какви ли не доктори, медицински сестри и отново доктори, момичето разбра името си - Кейт, разбра и защо е в болница и как е загубила паметта си. Защото тя действително не помнеше дори името си. Можеше да смята, да пише, разпознаваше азбуката и дори се хвана да говори на немски, което дори не подозираше, че може. Оказа се, че е била в кома почти 3 месеца, защото е катастрофирала. Когато най-накрая остана сама с мислите си, а небето като че ли просветляваше тя се опита да си спомни нещо. Каквото й да е. Дежурна сестра донесе вещите й - дамска чанта с портмоне с малко кеш, кредитни и дебитни карти, документи, един химикал, малко огледалце и гланц с цвят на пепел от рози, а в задния джоб на чантата Кейт откри ключодържател с няколко ключа. Единият беше много малък, не му обърна внимание. Приличаше на ключ за пощенска кутия. Друг по-голям, на който дори бе гравирано името на някакъв хотел, още един малък и ключ за кола. Явно този трябваше да го махне, защото според лекарите, които й разказаха всичко, което знаеха за нея, пожарникарите едвам са я измъкнали от колата й. Личната й карта и паспортът й дадоха още малко информация за самата нея.

Одобрена си, добре дошла.

Одобрена си.