Мистик Фолс - след 3 дни

Най - безцелно обикалях обсипаните със сняг улици на Мистик Фолс, мислейка за онази вечер. За бала, за Катрин и за "хубавата" новина, която ми сервираха за Древният вампир, който иска да ме убие. А да не забравяме, че имаше и още много вампири и хора, които искаха моята смърт. Явно нямах особено голям късмет.
По улиците бе доста хлъзгаво, а и аз не пазех голямо равновесие, причината поради която няколко пъти се подхлъзнах, но винаги намирах къде да се хвана, преди да падна на хлъзгавия и студен лед. А тялото ми ритмично трепереше под черната тениска и тънкото кожено яке, които бях облякла. Въобще как ми беше хрумнало да се разхождам по тениска през Януари!? Наистина бях за хората с белите жилетки.

Докато вървях или по - точно се опитвах да го правя, но заради леда не се получаваше много добре, на полезрението ми попадна голямата дървена табела "Мистик Грил" и една широка усмивка се изписа на лицето ми. С бърза и нестабилна крачка тръгнах към заведението, а токчетата ми тропаха по леда, като леко разчупваха парченца от него и минута по - късно бях в заведението, където ме лъхна онази приятна топлина, но да не пропускаме и мириса на алкохола. Нещото, което не би било опция в момента, най - малко ми трябваше да се напия. Но пък и без това животът ми беше тотално скапан, дали ще приличам сега на жалка развалина, която пропива живота си или след няколко дни...нямаше абсолютно никакво внимание.

Все още прехвърчаше сняг, което ми напомняше в колко градове бях видяла зимите. За 500 години бях обиколила целия свят и бях видяла ужасно много.
И все пак Мистик Фолс грабна нещо в мен. Не можех да си обясня дали е заради многото същества или нещо друго. Знаех само, че възнамерявах да остана ук поне още една седмица.
Разхождах се, облякла рокля с гоница и високи ботуши. Вървях и незнайно как, попаднах пред някакъв бар или нещо подобно. Реших, че няма какво да загубя, ако реша да вляза и да пийна нещо. Демонът в мен отново си искаше своите пороци.
Влязох вътре и се насочих към бара. Прокарах ръка през косата си (която се пускаше на букли надолу) и погледнах бармана.
-Бърбън с лед, моля.. -Казах нежно, точно както говорех винаги с всекиго. Барманът се усмихна и след малко ми подаде питието.
-Заповядай, захарче.. -При тези думи лицето ми се смръщи и несъзнателно го накарах да извика от болка, но изглежда почти никой не му обърна внимание; може би вампирите често го правеха.
Заля ме чувство за вина, но нямаше какво да се прави. Попринцип не бях такава.
Забелязах, че момичето до мен ме гледа. Нямам представа какви мисли й се въртяха в главата. Можех лесно да разбера, но не исках..
-Не съм вампир! -Прошепнах й, като се надявах да ми повярва..

Гледах русото момиче до мен с почуда, но честно казано в момента точно, нищо не би ме изненадало. След всичко което стана през последните месеци...
Повдигнах рамене в знак на безразличие, макар и погледа ми въобще да не беше безразличен, по - скоро любопитен.
Повдигнах леко вежда към нея, а след това лека усмивка се появи на лицето ми.
- Друго показа преди секунда..."захарче"! - намигнах и', а след това ироничния ми смях се разнесе из помещението. Беше ми любопитно какво ли щеше да направи на мен, след тези думи. А и честно казано каквото и да беше, щеше да е много по - безболезнено от това което ми предстоеше с Клаус. Така, че ми беше безразлично. Даже май беше по - добре да я предизвикам тя да ми направи нещо. Хах кой би си помислил, че ще предизвиквам някой да ме убие или да задоволя жаждата му за кръв!? Пхах не и аз.

Слушах мислите на момичето пред мен. Когато спомена името "Клаус" нещо в мен потръпна. Нямах страх от него, а от брат му. И все пак не го показах по никакъв начин, а се приближих към момичето и се усмихнах искрено.
-Не бих наранила човек. Особено човек, изпаднал в беда. -Казах спокойно, като отпих от бърбъна си и се огледах. -Ще ти покажа един трик, който вампирите не могат..
Затворих очи и за миг единствените, който останахме наококоло бяхме аз и момичето срещу мен. Това, разбирасе, го можеха.. Исках да й покажа нещо съвсем различно, просто за да ми има доверие.. Или в по-лошия случай -да се изплаши от мен.
Скоро бавно във въздуха започнаха да се появяват белите ми крила. Доста бяха свити, защото помещението не им позволяваше да се отпуснат.
-Аз не съм вампир. И изглежда.. си много отчаяна.. Не съм сигурна дали мога да помогна, но..? -Гледах я с очакване да каже нещо. Струваше ми се позната и можех да се закълна, че същото лице бях виждала и на вампир.
И тогава се сетих легендата за двойниците. Но отново не показах нищо чрез лицето си. Нямах представа защо исках да я убедя, че не съм вампир.. Може би просто обичах хората да ми имат доверие?
Или може би в свят с вампири и върколаци имаха нужда от нещо различно.

» Кой да е Мис Мистик Фолс?
» Мистик Фолс 1864
» Мистър Мистик Фолс
» Мистик Фолс,преди 3 години
» Мистик Фолс 1864 година