Миналото лято в Париж

Града на любовта.Едва ли тя го приемаше така.Как може нещо толкова безчувствено да мисли за любов и за близост.Рейчъл не беше чувствала тези две неща близо повече от век.
Докато беше в самолета ,гледайки облаците и наслаждавайки се на музиката в ушите й.Тя се облегна назад,притваряйки леко очите си.Времето летеше толкова бързо,че понякога даже не усещаше как минава.Ако не беше безсмъртието тя нямаше да има време дори да мигне пък камули да спи.Като че ли след секунди се чу от края на самолета"Драги пътници,добре дошли в най-романтичния град в света,а именно Париж".Тя отвори кафявите си като орех очи с леко намръщена физиономия,която не можа да свали близо 10 минути.Идваше й да убие всички на този полет."Как се осмеляват да ме събуждат!?".
След дългият път от летището до хотела,Рейч,разгледаше отново всичко ,което беше видяла през годините сякаш за първи път идваше тук.Харесваше хората,аромата на вино,което се носеше из въздуха и красивите мъже.
Беше се замечтала как убива следващата си жертва,как източва всяка капка кръв от организама му ,как се наслаждава да пие от него."Трябва да изкарам тези гадни мисли от главата ми.Не съм дошла за това тук"
Още не беше свършила мисълта си и беше пред хотел"Плаза" един от най-добрите хотели там.Както винаги се регистрира и викна някой да и качи багажа,след което взе дълга вана.Когато докосна нежната си кожа до леко топлата вода тя се почувства все едно беше в рая..всяка частица от нея беше се отпуснала ,наслаждавайки на момента.
Облече се и слезна в бара да пие нещо.Когато влезна в него видя,че няма никой ,което я накара да се зарадва и се усмихна.
-Както обикновено.-вдигна ръка и каза на бармана.Той разбра намека и побърза да направи мартини с три маслинки както обикновено.
До нея седеше строен ,красив ,млад мъж,които явно беше сам.Тя се доближи до него и му каза:
-Наздраве.

Тайлър дори не знаеше за какво дойде точно в този град, но щом беше тук явно щеше да му се порадва - вечерта. Романтика и мода, това бяха французите... може би затова трябваше някой да ги поразреди малко, да понамали населението.
Разбира се, това също щеше да се случи, но трябваше да изтрае само докато се мръкне, само още няколко часа. Докато чакаше мистериозният плащ на нощта, той убиваше времето си в бара на хотела, където си правеше компания само с чаша уиски и леко уморения вече барман.
И тъкмо бе на ръба на разочарованието и отегчението, когато чу лекия звук на приближаващи се токове. Хладен женски глас проговори на перфектен френски, а бармана подскочи и се втурна да изпълнява поръчката. Нямаше търпение да види притежателката на бонбонените обувки, потропващи по пода.
Още от пръв поглед се виждаше, че жената не е французойка, но пък беше адски красива и изваяна. Такава жена не можеше да е човек!
- Наздраве, мадмоазел . - отвърна той с леко кимване. - Надявам се нямате нищо против да ми правите компания?

Когато той вдигна чашата си и я насочи към тази на "малката"Рейч.Тя постави онази очарователна усмивка на задоволство."Ммм..хубаво тяло,хубаво дупе,хубав мъж"Веднага щом усети студеният му допир до нейната също така ледена кожа тя разбра,че той е като нея.Изгубен в свят от хора,които не го разбират от хора,които никога няма да го разберат дори да опитват.Рейч беше приживяла същото преди няколко века,когато се влюби за първи и последен път в нейня не така къс живот.Толкова много спомени нахлуха в главата и ,че тя забрави къде и защо се намираше.Леко се отръпна от хубавия мъж,но не защото я беше страх,а защото усети болката му.
-Извинявай...-каза тя давайки няколко крачки напред опитвайки се да скъси разстоянието между тях двамата.
"Тайлър "веднага разбра името му...когато си помисли това,което и тя си помисли.Разбраха се само с погледи.
-Не се страхувай.-успокой го след като сложи ръката си на бедрото му.
Тя го погледна с големите си очи и сякаш с поглед го накара да разбере,че в момента тя не е заплаха за него,а точно обратното.Тя беше нуждната му помощ,която нямаше да намери вкъщи.
Рейч си спомни,когато нямаше кой да и помогне кагото преди повече от 800 години беше останала сама превърнала се в едно чудовище от човек така сладкодумен,които я зарязал"мъртва".Тя беше чисто нов хибрид ,може би един от първите,които се луташе безцелно из света не знаейки какво е и какво трябва да прави.Не искаше това да се случва и с него.

Погледна я леко учудено, че защо да се страхува от нея? Е, вярно, че беше къде-къде по-древна, но не бяха тръгнали да си мерят силите, а просто да изпият по едно питие. Ако Тайлър беше просто човек би си помислил "Че защо да се страхувам от толкова крехка и невинна дама", но дори крехка тя вероятно бе доста по-силна от него.
- Добре, няма да се страхувам. - отвърна иронично и дори се усмихна весело. - Вижте, не съм човек, който се закача така че няма място за притеснение, нали така.
Той все още не знаеше името й, така че да говори на "ти" щеше да е невъзпитано, а все пак в Париж да се правиш на простак не е хубаво.
Вдигна отново любопитният си поглед към нея с намерението да каже нещо, но щом погледите им се срещнаха, езика му се върза. Няма що Тайлър, голям си идиот.
- Аз...да, от колко време сте така? - посочи я той, местейки показалеца си на посоки. Наистина изглеждаше нелепо.

Тя веднага разбра ироничния му смях и заедно с него се засмя.Докоснаха чашите си с алкохол в знак на "помиряване".Чу се леко дрънчене на стъкло като отзвук от това примитивно действие.Зарадва се на вниманието на един толкова красив и явно точен мъж,че това повтигна огромното й и без това самочувствие.Сложи самодоволна усмивка на лицето си и излуша това,което говореше.Първия му въпрос стрясна до някъде нашата "малка"госпожичка от големия й град,но когато се сети,че вичко е назад в минало успокой нежната си душичка и възухна.
-От доста...доста време,бих казала.-сякаш можеме да открием леко разочарование в нейните плахи думи.
Да,но наистина беше така.
-Еми ти ,каква е твоята история?

На такава красива и изискана дама не й отиваше да стой на бара, по-красиво би било да танцува например. Може би валс или танго, щом бяхме в Париж, но се връщаме на мисълта, че едва ли й е до танци сега.
- Знаеш ли, дори един ден е доста време за някои, Рейчъл. - отвърна замислено той.
Тайлър знаеше, че тя е по-древна от него, но приятелското говорене не пречеше, дори тя да бе на три милиона години. А как му се искаше да види изваяното й тяло да се разкършва под ритъма на музиката.
- Не се оплаквам, историята е минало, важен е само днешния ден и всичко, което може да се случи след него. Какво води една толкова красива дама в скучен град като Париж?
Може би този град бе привлекателен за дамите, заради романтичната му слава, която му се носеше от незапомнени времена.

» Иън и Нина в Париж (май 2012)
» Търся си някой за миналото и някой за бъдещето.