Моста в хубавата част от гората

Червеният
мост бе много приятно място за посещаване.Най-красиво бе през пролетта и
през лятото,когато розовия цвят на дърветата е разцъфнал и се носи
приятен мирис на цветчета.Реката,която бе под мостта бе много приятна и
чиста.Ставаше и за плуване,но понеже бе доста дълбока е и опасна.От
двете страни на моста има фонтанчета,които придаваха допълнителна
приказност на гледката.Мястото бе много удобно за разговори,а също и аз
влюбените...

Стъпките ми отекваха в тишината, толкова спокойно и красиво място .. а това което го правеше още по-красиво бях аз.Минах с ръка безгрижно през косата си заставайки в средата на моста.Огледах наоколо нямаше жива душа което беше добре.Свих всичките си пръсти освен показалеца, от който се плъзна електричество насочих го към едно от клончетата на дървото от което се откъсна цвят, точно тогава подухна вятър който го отвя при мен, хванах го в ръката си като го погледнах и му се усмихнах.
Погледнах през моста, като преметнах единият си крак а след това другия като се настаних удобно на напечения дървен мост и погледнах кристално чистата вода.

Стоях на моста докато не чух стъпки..Скрих се зад дърветата. Чувствах се като в Китай, но за жалост не бях..Бях в гората с надеждата да помисля за нещата, които станаха през изминалите дни и също да срещна нещо интригуващо. Огледах момичето от всякъде, усмихнах се лукаво и си разтворих очите сякаш преценявам нещо. Да, двойничките съществуваха на света, но точно моя двойничка. не бе възможно да е вампир..Би трябвало да е нещо..нещо много..по-различно. Момичето бе..ами как да се каже..миловидно. Седна мечтателски на моста, но не аз нямаше да отида при нея добродушно. Днес бе един от дните, в които се чувствам някакси ужасно и само едно щеше да ми помогне - да се заяждам с някой, да му източа кръвта или просто да нагрубя достойнството на някой.
Приближих се леко и бързо, наклоних се и изрекох леко като птица:
- Я виж ти какво си имам тук! - Казах леко заплашителна нотка в гласа, а момичето изглеждаше леко изплашено. - И така пхах по-спокойно няма да те изям...засега! - засмях се аз.

Дотук със спокойствоето! Чух стъпките на приближаващия човек, слезнах от моста като смачках цвета и го захвърлих настрани.Погледнах момичето Я виж ти.денят няма как да стане по интересен.Бях впила поглед в нея и изглеждах много глупаво.Но всеки би стоял така ако види двойникът си .. същия като него като две капки вода, като два цвята от дърво досущ еднакви! Подсмихнах се, тя да не си мисли че бях изплашена ? За да бъда честна изгубих и ума и дума, не знаех какво да кажа и тогава ми хрумна!
-Ти трябва да си злата кучка която играе роляна на лошата двойница и иска да изяде доброто момиче в случая аз ? Права ли съм ? -Засмях се.
-За щастие не съм доброто момиче за което ме мислиш.-Подсмихнах се.

Брей, някой бил умен...Подсмихнах се и казах това, което не трябваше да се крие.
- Явно сме едни и същи миличка! Но нека не ставаме много горди..- лукаво и презрително я погледна, но приятелството с двойничката ми много пъти може и да ми е от полза. И двете се гледахме като хищници, които са готови да нападнат всеки момент. Бяхме еднакви..и по характер и..естествено..по външен вид. Явно днес щеше да е доста интересен ден, но все пак..реших да не я накърнявам повече. - Е, така..нека започнем отначало. Аз съм Фей, но цялото ми име е..Андромеда Жизел Съмърс. А..ти си?? - Опитах се да премахна от лицето си тази ужасна усмивка, с която през цялото време гледах двойничката си.

Всъщност скъпа сме много различни, но както и да е, нека си мисли че сме еднакви!Продължавах да я гледам с този несигурен поглед тя сякаш всеки момент щеше да ме нападне, но аз съм вещица за Бога, естествено че няма да и се дам.
- Е, така..нека започнем отначало се откъсна от устните й, но с тази нотка ирония .. Ъгхх!
Тя се ппредстави казваше се "Фей" ъмм какво е това, ехооо объркали сте сценария аз съм Фей еднакви сме по външен вид, "еднакви по характер" еднакви имена ..
Който е писал сценария на живота ми е имал чувство за хумор.
-Същност ще прозвучи странно може би малко шокиращо, но и моето име е Фей.-Засмях се.
-А твоето име .. "Фей" прякор ли трябва да е ?
-Иии как да ти викам на кратко ?

Боже мой..Какво?! Еднакви имена?!?? Това не може да е истина? Не трябваше ли да съм единствената на света? О,, не бог се е объркал! Не може просто ей така да ни създава двойнички с еднакви имена, характери, външен вид! Но всъщност може..Това бе крайно шокиращо.
- А твоето име .. "Фей" прякор ли трябва да е? И как да ти викам на кратко?
Беше наистина много странно особено с тези имена.. Боже мой! Трябва да си говорим така "Здрасти, Фей!"; "Здравей, Фей"!
- Ами може да се каже, че е прякор, но всъщност е второто ми име. И ми казвай Фей, Анди или..Жизел. - Леко присвих очи и погледнах настрани, но крайчеца на окото си я гледах все още. Обърнах се и казах. - А аз на теб?

Добре не само мен ме шокира това, зад тази нейна усмивка се криеше една наистина разразнена и объркана Фей .. тоест Анди и Жизел .. о, Господи как ще свикна с това ?
Знаех тук-там нещо за двойниците, от която едната принадлежи на жертвопринушение .. това трябваше да съм аз най-вероятно.
Забързах се към Жизел, спрях се пред нея и докоснах с ръка рамото й.Вампир!
-От колко време си вампир ?
Вече съм сигурна че аз съм за жертвопринушението .. ноо тя може да не знае за него .. а и към жертво принушението трябва да има предмет прокълнат чрез който да се развали проклятието.
Не спирах да се усмихвам а моято усмивка не ме издаваше .. беше безгрижна и .. казваше "Какво ми пука ?"

- От колко време си вампир ? - каза момичето с безгрижна усмивка. Какво правех аз? Ами гледах я право в очите без да премигвам и така четях мислите и' и леко се обидих. Аз?! Древния вампир да не знае за жертвоприношението?! О, сбъркала е. За жалост погледът ми ме издаде и вече не знаех как ще свърши това. Но в случая тя щеше да умре.
- Ами всъщност годините ми са неизвестни.. - казах аз с лека подигравателна усмивка, защото вече знаех каква е тя. Всичко ми се изясни. Вещица. - Би трябвало да се сещаш защо..И също да..ти ще трябва да умреш, но мисля,че това няма да е скоро.

Повечето вампири притежаваха дарбата "четене на мисли", няма да рискувам и да си мисля разни глупости а тя да си чете и да ми се похилква насреща.От този момент на татък нямаше да може да чете мислите ми, понеже я отблъснах от главата си .. ами ако не чете мисли ? .. нищо за всеки случай!
- Ами всъщност годините ми са неизвестни.. отбеляза древната, а аз се подсмихнах.
Значи е доста старичка .. щом не си знае годините.
..Ъмм тя какво подиграваше ли ми се ? Може да не съм вампир на милиарди години, може да не си остана млада за цял живот но съм вещица .. знаех толкова заклинания, усвоих електричеството .. а тя смее да ... ъгххх!
Усмихнах се иронично!
-Съкровище, аз не умирам така лесно.-Намигнах й.
-Или ако успееш да развалиш проклятието като ме убиеш .. душите на мъртвите вещици ще ме върнаъ.Усмихнах се самодоволно поглеждайки я презрително.

- Съкровище, аз не умирам така лесно - намигна двойничката ми. - Или ако успееш да развалиш проклятието като ме убиеш .. душите на мъртвите вещици ще ме върнат. - Фей ми се усмихна доста..мм..самоуверено, но аз и казах, че засега няма да умре, но ако иска с удоволствие ще го направя. Явно се мисли за..ами.. доста хитра вещица, но никой никога не знае пред кого стои. "Никога не казвай никога" сетих се аз за девизът, по който се движех, но думите вече бяха изречени е ума ми. Изглеждах ме дяволито. С еднакви лица, характери, почти и имена..Но кой знае кой от двете е дяволът и кой ангелът. Може и двете да сме дяволи, но шанса е много малък.
- Миличка, имаме толкова общи неща. Двойницата ми, която е вещица ще ми е от голяма полза - казах аз, с лека нотка на..нетърпеливост, която едва се забелязваше. - И моля те, друг път ме карай да повтарям. Все още няма да умреш и не се опитвай да ме убиеш.

» Тайната част на гората
» Месността до гората.
» Моста над храстите.
» Пътя покрай гората.
» Дълбоките и гъсти дебри на гората