Навън се виждаше как слънцето залязваше.Тази гледка беше просто невероятна.Почти всички цветове,които знаех се преплитаха и образуваха нов интересен цвят.В момента се намирах на върха на една скала.Всеки би се чудил защо съм се качила чак там,но просто долу е твърде шумно.Обичах спокойствието.Взирах се в хоризонта и се чудех какво да правя по-късно,когато стане тъмно.
Не след дълго усетих,че има някой зад мен.Изчаках да се приближи.Докоснах скалата и накарах камъните да се обвият около човека.Щом се обърнах визях,че това е Скарлет.
- Опсс..
Казах с широка усмивка на лицето и премахнах камъните.Приближих се до нея и я погледнах със извиняваща се муцунка.С нея се познавахме от много време,но не я и бях виждала скоро.
- Хей,как си?
Попитах любопитно.Предполагах,че не е дошла да ме убива,затова седнах спокойно на ръба на скалата,отново.
Индекс 
