Преди година / Рим

Защо изобщо бях тук? Задавах си този въпрос още откакто бях слязла от самолета. Вярно, родно място, ала-бала.. но след като бях тук вече не виждах особено голям смисъл в това да се завръщам. Но и без това бях в Рим, не ми пречеше да посетя така наречените забележителности. В тях беше събрана толкова голяма история, че тези глупави екскурзоводи, които развеждаха групичките дори не подозираха. Информацията, която светът имаше относно истинската история може би беше едва една стотна от действителността, но беше по-добре всички да си мислят, че знаят много..
За отрицателно време се озовах пред Колизеума, а погледа ми се спря на масивната постройка, започнала да се руши от времето. Беше фрашкато от всякакви туристи с фотоапарати, но аз само минавах, не мислех изобщо да си губя времето тук. След няколко минути се обърнах, тръгвайки по улиците и оставяйки амфитеатъра зад себе си. Защо всичко и всички в последно време ме дразнеха неописуемо много. Бях доста раздразнителна напоследък, това беше кофти. За другите де, на мен ми беше все едно.. А и безцелното мотаене по улиците не беше най-добрия начин за подобряване на настроението ми. Беше тъпо, като цялата идея да дойда в Рим. Носталгия, пфф.. простотия по-скоро.

Рим беше добра идея да се разсеям малко от драмите и всички тия глупости около мен,
напоследък.Вместо да харча парите си по самолетите реших да полетя малко.От доста време не го бях правила,а и беше забавно.Без да взимам нищо аз полетях и за нула време бях в забележителния Рим.Реших,че първо трябва да разгледам магазините.Започнах да ходя по улиците и се спирах на всяка витрина.В един от магазините си харесах дрехи и веднаги влязох да ги пробвам.Понеже си бях забравила и парите не платих,а направо отлетях от пробната.Сега бях облечена по този начин . Никога не съм била добричко ангелче.Просто понякога обичам да правя щуротии.
Сега беше ред на Колизеума.Като пристигнах веднага се качих на една от стените.От високото се виждаше колко много туристи има.Забелязах и едно момиче,което се отличаваше от тълпата.Не знам как ми дойде наум,но реших да я проследя..

Вървях си най-спокойно по улиците, докато не ми направи впечатление, че една русокоска върви след мен. Все пак продължих да си вървя по пътя, без да издавам по никакъв начин, че е привлякла вниманието ми. Свих по една по-тясна уличка и спрях, обръщайки се. Кръстосах ръце и се облегнах на сградата отстарни на улицата.
-Много ли съм интересна? - попитах русокоската, когато и тя зави след мен. Повдигнах вежди едва ли не заинтригувано от предстоящия й отговор.
-Или се изгуби в голееемия град? - попитах я с несмешка и поклатих недоволно глава. Както и да е, стига толкова въпроси, скоро щеше да има възможността да ми отговори защо по дяволите ме следеше. Отдавна никой не искаше да ме убие, затова се съмнявах някой да я е накарал. А пък и да пращат ангел за тази цел щеше да е най-глупавото нещо, на което щях да съм свидетелка. Имайки предвид колко древни имаше, които можеха да свършат това, а и които искаха да направят така. Ама и аз сякаш напук на тях не умирах..
Това мълчание вече ставаше досадничко, накрая ако ми омръзнеше най-много да се врътна и да се махна оттук. Или ако се окажеше, че и нервите на русокоската са опънати.. е, тогава щеше да стане интересно.

Изглежда,че не бях достатъчно предпазлива и вампирката ме забеляза.Сега трябваше да и обеснявам защо я следя.Кръстосах ръцете си и я погледнах самооверено.
- Да,доста си интересна..И не се тревожи,зная пътищата в Рим!
На лицето ми се появи една нагла усмивка,а главата ми се наклони леко настрани и след малко отново се изправи.Не знам защо се държеше така.Вярно,следях я,но пък чак така да се изнервя от това...
- Май някой е доста изнервен..
Погледнах към нея.Не мислех,че ще ми отговори,но все пак зачакаш.Може би щеше да превъзмогне огромното си его и да ми отговори защо е така.
Чаках достатъчно дълго и се обърнах с гръб към нея.Вече ми беше станало скучно и затова се запътих към някакъв бар или да продължа да разглеждам забележителностите в Рим.