Създаване на вампир

Това е темата, в която можете да си създадете вампир като попълните бланката по-долу...

Spoiler:

Име:
Деймън Салватор
Години:
175
Раса:
вампир
Дарба:
контрол над мозъка

Външен вид:
Деймън е..красавец.Излъчва целият чар,сексапил,увереност,който кара една жена да се разтопи.Не е много висок,около 180см.Има хубаво,не много мускулесто тяло.Очите му са толкова сини,че понякога изглеждат кристални.С арoгантната си усмивка може да раздразни много жени,но също така и да ги плени.Косата му не е много дълга,обича да я носи небрежно оформена.Най-често облича черни дънки и черна риза.
Характер:
Арогантен!Това е точната дума,която определя характера на Деймън.Нахален,сприхав,но красив,той няма проблеми с жените.Мрази официалностите и изтънчените партита.Най-любимото нещо на момчето са игричките.Перфектен лъжец,както и безгрешен в свалките за една нощ...

История:Деймън е 175 годишен, с италиански произход, роден в Мистик Фолс. И това изглежда е последното му посещение в града.Джузепе Салватор винаги е бил настроен неодобрително към големия си син, което е повлияло на характера на Деймън.
Започва да мрази брат си Стефан, след като той показва симпатии към вампирите на баща си, при което Джузепе осъзнава, че Катрин е вампир.Катрин е вампирът,в който Деймън се влюбва и остава влюбен и до днес. След като Катрин пие от пълната с върбинка кръв на Стефан, тя бива заловена. Деймън започва да обвинява Стефан и никога не му прощава, до времето когато Стефан го моли за помощ, за да спаси Елена от Ана. Въпреки това, изглежда че той дълбоко в себе си, все още обича малкия си брат и има поне капчица останала човечност.

Допълнителна информация:
обича уиски,бърбън,скоч...всякакъв качествен алкохол
Снимка:
Ian Somarhalder

Одобрен си, добре дошъл във форума...

Име : Катрин Пиърс
Възраст: 17/ 560
Раса: вампир
Характер /поне 5 реда/:Катерина Петрова /както е истинското ѝ име/ е доста сложна личност. С нея не е хубаво да си имаш работа. Пада си по грубите игрички и да плете интриги. Мрази някой да ѝ нарежда и рядко понася такова отношение. Макар да изглежда безобидна, тази вампирка е способна да превърне живота ти в ад,ако го пожелае. Нейното мото е "целта оправдава средствата", така че рядко има пречки, които биха накарали Катрин да се спре.
Непукист е. И да обича, тя не би рискувала себе си за любовта. Завършена егоистка е, но има и моменти, когато става сантиментална и започва да ѝ пука /доста рядко/..
Да обичаш Катрин може да се окаже сложна задача, защото тя не е от типа жени, които се вричат в любов завинаги. Дори да го направи, това не значи, че обещанието ѝ ще издържи.
И да е наранена никога не го показва; прекалено горда е за да иска помощ от някого.
Външен вид /поне 5 реда/:Шоколадово кафеви очи, кестенява коса и прекрасна бяла кожа.. Това са нещата, които забелязваш от далеч, когато засечеш Катрин Пиърс. След това може да се вгледаш в строхната ѝ фигура, дългите крака, грациозните движения на ръцете.. Да, Кат е доста красива вампирка.
Как се облича? Избира тесни дрехи.. предимно дънки, които се впиват до болка в тялото ѝ и някоя доста сексапилна блузка. Случва се и да я видиш с къса рокля, но честно казано Катрин не си пада по официалностите..
Дарба /само по една/: Контрол над ума
История /поне 7 реда:Катрин Пиърс или по-скоро Катерина Петрова, е родена в България /малка, но красива страна/ .. Има една по-голяма сестра. Семейството не е много заможно, но Катерина не можела да се оплаче-никога не оставала гладна и боса.
Още от малка тя проявява свой характер; всички момчета тичали подир нея, но тя не им обръщала внимание. Когато става на 17, един мъж на име Илайджа я намира и ѝ обещава много богатство и престиж ако тя тръгне с него. Привлечена от думите му, Катерина тръгва с непознатия. Скоро тя се запознава и с брат му - Клаус. С ужас една вечер човешкото момиче установява, че Клаус и Илайджа я подготвят за жертворинушение. Катерина бяга от тях, бива приютена от Роуз, която била готова да я предаде, но с течение на обстоятелствата Кат избира да стане вампир, за да спаси кожата си..
Заминава и сменя името си с Катрин Пиърс. Запознава се с братята Салватор, влюбва се безумно и в двамата, но не достатъчно, за да избере само единия. Симпатиите ѝ били по-силни към Деймън, но тя никога не го показала. Една вечер започват да залавят вампири, но Катрин отново се измъква.
Сега е отново в града, за да си върне Деймън или да направи живота на хората в този град Ад.
Допълнително /не е задължително/ Притежава гривна която я предпазва от слънцето

Създаване на вампир U2

Одобрена си, сменям ти името, добре дошла във форума...

Име: Стефан Салваторе
Години:175
Дарба:четене на мисли
Външен вид: (минимум 4 реда)
Очите на Стефан са зелени и искрени, като ирисите му са големи и изразителни като нефрит. Има висока и слаба, но същевременно атлетична фигура, с ясно откроена мускулатура. Косата му е по един начин руса и щръкнала навсякъде, а по друг начин в нея иманещо тъмно и създаващо усещането за съвършеност. Видът муе мистериозен и доста противоречив, но това никога нему е пречело, напротив.

Характер: Изключително мил, интилигентен и приятелски настроен. Винаги е готов да се жертва. Лоша страна, е че не се усмихва и няма чувство за хумор.Колкото и абсурдно да звучи за същество като него, Стефан е болезнено състрадателен и много затворен в себе си. Мрази да се приобщава в големите шумни тийнейджърски общества и не говори с почти никого. Рядко допуска някого до себе си и е много чувствителен. Консервативна личност е и никога несеотказваот решенията си, ако те са правилни, разбира се. Почти неспособен е да изпитва омраза(брат му прави очеизвадно изключение) и не понася да гледа хората да страдат. Не лъже. Не мами. Не изоставя.Просто е прототип за съвършенство в най-чистата му форма.

История: (минимум 6 реда)
Стефан е роден в Мистик Фолс през 1847 година. Двамата с брат си Деймън се влюбват в едно и също момиче - Катрин Пиърс (Катерина Петрова), която е вампир. През 1864 Стефан е превърнат във вампир, след като е бил прострелян от баща си с кръвта на Катрин в системата си, след като без да иска убива баща си. Деймън, който също е превърнат във вампир обещава на Стефан вечна мизерия, защото е ядосан, че Катрин е превърнала във вампир и Стефан. Стефан е неспособен да устои на човешка кръв и става пристрастен, убивал е много хора, докато не е научен да се контролира от вампир на име Лекси Брансън, която по-късно става негова добра приятелка.
Снимка: (напишете името на известната личност на снимката)

Създаване на вампир Stefan+salvatore

Пол Уесли

Одобрен си, добре дошъл във форума, смених ти името. Smile

Име:
Селена

Години:
21/вампирски 4000

Дарба:
Вижда миналото чрез допир и чете мислите на другите същества и хора

Външен вид:
Селена е и била много красиво момиче за времето си,може би дори е засенчвала хубавата Елена от Троянската война със своята кафява като шоколада коса която пада на вълни по раменете и сочните устни които всеки грък е искал да притежава.Тялото на Сел е стройно и слабо,висока на ръст тя е искушението на древния свят...Очите и са кафеви и и на пръв поглед мили!

Характер:
Отраснала във времена на войни и поттисничество на жените Селена има войнствен и не до там благ характер.Момичето е съобразително и умно,диво по своя странен начин.Не се е съобразявала с правилата наложени и от родителите й,бягала от вкъщи,биела се с момчетата,до днес обаче характеа и се е изменил до толкова,че от меч,сега борави с пистолет,владее бойни изкуства и военни тактики....Сериозна и опасна,ината,но и справедлива що се отнася до близки до нея .... храни се предимно с хора,но се старае да не убива,когато се налага дори използва банки

История:
Родена в Древна елада Селена е отгледана в Атина и живяла там като родителите и опитват да я възпитат като мило и въздържано момиче,домакиня както всяка нейнавръстничка,но малката Селена няма такива планове,още от малка се учи да върти меча набаща си и преструвайке се на момче тя ходи на училище,на 14 се представя за брат си и две седмици учи военне тактики в Спарта като понася всяко наказание след това.Един ден обаче градът е мистериозно нападнат,хора умират от кръвозагуба,а Селена която е извън града попада в засада и бива убите въпреки уменията си...след дни се събужда в храма на Атина(богинята на мъдростта),който е разрушен,пред очите и е млад мъж който и предлага вечността и Сел приема незнаеща какво става...По късно разбира че е превърната във вампир,след като усвоява тънкостите на расата си тя тръгва по света....живяла в Троя,в Македони я и по целия свят Селена е жив носител на цялата древна история!

Снимка:
Създаване на вампир 14trj8h

Шели Хенинг

Одобрена си, добре дошла във форума... Smile

Благодаря!

Име:
Adriana Ambossa
Години:
169
Дарба:
Контрол над тялото и чувствата..
Външен вид:
Адриана е с къса черна коса..В повечето случаи я изправя, но може да я срещнете и с къдрави меки букли..Висока е 1,73..не е от най високите, но прикрива това с високи обувки..Има тъмно кафяви очи и дълги гъсти мигли..Съвсем лек тен и устни с цвят на пепел от рози..Гримира се често...Тъй като е от бунтарките(силно казано) се облича по свободно, но и доста мръснишки, което много често подлудява момчетата, около нея..Луда е по големите гривни и дългите перлени гердани..
Характер:
Адриана е изключително мила и приятна дама..Винаги е усмихната, а когато я помолят за помощ се отзовава..Срамежлива и затворена..Няма особено чувство за хумор..Романтична е и обича поезията..Тя е много чувствителна и лесно ранима..Няма много приятели, заради стеснителността си..Не обича да се насажда в големи тълпи от хора и да говори..Особено за себе си..Не обича да страда и да гледа как хората около нея страдат..Тъй като през дългия си живот е била наранявана много пъти...Относно любовта тя е внимателна и не се подлъгва като другите наивни момиченца..Не обича да лъже и да мами..Една млада мила дама...
История:
Адриана е родена през 1843 година в Mистик Фолс.Семейството на Адриана живее като номади..Много рядко се задържат в един и същи град, заради работата на родителите й..Цялото и детство минава в опаковане и разопаковане на кашони и куфари..Накрая се връща в Мистик Фолс, след като в превърната във вампир..Мистик Фолс винаги е бил град, гъмжащ от вампири, вещици и върколаци.., за това е и най-доброто място за спокоен живот..По пътят и за Мистик Фолс тя се среща с древна вещица, която и прави
медальон, който я предпазва от слънцето.., за да може да се появява спокойно на слънчеви места..
Снимка:
Sofia Black

Име:
Adriana Ambossa
Години:
169
Дарба:
Контрол над тялото и чувствата..
Външен вид:
Адриана е с къса черна коса..В повечето случаи я изправя, но може да я срещнете и с къдрави меки букли..Висока е 1,73..не е от най високите, но прикрива това с високи обувки..Има тъмно кафяви очи и дълги гъсти мигли..Съвсем лек тен и устни с цвят на пепел от рози..Гримира се често...Тъй като е от бунтарките(силно казано) се облича по свободно, но и доста мръснишки, което много често подлудява момчетата, около нея..Луда е по големите гривни и дългите перлени гердани..
Характер:
Адриана е изключително мила и приятна дама..Винаги е усмихната, а когато я помолят за помощ се отзовава..Срамежлива и затворена..Няма особено чувство за хумор..Романтична е и обича поезията..Тя е много чувствителна и лесно ранима..Няма много приятели, заради стеснителността си..Не обича да се насажда в големи тълпи от хора и да говори..Особено за себе си..Не обича да страда и да гледа как хората около нея страдат..Тъй като през дългия си живот е била наранявана много пъти...Относно любовта тя е внимателна и не се подлъгва като другите наивни момиченца..Не обича да лъже и да мами..Една млада мила дама...
История:
Адриана е родена през 1843 година в Mистик Фолс.Семейството на Адриана живее като номади..Много рядко се задържат в един и същи град, заради работата на родителите й..Цялото и детство минава в опаковане и разопаковане на кашони и куфари..Накрая се връща в Мистик Фолс, след като в превърната във вампир..Мистик Фолс винаги е бил град, гъмжащ от вампири, вещици и върколаци.., за това е и най-доброто място за спокоен живот..По пътят и за Мистик Фолс тя се среща с древна вещица, която и прави
медальон, който я предпазва от слънцето.., за да може да се появява спокойно на слънчеви места..
Снимка:
Sofia Black

Одобрена си, добре дошла във форума.. Smile

Създаване на вампир Tumblr_lxnqaggP9z1r7hwmpo1_500

Juno Temple

E М А Л И Н
Н А Й Т И Н Г Е Й Л

Вали. В такива дни ми е по-лесно да си спомня коя съм. Емалин. Презимето ми е Кларис, по името на майка ми, но кой се интересува от него? И фамилията - Найтингейл. Като сестра Флорънс, сещате ли се? Само дето аз далеч не съм така благодетелна като нея. Но винаги съм била и ще бъда просто Мал за всички, които ме познават.

Умрях на 23 години, а от тогава изминаха близо 7, което ме прави на тридесет, плюс-минус няколко месеца. Не помня точната дата на рождения си ден. Никога не съм го харесвала. "Умряла?", ще си кажете, "Как така е умряла?". Бях превърната, ако трябва да сме по-точни. Разбирате ли за какво говоря? Точно така, всички онези тъмни, страховити същества от филмите и книгите, които излизат само нощем и пият кръв са истински. Аз съм вампир. Освен това посмъртно се сдобих с дарбата да проектирам кошмари в съзнанията на хората, така че рано или късно те се сблъскват с болното ми съзнание (макар и неосъзнато) насън. Не мога да ги настройвам като по часовник, понякога кошмарите биват изсънувани още същата вечер, понякога отнема месеци, но моята задача така или иначе е изпълнена.

Понякога се питам доколко това е променило характера ми. Струва ми се, че промяната, ако я има, не е голяма. Откакто се помня върша нещата нередно, не търпя заповеди и винаги прекрачвам границата. Също така в съзнанието ми няма момент, в който да съм съжалявала за нещо сторено. Действам абсолютно хаотично и често си сменям настроенията. Променям си и мнението също, но не смятам, че това се дължи на безхарактерност, просто умея да оглеждам ситуацията от всички възможни ъгли и да избирам страната, от която мога да извлека максимална полза за себе си. В крайна сметка това е единственото, което истински притежавам. Мога да гледам хората в очите, докато лъжа, това никога не ми е било проблем, само че предпочитам истината. Може би защото от нея боли, а аз съм така устроена, че харесвам болката. Възползвам се от слабостта на другите; който не го прави е глупак, но никога, ако човекът срещу ми играе за моят "отбор". Впрочем чудите ли се как съм с взаимоотношенията? Хм. Никога не съм умеела да се привързвам истински, не съм и от влюбчивите хора, нито изпитвам самота, така че едва ли някога съм имала нужда да се сближавам с някого. Но се отегчавам лесно, тишината ми дотяга и в такъв случай винаги е най-добре да излезеш навън и да се позабавляваш. О, да, аз обичам да се забавлявам. Любопитството ми е вродено и не смятам, че има някакви морални норми и закони, които могат да ми попречат да науча това, което искам. А когато си наумя нещо, рано или късно го постигам, дори с цената на много труд или... да си го кажем направо - кръв.

От друга страна, външността ми също не е претърпяла забележителна промяна. Започвам да си мисля, че съм измислила цялата ситуация. Имам буйна руса коса, която преди бранех с цената на живота си, когато майка ми се опиташе да я приведе в ред. Харесва ми такава, винаги ми е харесвала. Очите ми са неестествено зелени, сякаш някой художник е изпуснал боичките си в тях. Не се шегувам. Нормално висока съм - нито прекалено, нито толкова, че да вдигам брадичката си, докато говоря с повечето хора. Слаба съм; хей, какво да направя - бърз метаболизъм. Ръцете ми не са точно ръцете на дама - веднага ще познаете, че съм прекарала по-голямата част от детството си, катерейки се по дърветата, отколкото рисувайки портрети.

А защо да правя второто, ще попитате? Което ще ме накара да отвърна: "Искате ли да чуете историята ми"? Не се мръщете от сега, ще се опитам да бъда кратка.
И така...
Родена съм в Средновековна Англия. Добре, не буквално. Но животът в имението ни често ме караше да си мисля, че по някакъв начин съм пропътувала стотици години назад във времето. Семейството ми са аристократи, както сигурно се досещате, и то от тези, които изключително много държат на семейната история и спазването на традициите. Майка ми постоянно ми опяваше как трябва да се държа, кога да говоря и кога не, какво да чета и как да мисля. Това ме вбесяваше. Караше ме да мисля, че самата тя е глупава и тесногръда и не можех да я уважавам. Баща ми беше суров човек, който бе свикнал думата му да бъде закон, което също не ми се нравеше особено. Не е трудно да си представите какво бедствие съм била за тях, нали? Не, не твърдя, че не съм ги обичала, нито те мен. Просто не можехме да съжителстваме заедно, разбирате ли? В един момент всичко беше надолу с главата и просто не се получаваше. Майка ми твърдеше, че трябва да се омъжа, което беше пълен абсурд като идея, да не говорим, че времето за подобни простотии е отминало отдавна. Пределно ясно ми е, че продължава да чете романи само и единствено от времето на Джейн Остин, което не е никак лошо, стига да не се учиш как да възпитаваш дъщеря си оттам. На 18 ме изгониха от вкъщи и ме лишиха от наследство. Чудо голямо. Известно време работих като сервитьорка и плащах наем за мизерна квартира в едно предградие. Но се справях и ми харесваше да знам, че съм самостоятелна.
После започнах да работя и като танцьорка в един клуб. Парите ми стигаха да се преместя на по-приемливо място и да запиша курсове по творческо писане. Беше шантава приумица, но смятах, че е важно да следвам мечтите си на момента, иначе никога нямаше да разбера дали не съм изпуснала нещото за мен. И така минаха няколко години. Не напреднах особено, трябва да призная. Изритаха ме от едва-две работи, но винаги си намирах нова, горе-долу същата като предишната. Задържах се в клуба дълго, после го напуснах, но тъй като парите пак започнаха да не ми стигат, се върнах с подвита опашка.
Там срещнах Рафа. Беше мургав и грамаден като канара. Плащаше на управителя за определени момичета, с които се затваряше в една стаичка до складовете. Те не коментираха какво се случва с тях там и останалите подозирахме, че просто се забавляват сексуално и нищо повече. Но се оказа, че има и нещо друго.

Дейв ми подаде една пачка. Очите ми светнаха - не бях виждала толкова пари накуп от доста време. Той поклати глава и ги прибра в джоба си.
- След като си изпълниш задължението. Рафа е тук.
- Няма начин - отсякох. Нямах против да го прави с други момичета, но лично аз не смятах да се продам дори на най-екзотичния мъж.
- Рафа не приема откази - изръмжа Дейв и ме хвана за китките.
- Значи днес ще му е за пръв път - отсякох аз и дръпнах ръце. Оскъдното облекло не ме притесняваше по принцип, но усещах алкохола в дъха на Дейв и необузданата му възбуда, затова не ми се искаше да стоя толкова близо до него.
- Слушай, маце, не се прави на интересна, защото ще си изпатиш.
- Не съм ти "маце" и предай на Рафа да си намери друга.
Дейв пусна една сочна псувня и ме остави на мира. До края на вечерта не се върна. Помислих си, че мръсникът няма да ми плати, но не го намерих никъде, за да се разправям с него. Излязох от клуба и свалих токчетата си - не си е работа да танцуваш цяла вечер върху подобно мъчение. Винаги ползвах задния вход - отпред се навъртаха бедните пияници, които не можеха да си позволят да влязат и да се насладят на шоуто. Не изминах много, преди да усетя присъствие зад себе си. Обърнах се рязко и си поех дълбоко въздух. Рафа ме гледаше безизразно. Бях го виждала само от разстояние и сега с изненада отбелязах колко невероятно красив е всъщност. Той ми се усмихна и разкри остри като бръсначи зъби. Зъби на хищник. В този миг някак инстинктивно разбрах какво се случва и побягнах. Нямаше особено смисъл. Две невероятно силни ръце ме сграбчиха и притеглиха към себе си. Усетих ледения му дъх по шията си. Той прошепна в ухото ми:
- Не приемам откази.
И аз усетих пареща болка там, където зъбите му се бяха впили в кожата ми.

Не знам дали бе планирал да ме превърне или нещо се бе объркало. Събудих се от сърбеж по кожата - лежах на улицата, а слънчевите лъчи бяха започнали да се показвах. Сврях се в някакъв склад, докато се спусне нощта. В началото не разбирах какво се случва напълно с мен и правех това, което инстинктите и тялото ми подсказваха. Вечерите се измъквах и правех проучвания. Знаете ли, повечето неща са там, просто ние отказваме да ги видим... Не срещнах Рафа повече, не знам какво се е случило с него. Не знам дали да му бъда благодарна или не, но не смятам да съжалявам за миналото си.
Тепърва ми предстои един дълъг живот за изживяване. И смятам да го направя възможно най-приятен.

Одобрена си, добре дошла във форума Smile

Име:Кристиан Озера
Години(18):18
Вид:вампир
Външен вид:Висок,мусколест
с кафява коса и зелени очи които понякоа се сменят на кафеви завис иот
настроението му.Носи предимно черни дрехи.Кожата му е доста бледа и така
очите му изпъкват.Не е от най-мусколестите типове,но изглежда доста
заплашителен ако поиска.Има хубата усмивка зад която се крият зъбите на
дявола.

Характер:Кристян е доста
странен тип.Не обича да споделя за себе си,но знае доста за
другите.Доста често обича да остава сам.Не е от хората които се влюбват
лесно.Понякога се държи като пълен гадняр,но понякога е
дженталмен(какъвто попринцип е).Не обича да се бие и кара с
другите.Живота му изглежда безгрижен както и той го описва.

История:Роден
е в Лондон.Живее с родителите си и е единствено дете.Леля му е
най-близкия му човек.Майка му и баща ми го обичат,но доста
работят.Родителите на Кристиан са вампири както и леля му.Тя го учи на
доста неща тъйкато родителите му нямат време.Не се забърква в големите работи като
ритуалите,по който ходят братята му.Предпочита да остане инкогнито.Не иска доста хора да знаят за
него.Родителите му имат лоша репотация на убийци която обхваща целия
род Озера.И почти никой не му вярва и доста хора го избягват.Кристиан
обаче е свикнал на това.Може да има малко приятели,но поне са му
истински и не се страхуват от него.

Дарба:притежава оганя по рождение,но не като елемент.

Одобрен си, добре дошъл във форума, ще може ли само да ми кажеш лика си?

Създаване на вампир Tumblr_lxz606d2Ma1qeyqjwo2_250_large

*Ashley Benson*

Амбър Ийст Картър [Ако може да ми смените името на Amber East Carter]
18-годишна/165 вампирски;

Не. Нямаше да си го причинявам повече. Бях изстрадала твърде много, за да повторя грешката си още веднъж. Но какво щеше да ми стане? Нищо. Не можеше да стане по-зле. Затова просто извадих два големи листа и започнах да пиша.
Външен вид
И как по-точно трябваше да се опиша? Нямах никаква идея. Застанах пред огледалото. Представих си, че това не бях аз, а напълно непознато момиче, което бях срещала само във фантазиите си. И започнах да пиша.
Амбър всъщност беше момиче, което пленяваше само с една очарователна усмивка, която можеше да покаже на всекиго какво се крие вътре в нея, а именно доброта и топлина. Но очите ѝ - блестящи като диаманти, с цвета на океана, изобщо не излъчваха такива качества, защото в тях се четеше много болка. Кожата на Ей, както я наричаха повечето хора, които я познаваха, беше бледа с лек естествен слънчев загар. Водопади. Дългите, топлошоколадови коси на Амбър наистина приличаха на водопади, спускащи се свободно по раменете ѝ. Никога не бяха вързани или изобщо прикрепени по някакъв начин. Тялото ѝ бе високо, слабо, изящно.
Това виждах. Но никога не можех да го напиша. Рисувах го единствено със съзнанието си.
Характер
Това може би беше най-трудните неща от всички. Нямах никаква представа какво да кажа за характера си. Това отначало ми се стори лесно, но когато се замислих... Щеше да е голямо предизвикателство. Добре, ще започна по лесния начин...
Обичам: Обичам книгите, обичам филмите, обичам приятелите си, обичам пространството, обичам свободата, обичам новите запознанства, обичам себе си. Себе си. Обичам се. Това е трудно да се изрече, но ето, че успях.
Не обичам: Не обичам лъжите, не обичам лицемерието, не обичам двуличността, не обичам мизерията, не обичам тези, които не ме обичат.
Каква съм: Аз съм страхливка. Боя се от всичко - от хората, от неизвестното- Страх ме е от самотата. Аз съм себе си. Държа се гадно с хората, които се държат гадно с мен. Поведението ми към околните е такова, каквото получавам взамяна.
Извод: Целият ми свят се върти около мен.
История
Преживяла съм болка. Прекалено много болка, за да я описвам, защото ще си причиня още повече. Изляла съм толкова много сълзи. Повече, отколкото един човек за целия си живот. А съм само на двайсет и една. Животът е прекалено несправедлив към мен. Той е несправедлив към всички, които са справедливи и почтени към него. Сякаш им го връща тъпкано. Проблемът беше, че не знаех почти нищо за себе си.
Бях родена точно преди двайсет и една години, на осми май в един малък град, намиращ се в предградията на Оксфорд. Майка ми и баща ми...не ги познавам. От малка бях захвълена на улицата. Помня, как се молех на хората за един грош, за да мога да си купя късче хляб, как се събуждах в пет сутринта, за да отида първа на градската чешма, защото нямах възможности за каквато и да е било вода. Но явно съм имала малко или повече късмет, защото един ден видях един човек, който носеше шапка, закриваща лицето му. Подаде ми парче шоколад и се усмихна едвам забелязано. Аз се поддадох на изкушението и се доближих, не мислейки за последиците.
Май това е най-умното нещо, което бях правила някога. Това се оказа един от най-богатите хора в Англия - Джейсън Уикет. Заведе ме в имението си в едно закътано местенце, където няколко прислужници веднага ми поднесоха топла супа, а след това ме заведоха в една голяма спалня, дадоха ми чисти дрехи и ме изкъпаха. Той ме осинови. Беше моят баща, когато дори и родният ми баща не беше такъв. Отгледа ме и ми даде покрив над главата. Обикнах го, да. Той беше единственият ми близък човек. Единственият, на когото можех да се доверя, да разчитам.
Станах на осемнайсет. Джейсън плати образованието ми, дори започна да издържа собствената ми квартира. Докато един ден не получих обаждане, че срокът за плащането на наема ми изтича. Странно. Джейсън винаги плащаше в началото на месеца. Опитах да се обадя, когато ми вдигна един познат глас - на една от прислужниците. Попитах къде е баща ми, когато ми съобщиха, че е починал. Не. Не. Не можех да го преживея. Не исках. Тогава с наследените пари започнах да пътувам. Няколко години след това, бях превърната във вампир. Това май беше събитието, което преобърна вечния ми живот. Сложих онази тъмна маска на лицето ми, която не разкриваше каква съм всъщност. Представях се за корава, непоклатима и никой не знаеше какво всъщност се крие под тази маска.
След много време дойдох тук.

Одобрена си, добре дошла във форума.. Smile

Adriana Ambosa написа:: Име:
Adriana Ambossa
Години:
169
Дарба:
Контрол над тялото и чувствата..
Външен вид:
Адриана е с къса черна коса..В повечето случаи я изправя, но може да я срещнете и с къдрави меки букли..Висока е 1,73..не е от най високите, но прикрива това с високи обувки..Има тъмно кафяви очи и дълги гъсти мигли..Съвсем лек тен и устни с цвят на пепел от рози..Гримира се често...Тъй като е от бунтарките(силно казано) се облича по свободно, но и доста мръснишки, което много често подлудява момчетата, около нея..Луда е по големите гривни и дългите перлени гердани..
Характер:
Адриана е изключително мила и приятна дама..Винаги е усмихната, а когато я помолят за помощ се отзовава..Срамежлива и затворена..Няма особено чувство за хумор..Романтична е и обича поезията..Тя е много чувствителна и лесно ранима..Няма много приятели, заради стеснителността си..Не обича да се насажда в големи тълпи от хора и да говори..Особено за себе си..Не обича да страда и да гледа как хората около нея страдат..Тъй като през дългия си живот е била наранявана много пъти...Относно любовта тя е внимателна и не се подлъгва като другите наивни момиченца..Не обича да лъже и да мами..Една млада мила дама...
История:
Адриана е родена през 1815 година в Mистик Фолс.Семейството на Адриана живее като номади..Много рядко се задържат в един и същи град, заради работата на родителите й..Цялото и детство минава в опаковане и разопаковане на кашони и куфари..Накрая се връща в Мистик Фолс, след като в превърната във вампир..Мистик Фолс винаги е бил град, гъмжащ от вампири, вещици и върколаци.., за това е и най-доброто място за спокоен живот..По пътят и за Мистик Фолс тя се среща с древна вещица, която и прави
медальон, който я предпазва от слънцето.., за да може да се появява спокойно на слънчеви места..
Снимка:
Sofia Black

Име: Дженифър Джоунс(Джени;Джен)
Години: 17/700
Раса: Вампир
Дарба: Метаморфаг.
Външен вид: Дженифър има дълга, черна коса и големи, черни очи. Тя е висока 1.72 сантиметра и тежи 53 килограма. Има стегнато тяло, прилича на модел. Ако поиска може да свали всеки един мъж с привлекателният си поглед. Джен е много красива и прилича на модел.
Характер: Макар и с милото си и невинно изражение понякога, тя изобщо не е такава. Дженифъл е сарказтична, подла, отмъстителна и манипулативна. Тя е перфекционист и не допуска загуби. Критична е към приятелите си и мрази предатели и неизпълнени обещания. Марак и да е много добра приятелка всяко приятелство има критични моменти, а когато тя забележи, че вече всичко е свършено действа бързо, за да не е потърпевшата тя и си намира нови приятели.
История: Дженифър е родена в Америка, в град наречен Мистик Фолс. Семейството и е било богато, но това не е всичко, майка и е била вещица. Джен им 2 сестри. Когато става на 16 баща и и намира богат годеник, за който тя трябва да се омъжи, но Джен далеч не е искала това и избягва с едната си сестра. Те дълго се укриват в стара изоставена къща край града, но след това решават да се върнат в Мистик Фолс. Когато отиват в родната си къща намират семейството си мъртво с прободни рани в вратовете, но за съжаление убиеца още не си е бил тръгнал и те го виждат. И двете момичета са потресени, виждат бившият и годеник с кървави следи около устата. Той ги отвлича и прекарват дълго време заедно. Бившият и годеник се влюбва в нея и я превръща в вампир, за да могат да са винаги заедно, но тя още не е била забравила за това, което той е сторил и го убива.
Лик: Lucy Hale.
Създаване на вампир Tumblr_lveb59oSoM1r1ipt9o2_250

Създаване на вампир Tumblr_lveb59oSoM1r1ipt9o2_250

*Jensen Ackles
Име: Дийн Уинчестър
Години: 26/1026
Дарба: Контролиране на ума,местене на предмети с поглед.

Характер: Дийн е от хората,които предпочитат да си стоят отстрани и да наблюдават реакциите на останалите хора. Обича да ходи на купони и да гледа простотията на хората. Много трудно някой може да го накара да избухне.
Човек трудно може да привлече вниманието му,затова той няма много истински приятели. Повечето му приятели са от онези,с които се пишеш приятел,а всъщност не сте си продумали и дума.
Любовния живот на Дийн е в застой. Имал е няколко кратки и незначителни връзки. Най - дългата му връзка е с момиче,с което са били заедно 2 години и дори били сгодени,но тя умира месец преди сватбата.
Понякога обича да се разхожда сам в гората и да слуша музика,тогава той се чувства себе си.
Винаги се държи нормално. Себе си е и не се променя за нищо на света. Много мрази да му казват какво да прави и по какъв начин да си живее живота. Не обича хората да говорят зад гърба му.
История: Ражда се в заможно семейство. Родителите му се развеждат,когато той е на 5 години. Дийн има и по - малък брат,с който трудно приемат раздялата на родителите им. След развода по - малкия брат на Дийн отива при майка им,а Дийн остава при баща им. Превръщат Дийн във вампир,когато е на 26. От тогава той се скита из света в търсене на майка си и брат си. След време разбира,че майка му е мъртва. Тогава той прави някаква тайна група от вампири и върколаци,които се борят срещу демоните. Дийн разбира,че брат му също е бил превърнат във вампир и затова Дийн тръгва по следите му. Дийн прекарва 200 години в някакъв странен вампирски затвор от където не може да избяга с години. Причината за това все още не му е известна. Когато излиза от затвора продължава да търси брат си и скоро го намира,но тогава се появяват хора,които ги разделят и тикват брата на Дийн зад решетките и понеже той не знае какво да направи тръгва из света в търсене на начин да освободи брат си.
Дийн не знае,защо има хора,които искат него и брат му живи,но е готов на всичко за да спаси брат си.

Одобрен си, добре дошъл във форума. Smile

[i]Име: Виктория Донован

Години: 17

Дарба: Манипулация,Внушение,Телекинезия,

Външен вид: Вики е висока 1.75см , стройна и тежи не повече от 54 килограма. Тя има дълга, гъста, тъмнокестенява, къдрава коса. Очите й са с кафяво-шоколаден цвят. А усмивката й е голяма и лъчезарна, издаваща колко весел човек е. Зъбите й са бели и добре подредени. Тялото й е добре изваяно и сексапилно. От двете страни на бузите има две тръпчинки, които изпъкват когато се усмихне.

Характер:Като характер Вики е много весел човек. Като цяло обича да се забавлява, но понякога когато всичко й дойде в повече предпочита да се усамоти и да размишлява над живота си, макар и това да се случва изключително рядко, защото предпочита да е в компанията на хора. Много е енергична и обича предизвкателствата и екстемните неща. Мрази двуличните хора и стои настрана от хора с негативна енергия.

История: Израснала е в бедно семейство.Когато е на 5 години,майка й умира.След това баща й започва да я малтретира както си поиска.Има и брат.Но,той живее във Ванкувър.Една нощ,след като баща й я пребива почти до смърт,Вики взима един прът,удря го и си заминава.Това става когато тя е на 16 години.Премества се при брат й Мат. Когато се записва в училище тя се събира с утрепките и започва да пуши и пие.Също сатва гадже и с най-добрия приятел на брат си.Според нея животът е безсмислен.Една вечер след обичайното напушване на гробището, идва един много привлекателен тип,с който отиват у тях.И тогава тя бива превърната във вампир.Когато се събужда на сутринта изпитва огромен глад,излиза и убива първият човек,който вижда.И така тя свиква с този живот.

Снимка: [i]

Кайла Еуел

Одобрена си, добре дошла във форума Smile

» Създаване на Древен вампир
» Спойлери за реакцията на Мат и Джеръми, че Елена е вампир
» Създаване на демон
» Създаване на човек
» Създаване на върколак