Бижутерен магазин

Спорно бе кои от двата пола посещаваха повече магазина.
Жените - които при първа възможност идваха,
за да похарчат заплатата на мъжа си, или в другите случaи на родителите си,
или Мъжете - които посещаваха магазина за да зарадват пoловинките си.
Но при всички случай, хората прииждаха във магазина всеки ден.
Често се намираха и тинейджъри, които гледаха със надежда бижутата,
надявайки се някой ден да успеят да си ги позволят.
Тук можеше да се намери всичко. От огърлици със големи диаманти - до пръстени със минерални камъни.
Имаше от всичко за всеки вкус...

Вече цяла седмица нямах никакви вести от Ник и единственото което правех е да обикалям и пръскам пари в Мола. Това започваше да ме отегчава. Преди да вляза в бижутерийния магазин, погледнах с надежда телефона си, но той си беше все така мълчалив...
- Добър ден г-це, с какво мога да Ви бъда полезен. - бавно свалих очилата си и изпитателно огледах мъжа, който бе прекъснал мислите ми.
- Като за начало може да ми покажете... - Посочих едни диамантени обици, които грабнаха окото ми измежду всички останали - ... Ето тези.

Още от сутринта бях в много добро настроение, наистина добро... днес беше ден за пазаруване.. когато бях човек, обожавах да пазарувам, а сега дори това се усили.. станах, закусвах.. след това си облякох дънки, блуза, обух си едни много високи обувки, сложих си гердан и гривна, взех си чантата и ключовете за колата и тръгнах към мола..чудех се кой в кой магазин да вляза първо.. дали в този за обувки или пък в някой друг... аз обожавах обувки, но въпреки това реших първо да посетя бижутерията..една приятелка ми беше казала, че има много нови бижута, които щяли да ми харесат...Влязох в магазина и както винаги продавачът ме посрещна с думите:
- Добър ден госпожице Скарлет, с какво мога да бъда полезен, искате ли да ви покажа новите ни бижута?-каза той.
- Добър ден, да покажете ми ги... - отвърнах му аз.
Тогава той ме заведе до една от витрините... там стоеше момиче, което гледаше едни диамантени обеци... явно имаше вкус, бяха невероятни...казах и:
- Много са красиви...

- И аз мисля така. - Отвърнах на новопоявилото се момиче и чак тогава откъснах очи от обиците и я погледнах. Беше млада, секси и руса... някой би казал, че си приличаме. Разбира се това само на пръв поглед. Хората които ме познаваха (а те наистина бяха много малко) знаеха, колко антисоциален тип съм, а момичето отсреща ми се струваше лъчезарно и безгрижно.
- Мисля, че ще са добро допълнение към новата ми рокля. - Леко разтворих един от пликовете, които носех със себе си, за да може да я види... или поне до колкото бе възможно.

Непознатата ми отговори, че и тя така мисли, а след това ми каза, че ще се връзват страхотно с новата и рокля и леко разтвори един от пликовете, които носеше.. роклята наистина беше красива и със сигурност щеше да се връзва с тези обеци.. явно момичето наистина имаше вкус... странно, не я бях виждала.. беше красавица, как не съм я забелязала.. Казах и:
- Роклята е невероятна и наистина ще си ходи с тези обеци... явно имаш вкус..
Усмихнах и се, а след това се сетих, че трябва да се представя...
- Приятно ми е, аз съм Скарлет.. а ти си? Мисля, че не съм те виждала до сега...

Усмихнах се леко:
- Валъри. - Една част от работата ми, ако изобщо можеше да се нарече така, бе да не се набивам на очи, което понякога беше доста трудно, защото често, по един или друг начин привличах вниманието на околните върху себе си.
- На мен също ми е приятно. - И наистина бе така. Понякога дори и аз имах нужда да проведа нормален разговор, с някой нормален човек.
- В града съм от скоро. - Това беше официалната версия за пред всички.
- Мисля, че това е създадено за теб. - Побързах да насоча вниманието на Скарлет в друга посока, като й посочих една прекрасна огърлица. По вида й, считах, че ще може да си я позволи.

Момичето ми каза, че се казва Валъри,че на нея също и е приятно и че е в града от скоро...След това и двете замълчахме за извесно време, докато тя не ми посочи едно колие и ми каза, че е създадено точно за... мен... беше невероятно... не го бях виждала, явно беше ново, но определено бях влюбена... обожавам красиви бижута... а това беше едно от тях... огърлицата беше къса, покрита с диаманти.. беше много изящна... радостно и казах:
- О, да определено, невероятно е... благодаря ти, сигурно нямаше да го видя... наистина е много красиво..
След това извиках продавачът и му го посочиш, за да ми го даде... бях решена да го купя, докато той не ми каза, че е запазено и днес по-късно трябва да дойдат,за да го купят... доста се разочровах, но въпреки това, какво толкова... щях да си харесам друго... точно в този момент Валъри каза:
- Съжалявам... наистина е хубаво и щеше да ти отива...
- Оо, няма защо, все пак това е просто едно колие, ще си харесам друго..
Макар и да ми беше станало гадно, че е запазено, все пак нямаше да си развалям настроението... затова реших да сменя темата и я попитах...
- Ам, Валъри, а от къде идваш, нали каза, че си дошла скоро...

- Далеч... - Казах неопределено, като наистина не желаех да навлизам в подробности за живота си. Нямаше много за разказване, а това което все пак имаше някакво значение беше в тайна и не на последно място, не я познавах и й нямах никакво доверие.
- Ще взема обеците. - Казах на продавача и му подадох кредитната си карта. Той ги извади от витрината и ги прибра в кутийка, която ми подаде, след това ми даде и да въведа кода на картата, за да приключи транзакцията.
- Благодаря. - Казах когато продавача ми върна кредитната карта. Обърнах се към Скарлет.
- Беше ми наистина приятно да се запознаем Скарлет. - Усмихнах се. Отново слагах преградата между мен и околния свят. - Надявам се, че ще се виждаме отново.

п.с. налага ми се да стана, извинявай че не успяхме да поиграем повече. Надявам се следващия път да е за по-дълго.

Валъри ми каза, че идва от далеч... явно не искаше да навлиза в подробности.. това беше малко странно... бях убедена, че крие нещо, но нямаше да става, нахална... тя си купи обеците, каза ми че и е било приятно да се запознаем... още по странно, колко бързо се измъкна, след като я попитах от къде идва... но както и да е явно не и се говореше за миналото или пък просто наистина бързаше за някъде... дано да се видим някой път пак, казах и:
- И на мен ми беше приятно Валъри... дано да се видим отново.. чао..