Предии около месец...пейката в парка..

Поредния кошмарен ден . Не ми ссе излизаше по дискотеки и тем подобни .
Знаех че вечер никой не ходи в парка...пъкк и можеше да срешна някой самотник като мен ..Реших да потичам ..Докато сии тичах зърнах някой на една от пейките ..Тряваше веднага да видя ..аа да бях доста любопитна ..мм Не беше човек ..усешах когато наоколо имаше хора..абсолютноо бях сигурна че не е човек ..Хмм озовах се точно пред него беше склонил глава ..явноо имаше проблемии ..
-Хеййй добре лии сии..?? - казах и го докоснах зза рамото

Всеки ден обичах да се мотая из града. Сега ми беше дошло наум да отида на по-населено местенце, а именно парка беше идеалното място за тази цел.
Седнах на една пейка и си се увлякох в мисли. Скуката отново ме подтискаше и скоро щях да си тръгвам. Без дори да подозирам, че има някой зад мен, продължих да си зяпам в далечината. Без да се стряскам се обърнах плавно назад и погледнах да видя кой е. Беше някакво непознато момиче и със сигурност не беше човек.
-Да, всичко е наред...-отговорих и объркано, защото нямаше какво да не е наред.
-Коя си ти, аз съм Джейк, приятно ми е. -усмихнах и се дрожелюбно и я поканих да седне до мен.

Явно .. азз се бяхх объркалаа на момчето нищо му нямаше..
Ааа беше симпатичен ..неможах много добре да видя но очите му бяха светли..
-аа Извинявай помислих че ти има нещо съжелявам че те обезпокоих..-казах и се усмихнах
-Аз съм Вики и на мен ми е приятно..няма да откажа да седна ..-добавих и се засмях
..Беше малко мистериоззен , но пък щях да гу опозная..
-Искаш ли да потичаме.. ? -попитах

Момичето ми изглеждаше добронамерено, въпреки че знаех че има нещо в нея.
Здрависахме се, всичко си минаваше по реда. Нямаше какво да правя, а и обичах да тичам, нямаше как да и откажа.
-Добре...!-възкликнах с усмивка и станах бавничко. Подадох и ръка да стане, правех се на културен, въпреки че не бях стигал чак до там.
Започнахме да тичаме бавно за разпускане и си заприказвахме.
-Е, Вики, какво те води насам по това време?-попитах заинтересуван и погледнах пътя, да не се спъна някъде.

П.П: Сори че се бавя, ама ми пишат в мн форуми...

Започнахме да тичаме не бях свикнала да тичам толкова бавно , но пъкк какво да се прави щом исках да упозная момчето..
-амм реших да се отърся от проблемите си пък и тук е стокойно и ми действа положително ..-казах и се усмихнах
- а тии .. защо беше сам на тази пейка ..нямаш ли приятелка ? -попитах
Не мисля че ще го засегна ако няма приятелка .. Просто ми излезе изведнъж

-Разбирам...- без да я питам какви са и проблемите, продължихме напред.
-Оу, имам.- засмях се чаровно, без да обръщам поглед към нея.
-Ами ти?-попитах я, без голям интерес, този път извърнах поглед към нея.
Обичах да е тъмно или мрачно времето. Ако беше малко по-студено, щеше да е перфектно.
Не проявявах кой знае какъв интерес към Вики, но и без това нямаше какво да правя, поне да си говорим.
Очаквах отговора и, и си пазех друг, който да и задам след това.
Забързах малко крачката и зачаках отговор.

хах Значи си имаа ..ъъ какво пък толкова нищо нямаше да се случии или щеше незнамм мисля че можех да се здържам ...
-оо така лии хубаво е да имаш някой до себе сии ...-казах и се усмихнах
- Азз нямам -засмях сее и обърнах погледа си към него
Незнам защо , но ми харесваше..Бешее привлекателен ..

-Ъъъм.-не знаех какво да и кажа, за това просто отметнах бързо.
-Кофти...-казах тихо, защото исках да покажа малко съчувствие все пак.
Въпроса който си бях подготвил щеше да е неподходящ и за това за известно време не казах нищо, докато не измисля нещо, с което да променя обстановката, но нищо не ми хрумваше.
-Ако оставим проблемите настрана, нещо интересно?-попитах я учтиво, когато осъзнах че сме направили една пълна обиколка на парка.

Амм нее ми пречеше факта че нямам приятел .
Това даже ме правеше доста свободна . Джейк беше приятно момче.
Но неисках да правя нищо .... Първоо сии бях намислила нещо но впоследствие размислих .
-Защо не поседнем малко .. мисля че на мен ми стига толкова-казах и тръгнах към една от пейките.

-Прочете ми мислите!-засмях се леко, защото и аз бях напът да седна.
Настанихме се удобно и тишината ни обвзе. Удобно, удобнооо, колко да беше удобно да се ръмбиш на дървена пейка обаче не беше много ясно.
Не знаех какво да и кажа, а и нямах какво да я питам.
-Трябва да го правим по-често!-казах съвсем спокойно, а после извадих един малък тефтер и химикалка.
-Може ли номера ти, утре да го направим пак?!-усмихнах и се и леко развълнуван бях готов да пиша. Чак тогава разбрах, колко е важно тичането...

Седнахме азз бях втреннчена в негоо незнам по каква причина ..но ми действаше дубре ...Момчетоо сиигурно се оплаши от менн хДД
-Аммм ... утрее по същото време тукк... -казах и се усмихнах
Станах не ми се стуеше ..просто ми стана нещо отвътре ми идеше да го целлуна но непосмях ..

-Окей.-казах и спокойно и си записах, да не забравя, въпреки че тефтера си го носех за номера, не за бележки. Бързо го прибрах и я последвах, ставайки.
-Какво има, ходи ли ти се някъде, защото честно казано и на мен не ми се стои тук вече...-обявих спокойно и се почешах за връта.
Запътихме се за някъде без посока, щяхме да отидем където тя искаше, на диско, или може би бар?..
Имах желанието да се мотая, а ето че има и с кой, и нямаше да ми е тъпо.

Незнам какво ми стана ,но си вървях без посока .. аа Джейк вървеше след мен ..
ааа какво ли щеше да ми струваа нее можех повече ..
Обърнах се към него сложих ръце между врата му доближих усмите си до неговите ии изведнаш гу целунах ..
-Съжелявамм...не искахх..-казах и присвих очи докато се обръщах в гръп ..

Вървяхме си съвсем спокойно без посока, докато изведнъж това се случи. Замръзнах на място и се усмихнах. "Защо все мен?"-замислих се, защото всяка с която се запознавах го правеше рано или късно, а аз не исках да имам нищо общо.
Ами Сю...тя го знаеше и ме подкрепяше, но все пак щеше да побеснее ако разбереше, за това можех да направя само едно. Въздишах тежко и и казах:
-Няма нищо...прощавам ти!-засмях се, което сигурно я накара да се чувства малко кофти.
Все пак това го очаквах от самото начало, но незнаех кога щеше да ми го натресе и даже успя да ме изненада.

Усмихнах сее ..всъшност не съжелявах зза постъпката сии но..пъкк обичахх даа капризнича...Явно това беше поредния ми каприз..С всяко момче което познавах беше дубре ама тоззии...кактоо ии да ее не ме огряя..но пъкк на мен нне ми пукашее..Ухилих сее .
-Ами Джейкии мисля че вече трябва да тръгва ще се порасходя сама ще ми доидее дубре след постъпката мии ...отново Съжелявам за това...-казах и му обърнах гръп без дории да го поглеждамм

-Щом си сигурна...-казах тихичко и се обърнах.
Всичко стана толкова погрешно, не исках да я нараня, но нямаше как.
Всеки път се винях за това че всички момичета го правят и ми ставаше кофти, но трябваше да свиквам, за това си поехме по пътищата и двамата...