Къщата до езерото,на 60 км от Мистик Фолс

Усмивката ми не можеше да се смъкне от лицето ми, всеки път щом казваше "Обичам те", сякаш кръвта ми нахлуваше в бузите, придавайки им лек розов оттенък, но вече нямаше да имам особен проблем с изчервяването. Нали бях вампир, все пак.
- И аз те обичам! - казах с малка загрижена нотка в гласа си след което още една тънка и малка усмивка се изписа на лицето ми, но съвсем скоро бе заличена, от напиращия в гърлото ми стон на сладост.
Усещаше, че края на цялата тази сцена, която се завързваше в момента беше близо, че всичко достигаше връхната си точка и съвсем скоро щяхме да сме заети с неловкия разговор, вместо с това. Макар, че се надявах да пропуснем частта с разговора, точно защото беше неловък. А и какво толкова имахме да си изясняваме? Нищо .. мисля.

Думите й ме мотивираха още повече,стоновете й..всяко движение,което извършваше ме изкарваше извън кожата ми.Темпото стана доста бързо и след секунди вече всичко беше свършило.
Лежах до нея запъхтян и опитващ се да регулирам дишането си.Честно казано беше ме поизморила и то доста.
Надявах се да няма неловки разговори,защото не ме биваше в тях.Придърпах я към себе си като сложи глава на гърдите ми и ръката ми мина под врата й като започнах да си играя с един кичур от косата й,а с другата си ръка нежно прокарвах пръсти по рамото и ръката й надолу.Кожата й беше като кадифе..Най-накрая успях да възвърна нормалното си дишане.

Отне ми известно време докато успея да възвърна нормалното си дишане и сърдечен ритъм. И все пак и сега ми беше леко неловко, даже и без разговора, който се надявах, че няма да провеждаме. Изправих се съвсем лекичко след което го погледнах в очите и една малка игрива усмивка заигра върху устните ми. Долепих устни до неговите, целувайки го нежно, след което се отдръпнах и се изправих до него, в седнало положение, като се загледах във водата на езерото.
- По - добре да се връщаме в къщата. - казах без да се обръщам към него, а на лицето ми беше изписана сериозна физиономия. По тонът ми личеше някакъв лек непукизъм, а аз самата звучах така все едно, преди малко не се беше случило нищо. Мдам "защитните" ми реакции бяха отвратителни, тъпите маски на непукистка не ми стояха особено добре, но ми беше странно. Деймън беше...Деймън и това което мисля, че изпитвам... Не го бях изпитвала преди, просто се плашех .. от самата себе си.
Станах от тревата, след което си облякох бельото, сложих потника, дънките и кецовете и отново седнах на тревата, като най - спокойно го изчаквах.

Елена се държеше просто все едно не й пука и сякаш нищо не се беше случило.Ясно..явно щяхме да се правим,че нищо не е станало.
-Окей..-измрънках като се изправих,облякох боксерките си и останалите дрехи,поизтупах ги малко,прибрах алкохола в раницата и я погледнах.
-Тръгваме?-погледнах я като се усмихнах съвсем леко и тръгнах напред по пътечката без да се обръщам назад.Пред очите ми бяха само онези сцени..как целувах кожата й,как бяхме толкова близо.Може би беше грешка,че й признах чувствата си,но и без това щеше да го разбере,а когато Стефан разбереше за това..не ми се мислеше какво ще става,но честно казано не ми и пукаше.Точно сега не исках да мисля за него.
По пътя не казахме и дума.Най-накрая стигнахме до къщата,вече слънцето беше започнало да залязва.Отключих и влязохме вътре като оставих раницата на дивана и се обърнах към Елена.
-Аз..ще отида за дърва.
Усмихнах се леко и я погледнах.

Знаех си, че си личеше, че не ми пукаше за случилото се от преди малко, макар че не беше така. Пукаше ми при това доста и точно това беше същинския проблем. По път към къщата не обелихме и думичка, а когато влязохме той каза, че отива за дърва.
Хванах ръката му, за да го спра, след което обвих ръце около тила му - прегръщайки го и лека усмивка се изписа на лицето ми. Знаех, че се държах прекалено студено, че сигурно все повече заприличвах на Катрин..по характер, а това определено беше нещото което избягвах.
- Аз..извинявай за преди малко. Просто тези чувства...плашат ме, тъй като не съм ги изпитвала преди, или поне не бяха толкова...силни. - прошепнах в ухото му, след което го погледнах, а в следващия миг, устните ми търсеха поредната целувка от него.

-Аха..-само това успях да кажа.Голям идиот бях.."аха'..Боже..Прегърнах я като се усмихнах леко и нежно я целунах.
-Не си ги изпитвала?Не си ги изпитвала към мен или към никой друг?-повдигнах леко вежди.Мислех,че обича Стефан и че все още го обича,повече от мен,но все пак тайно се надявах да не е така,защото я исках само за себе си.Бях егоист,но все пак..я обичах.А и някои чувства от доста време ми бяха непонятни.
-Ти остани тук,настани се,аз ще запаля камината.-прокарах леко пръст по върха на нослето й и се усмихнах.Беше адски сладка.И дори не разбрах как успя да ме промени за толкова кратко време.С нея просто не бях себе си,не бях безчувствения,арогантен и егоистичен Деймън.Бях..миличък.Ужас..или пък не чак толкова.

Добре може би не биваше да изръсвам това за "чувствата". Сега изглеждах жалко, патетично, глупаво и т.н. Е нищо ново... Трябваше да свиквам, нали!?
- Ъмм...към никой. - казах забивайки поглед в пода. Господи толкова бях тъпа, защо просто не държах езика зад зъбите си!? Не беше толкова сложно нали?
-Ти остани тук,настани се,аз ще запаля камината. - кимнах лекичко, след което с бавни стъпки се до влачих до раницата, изваждайки бутилката алкохол от нея, след което се запътих към кухнята гледайки рафта с чашите, които явно бяха използвани на скоро тъй като не бяха хванали пласт прах, както предполагах. Но покрай Стефан...Деймън сигурно прекарваше доста време тук. На спокойствие..
Взех 2 чаши за уиски, след което налях от течността и се запътих към камината, където се намираше и се опитваше да запали камината.
Застанах зад него и се усмихнах ведро, след което му подадох чашката и още една усмивка се изписа на лицето ми.

Думите й ме накараха да се изненадам..доста,но пък и се почувствах доста хубаво.Реших да не го мисля..нещата просто щяха да се случат.Исках тази вечер да бъдем като едни обикновени...хора.Беше странно да го искам,но беше факт.
Отидох при камината като най-накрая я запалих и се обърнах,а Елена ми даде чаша с уиски.
-Мне,няма да пием още.
Усмихнах се и сотавих чашата на масата.
-Днес ще сме съвсем нормални хора.-засмях се
-Сега ще направя нещо за вечеря,радвай се,че хладилникът е пълен.-усмихнах й се и нежно я целунах
-Знаеш ли,Елена...променяш ме и не знам дали е за добро или лошо,но пък ми харесва.-усмихнах се и отново я целунах.
След като целувката проключи се усмихнах лекичко и се отправих към кухнята.Отворих вратата на хладилника и извадих нужните продукти.

Повдигнах вежда, след което се засмях съвсем лекичко.
- Деймън, добре ли си? Сигурен ли си, че не си си ударил главата някъде на езерото? Не приличаш на...себе си. - подкачих го и се засмях шеговито, макар че наистина ми беше адски странно. Той...въобще не приличаше на себе си. Беше супер различен и цялата тази промяна за един ден!? Както и да е. Избих си всички мисли от главата, след което аз го целунах и го оставих да отиде към кухнята. Което също ме изненада, и все пак...беше хубава промяна, може би.
Седнах на пода близо до камината и се загледах в огъня. Беше някак си успокояващо. Успя да ме оттърси от всички странични мисли и мислех само за червено-жълтите пламъци.

Погледнах я и се усмихнах като първо започнах с приготвянето на десерта.Нещо леко и вкусно..Тирамису.Не че се хвалех,но ме биваше в кухнята така че бях сигурен,че ще й хареса.
Взех всички необходими продукти: 4 големи жълтъка
100 гр. захар,120 мл. вино Марсала,400 гр. маскарпоне,250 мл. течна сладка сметана,270 гр. бишкоти савоярди (20-24 бр.). Направих крема,и всичко останало като накрая поръсих тирамисуто с какао.Определено се получи добре.
Основното ястие щеше да е Лазаня с кайма и топено сирене.Един път,когато бях в Италия я опитах и останах влюбен в това ястие.Сещам се колко трудно ми беше да убедя готвача да ми даде рецептата,все пак тогава още не бях вампир.Запържих месото,направих белият сос и всичко останало като я сложих да се запече във фурната на 200 градуса за около 40-50 минути,а през това време подредих масата,сложих две чаши за вино и разлях течността в тях.
Лазанята вече беше готова.Извадих я от фурната и я оставих да поизстине.Странното беше,че докато правех всички тези неща си тананиках някаква неопределена песен.Разразях
лазанята и я псотавих в две чиниики на масата.
Отидох за миг до другата стая за да сменя ризата си и вече всичко беше готово.
Приближих се до Елена,която гледаше нещо по телевизията,седнах до нея на дивана и я целунах по бузата.
-Масата е сервирана,госпожице Гилбърт.
Засмях се леко и я погледнах с миловидна усмивка.

След известно време пред камината, мръднах към дивана, включвайки телевизора, където просто нямаше нищо интересно и все пак се загледах в някакво реалити предаване.
Тъкмо се бях унесла в предаването, когато Деймън седна до мен на дивана целувайки ме по бузата и казвайки, че масата е сервирана.Обърнах се към него, след което го целунах нежно и се усмихнах отдръпвайки се.
- Обичам те! - прошепнах тихо до ухото му. - Не защото ме караш отново да се чувствам като нормален човек, не е нужно да го правиш нали знаеш!? - усмихнах се, след което станах от дивана и застанах пред него.

Изправих се като обвих ръце около кръста й и я придърпах към себе си и опрях чело до нейното като тихо казах:
-И аз те обичам.
Усмихнах се леко и я целунах по челото като я хванах за ръката и я поведох към кухнята.Помогнах й да се настани,а след това седнах срещу нея и се усмихнах.
-Е..опитай я.-посочих с поглед лазанята
-Надявам се да ти хареса.
Погледнах я леко притеснено,но след това се усмихнах доволно.Нямаше как да не й хареса,готвех адски вкусно и да де..не се хваля.То просто е факт.

Пробвах от лазанята, след което направих намръщена физиономия, а Деймън ме погледна учудено и видимо се притесни. Естествено просто се опитвах да го занасям. Усмивката веднага грейна на лицето ми.
- Просто се занасям с теб! - отвърнах ведро и му намигнах. - Превъзходно е! - отбелязах с още една усмивка на устните.
- Сигурен ли си, че не си въздействал на професионален главен готвач, да сготви и сега той се крие в някой ъгъл. - засмях се съвсем лекичко, като се огледах театрално, но погледа му отново се върна на неговия. Не можех да разбера защо беше толкова мил, дори и заради случката от преди малко...това милосърдие беше...в повече. Той...не приличаше на себе си, макар че като се замисля и аз не приличах вече на себе си. Аз не бях себе си. Бях съвсем нова персона. Бях вампир, който мислеше само за кръв, определено не бях старата Елена.
- Защо...защо си толкова мил? Аз не го заслужавам... - казах след, което погледа ми се опита да се задържи на неовия, но нещо просто не ми даваше да го гледам в очите.

Когато ме изигра направо изтръпнах.Колко ли неща ми минаха през ума..
-Голямо си дяволче!-казах като се засмях и й се усмихнах а при следващите й думи отпих глъдка от виното и станах от стола си като отидох при нея.
Хванах брадичката й като леко повдигнах главата й нагоре така че погледите ни да се изравнят.
-С кого другиго да бъда мил,Елена?-повдигнах леко вежди-А и..ти си единственото нещо,което е скъпо за мен.Когато бях човек и можех да усетя всички чувства..бях мил с всички,бях нещо като..Стефан,ако не и повече.След като се превърнах във вампир просто изключих всичките си чувства,но ти..ти успя да отключиш всичките само за един миг.Всяка секунда прекарана с теб ме променя,адски е странно.Когато не съм край теб отново съм себичния,егоистичен гадняр,но когато съм с теб съм..човек.
Леко присвих рамене и я погледнах.

Ъгълчетата на устните ми се извиха в някаква крива, но същевременно мила усмивка, след което се приближих до него и го прегърнах.
- Ти си единственият, който ми остана от "човешкия" живот. Напълно съм убедена, че ще изгубя всичките, но това някак си няма чак толкова голямо значение, когато съм с теб. - прошепнах тихо в ухото му, след което се отдръпнах назад като го погледнах в очите и едно тихичко "обичам те" излезе измежду устните ми. Сякаш просто трябваше да го кажа, сякаш трябваше да продължавам да го казвам, за да съм сигурна, че това в момента беше реалност или поне ако беше сън, трябваше да го казвам, за да не се събудя никога от него.
- Е...ъм...предлагам ти да тръгваме към града вече. Не искам да доставям удоволствие на Стефан, като си мисли, че вероятно сама съм си забила кола в сърцето. - извъртях леко очи, а ръцете ми несъзнателно се свиха в юмруци.

Надявах се наистина да ме обича,а не просто да е ядосана на Стефан.Но дори и така да беше..нямаше да се откажа от нея.Вече не беше момичето на брат ми.
-И аз те обичам.-казах тихичко и впих нежно устни в нейните като прокарах пръсти през косата й,а след целувката й кимнах.
-Добре,както желаеш.-усмихнах се-Но поне опитай десерта.Колко яйца почупих..-засмях се и го извадих от хладилника.Сервирах едно парченце пред Елена и й се усмихнах.
-Аз ще събера нещата,докато ти го опиташ.-смигнах й и се отправих към хола

Усмихнах му се ликичко след, което опитах тирамисуто. Беше превъзходно, естествено това се очакваше, все пак Деймън го беше правил. Предполагаше се, че ще е страхотно.
- Мм...невероятно е! - казах измежду хапките тирамису, миг по - късно обаче станах от кухненския стол и се насочих към хола. Взех телефона си, който бях забравила на дивана и започнах да разглеждам телефонните номера.
- Защо да не организираме купон!? В дома на Гилбърт... - повдигнах леко вежда, като говорех за семейството сякаш вече не бях част от тях, макар че и това беше вярно до една степен. Всъщност никога не съм била част от тях, но както и да е. Това беше съвсем друга тема.
- Още един начин, отново да възвърнем "човешките дни". Кой тийнейджър не ходи по купони!? - отново повдигнах леко веждата си и се ухилих. Е да, аз не обичах да ходя по такива мероприятия като човек, а и като вампир не ми беше особено приятно, именно заради спомените от последнато "парти", и все пак започвах нов живот. Това значеше, че и аз се променям, нали?!

» Мистик Фолс,къщата на сем. Гилбърт.,преди няколко дни.
» Кой да е Мис Мистик Фолс?
» Мистър Мистик Фолс
» Мистик Фолс 1864
» Мистик Фолс - след 3 дни