Мистик Фолс,къщата на сем. Гилбърт.,преди няколко дни.

Бе ми писнало всеки да ме обвинява за това че притежавам черна магия. Дори не съжалявах,щом напуснех кръгът нямаше да е достатъчно силен,а аз щях да си имам своята соло магия - всички печелихме.. или по-точно само аз. Събрах багажа си и оставих бележка на леля Миранда,че се изнасях,отивах при другата си леля,пък и братовчедка ми бе там,от две години не се бяхме виждали. Мистик Фолс не бе много далеч от това малко,забутано градче,което ненавиждах.
След няколко часа каране,без почивка най-накрая паркирах джипа си пред къщата на Гилбърт,от където се чуваше силна музика и много смях. Идеално. Взех сака си,които не бе прекалено голям и тръгнах към задният двор от където се чуваше веселата. Оставих сака си пред задната врата,а след това се запътих към Елена и леля.
- Изненада! - извиках след това с доволна усмивка,прегърнах Елена,както и леля. Другите поздравих с усмивка.
- Дано не прекъсвам нещо важно..

Джена бе организирала поредното събиране, а аз и Джеръми не бяхме пропуснали да поканим и нашите приятели. От къщата се чуваха силна музика, смях, но да не пропускаме и скандалите и споровете завихрящи се в ъгълчетата на къщата.
- Изненада! - каза някакъв глас, прекъсвайки разговора с Джена и след това източника на вика ме прегърна, а щом успях да видя кой е очите ми се разшиха, а на устните ми се появи широка усмивка.
- Челси! Какво правиш тук!? Не съм те виждала от...цяла вечност! - отбелязах, а усмивката ми се разтегли, след което отново прегърнах любимата си братовчедка. След като се отдръпнах я огледах от главата до петите. Беше се променила и то доста. Но бяха минали около 2 години и двете бяхме много променени.
- Искаш ли нещо за пиене? - попитах след това, повдигайки леко вежда, като погледът ми мина към холната маса, на която стояха изправени около 12 бутилки с най - различен алкохол.

- Погледни се момиче! Каква красавица си станала само! - казах развеселено. Радвах се че след цяла вечност виждах хора,за които наистина ми пукаше и обичах. Тя не знаеше историята за семейството ми,не знаеше как в същност са умряли и защо,но имахме толкова много за разказване,че щяхме да стигнем и до там.
- Естествено,естествено.. няма да съм аз ако откажа. - казах закачливо. Взех една от бутилките и я огледах - Джони Уокър.. опрделено да! - зкикотих се и си налях малко.. добре де.. доста в една чаша.
- Какво празнуваме? - попитах след това,поглеждайки всички. Някой лица ми бяха познати,а други не бях виждала никога. Идвах тук почти всяко лято,но щом започнах да откривам силите си,да се занимавам с черната магия Миранда не ме пусна,можела съм да застраша Елена.
- Имаме много за разказване! - казах на Ел,подсмихнато. - Ей Джер,едно Здравей? - извиках след като го видях да ме подминава. Естествено и той се учуди какво за бога правя там.

- Какво имаме да празнуваме ли!? Например внезапната ти поява и това, че не те бях виждала от около две години! - отбелязах. Май това беше най - нормалното нещо, което ми се беше случвало от седмици. След всички онези вампирски и вещерски неща, появата на "отдавна изгубената братовчедка" ми се струваше толкова нормално. Но все пак ми беше любопитно къде се бе загубила толкова време, защо не идваше през летата както преди.
Когато Джеръми я подмина като пътен знак, извъртях очите си и я погледнах.
- Не се обиждай, напоследък се държи доста странно! - казах, но естествено имаше причина. Все пак и той вече бе намесен с всичките тези неща за свръхестествения свят.
- Е къде се изгуби и защо се появи чак сега!? - попитах, а любопитния ми поглед шареше около и на нея.

П.С.;; Сори за закъснението и краткия пост, ама музата нещо ми я няма ;хх

Кимнах разбирателно,все пак и той бе тийн. Отпих от питието си,а след това огледах стаята.. Имаше прекалено много хора,за да мога на спокойствие да й обясня всичко.
- Ел.. трябва да ти разкажа нещо.. нещо което със сигурност не знаеш. - казах леко усмихнато,хваащйки я под ръка. Помнех къде бе стаята й и за това мълчаливо я отведох до там. Преди да затворя вратата се огледах,а след това на бързо я затворих и от чантата си извадих семейната книга на сенките. в нашия окръг имаше книги на светлината,както и книги на сенките. семействата,притежаващи черна магия пригежаваха и книга на сенките.
- Когато бях малка.. семейството ми не умря в катастрофа.. както твоето. - започнах леко несигурно при всичките тези спомени. - то бе убито от вампири и ловци на вещери,защото.. - спрах се за момент,за да я погледна. Усещах че е имало и други свръхестествени същества тук. - Защото моето семейство.. майка ми.. баща ми.. притежаваха черна магия.. черната магия може да те погълне до такава степен че да забравиш кой си.. За това ловците я искаха. И така те бяха убити пред мен. - седнах до нея,виждах колко ужасно и се струваше това,но бях свикнала с тези спомени,досат често на познати казвах че просто са катастрофирали.
- Преди две години намерих своята книга на сенките.. сформирахме кръг.. но те не бяха доволни от факта че притежавам черна магия,че мога сама бз тях да си играя с магията.. и ги изоставих.. - казах,а след това се изкикотих. Колко нереално звучеше всичко това.. Ако се бе случило на някой друг със сигурност не бих повярвала.
- На всичкото отгоре.. бях заедно с един Древен Вампир.. но избягах. - допълних към прекрастният си разказ. - Не идвах.. защото леля Миранда смяаше че мога да те нараня по някакъв начин.. но усещам че около теб има и други свръхестествени същества.

Стоях седнала на леглото и зяпнала я като препарирана. Все едно погледа ми бе стъклен, не можех да го отместя, не можех да го контролирам, не можех да контролирам нито една частица в тялото си. Бях се сковала. По дяволите защо и тя!? Защо и тя бе преминала през това, при това напълно сама. Е добре де с Миранда, която не и' даваше да идва тук, макар, че преживяваме почти един и същи тежък период. Само където тя беше вещица, притежаваща силна магия, а аз просто един обикновен човек, който не можеше и от обикновен новороден вампир да се защити. А тя...нейната черна магия, не беше толкова лоша. Даже си имаше своя чар, колкото и зловещо да звучеше.
Когато каза, че е усетила, че покрай мен има други свръхестествени същества кимнах и една тежда въздишка се откъсна измежду устните ми.
- Да! Вампири, вещици. Вампир ме спаси от катастрофата на моста, но съм обедена, че и някой вампир я е предизвикал. Може би е просто внушение, след всичко странно което се случи напоследък, не знам... - поклатих объркано глава, след което погледа ми се премести към тавана и онези думи за древния вампир отново изплуваха в главата ми, след което се сетих за онези слухове за Клаус и останалите древни.
- Древен вампир!? Искаш ли да ми разкажеш нещо повече за него? - попитах настоятелно и физиономията ми стана още по - сериозна и скована.