Създаване на демон

[ Alex Pettyfer ]

*Astrid Berges-Frisbey

И М Е:
Трябваше ли да опиша себе си винаги говорех в трето лице. Преди. Вече научих, че важността, която придавах на живота си няма голямо покритие. Едно единствено нещо остана като отличителен знак при самоописанията - Уейн бе начина по който се наричах. Да, казвах се Челси Даун Уейн, но горещо предпочитах просто Уейн.



Г О Д И Н И:
Не мога да определя точно колко години бяха минали от раждането ми. Спрях да старея на около 19. Предполагам това се води актуалната ми възраст, въпреки че я навърших преди повече от 1000 години.

Д А Р Б А:
Това определено бе слабото ми място. Да говоря за това какво съм, как съм се превърнала в него. Бях ангел. Паднал ангел по-скоро. И не съм искала да бъда "такова". Предполагам съдбата е сбъркала човека.
От страна на дарбата-едва двама-трима човека някога са се интересували каква е. Все пак-телекинеза. За добро или лошо-доста рядко я използвам.

В Ъ Н Ш Е Н В И Д:
Едва сега след толкова години си спомням, че преди време бях чела една книга, написана от стар познат, който вече надали е сред нас. Бях му споделила тайната си, а той бе отдаден писател. Така де, човека беше посветил един нищожен параграф от произведението си на мен.
"Момичето, което споменах по-горе в книгата се казваше Челси. Запознахме се близо до едно езеро и аз се влюбих в нея от пръв поглед. Ако не бях срещнал жена си вероятно все още щях да точа лиги по Уейн (както настояваше да я наричаме). И как да не се влюбиш в нея? Tя бе меко казано красива. Кестенявата `и коса с леки лешникови отенъци винаги падаше свободно по раменете `и. Очите `и бяха с дяволски цвят, но тя самата бе ангел. Гледаше те с разтопяващ поглед, който те караше да се чувстваш като единствения човек на света. Нямаше друга като госпожица Уейн и надали някога ще има.
Аз сама не мога да се опиша като такъв човек, въпреки че откъса всеки път ме ласкае и ме кара да се чувствам специална. И всеки път, когато някой ме попита как се описвам, отговарям така. В памет на някогашния ми приятел.

Х А Р А К Т Е Р :
И пак досадното чувство да се описвам, обоготворявам и създавам тем подобни текстове, който сякаш слагат ореол над главата ми. Между другото ето, че туко що открих още едно качество от характера ми. Мразех да говоря за себе си по какъвто и да е начин. Начина по който виждах света и себе си бе напълно различен от начина по който хората ги виждат. За мен всичко бе или черно или бяло. Нямаше "средни" ситуации. Човек е или прав или греши. Или обича някого, или го мрази. Нямаше сиво, само черно и бяло.
Някога имах куче, което много добре разбираше света и имахме доста сродни виждания за него. Въпреки че коцукаше с трите си крака, то не се отказваше и обичаше живота, бе благодарно, че е тук. Противоположно на известната пословица, не хапеше ръката, която го хранеше. Боготвореше я. Благодареше `и. Аз бях по същия начин, оценявах това, което ми се дава.
Всъщност обичам животните, защото те са пъти по-чисти от хората. Не говоря за физическа чистота, а за тази която наистина има значение-психическата. Много време мина откогато за последно видях някой истински интересуващ се от психиката на даден човек. Времената твърде бързо се промениха. Ценностите на хората твърде бързо се превърнаха в материални. Липсва ми времето, когато всички си помагаха. Сега всеки гледа да заграби всичко от другия.

И С Т О Р И Я :
Колкото и да не ми се иска да говоря за частите от живота си, имам ли избор?
Датата на която съм родена бе 31-ви октомври срещу 1ви ноември. Малко е трудно да се определи, тъй като на "хора" като мен не им се издават актове за раждане. Единствения, който някога успях да си фалшифицирам бе с датата 10 януари, така че се водя козирог, въпреки че бях скорпион. И да, за мен зодиакалните знаци имаха доста голямо значение.
Не помня много факти и подробности от "ангелския" си живот в Рая. Бях прекалено малка, когато някак съм попаднала на земята сред хората. Така съм израстнала в обикновено човешко семейство, обичащо ме. И как няма да ме обичат? Бях единствено дете по простата причина, че нямаха възможност за друго. А и през тези години ценностната система на човек бе изградена по съвсем различен начин. Надали някога ще разбера колко важна съм била за семейство Уейн, но те бяха и винаги ще продължават да са най-важната част от моето съществуване. Може би по тази причина предпочитам наименованието "Уейн" пред "Челси"
А бях едва на 16 когато майка ми Даун и баща ми Едуард починаха. Някакво природно бетствие беше. Ураган ако не се лъжа. И няма нищо чудно, че не помня такива неща. Беше преди много, много време, а и не бях при тях, когато стана.
Живеехме в малка къщичка като е прекалено пресилено да кажа, че е посредата на нищото. По скоро бе някъде там забутана в провинцията, като имахме няколко съседи, които винаги бяха готови да ни услужат с подправки или вода, когато беше спряна. А аз винаги съм мечтала да обиколя света, да видя всичко. Така и направих след смъртта на семейството си. Обикалях от град на град точно както винаги съм искала. Кръстосвах улиците и бях една от всички туристкиен ми бяха нужни цели 1000, за да осъзная, че истинското щастие не е във всички неща, които си постигнал, във всички места, които си посетил и във всички дейности, които си извършил. Истинското щастие за мен сега бе да си с хората, които обичаш, а на мен тепърва ми е времето да ги открия.

{ Katie McGrath }

Име
Елизабет МакКуин

Прякор
Ели, Ел, Лиза, Бет, МакКуин и най - вече Ледената Кралица

Години
19 години / неизвестни

Дарба
Само с едно докосване може да присвои дарбите на докоснатия. Родена е с тази сила и в продължение на годините придобива много повече, благодарение на нея. Но най - много се отличава с виденията си за бъдещето, което е причина повечето да я мислят за гадателка. Което обаче е голяма тяхна грешка и полза за Елизабет.



Външен вид
Не много висока, но не и много ниска, Елизабет нормален за годините си ръст. За човешките години, естествено. Не е дебела, но не е анорексичка, Ели има идеалното телосложение. Косата 'и на цвят е черна, спадаща съвсем леко към катранена. Копринена на допир, разнасяща аромат на люляк. Очите 'и са много пъстри, но точен цвят не може да се определи. Понякога са зелени, а в друг момент - сини, в зависимост от това какви на цвят дрехи носи. Но почти всички ги описват като котешки, поради необикновено смесения им цвят. С малки тръпчинки по бузите, Ел има прекрасна усмивка, която често показва.



Характер
Характера на Елизабет е доста сложен и настроенията 'и се менят на секунди. Повечето я оприличават в образа на безчувствена и опасна мацка с сили, които не се страхува да използва. И са напълно прави. Импулсивна е и не мисли много преди да действа, което я прави много опасна, имайки се на предвид, че е същински демон и знае как да използва силите си перфектно. Голям инат е никога не може да излезеш на глава с нея. Науми ли си нещо това трябва да е и точка по въпроса. Независима е и не приема заповеди от никой.
Не я интересуват чуждите мнения и е много трудно да я засегнеш или обидиш по какъвто и да е начин. Но направиш ли го рискуваш самият Дявол да се изправи срещу теб. Тогава става истински пожар и единственото, което може да направиш в този момент е да се молиш на който се молиш там или да се надяваш всичко това да е ужасен кошмар, пренесъл те в Ада, и всеки момент ще се събудиш от него. Защото Бет е способна да те убие по близо милион съвсем различни и много болезнени начина. А да не говорим за измъчването, в което е най - добрата. Просто не се опитвайте да я ядосате или засегнете по някакъв начин, защото само по някаква случайност успеете просто ще се молите никога да не сте се раждали.
Не е добро момиче(изобщо даже!), професионална лъжкиня и невероятна манипулаторка. Обича да контролира, би направила всичко, за да постигне това, което иска и едва ли ще намерите по - голяма актриса от нея.
Веднъж предадеш ли я е много трудно да върнеш доверието ѝ обратно и да я накараш да ти вярва отново. Много е отмъстителна и затова никой не смее да си прави шегички с нея още по - малко да говори и работи зад гърба 'и. Тогава с един замах би съсипала живота му.



История
Малко е трудно да се определи историята на Елизабет. Все пак не се знае от колко време съществува, пък да не говорим за историята 'и, която само и единствено тя си знае и определено не е фен разказването 'и. И до сега няма и един единствен човек или дори същество, което да знае напълно и изцяло историята 'и, което поражда много въпроси към нея от околните и най - вече желанието да разнищат мистерията около това прекрасно и безчувствено създания на Ада, което обаче никога не става. Има най - различни версии за историята 'и, но всички те започват с раждането 'и в Ада, което е напълно вярно. Не е паднал ангел, превърнал се в демон. Не, в нея няма нищо ангелско, а само 100% демонска кръв, злоба и омраза.
Посещавала е много държави. Била свидетелка на много войни и нечувани и невиждани до тогава истории. Била свидетелка и на много неща и знае почти всичко за всеки. Знае миналото му, знае настоящето, но най - вече знае бъдещето му и това, което ще последва за него.

П.С.: Ако може бих искала да смените името ми на Elizabeth.