Централен парк

Заглавие: Централен парк Чет Яну 19, 2012 4:59 pm

Spoiler:

Заглавие: Re: Централен парк Чет Яну 19, 2012 8:48 pm

Поредният скучен ден в Мистик Фолс.Понякога ми се струваше,че в миналото този град беше много по-оживен.Винаги имаше забави на които спокойно можеш да се отърсиш от скучното ежедневие...и естествено да си намериш храна.А сега,уж бяхме в 21 век,а града замираше.В него идваха единствено свръхестествени същества,които се мислеха за велики със своите смешни годинки.Направо ми ставаше жал за такива същества.А най-много от всички ме дразнеха Елена и Катрин.Наистина всяка секунда се изкушавах да ги убия,но после си спомнях,че няма да ми е забавно,ако и те изчезнат,така че продължавах да ги търпя и да се присмивам на грешките им.
Слънцето бавно достигаше най-високото си положение за средата на януари и макар,че отдавна би трябвало да е студено,беше топло сякаш идва пролет,което напълно ме устройваше.Мразех зимата от дъното на душата си.Топлият въздух беше тъй приятен,така че не успях да му устоя и реших да си организирам малка разходка из централния парк.Там винаги се намираха по доста заблудени душици,все още вярвайки,че в града царят мира и спокойствието.Усещах леката топлина на слънцето и това сякаш ме караше да се чувствам отново жива.Вятърът си играеше с косите ми както някога,когато бях безгрижен човек,напомняйки ми какво е чувството да си преизпълнен с доброта.Това беше нещо наистина забравено от мен,доста отдавна.През годините макар и да се опитвах да се променя,да не бъда такава егоистична кучка,просто...не ми се получаваше.Всеки път,щом допуснех някой по-близо до себе си той ме използваше и естествено завършваше мъртъв.За това и се отказах.Никой не ме познаваше такава каквато бях някога,така че не можеше да ме съди,че съм се променила...никой освен Него,но не го бях срещала от десетки векове,така че нямаше шанс да се засечем по едно и също време на едно и също място.

Заглавие: Re: Централен парк Чет Яну 19, 2012 9:05 pm

Отново сам, отново изоставен. Чувствах се като някакво дете оставено от майка си на улицата. Не познавах никой тук, не ми се и налагаше. Но просто не издържах да бъда сам толкова години. Нямах нито близки, нито семейство, е всъщност имах.. но просто в момента лежаха в няколко ковчега... Но сега не трябваше да мисля за това. Единствената ми цел беше Елена Гилбърт.
Парка беше чудесно за фон на размисъл и реших, че то ще е първото място което ще посетя в този град приличен на развалина. Толкова места бях посетил и никъде не се бях чувствал толкова ужасно. Парка беше голям, явно много жертви- хора имаше във Фолс, което е близко до ума, след като града беше обитаван от всякакви извратени същества с изкривено въображение ( а аз на чело... ) Всички обикаляха около мен, явно всички бързаха за някъде, но всъщност не ме интересуваше никой от тях, те бяха просто кръвни банки, можех да си избера някой дори със затворени очи.Беше януари и листата на дърветата бяха опадали... атмосферата беше доста подтискаща...Студа, който земята отдаваше се сливаше с този, който небето спускаше. . Мъглата ме беше обвила в студените си ръце и сякаш ме люлееше на люлката на нещастието. Всичко ми беше толкова непознато, толкова парадоксално. Не можех да търпя повече това място, исках да отида някъде. Наистина, нямах дом, но това беше прекалено. Бях спрял и се бях започнал да оглеждам всичко наоколо, всичко беше толкова непознато, толкова различно... изобщо не беше така както го помнех, имаше много сгради около мен, толкова беше променено всичко, до неузнавание...

В този момент нещо се блъсна в мен. По-точно някой. Жена. На около 17-18 години... загледах се в лицето ѝ. Толкова изящно. Тази кожа. . Тя се олюля на място и аз сложих ръце на студените ѝ рамене. Усетих странно чувство. Не беше обикновен вампир...беше нещо по-специално. Много по-специално. Напомняше ми много на някой, наистина много... беше ми изключително позната..след като се бях вгледал в нея явно прекалено дълго време и казах:
– Какво ти е, скъпа? - Извадих трагичната си физиономия и тя явно забеляза, че играя. За това просто ѝ се усмихнах с обичайната ми ирония. Не можех да открия себе си под толкова много маски...

Заглавие: Re: Централен парк Чет Яну 19, 2012 9:22 pm

За момент затворих очи,продължавайки да вървя напред.Лека,истинска усмивка се появи на устните ми.Аз се усмихвах?Без ирония или насмешка?Просто се...усмихвах!Чувството беше приятно,но едновременно с това и странно.От толкова много време не си бях позволявала никаква истинска емоция да се изпише на лицето ми.Размеквах ли се?Това беше недопустимо!И все пак леката и красива усмивка не слизаше от лицето ми,докато...докато не се сблъсках в нещо или по-точно в някой и отворих очи с раздразнение,готова да излея гнева си върху непознатия,но устата ми застина отворена с неизречени думи в гърлото ми.Не...не е възможно.
Вгледах се в очите му,същите онези очи,които дори след толкова време ме гледаха все така с насмешка,но видях в тях и нещо друго.Той не ме познаваше!Не ме помнеше дори...Естествено!Точно в стила на самонадеяния Клаус.За момент се проклех,че изобщо бях стъпила в този парк,но вече беше прекалено късно,а аз нямаше да избягам.
Отдръпнах се една крачка назад,сваляйки ръцете му от раменете си.
-Пробвай милия си и загрижен тон на някоя друга порцеланова кукла,скъпи.
Усмихнах му се изкуствено аз,побързвайки да възвърна самообладанието си.Той отдавна е никой за мен и точно такъв ще си остане.Завинаги.
-Не ми казвай,че не ме помниш Клаус.Наистина ще разбиеш сърцето ми.
Засмях се подигравателно аз.
Изобщо някой можеше ли първо да докосне сърцето ми,че да го разбие,след всичко това,което бях преживяла?Отговора беше отрицателен.И въпреки това се чувствах странно.Сякаш отново бях малкото момиченце,хлътнало до уши по непознатия и мистериозен красив мъж в селото.Мразех това чувство,ненавиждах го!

Заглавие: Re: Централен парк Съб Фев 11, 2012 7:19 pm

Челси. Челси. Челси. Самото й име караше всяка негова фибра да настръхва от напрежение, да се вълнува. Името й променяше целият му светоглед що се отнасяше до коравосърдечността му. Може би единствено тя имаш силата да нанесе коренни промени у непокорната му личност. Ако сърцето му можеше да функционира щеше да бие толкова учестено, вълнуващо се за близката среща с нея.. Ако, ако, ако.. Ако можеше онова, ако станеше това.. Толкова много възможности, които нямаше как да се случат.
Нетърпението започна да го залива. Извади кутия с цигари от джоба на якето си и внимателно постави една между устните си. Запалката му щракна зловещо, придавайки съвсем различен нюанс на бледото му лице. Димът се просмука във всяка част от тялото му. Разбира се ! Беше изключително трудно да го видиш без цигара в ръката. Малкият му порок се подаваше измежду тялото му почти непрестанно. Дали нахално щеше да пуши в таксито или в ресторанта за непушачи бе без значение. Той винаги успяваше да намери начин.. Особено що се отнасяше до нетърпението му. Именно тази малка, нищожна цигара съдържаща най - обикновен тютюн му пречеше да излезе извън контрол и да домъкне малкото си момиче насила..
- Хайде по дяволите.. Хайде ! - мърмореше едва доловимо, само и единствено на себе си. Не целеше никой да го чуе, в крана сметка нямаше да е добре а имиджа му да решат, че е луд..

Заглавие: Re: Централен парк Съб Фев 11, 2012 7:40 pm

Престоя ми в болницата не ми се отрази толкова добре колкото Арън смяташе.. Елена дори не знаеше че бях тук,а сигурно бе притеснена. Преид няколко часа бяха обяснили причината за припадъците в послендите няколко седмици. Имах несхто като тумор.. не такова място в мозъка че операцията бе невъзможна. Сигурно това бе наказание от природата заради това че прекалявах с магията. Изведнъж се сетих за срещата си с Айзък по късно.. На него какво щях да му кажа? Че след няколко месеца нямаше даме има.. да си търси нова? Щях да ревнувам прекалено много. Ами какво щеше да стане с другите ми човешки мечти? Да имам деца и така нататък.. или те и без това бяха невъзможни. Айзък не го виждах като много улегнал.. Но пък кой знае може би щеше да е добър баща.. Разтърсих глава гледайки се в огледалото. Бях с рокля дълга почти до коленете. Обици и колие,подарено ми от него.. диаманти на някаква си принцеса с която бил. Сложих си червено червило,подходящ за тоалета нощен грим.
- Готова ли си ? - попита с нетърпелив тон Арън. Въздухнах и кимнах. Обух токчетата си пред врата а след това удобно се настаних в колата му. Той бе еидн от най-добрите ми прияели. И знаеше за болестта ми ,виждаше се в очите му. Когато стигнахме до парка на бързо се изнизах от колата му и извиках "До после Ар!". След това погледа ми попадна върху Айзък.. Тръгнах към него мислейки как да му кажа.. но май нямаше да стане.. Бе по добре да не знае.. да мисли нещо друго.. Не че съм прекалено слаба и след няколко месеци слабостта ми щеше да ме довърши. Целунах нежно устните му.
- Аз.. извинявам се за закъснението.. аз бях виновна,нали ме знаеш.. - засмях се неловко и това се усещаше/
- Изглеждаш невероятно. - отбелязах след това,докато двамата в синхрон се настанявахме на пейката.

Заглавие: Re: Централен парк Съб Фев 11, 2012 7:55 pm

Ето че тя най - сетне пристигна. Айзак се усмихна доволно и пъргаво хвърли цигарата на земята, застъпвайки я с крак. Димът се изниза от устните му прекалено бързо за нормален човек, но на кого му пукаше. Тук нямаше много хора, което допълнително уединяваше обстановката... Устните й се допряха нежно до неговите, карайки го да попадне в своя собствен съвършен свят.. Погали внимателно лицето й без да си прави труа да откъсва очи от нейните, за да следи какво прави момчето с колата. Не ! Азакиел не можеше да си позволи да ревнува от това човешко същество, съвсем не ! Може би от всеки друг, но не и от този..
- Здравей и на теб, Красавице .. - прошепна и ловко сплете пръсти в нейните. Ах, тази топла кожа. Крехката й ръчичка, пулсът й. Всичко бе напълно съвършено, но тя.. Тя бе някак отнесена. Вниманието не бе привлечено към вампира, което донякъде го изкарваше извън контрол. Той трябваше да е звездата за нея тази вечер, както и тя за него.. Но какво за Бога се случваше ? Тя се усмихваше напрегнато, гледаше го с онези сини очи, които сякаш преминаваха през него и отиваха на друго място..
- За какво мислиш ? - промълви уж небрежно. Разбира се, можеше да види, но очакваше от нея пълна и безрезервна откровеност в противен случай щеше да се получи твърде неприятно и за дама им..

Заглавие: Re: Централен парк Съб Фев 11, 2012 8:40 pm

Колкото и да ми се щеше да мисля за този момент.. за мен и него не можех.. В същност не можех да мисля за никакво бъдеще само за идните няколко месеца. А след това се надявах да видя милата си сестра. Моята прекрасна близначка.. тя бе много по добра от мен.. не си приличахме по нищо.. дори външно. Дочух гласът на моя ангелски дявол.. явно бе забелязал че наистина бях много отнесена.
- За нас.. - банален отговор.. знаех. - Аз наистина.. - през това време позвъня телефона ми. Вдигнах го. Беше Ар.. да ми напомни за хапчеата.
- Не Ар.. престани.. няма смисъл.. хайде ще се видим по-късно. - промърморих и треснах телефона прибирайки го в чантата. Погледнах Айзък.
- До къде бяхме стигнали.. - промърморих след това. Придърнах го кум себе си и го целунах. Имах нужда от подкрепата му сега дори той да не разбираше.
- Ти как си.. какво прави тези дни.. чух че си поканен на някакъв бал..

Заглавие: Re: Централен парк Съб Фев 11, 2012 9:48 pm

Телефон ? Тази мелодийка го побъркваше, а фактът че се държеше приемливо и не си позволи да подслушва разговора го побъркваше. Искаше му се да го грабне от ръката й и да го счупи на малки, милиони парченца, но запази тази мисъл само за себе си. В крайна сметка той обичаше това момиче, беше ли нужно да я плаши ? Хах, сякаш Челси можеше да се изплаши от нещо. Вещицата бе точно толкова смела колкото и Азакиел, или поне създаваше такова впечатление.
- Наистина ? През колко минути ти звъни това проклето същество !? - каза сериозно, гласът му бе тих.. Отблъсна я от себе си така че да може да вижда очите й. Щеше да разкрие истината по трудния начин.. Пое глътка въздух и запали нова цигара. Разбира се, нали не искаше да я удари .. Тялото му потръпна при мисълта , че някой друг би могъл да докосва тялото й.. Целият му самоконтрол се изпари, вярата му също.. В този момент тя бе червеното петно, грешницата в очите му.. Момичето наранило чувствата му, които и без това не показва, за пореден път ..
- Защо стоиш при мен ? Изобщо осъзнаваш ли какво ми причиняваш ? .. - изръмжа нервно вдишвайки от дима.. - Какво по дяволите си мислиш !? Че ще търпя всичко това !? - всяко негово нервно окончание се бе под напрежение.. Та той.. Той бе избухнал за секунди, само заради извратеното си подсъзнание..

Ама естествено,тази негова ревност.. колко я мразех. Мислех че се беше променил. Дори не исках да го гледам в очите защото усешах как гневът в мен напира. Отново мислеше че мъ изневерявам,а това не бе така.
- Азакиел.. млъкни! - изкрещах след това с всичка сила гледайки право в очите му.
- Зашо просто не си намериш някоя повлекана която ще седи мирно в краката ти и няма да има приятели?! - естествено в думите ми нямаше много смисъл,но той би изревнувал и от някоя дребна муха кацнала върхъ мен. А аз нямах намерение точно сега да се карам с него,но просто не можех да замълча.
- И без това след няколко месеца няма да ме има,ще съм два метра под земята.. ще си живееш спокойно и няма да има нужда да търпиш това. - изкрещах отвново след това,осъзнавайки че тукощо той бе разбрал моята тайна.
- Имам.. тумор в мозъка. Наказание от природата. Ам.. не може да се оперира.- казах леко смутено след това сядайки обратно на пейката избягвайки погледа му.

- Може би ще е по - добра идея да си намеря ! - изкрещя на свой ред.. Но после.. После настъпи тишина. Чуваше се единствено нейното дишане. Азакиел ? Той не смееше да си поеме дори глътка въздух, която технически не му бе дотолкова нужна.. Бе замръзнал като статуя. Перфектно изваяна, статуя.. Гледаше я и не можеше да намери подходящите думи, за да започне отначало, да се извини.. Трепна за миг когато тя се отмести и бавно се настани на пейката. Какво можеше да направи ? Имаше ли друг вариант освен да стои безучастно ? Можеше ли да й помогне с нещо, освен с кръвта си ? Толкова въпроси се превъртаха в главата му отново и отново..
- Как така няма лечение.. ? - прошепна едва доловимо с надеждата, че тя ще чуе.. Не можеше да повиши глас повече от това, дори и с една октава.. Очите му се наляха със сълзи, отново. Как успяваше да му причини всичко това по дяволите !? .. Обърна се с гръб. Гордостта му бе ненадмината.. Не можеше да покаже слабост пред любимата.. Бе невъзможно !
- Мога.. - едно вдишване, две вдишвания.. - Нищо не мога.. - мрачният му глас се снижи още повече.. Ръцете му се стегнаха в перфектно изваяни юмруци.. Искаше да убива, да унищожи всеки един лекар, да заплашва.. Трябваше да й помогне !

Осъзнах че бе огромна грешка да му казвам.. Усещах гневът му,винаги с него имахме една такава връзка. Изправих се и въздъхнах. Нямаше лечение. Обърнах го към себе си и нежно изтрих сълзите му. След това внимателно преплетох пръсти в неговите и целунах ръката му.
- Всичко ще е наред.. - казах глуповато. - Сега съм тук до теб.. и винаги ще бъда,обещавам ти! - прошепнах след това и се усмихнах. Докато не дойдеше момента в който смъртта не вземеше последният ми дъх нямаше да се разпадна.
- Нищо не можеш да направиш.. само да ме обичаш. - лек кикот се чу след това. Положих глава върху гръдният му кош.
- Не трябваше да знаеш.. сега и теб те боли. - казах някак ядосано на себе си. След това съвсем леко целунах шията му.. исках да го успокоя. Но знаех че бе невъзможно. Знаех и че след мен щеше да си намери по добро момиче.

Ах, как му се искаше да я зашлеви задето говори такива глупости. Не бивало да му казва ли ? Какво щеше да се случи после ? Как щеше да й помогне, не че изобщо можеше да направи нещо без да отнема душата й..
- Глупаче.. - промърмори нежно и внимателно я обгърна с ръце притискайки я до себе си.. Обичаше я толкова много, за цяла вечност.. Разбира се ! Щеше да продължи да я обича дори след смъртта, но това проклето създание.... Нямаше да му я отнеме толкова скоро ! Не и когато я спечели отново.. "Обичам те. Обичам те. Обичам те." Мислите му бавно и внимателно си проправяха път към съзнанието й. Не бе сигурен дали е добра идея, но със сигурност не можеше да си позволи да проговори.
- Ти си всичко, Челс.. - прошепна и нежно повдигна главата й, за да впие устни в нейните за поредната замайваща целувка. Обожаваше тези устни ! Това лице, всяка част от нея ! Но нещо друго обичаше повече.. Душата й !
- Кога щеше да ми кажеш, малката.. Или щеше да оставиш надгробната ти плоча да свърши това ? - попита опитвайки се да звучи ведро. В това отношение не се справи. Колко по - силна от него бе психически.. ! Нейният живот щеше да свърши, а тя дори не мигваше, докато той бе сринат напълно.. Отвън щеше да поддържа маската си.. За нея !

Чувах гласът му в съзнанието си докато се сгушвах удобно в ръцете му.
- Аз пък те обожавам - казах с ведър тон,а след това се изкикотих. Той също се опита да звучи ведро,но някак си тъгата му се усещаше. Погалих бузата му,а след това го целунах доста по страстно от колкото преди. Като чели всяка ни бе последна и винаги е било така.
- Я по ведро. - казах и започнах да го гъделичкам. Внезапно паднахме на меката трева. Подсмихнах се весело. Нямаше повече да мисля за това.
- Май трябва да се охладиш.. изчервен си. - подметнах след това и пъхнах студените си ръце под тениската му продължавайки да го гъделичкам. След това се наведох към него и го целунах отново.. и отново.. и отново. след това зацелувах и шията му. Спрях се и го погледнах подсмихнато.

"Стегни се ! Стегни се , Айзак ! Нищо не се е случило ! Тя няма да умре !" опитваше се да си внуши, но нали реалността го бе връхлетяла така внезапно.. В този момент не бе способен да излъже никого най - малко себе си.. Разбира се за нея щеше да се постарае..
- Много си силна , малката.. - подсмихна се и нежно отмести кичур от косата й. Бяха се озовали на земята за броени секунди, а Азакиел дори не бе реагирал. Не че щеше да промени нещо в тази картинка.. Така му допадаше изцяло.. Целувка след целувка, отново и отново. Ах, та тя бе толкова мъничка и крехка как изобщо намираше сили да се бори с всичко това.. Вярно не се бяха виждали от няколко дни, но вампирът имаше собствени нужди, които тя определено не можеше да задоволи, или поне той нямаше да й позволи..
- А ти май трябва да се сгрееш .. - прошепна и пъргаво улови ръцете й притискайки ги към мястото където някога е биело сърцето му. Внимателно преобърна тялото й разполагайки го под неговото.. Устните му нежно се плъзнаха към врата й.. Не ! Не за Бога ! Той нямаше никакви задни сексуални желания с това си движение.. Не можеше и да си го помисли, просто се наслаждаваше на аромата й, допира на нежната й кожа.. На всичко ! Докато все още можеше..

» Преди няколко дена..в стария парк..!!