Имението на Локууд, преди 2 месеца, Съвета на Основателите.

Отново бе петък. Основателите имаха съвет и както винаги мама трябваше да присъства. Беше прекалено тъпо не ме взима с нея на тези префърцунени коктейлчета у Тайлър. Който всъщност някак ме дразнеше. През цялото време използваше Вики като някакъв боклук! А тя въобще не беше такава. Е, трябваше да облека някаква рокля и да се домъкна с Деймън, защото великата шерифка Форбс на Мистик Фолс си мислеше, че не трябва да оставам сама, защото ... не знам защо! Тоест щях да се домъкна сама до имението, защото Деймън не беше чак такъв кавалер. Той по - скоро е... почти същия като Тайлър, дори по - лош, но няк съзнанието ми не ми позволяваше да го кажа на глас с целия си ум и цялата си мисъл.

Е, както винаги бях стилна, облечена в черно. Мама тръгна по - рано, защото трябвала да говори нещо, а аз реших да отида пеша. Не беше много далеч от нас. Само дето.. бях на токове. Но това нямаше значение. Щях да отида там, пък и наистина нямаше какво да правя сама вкъщи.

Въобще не звънях, направо влизах. С Тайлър се познавахме от деца. Нямаше смисъл да чукам или да звъня и някой да се разкарва да ми отвяря. Влезнах и всички .. погледнаха. О, боже! Дъщерята на шерифката... Само мама не ми обръщаше внимание. Всички бяха с питие в ръка, а някой дори танцуваха. Забога, това съвет ли е или е бал!?? Праснах вратата след себе си и отидох в стаята, където няма никой, но преди това си взех питие. Бърбън - беше най - подходящ!

Ох..заради Керълайн трябваше да се домъквам на тъпи приеми,но поне имаше качествен алкохол.Е...аз бях един вид задължен да отида,защото бях член на съвета.Беше ми писнало от тъпите костюмарчета,които се правеха на много знаещи за вампирите.С едно движение и можех да изтръгна сърцата им,но не исках да си създавам допълнително грижи.Сега единствената ми цел беше да се добера до Елена.А да бъда най-доброто гадже за приятелката й беше добър вариант.Е добре де..не й бях гадже,просто тя ми служеше като банка за кръв и за секс,а тя..тя беше под въздействие така че дори не разбираше с точност какво се случва.Адски ме дразни,когато започва да говори пълни глупости,които въобще не ме интересуват,но трябваше да я търпя.
Облякох една черна риза,черни дънки и се отправих към имението на Локууд.Там трябваше да ме чака.
Не след дълго пристигнах,а на вратата беше майка й.
-Здравей Лиз.
Усмихнах й се и влязох вътре като си взех една чаша с алкохол и започнах да се оглеждам за Керълайн.

Беше странно. Да си стоя сама, с чаша бърбан, която беше наполовина празна, или наполовина пълна, не знам. Просто.. скоро щеше да свърши. Затова реших да отида да взема още нещо, пък и да намеря Тайлър или Вики, някой на моята възраст, а не някой, който ще ми оговри колко са поасни вампирите. Беше ми омръзнало. Мама постоянно ме ... запасяваше с върбинка, а аз не я пиех. Не знам защо. Сякаш ми беше набито в ума да не го правя.

Отворих вратата и видях как Деймън стои на бар плота.О, боже мой! Можеше ли да не бъде толкова традиционен?! Реших да не се занимавам с него и все още да не пресушавам чашата, защото, за да си взема питие, трябваше да отида до бар плота, а така трябваше да отида и до Деймън. Не виждах никой. Нито Тайлър, нито Вики, Елена - едва ли?! След това, което се случи с родителите и. Колкото до Бони - тя обичаше да си стои вкъщи. Накрая реших да отида до стаята на Тайлър, която беше на втория етаж. Ако имах късмет, приятелят от детството ми щеше да е там и щеше да имам с кого да си говоря за нормални неща, не само за вампири!