Гробището,,,

Заглавие: Гробището,,, Чет Яну 19, 2012 11:58 pm

Тесни пътечки, множество надгробни камъни, злокобна тишина..

Гробището,,, Highgate-cemetery

Заглавие: Re: Гробището,,, Чет Фев 02, 2012 4:55 pm

Нов град, ново място и нови хора,да де вампири,говореше се,че тук имаше същества от какъв ли не вид,върколаци ,вещици и хибриди....
Бях в старото гробище,това бе от местата където се мъкнех обикновенно във всеки нов град.Но тези места ми напомняха за старите времена когато малко хора знаеха за вампирите,страхуваха се от всичко и всеки...
Седнах на един гроб и се загледах в луната

Заглавие: Re: Гробището,,, Пет Фев 17, 2012 4:42 pm

Айлин пристъпи напред. Чу се ужасяващ пукот, причинен от нехайното й невнимание, което така упорито я преследваше през тези дни.. Бе настъпила една пръчка с тънкото си токче, но вместо да се спъне тя ловко бе успяла да прекърши малкото парче дърво на две.. Ето ! Едно погрешно движение и всичко можеше да се срине.. Ах, колко непохватна бе в тези дни на разсеяност..
Мрак. Клепачите й бяха плътно затворени, позволявайки на госпожицата да изостри всичките си други сетива до толкова, че да се чувства в безопасност.. Хах, разбира се ! Тя винаги се намираше в безопасност що се отнасяше до околният свят.. Работата й бе да убива ! Без чувства, без емоции. Те трябваше да се страхуват от нея.. Цялото й съществуване се градеше на човешката кръв без, която не можеше да издържи едва ли не няколко седмици.. Бе до толкова пристрастена от манията си да убива, че понякога дори забравяше истинската цел на всички тези престъпления, а именно да засити жаждата си... Извади една кутия с цигари и постави една между червените си устни.. Днес бе малко по - екстравагантна от обикновено, но кой изобщо съумяваше да обърне внимание на червилото й по - това време ? Времето на здрача.. Обичаше да гледа небето по това време.. Като човек го правеше едва ли не непрестанно .. Запалката щракна зловещо ! Айлин отвори очи и блажено пое димът, който така упорито копнееше да усети.. Тръпките полазиха цялото й тяло.. Ах, този й малък порок проваляше цялата й нежна визия.. Но като всяко друго същество тя не бе безгрешна.. Това съвсем не бе единственото й провинение, но да кажем, че вече би трябвало да е мъртва.. Поне за този си живот..
Тик ! Так ! Тик ! Так ! Чуваше звуците отново и отново, но това не й правеше впечатление. Часовникът на ръката й постоянно избързваше с една минута, което донякъде я подсещаше, че живее един доста дълъг и вероятно безкраен живот.. Краят ли ? О, той щеше да е изненада, но душата й.. Малката й злобна душичка щеше да отиде в Ада.. И съвсем не му бе времето да се тревожи за това..