Гората

Заглавие: Re: Гората Пет Фев 03, 2012 4:13 pm

Усмихнах се. Това вече беше моят Стефан .
- У нас... - отвърнах аз и се засмях. Беше ми интересно да разбера какво е намислил, въпреки че иман някой подозрения за това щях да оставя всичко в неговите ръце . Харесваше да ми да съм с него , въпреки че сигурно още имаше чувства към Елена това не ме интересуваше. Хванах го за ръката и тръгнахме към къщата ми.

ПП Няма проблем пиши направо там

Заглавие: Re: Гората Съб Фев 11, 2012 6:07 pm

След като "купона" у Елена свърши (ако въобще можеше да се нарече купон в предвид обстоятелствата) и всички се разотиваха, в това число и Деймън, Елена остана сама, нямаше какво да я разсейва и мислите, които минаваха през ума и' бяха само и единствено за кръв. Но не от онази студена кръв от банките, която бе пила, за да се превърне, ставаше дума за истинска кръв...топла...от човешко тяло. Не знаеше как да притъпи тези мисли, а и честно казано не изпитваше особено голямо желание да го прави. Харесваха и', може би се дължеше на факта, че бе вампир от няколко дни, а може би на нещо, но и това нямаше особено голямо значение. Единственото, което знаеше и имаше значение, беше че ако остане още малко затворена в тази къща, щеше съвсем да полудее. Взе ключовете за колата, от малката масичка, където стоеше и алкохолът и излезе от къщата, влизайки в коженото и удобно купе на колата си.
Вкара ключа в стартера, след което го завъртя, натисна съединителя и газта и потегли по учудващо пустото шосе. Скоростта с която караше, минаваше 120 и се увеличаваше с всяка изминала секунда с всеки изминал метър, но това не и' пречеше, нали беше вампир все пак, какво толкова можеше да стане? Да умре в катастрофа? Пхах, точно тази страна на вампиризма обичаше. Десет минути по - късно вече бе паркирала колата в една отбивка и беше навлязла в гората, а сетивата и' се изостриха, за да разбере дали беше сама. И вуала, най - накрая, нещо я разсейваше, макар и то да беше, шумът от листата, подухвани от лекия ветрец, шумът от крилата на птиците, които прелитаха над гората и още хиляди звуци, които един обикновен човек не можеше да долови. Момичето се усмихна и започна да крачи свободно и спокойно из гората.

Заглавие: Re: Гората Съб Фев 11, 2012 7:27 pm

Времето минаваше бързо, а Уейн още не намираше смисъл в живота си. Вярно, че депресарските истории изобщо не бяха по вкуса на младото момиче, но тя самата много трудно ги избягваше, когато идваше времето сама да съди себе си. Както един стар неин познат казваше "Преди да съдиш другите, съди себе си." Уейн, обаче, бе приела въпросния цитат прекалено пресилено и недостатъците се показваха един след друг като комплексирани момичета на конкурс за красота.
В къщата почти не се чуваше звук. Телевизорът отдавна бе изключен, компютърът почти не намираше потребност в спокойното ежедневие на Уейн. На този етап в живота `и за нея бе най-важно да бъде в мир и хармония със себе си, дори всички други създания да не бяха в изцяло съгласувани със спокойния `и начин на живот. Имаше достатъчно време да стои в къщата и да разсъждава над живота си, което между другото, тя правеше прекалено често. Сега за нея беше времето да излезе навън, може би малко чист въздух нямаше да дойде в повече на Уейн.
Тя така и не се бе научила да кара. Горкото момиче имаше страх от всичко на четири колела още от създаването му. Пеша за нея беше достатъчно добре. Колкото бързо се реши да тръгне, толкова бързо и пристигна. Гората не бе много далече от квартирата `и, но всъщност още няколко критерия помогнаха за бързото предвижване на момичето.
Всъщност в този момент за нея гората бе едно от най-красивите места на света. Безцелно разпръснатите дървета носеха прекалено голямо очарование, за да напусне райското кътче точно сега.
Изведнъж дъхът на момичето секна. Нима някой друг бе решил да се поразходи из гората по същото време? Уейн не бе страхлива по природа. Човек трудно можеше да я надвие и сега също не бе уплашена. Може би просто играеше роля на страхливо котенце, докато се разбереше с кой ще споделят една разходка. Дърветата хвърляха голямата си сянка върху цялата местност и момичето не видя никой, само импровизиран силует.
- Ехо, кой е там? -каза тя с престорена похотливост и ехото се разнесе из мястото сякаш бе на върха на планина.

Заглавие: Re: Гората Съб Фев 11, 2012 9:49 pm

Вампирката вървеше със забързана крачка право напред, а от нея струеше спокойство, не беше онази топка нерви от преди малко, която мислеше само и единствено за кръв, природата и' влияеше някак позитивно. Правеше я по - спокойна, сдържана, владееща се. Усещаше как най - накрая можеше да се контролира, а това чувство не го бе усещала от близо седмица, от както се бе запознала с вечността. Не можеше да контролира реакциите, инстинктите, действията си...нищо. А сега, като че ли беше някакъв невинен затворник, който бе лежал тридесет години в затвора и най - накрая го бяха пуснали на свобода. Чувсташе блаженството и задоволствието от цялата тази свобода, наслаждаваше и' се, защото знаеше, че щом се върне сред хората в града, отново щеше да се превърне в онази Елена, която нямаше никакъв контрол над нищо. Беше едно малко и безпомощно момиченце.
Естествено това и' спокойствие не продължи дълго, при нея нищо хубаво не продължаваше чак толкова дълго. Но този път спокойствието и' бе прекъснато от някакъв вик, не особено далеч от нея. Обръщайки се видя някакъв силует и направи крачка на пред, след което смело се приближи с вампирската си скорост и за по - малко от секунда, стоеше пред размазания от преди малко черен силует, който от по - близо успя да оприличи на момиче. Притеснение, чар, радост, обърканост и още много емоции я заляха в този момент, обърканата физиономия се изписа на иначе безизразното и' лице и побърза да си поеме дъх, в опит да се увладее, преди да е станала мишена, на онези с белите жилетки от лудницата. Хах иронично даже...луд вампир!? Представяте ли си!? Елена беше способна да се докара до такова състояние.
Осъзнавайки, че стоеше като пълен идиот пред момичето без да обели нито звук, нито дума, направи крачка назад и се прокашля леко.
- Ъм...аз съм Елена. - мдам точно в момента беше толкова объркана, заради всичките онези емоции, които бяха смесени и я човъркаха от вътре, че това беше единственото нещо, което бе способна да каже в моменента и да беше поредното тъпо клише, но честно казано в момента това, че звучеше клиширано бе най - малкият и' проблем.

П.С.;; Сори за краткия и тъп пост, музата ми се губи ;х

» Месността до гората.
» Тайната част на гората
» Гората >> Лятото на 2011 г.
» Пътя покрай гората.
» Дълбоките и гъсти дебри на гората