Тъмната част от езерото

Живота на младата госпожица Балкойн бе заприличал на смесица от комедия и драма. Бяха и се случили толкова много неща.. първаначабно бе избягала от домът си заради убийството на онова невинно момиче,когато се бе превърнала в животно,а сега и това. Вече бе демон. Облече си една черно бяла рокля,високи токчета,обичайният аксесоар,а именно малката чантичка започна да се лута из улиците на големят град,опитвайки се да събесе мислете си. Какво ли правеше Джейк,дали трябваше да му каже че се е върнала? Дали щеше да го види,или бе по-добре да го забрави? Мислите й сърцето й бяха в такова противоречие,че всеки един нормален човек би полудял.
Неусетно се бе озовала в гората,бавно започна да си припомня малката пътечка,водеща до едно място което тя страшно много обичаше. Не бе оставила бележка на Елена че излиза,просот отново бе забравила.. доста ги бе постреснала с това свое бягане,но ето че сега отново бе тук. Започна да бърка трескаво из чантичката си,търсейки цигари,а когато ги намери веднага си запали една,сядайки на тревата близо до езерото. Усети присъствие около себе си и веднага обърна глава настрани,след което замръзна. Една част от нея исакше да се усмихне,да се зарадва,а друга просто да избяга,преструвайки се че това не се е случвало.
- Джейк..? - промълви тя с нежен,кадифен тон. Очите й се смееха,щом го гледаха.
- Каква изненада.. да те видя тук. - подхвърлила след това,опитвайки се да звучи колкото се може по-незаинтересовано от присъствието му.

Още един пореден ден ме задушаваше със скуката си. Нямаше какво да правя, освен да се разхождам натам-насам.
Сетих се за Сю и когато това стана, внезапно дарбата ми се активира. Веднага и прочетох мислите, а това беше знак че е наблизо. Веднага се оправих и се запътих към езерото. Първоначално се поколебах, но с нея определено бяхме свързани някак, щом можех да я усещам от разстояние. Тъмната част на мястото беше наистина такава, но не ми попречи особено да я намеря. Докато пристъпвах бавно зад нея се чудех дали е разумно това което правех. Напоследък и минаваха доста неща през главата и не и беше хич лесно, но аз наивния, естествено реших, че може би ще съм и морална подкрепа, за това събрах смелост и отидох при нея.
Без да казвам нищо в началото се настаних до нея и се опитах да я целуна по бузата, но така и не го направих. Отдръпнах се и се усмихнах, не исках да я притискам, знаех че го поема навътре и колко обича свободата си и това определено бе основателна причина да не сме заедно.
-Сю, радвам се да те видя...- казах несигурно и продължих плавно.
-Как я караш?-попитах я съвсем приятелски, знаех че не и е особено добре, но все пак можеше да има нещо което не знаех, надявах се.

Усетих желанието му да целуне бузата ми и честно казано нямаше да се помръдна.. нямаше смисъл. Знаех че бе свикнал да го прави. Избягвах погледа му,прекалено много ми напомняаше на не толкова хубавото ми и не толкова далечното ми минало. Започваше да се стъмва,слава богу че помнеше пътя към вкъщи.. някой неща й се губеха,може би заради резките промени. Как ли я карах.. Трудно.
- Бива.. - казах ясно и просто,а след това се засмях за кратко. Прегърнах коленете си към себе си и го погледнах.
- Ами ти? Не сме се виджали от доста време.. какво ново покрай теб? - да се държа приятелски точно с него.. май трябваше да свиквам. В главата ми все едно се въртеше една и съща лента на ужасите.. кървавото тяло,кървавите дрехи по мен,а след това и онзи демон,които ме превърна. Да се надяваме че вечността щеше да е много по-забавна от това.
- Мижду другото,съжалявам че не ти казах че заминавам,просто се наложи. Не казах дори на Елена и Джеръми.. - не се опитвах да се извиня,ни най-малко щеше да е най-добре да си мисли че съм го изоставила защото прекалено много обичам свободата си.

Усмихнах и се след неосъзнатия сърказъм и я доизслушах внимателно.
-Ох, скука и нищо повече, ще полудея вече.- оплаках и се основателно и си позволих нахално да проникна в мислите и. Всичко ставаше внезапно и определено беше доста объркано.
-Отностно заминаването, няма проблем, напълно те разбирам и аз щях да се махам... -послъгах и аз, намествайки се някак си по-удобно и по-близо до нея.
Не знаех как да я питам, за това което видях. Дали щях да я нараня? Не исках, нямаше как...но изгарях от любопитство.
-Има ли нещо, което ми спестяваш?-попитах тихичко, гледайки към мрачното езеро.
Всичко се случваше толкова бързо и дори необмислено, ако това продължеше, можеше да се развие в грешна посока и да стане нещо лошо, може би.