Гората до изоставения път, Преди 2 години

Спомени, спомени, спомени..За момент те връщат назад. Древната вампирка както винаги чакаше подходящия момент да нападне, но...тя обичаше..хмм..да си играе с безпомощните хора. Тя ненавиждаше всеки човек, държеше се с него направо ужасно..А понякога се чудеше и как я понасят изобщо. Обичаше да използва всички и..направо много други неща.
Докато наблюдавах миловидното лице и белият нежен врат на момичето направо ми идваше да направя една от атаките в гръб от играта Аватар за PSP. Но запазих спокойствие и се опитах да сдържа глада си. Тя седна на слънчевата поляна и отвори някаква тетрадка. Охх...колко исках да я взема и..направо така да я унижа, но не го направих..Както винаги леко се приближих. Тя вдигна глава и..
- Пхах...да не би това да е..мм..дневника ти??? - Казах аз, а преди това взех тетрадката и започнах да я разглеждам сякаш се интересувах.

Червената коса на Зия се размяташе като игриво конче под светлината на златното слънце. Лекият ветрец галеше кожата и' и подръпваше синята и' рокличка. Зия излезе на полянката и пред нея се разкри чудна гледка. Високите вековни дървета се издигаха високо и поздравяваха приците , пътят в края беше безлюден и нямаше никакъв стресиращ шум на клаксони. Малки теменужки се разпростираха навсякъде. Зия побутна един храст и зад него се откри една дървена пейка която тя самата бе построила. Дърветата бе взела от задния и' двор а пироните от подземието, Бе страннот какво всъщност правеха при веригите но безгрижното момиче не се бе замислила. Седна върхо грапавата пейка и отвори раницата си. От там извади снежно бял тефтер. Големината на тетрадка. Имаше сребърна ключалка и сърчице нарисувано върхо корицата което беше в боядисано в сребърна боя. Извади ключето и го завъртя. Пред нея се откриха хиледи редове и няколко стотин рисунки. Целият и живот от умирането на майка и' бе изложен тук в този малък дневник подарен от баща и'. Самата тя не разбираше защо всичко бе от сребро но го обожаваше. Зия започа да разлиства тетрадката и стигна до една празна страница почти в края. Започна да пише но тогава една сянка закри слънцето наоколо. Зия повдигна глава и косата и' се метна назад.
- Пхах...да не би това да е..мм..дневника ти??? - чу тя подиграващ тон и след секунда вече сребърния дневник бе измъкнат от ръцете и'.
- Ъм .. дам .. ъ може ли да ми го върнеш .. моля? - започна да заеква момичето при мисълта че човек ще прочете най-дълбоките и' чуства...

- Ъм .. дам .. ъ може ли да ми го върнеш .. моля? - Каза момичето заеквайки. Но какво ли трябваше да направя?? Да и го върна.. пхах?? Е..всъщност тя бе толкова стресирана и уплашена някой да не прочете най-дълбоките и съкровени тайни. А дали пък да не? Ауу...не! Имам по-добра идея..Знам, знам какво означава това и....е лош знак. Исках..само едно нещо. Кръв! Но не, не, не изобщо не исках да го правя толкова прибързано. Исках да премина спокойно и през всички заплахи.
Нямах грижи, освен че ми бе жал за леко скъсания клин от мрежички и небрежно смачканата риза. На тази светлина косата ми изглеждаше толкова светла, която изглеждаше кестенява. Уплашеното момиче в краката ми имаше толкова красива коса. Мечтаех за спускащи се червеникави водопади по раменете ми.
- Аз? Да ти го върна?! Пхах.. - наведох се и шепнешком изрекох. - Хей, малката, знам много добре от какво те е страх..и между другото аз съм Фей и много искам да се нахраня. Така, че по-добре не бягай и не крещи, защото засега няма да те ухапя. - Момичето ме погледна някак недоумяващо, но също и с лек пламък в погледа и'.

Мислите на момичето бушуваха вътре в червенокосата и' глава. Един стреснат поглед към момичето и можа да разбере че тя не е безопасна. Започна леко без да отделя очи от нейните кафяви да прибира нещата в бялата раница. Химикала , ключето... замалко да побегне но се сети за дневникът който бе в ръката на непозната психопатка. Сигорно е странно в такъв момент да мислиш за един дневник но всичко за майка и' , всичките спомени , всичките и' тайни бяха запазени в тази малка тетрадка. Снимките на майка и'. Спомените нахлуха в главата на Зия и замалко всичко и' причерня. Седна на пейката и затвори очи.
Видя червената коса на майка и' която се стичаше като водопад по раменете и' досущ като на Зия. Носеше онзи стар половер от баба и се бе напръскала с сладък и приятен парфюм. От тук Зия осещаше опеняващия аромат. Малки кристални сълзички се измъкнаха от очите на момичето и блеснаха на лицето и'. Чу собствения си глас да вика " Мамо .. " и тръгна с отворени ръце към нея. Когато тъкмо я прегърна всичко се развали и отново се озова в конфузната ситуация.
Същите сълзи се стичаха от лицето и' сега. Бързо протегна ръце към тетрадката и си я взе. Започна бавно да ходи назад докато не откъсваше очи от момичето пред нея. Изведнъж то изчезна! Изпари се във въздуха. Зия обаче реши да не спира докато не се пребере. Тъкмо се обърна и някой я хвана за рамото. Обърна я и видя лицето на момичето. Кучешките и' зъби се бяха издължили а лицето се бе променило. С вик в грълото Зия изпусна дневника на земята напълно забравила за него. Накрая успя да си отвори остата но от оплаха не излезе нищо ...

Мразя да повтарям неща, затова ухапах уплашеното до смърт момиче. Но имаше уловка. Толкова много я заболя, защото само си забих зъбите в нейното нежно и бяло вратле. Не исках да и' източа кръвта, но тя наруши обещанието си. Момичето отвори устата си, но от устните и' нищо не излезе. Оставих я. Тя не можа дори да помръдне.
О, не...не исках да закусвам толкова рано,...но Силите са по-силни от мен. След като усетих миризмата на кръв..не можах да се сдържа и..и вкусих от кръвта на червено косато момиче. Кръвта..ахх..бе толкова сладка, но..не трябваше да го правя. Пиех бавно и когато вече не усещах глад спрях. Все пак не изпих много кръв. Лицето ми се оправи. Вените се махнаха и дадох на момичето мъничко кръв от моята. Не си мислете, че съм стисла. Дадох и толкова кръв колкото все едно да не съм си пийнала малко.
Нямах друг избор освен, ако не изтрия мислите и'. Бе лесно, но какво ли ще каже момичето като забрави този момент от нашата "среща"?? След като свърших заличаването на мисли, преди момичето да си е помислило да каже нещо аз изрекох:
- Не се опитвай да бягаш, малката! - опитах се да звуча все едно нищо не е станало. - Нека не усложняваме нещата. Аз съм Фей, а ти си?

» Холивуд преди 2 години
» Мистик Фолс,преди 3 години
» Преди 207 години в покрайнините на Мистик Фолс.
» Преди една седмица в гората.
» Гората