Мол, маркови стоки KENVELO, след около месец.

Поредния ден за пазар САМА! С мама бяхме толкова отдалечени една от друга. Не правехме почти нищо заедно, дори нищо! Камоли да дойде с мен на пазар. ДОбре, че поне ми оставяше пари, защото с тази нейната работа... Не стига, че по цял ден я няма вкъщи, дори цели нощи понякога, ами добре, че не ме остави да се издържам сама, само със заплатата от бара. Сервитьорството беше приятна работа, стига някой дебел чичка да не дойде и да поиска... нещо повече от питие! Няма значение. Сега няма да мисля за работа, днес е събота и ще си почивам.

Облякох сини изтъркани дънки, един черен потник и един бял развиснат над него. Сложих няколко черни гривни и едно колие с бяло цвете, след което си обух кецовете и взех спортната си бяла чанта. Днес стилът ми щеше да е обикновен - спортно - елегантен. Нямах намерение да се набивам на очи. Взех си телефона и прехвърлих слушалките през врата си. Пуснах някаква песен и реших, че трябва да вървя пеша. За тонус. Естествено! Излезнах от вкъщи с доста уверена походка, прибирайки русите си прави кичури на една страна. Вървях по тротоара и се радвах на хубавото време, усещах как лъчите не слънцето проникват в тялото ми и как то се пълни с лъчезарна светлина, докато не се сепнах. Една кола мина покрай мен, а в нея стоеше едно момиче, русо, което приличаше точно на мен, но беше с къдрава коса. Естествени букли, мисля че. Не можах да я огледам добре, но доста приличаше на мен. Няма значение. Колата беше Ауди. Черно Ауди. А номера и - 322 - 223.

Когато бях на крачки от това да влезна в паркинга, съзрях същата кола паркирана на паркинга отпред, докато пресичах по една от пешеходните пътеки. Нямаше никой в нея. Явно момичето също бе отишло на пазар. Качих се направо на 3-ия етаж, исках да видя любимия си магазин: Kenvelo. Докато се качих си вех шейк, за да има какво да правя докато се изкачвам по ескалаторите, а не само да зяпам хубавите батковци. Въпреки, че моя си беше ... достатъчно хубав, дори прекалено! Но колкото повече толкова повече, не ми пречеше, че Тайлър е секси, определено НЕ !

Имаше разпродажба на тениски от миналото лято. Те да не бяха луди, кой щеше да си купи тези тениски, имах достатъчно в гардероба, които не знаех какво да правя. Новата колекция беше супер. Трябваха ми много неща. Отдавна не бях ходила по магазините, за дрехи. Екип за бягане. С Елена бягахме толкова много, че вече почти всички се бяха скъсали. Някаква пола и отново - много потници. В Мистик Фолс, слънцето не щадеше никой. Температурите никога не падаха под 23,24 градуса. Докато търсех идеалните за мен, на няколко пъти се разминах с момиче, което приличаше на мен. Явно беше просто съдба днес да се запознаем. Но когато отида пред нея, тя без да знае се обръща на другия край. Не нарочно. Всъщност не знам. Накрая изчезна някъде. Когато намерих всичко нужно се запътих към пробните. Коя да е избера. Всички бяха закрити от пердета. И нямаше как да почукам, това не бяха врати. Дръпнах завесата на първата и олучих някаква жена на средна възраст.

- Съжалявам, съжалявам... Много съжалявам - веднага заговорих тихичко аз и отново я закрих.

След тази кабинка следваше друга, която сигурно с моят късмет отново щеше да има някой в нея. Дръпнах завесата ии... онемях! Бях леко захилена, но когато видях кой е вътре физиномията на лицето ми се промени веднага. Това беше... напълно беше моя двойничка! Дори имаше същия белег на рамото си. Устата ми беше отворена. Аз погледнах лицето и в огледалото - същото като моето. Грам разлика - нямаше! Зяпахме се. Тя мен в огледалото, а аз гледах белега на рамото и. Не знаех какво да правя.

- Коя по дяволите си ти? - избухнах аз... след което зачаках нейния отговор, но реакцията и щеше да ми е по - интересна.