Вървеше бавно, дори прекалено. Нещо напълно неестествено и необичайно за буйната й натура. Денят определено щеше да бъде отчайващ, едноцветен. Нищо хубаво, което можеше да развесели Изабела.. Та тя бе едно от най - скромните създания, радваше се и на най - малкото, но както всяко човешко същество имаше и своите лоши дни.. За Бела това бяха дните, в които ходеше на пазар.. Ах, как мразеше да го прави ! Задължаваха я ! Все я задължаваха ! Разбира се, нямаше кой тя бе сам самичка на този свят, но Джими, този малък космат критик. Просто котка с вкус за мода.. Мдаа.. Една малка част от странното разнообразие на тъмнокосата..
Бе застанала пред един щанд с дрехи, оглеждайки ги преценително. Погледа й бе неодобрителен, раздразнен. В този бутик нищичко не й допадаше и въпреки това нещо привлече вниманието й. Нещо семпло, което можеше да носи само и единствено вкъщи.. Не ! Отново онова неодобрително поклащане на главата й. О, колко капризна бе понякога. Дори не осъзнаваше защо се бе забутала в това глупаво магазинче.. Бе решила да си тръгва, но нещо или по - скоро някого привлече вниманието й. Меден, нежен гласец, който гласеше "Това е невъзможно." .. Самата Изабела знаеше, че няма невъзможни неща.. Именно затова се обърна рязко, а от устните й се отскубна детски смях.. Тогава зърна лицето й. Остана в шок, всяка фибра от тялото й се изостри, напрегна. Бе готова да хукне.. Зениците на сините й очи се разшириха.. Този поглед, това уплашено изражение. Бе й толкова познато. Ужасът бе изписан на нежното й личице..
- Какво по дяволите.. ? - успя да промърмори..
Индекс 
