Преди една седмица в гората.

Пристигнах тук с надеждата да потърся дом. Осъзнах, че тук има много повече същества, от колкото си мислех. Единственото, което беше на изчезване, е човека. Нещо, което не ми се беше случвало до сега.
На всеки два метра се виждаха вампири.. а на всеки пет -хибриди. Всичко в това градче беше обърнато надолу с главата.
Реших да се осамотя в гората, след като си купих къща. Единственото място, където можеш да помислиш.
Демонското в мен ме подтикваше да бъда зла с всеки, който срещна по пътя си, но осъзнах, че поне на този етап е ненужно.
Седнах на една скала, оставяйки черните си криле свободни за малко. Те се разстилаха около мен.

Този град беше като рай за Клариса. Или пък ад? Не можеш да определи къде между двете измерения спада това пълно с какви ли не изчадия населено място. От една страна, всеки ден можеше да превръща някой зъбатко в изкупителна жертва на нейното трагично минало, от другата страна пък, като се замислеше, тук имаше прекалено много зъбатковци. Все едно беше дошла на семейно събиране и само тя бе объркала дрескода. Хората, истинските дишащи хора, бяха на изчезване. Истинските живеещи хора и истински сърца, които умираха, когато някой ги застреляше с 45-милиметров умираха. Зъбатковците и всички останали изчадия просто се изправяха и се засмиваха глуповато, мислейки си, че са вечни. Но имаше няколко човека, които всячески се опитваха, и донякъде успешно, да променят този факт. И Клариса Нерион, една двадесет и четири годишна червенокоска, която бе имала късмета да се отърве от ликантропския ген на баща си бе една от тях.
Та, Клер бе дошла тук с намерението за малка почивка. Почивка от свръхестественото и в реалното. Малка ваканция в истинския свят, където вампири и върколаци съществуваха само в евтините холивудски продукции. Е, да, но кармата е кучка. И кармата ѝ го върна тъпкано. Изглежда природата харесваше "извънбрачните си деца" с ненормалното, когато всъщност беше женена за нормалното и имаше красиви човешки дена от него, та реши да си върне тъпкано на Клариса и да ѝ насади по едно такива изчадия на всяка нейна крачка.
И ето я нея, сам-самичка с един 45-милиметров Глок, скрит под якето ѝ, в гората, където най-лесно можеше да се натъкне на някого.
Хоп.
Натъкна се на някого.
И то не на някого, ами на нещо. Все още не можеше да определи какво е, но определено беше нещо. Русо, стройно нещо с черни криле и смълчано лице.
- Мога ли да ви помогна? - попита с фалшива усмивка на лице Нерион и зачака отговора на блондинката срещу нея.

Бях се замислила за всяко нещо, което се беше случвало в последните 100 години. И списъкът, повярвайте, беше много дълъг. От борба с вампири и върколаци, до среща с баща ми.. а именно първия демон.. А после и бях преследвана от ловци.. Изобщо.. Моя живот не беше никак скучен.
И тогава чух нещо наблизо. Чух наближаващ човек. Момиче. Вероятно добре запозната със свръхестественото или по-скоро с вампирите и върколаците.
Крилата ми бързо преминаха в бял цвят инстинктивно. Обърнах се бавно, докато момичето ме питаше дали може да ми помогне някак. Усмивката й беше фалшива.
-Не, благодаря. -Отвърнах любезно, докато крилата ми се свиха плътно зад мен, за да не накарат момичето да си помисли, че съм враждебно настроена. -Не знаех, че някой идва тук.. Всъщност нова съм.
Стана ми неловко, сигурно за хиляден път го чуваше.. Но аз не планирах да оставам, както повечето вампири правеха.

Ръката на Клариса почти невидимо се промъкна до гърба ѝ и сграбчи дръжката на пистолета си. Нямаше да я повали за вечността, но пък поне за половин час, може би. Дори дръпна предпазителя, за да може да стреля в мига, в който блондинката направеше едно рязко движение, с което да застраши незначителния живот на червенокоската.
- Мхм. - потвърди Нерион, а стоманеният ѝ поглед бе втренчен в прибраните крила на непознатата, която стоеше така, сякаш двете изскачащи инструменти за летене на гърба ѝ бяха най-нормалното нещо на този свят. И действително тя бе нова тук. Макар че нито една от двете не се вписваше в не толкова живописния пейзаж около тях, тя сякаш изпъкваше малко повече от Клер. Сякаш съвсем не беше на място, а е поставена по погрешка на това забравено от бога място от някоя огромна ръка. - Наистина изглеждаш, сякаш не си оттук.
За миг Клариса отпусна мускулите на ръката си и свали пръст от предпазителя на пистолета, връщайки го в предишното му състояние на опасна играчка, която едва ли щеше да гръмне. Скръсти ръце пред гърдите си и се приближи на няколко крачки, изпитвайки с поглед съвестта и самото съществуване на блондинката пред нея. Не искаше да се прави на Господ, но този бе моментът, в който тя решаваше дали да отнеме един може би невинен живот или да го запази за да може следващото поколение, а кой знае - може би следващия ловец, да го убие.
- Та, какво си ти точно? - Нерион кимна към обсипаните с бели пера крила и зачака отговор.

Усетих колебание в нея. Усетих и как ръката й се плъзна към нещо, което вероятно се колебаеше дали да използва. После отпусна ръката си и ме попита какво точно представлявам.
-Аз съм хибрид. Нещо средно между демон и ангел.. -Отвърнах съвсем спокойно, след което свалих поглед към ръката й. -Не е нужно да го правиш. И без това няма да ме нараниш кой знае колко.. Ще ме простеляш, възможно е с късмет да ме повалиш.. Но ще се излекувам.. Ако искаш пробвай, но не съм настроена враждебно към теб. -Погледнах я и се усмихнах искрено, след което наклоних главата си на една страна. Нямаше смисъл да прибирам крилата си; така или иначе вече ги беше видяла.
Приближих се една крачка напред и огледах подробно момичето пред мен.
-Не искам да те нараня.. Нито пък се нуждая от кръвта ти, както вампирите в този град. -Усмихнах се отново. Разбира се, сега разговаряше с ангела в мен, но така или иначе нямаше да позволя на демона да излезе. От доста време беше заключен дълбоко в мен и не се нуждаех от присъствието му.
-Предполагам е ужасно да живееш сред такива същества.

Наистина беше ужасно. Да живее сред тези, които можеха да връщат животи и да спасяват хора, когато самата тя не бе успяла да опази едничката си майка от грозните лапи на баща си. Имаше късмет, че се бе отървала от неговото проклятие, иначе сама щеше да си тегли куршума. И не веднъж си бе мислела "какво, ако". Какво щеше да прави ако свършеше като една от многобройните малки пионки на луната или на слънцето. Животът ѝ щеше да бъде ад.
- Не. Не може да предполагаш. И ти си една от тях. - студено отвърна Клариса сочейки с брадичка към прибраните криле на блондинката. Изглежда я беше наранила с думите си. Непознатата наведе глава, объркана от думите на червенокоската, сякаш сама не се слагаше в множеството на изродите, които бродеха по света на хората и им го открадваха изпод ръцете. - Не изглеждаш неуравновесена. Не изглеждаш враждебна. - каза Нерион. - И все пак ще се отдръпна една крачка назад, защото както сама каза ти си хибрид. Те са най-обърканите същества на този объркан свят.
Клариса направи една смела крачка назад, колкото и глупаво да ви звучи това, ръката ѝ се плъзна под блузата ѝ, а пръстите ѝ се свиха здраво около нейния железен огнестрелен приятел. Тя го извади и макар че не го насочи към хибрида, на блондинката ѝ стана ясно, че ако нещо станеше Клер можеше да се защитава.

Объркано погледнах към момичето, след което я погледнах тъжно.
-Дете, какво се е случило с теб? На колко си? На 20? На 23? И си принудена сама да се защитаваш от всички ужасни и грозни неща.. Не отричам, че хибридите са объркани.. Но аз никога не бих навредила на човек.. -Но очевидно тя нямаше да ми повярва. Въздъхнах и вдигнах рамене, като се обърнах с гръб и заех първоначалната си позиция: седнала на една скала, като този път свих крилете си максимално.
-Ако ще стреляш-давай. И без това повечето хора, с които се срещам го правят.. Срелят, преди да ми дадат възможност да говоря.. -Говорех бавно и спокойно. -Не е нужно дори да ме слушаш, ако не искаш.. Кажи и ще се преместя на друго място. Напълно разбирам реакцията ти.

- Ето, прибирам го. - рече спокойно Нерион и прибра пистолета си, там откъдето го беше взела. Не искаше да си прави бързи заключение, нищо че по принцип тя бе от типа хора, които първо стрелят, после питат, но в този случай тя реши да ѝ даде шанс. Някакъв. Минимален. И други се бяха опитвали да си играят с ума ѝ. Опитите бяха неуспешни, естествено. Така че или блондинката пред нея беше най-добрата актриса на света или наистина мислеше това, което казва.
Чак сега обърна внимание на думите ѝ. Наистина бе изживяла много. Бе взимала директния автобус до най-проклетите кътчета на Ада и обратно, така че знаеше точно какви и бяха възможностите и докъде може да се стигне само с една крачка встрани. Клариса осъзнаваше, че комуникирането с такива същества си беше цяла наука и всяка дума, всеки жест се взимаше прекалено на сериозно от опонента ѝ.
- Двадесет и три. - накрая обяви Клер. - От шестнадесет годишна минавам през Пъкъла всеки път, когато срещна някой като теб, дори и да си различна. Не мога да си изкривя душата и да ти повярвам на мига.
Клариса направи няколко по-големи крачки и се спря точно пред хибрида. Искаше да разчете лицето ѝ, да си направи извода, дали изобщо е нужно да разговаря с нея, да се обърне ли или да прокара куршум през черепа ѝ.
Ще действаме цивилизовано.
- Клариса Нерион. - Ръката на Клер увисна във въздуха, очаквайки някакъв отговор от непознатата.

Усмихнах се, след което се изправих и поех ръката й.
-Аз съм Анна.. В някои от писанията съм писана като едно от незаконните деца на дявола, което съвсем не е вярно.. -Вдигнах рамене и отново седнах , подканвайки и момичето да го направи. -Дефакто е така, но никога не съм слизала в Ада и нямам намерение да го правя.. И се обзалагам, че ще ти е трудно да повярваш, но аз обичам хората и това, че са нормални. От почти 500 години се опитвам до колкото мога да помагам на такива като теб.. Последния път, когато го направих, хората решиха, че си играя с умът им и искаха да ми отрежат крилата.. -Усмихнах се леко, припомняйки си колко недоверчиви всъщност са хората. Това момиче очевидно също нямаше да ми се довери лесно. Нямаше как да променя това.
Погледнах към небето.
-Предполагам, че си преживяла наистина доста.. И съжалявам за това.

» Преди около седмица
» Гората до изоставения път, Преди 2 години
» Гората >> Лятото на 2011 г.
» Седмица на мненията 2
» Гората