Маями, пред няколко месеца

-Може и да дойда.-казах и допих от питието си.Викнах бармана и си поръчах още една Маргарита.Беше ми приятно да си говоря с него и някак отпускащо.Не натоварващо.С повече хора бях леко нервна да не разберат за миналото ми,но сега след като картите бяха на масата нямаше от какво да се притеснявам.
Докато си бъбрихме телефонът ми звънна.Извадих го от чантата и отговорих.Беше рецепционистката от хотела.Най-сетне другата част от багажа ми беше пристигнала.Никога преди не ми се бе случвало багажът ми да сезабави с един ден.Скапана самолетна компания.Когато разговорът ни приключи прибрах телефона и се усмихнах на Тайлър.
-Е,разкажи ми нещо за себе си.-попитах.

Този отговор определено ми хареса, нито потвърждаваше, нито отказваше. Това означава, че е предпазлива, което е много хубава черта. В днешно време не на всеки можеш да се довериш.
Аз, както и тя, имах своите тайни, но моите бяха къде-къде по-опасни за споделяне. Не ми се искаше да я плаша или отвращавам, така че засега щяха да си останат тайни.
- Кажи какво искаш да знаеш и ще ти го кажа. - отвърнах с усмивка.

Всеки си имаше своите малки тайни,а и не исках да му се бъркам в личния живот.Питието ми пристигна и отпих от него.
-Някакви хобита,интереси?-попитах го.Определено исках да го опозная по-добре,но толкова колко ми позволява.В този момент се замислих за моите хобита.Май нямах такива.От толкова бягане май нямах време да си намеря такова.Също така се чудех дали готините момчета спадат към категорията интереси.Да намериш перфектното момче за себе си.Какъв по-добър интерес от това.
Разтърсих леко глава да се отърся от мислите си и се съсредоточих върху него.

Взех чашата и отпих от питието си, докато обмислях какви хобита и интереси имах. Едва ли предишното ми хоби, да тичам из гората във формата на вълк, щеше да й се стори интересно, така че се насочих към по-нормалните.
- Май пътешестването ми се е превърнало в хоби... и доста често започнах да го практикувам. Спортувам активно, но това си личи... - въздъхнах леко. - Какво още? Пея!
Не, шегувам се... като запея е все едно да чуеш ранен морски кит. Разкажи ми ти за своите хобита и интереси.
Със сигурност ще се по-интересни от моите, момичетата правят много забавни неща.

Наистина момичешките неща си бяха забавни,но само за момичетата.Момчетата мразят шопинга и другите неща които ние правехме постоянно.Не можех да му кажа че хобито ми е пазаруването.Дори аз щях да се помисля за някаква куха,кукла Барби.
-Ами и обичам да спортувам.Най-вече да играя тенис.-Наистина тенисът си ми беше любимият спорт.Много обичах да го практикувам.Усмихнах му се и отпих от питието.Вече май започвах да се чувствам леко пияна.Не точно пияна само ми се въртеше леко свят.

- Тенис? Страхотно, значи може да си спретнем един приятелски мач. - предложих.
Може би щеше да си помисли, че постоянно се състезавам, но исках да намеря общите черти между нас. Все пак ни предстояха няколко дни заедно и ми се искаше да правим неща, които харесват и на двама ни.
- Добре ли си? - попитах леко разтревожен.
Имаше възможност на тази жега да не й понася алкохол.

Затворих очи за секунда и се опитах да успокоя малко пулса си.
-Ще се радвам да го направим.Амм да добре съм.Май малко се напих.-засмях се леко и го погледнах.Извадих един ластик за коса от чантата си и си вързах косата.Бутнах питието настрани от погледа ми.Определено нямаше да го допия.Не исках да се гътна точно на плажа пред толкова много хора.
-Та ако искаш може тази вечер да отидем в някой клуб или дискотека.Все още не съм ходила.-усмихнах се.Беше ми любопитно да разбера как се забавляват нощем хората в Маями.

Единственото, което чувах за момент беше бушуването на кръвта й и ускореният й пулс. Всячески се опитвах да игнорирам този звук и накрая успях да чуя как Ема каза, че е добре. Ох, това беше добре.
- Ако не се чувстваш добре, ще те заведа до хотелската ти стая... - казах несигурно.
Не бях сигурен, че е добра идея да стой на слънце с алкохол в системата си и със замаяна глава. Мисля, че малко сън щеше да й се отрази добре, а след това можехме да започнем купона отначало.
- Страхотна идея, но преди това да отрезвим красивата ти главица?

-Не съм толкова зле,но добре.-усмихнах се и извадих портмонето си да платя.Оставих една двайсетачка и станах от стола.Добре че не допих Маргаритата.Зави ми се малко свят,но бързо се оправих.
-Мммм хотелът ми е наблизо.Ако искаш може да дойдеш.-казах и се усмихнах леко.Сложих чантата през рамо и си сложих слънчевите очила.Беше вече около 3 следобед,а жегата беше неописуема.Нямах търпение да си взема един леко хладен душ.

Знаех как се чувства, как да го кажа... усещах я, но все пак беше по-добре да е на свежа глава довечера, защото нямаше да я оставя да спи. Така де... нали щяхме да ходим на дискотека.
- Много ясно, че идвам, ти да не мислиш, че ще се отървеш толкова лесно? - попитах с усмивка.
Излязохме от бара и веднаха усетихме непоносимата жега, не знам как издържаха коренните жители тук. Имах чувството, че сме в пустинята и всичко наоколо е мираж. И така тръгнахме към хотела, подминавайки плажа.
Идеята ми беше да я заведа до хотела и да я оставя да си почине, а по-късно ще я взема за излизането довечера.

Двамата тръгнахме към хотела.Когато стигнахме се качихме в стаята ми.най-сетне на прохлада.Беше ми толкова изморено.Седнах на дивана и подканих Тайлър да се присъедини.
-Какво сега?-попитах и се облегнах удобно назад.Усетих че започвах да се унасям,но бях твърде решена да остана будна.Щеше да бъде много грубо да заспя в присъствието му.

Поколебах се леко преди да се присъединя към нея на дивана, но все пак не можех да седя като почетната й охрана, нали? Но пък и не знам дали беше толкова почтена идея да вляза в стаята й.
- Сега... не искаш ли да поспиш? - попитах подозрително.
Все пак изглеждаше сънена, но ако имаше желание можеше и да правим нещо... независимо какво, само да не излизаме навън преди залез, защото имах чувството, че ще се стопя на това слънце.
- Можем да правим каквото пожелаеш.

Като за начало можехме да хапнем нещо.Или поне аз.Направо умирах от глад.Отидох набързо до кухнята и отворих хладилника.В хладилника нямаше нещо което да искам да изям.Забърниках още по-усърдно и успях да намеря един шоколадов сладолед.Не знаех дали дали ще иска,но за всеки случай взех две лъжици и се върнах при него.
-Сладолед?-попитах и се усмихнах.Махнах капака и загребах с лъжицата си.Изядох го и казах:
-Аааа и другото което не знаех е че имам голям апетит.-засмях се и седнах на дивана.Оставих другия прибор на масата и го погледнах.

Да хапнем? Това звучеше добре, само дето сто процента не знаеше, че можеше да поискам да хапна... от нея. Колко странно звучи, доста трудно свикнах с тази "диета", така да се каже и човешката кръв сякаш не ме съблазнява..засега.
- Сладолед, звучи чудесно. - усмихнах й се.
Взех лъжичката и се приближих към нея, за да мога да си гребна сладолед. Погледите ни се срещнаха.
- Значи все повече се учудвам, че имаш такава изящна фигура. - казах като я гледах като хипнотизиран, но след малко се усетих и се усмихнах.

Тайлър ме беше зяпнал.Усети се и ми се усмихна.Хапнах малко сладолед и му се усмихнах.Усетих че вече започвам да се оправям.Сто процента прилошаването ми беше заради жегата навън.
-Хах мерси.Старая се да съм слаба-засмях се и погледнах сладоледа.Или по-скоро не се стараех.Тъпчех се като прасенце.Когато ми се ядеше,ядях.Просто гените ми бяха такива.Слабички и красиви.Засмях се на ум.
Хапнах отново малко сладолед и оставих лъжицата върху салфетката на масата.

Вероятно Ема си мислеше, че съм просто върховен идиот.. и не беше на грешен път. Главата хич не ме слушаше, но това е отделна тема. Сега най-важното беше, че Ема се чувства по-добре и спането вероятно щеше да се отложи за късните часове на нощта. Всъщност може би нощта щяхме да прекараме в дискотеката, но това щяхме да го мислим по-късно. Все още не можехме да излезем, защото слънцето направо изгаряше.
- Значи старанието ти дава резултат…
Поогледах се из хотелската стая, изглеждаше добре, спокойно, уютно и имаше доста свободно място.
- Хей, какво ще правим сега… като изключим сладоледа?

Определено ми минаваха през главата някой неща,но ще ги запазя в тайна.
-А, на теб какво ти се иска?-усмихнах се и го погледнах.Оставих сладоледа и качих краката си на дивана.Беше си малко скучно в хотелската стая.Правеше ми се нещо,но не знаех какво.Облегнах се удобно и се заиграх с един кичур от косата си.Беше ми нещо като навик.Не спирах да го правя.Трябваше определено да се отуча от този навик.
Беше толкова тихо.Огледах стаята и върнах погледа си към Тайлър.

Имах няколко идеи, но все още беше много рано за изпълнението им. Мисля, че доста време потакахме в мислене и изчакване, вероятно вече можехме да минем към следващото забавление.
- Ако нямаш друга идея... може да се оправяш за след малко. - погледа ми трепна към прозореца и леко притъмняващото време зад него.
Доколкото имах опит с жените, те обичат да се контят доста преди да тръгнат за някъде.
- Ако искаш мога да те оставя сама...

Не бях от момичетата които киснеха по хиляда часа само за да се оправя.Станах и отидох в спалнята.Отворих гардероба и започнах да търся нещо секси.Хмм винаги изглеждах добре в Долче затова грабнах късата рокля без рамене и я облякох.Оправих си грима и прическата.Нямаше да го карам да ме чака дълго.Обух се и отидох при него.
-Е,аз съм готова.-усмихнах се леко.Огледах се в огледалото и оправих леко косата си.

Сега очаквах някакво оправяне, което ще тече няколко часа от порядъка на 3-4... минимум, но учудващо Ема беше готова и изглеждаше страхотно само за минути.
- Уоу... - усещах, че пак я гледам като идиот. - Изглеждаш невероятно...
Направо онемях, думи не можех да намеря. А може и да ми беше чудно, че се е оправила толкова бързо. Всичко беше вероятно.
Направих театрален жест и отворих вратата с думите :
- След вас, госпожице.

-Благодаря.-Усмихнах му се и двамата излязохме.В Маями имаше доста клубове и дискотеки, но можехме да отидем и на някое друго място.Нямах никакви претенции.Излязохме извън хотела и тръгнахме по улиците на Маями.Беше доста красиво вечер.Докато вървяхме забелязах някакъв бар.
-Този бар става ли ?-попитах и спрях на едно място.Оправих косата си и се усмихнах.Музиката отвътре се чуваше толкова силно че едва си чувах мислите.

Дори не успяхме да се отдалечим много от хотела. Страхотен град бил Маями, на всеки ъгъл барове, дискотеки и подобни. Бях чувал, че в този бар, в който възнамерявахме да влезем, се разразявали страшни купони. Е, сега щяхме да разберем.
Само че охранителят пред вратата май нямаше голямото желание да ни пусне. Приближих се към него и го погледнах с най-сдържания си поглед, а той с тъпата си физиономия направо можеше да ме изкара от релси. А и ако бях човек, щеше да ме издуха оттук като сопол.
- Отмести се, защото на мен и дамата ми ни се танцува, ясно?
Той кимна отсечено и се отмести от вратата.
- След теб. - казах спокойно на Ема.

Охраната нямаше желание да ни пусне,но Тайлър успя да го убеди някак си.Браво на него.Влязохме,а аз се огледах.Беше страхотен купон.Имаше много хора.Както и много алкохол.отидохме на бара,а аз казах на бармана:
-Едно уиски,чисто.-усмихнах се.Седнах на един стол и кръстосах крака.Определено нямаше да отида да танцувам в този момент.Първо щх да се напия и тогава.И си имаше причина да го направя.Бях страшно зле с танците.Погледнах Тайлър и казах:
-Не е толкова зле.Голям купон е.-казах и се усмихнах.Честно да си призная отдавна не се бях чуствала толкова отпусната.Постоянно мислех за някакви глупости и се изнервях.

Бях доста убедителен, когато поискам. А като влязохме пред нас се откри страшен купон, толкова много хора не бях виждал от последния път на фестивал в Испания.
- Да, права си. Мисля, че тук ще си прекараме добре...
Вече бяхме на бара, а дори не знаех какво точно искам.
- За мен същото.
Това място беше изпълнено с толкова много миризми и усещания, чувства, емоции.

» Имението на Локууд, преди 2 месеца, Съвета на Основателите.
» Мистик Фолс,къщата на сем. Гилбърт.,преди няколко дни.
» Честити 2 месеца на форума!
» Преди няколко дена..
» Преди няколко дена..в стария парк..!!