Чикаго след 5 месеца

Елена и цялата драма около нея започваше да ми писва, всъщност тя никога не ми е харесвала, но трябваше да я изтърпя докато убия малката кучка, но сега тя беше вампир и нямаше да ми е лесно, а скъпият ми Деймън не се отделяше от нея. Е, можеше да помисли за нея преди да спи с мен, но не го направи. Ако Елена си мислеше, че той я обича жестоко се лъжеше, мъжете като него не обичаха никого . Реших , че е време да си взема малко почивка от Мистик Фолс и от скучните му жители затова отидох в Чикаго . Този град винаги ми е харесвал беззащитните хора по улиците, множеството барове и дискотеки, красивите мъже, които можех да подчиня само с един поглед, беше точно като за мен, но точно в момента не забелязвах нищо от очарователността му . Щом се настаних в хотела и се преоблякох се запътих към най-близкия бар . Имах нужда от питие... Барът не беше далеч от хотела и не ми отне много време да стигна, влязох в заведението и се настаних на бара. Погледнах отегчено към бармана и си поръчах уиски, това щеше да бъде една скучна и дълга вечер. Надигнах чашата и това, което почувствах, когато отпих една глътка от съдържанието 'и бе удоволствие. Разля се по цялото ми тяло и ме затопли по един неподправен начин. И все пак алкохолът не можеше да се сравнява с кръвта, колкото и да обичах да пия алкохолът не можеше да даде това, от което един вампир имаше истинска нужда - кръв.
- Здравей.... -поздравих мъжа, които стоеше до мен без дори да го поглеждам.

Със Сам бяхме в Чикаго.
Настанихме се в някакъв хотел. Вечерта,след като той заспа,аз излязох и влязох в близкият бар. Беше пълен,но видях няколко свободни места при барплота. Седнах и си поръчах уиски,а после огледах бара.
След като не видях нещо по - интересно,аз отново се обърнах напред и поех чашата,която ми подаде бармана. Отпих малко,когато изведнъж някаква жена седна до мен. Поздрави ме след като си поръча напитка.
- Здрасти. - поздравих я.
Явно тук в Чикаго така действаха хората - поздравяваха непознатите. Отпих от уискито си и след това се замислих.
Скоро трябваше аз и Сами да се връщаме в Мистик Фолс,а все още не бяхме открили враговете си.

Отпих от уискито и се загледах в тeчността, която бе останала на дъното на чашата. Мислите на мъжа до мен бяха ужасно скучни, но в момента това беше най-интересното, което можех да правя. С брат му бяха изживеля някой доста забавни моменти, но повечето неща в живота им бяха скучни и еднообразни.
- Със Сам се нуждаете от почивка... - изпих това, което бе останало в чашата ми и погледнах към момчето.
- Дийн Уинчестър, вампир, би умрял, за да защити брат си... - усмихнах се самодоволно. - Пропуснах ли нещо?

ПП: Сори, че пиша чак сега

» 3 месеца по късно
» Честити 2 месеца на форума!
» Маями, пред няколко месеца
» Имението на Локууд, преди 2 месеца, Съвета на Основателите.