Алеята с пейките

За първи път излизах,откакто съм тук.Настаних се в къщата си,която между другото беше повече от страхотна,вчера.Реших,че вече ми е време да разгледам града.Не знаех защо избрах точно този град.Може би защото исках малко уединение и спокойствие?Нещо,което се случваше за първи път.Принципно обичах големите,шумни и препълнени с хора места,но този път реших да изневеря на обичайното.
Града не беше кой знае колко голям,но пък хората,които минаваха въобще не бяха хора.Това беше един наистина препълнен град със свръхестествени същества,просто бяха на всяка втора крачка.Е,може би щях да си намеря нещо интересно за правене тук.
След има,няма десет минути в разхождане се озовах на някаква алея,където имаше пейки.Беше странно приятно.Различни хора минаваха,спираха се да огледат малко,след това погледнаха към мен и след което отново продължаваха разходката си.Ето затова мразех да бъда в нов град.Да бъда новата съгражданка на всички!Беше крайно дразнещо как всеки един поглед се впива в теб,за да те огледа,за да реши дали да те приеме в обществото.Но,аз лично не исках да се вписвам в каквито и да било групички.Все пак не бях човек,можех да накарам всеки да прави каквото си пожелая.Та аз бях демон на почти шестстотин години!
Валеше лек дъжд,за това бях сложила качулката си.Не исках косата ми да заприлича на слама.По едно време покрай мен мина някой.Мъж .. и то изключително познат.Изправих се почти моментално и се вгледах по-добре в него. Не можеше да бъде!Какво правеше пък той тук?Присвих злобно очи и отидох до него.
-Не знаех,че си падаш по малките градчета!-заявих с остър и леден глас.Идеше ми още тук и на момента да му изтръгна сърцето и да го пратя долу да се пържи в пъкъла.Току виж и аз поискам да го измъчвам!

Обърнах се на другата страна,която беше точно срещу процореца .. и слънцето ме ослепи.Завесите бяха дигнати,а това не е нещо обичайно за мен .. поогледах се наоколо и разбрах,че се намирам в някой от апартаментите на вчерашните момичета,с които се надпивахме в бара .. и мисля че сваляхме и някои друхи .. но точно сега не исках да се увличам в такива подробности.Добрата новина беше че носех на аклокол .. понеже бях вампир,но на колко точно .. никой не знаеше.Изправих се от леглото като тръгнах да търся аспирин в някой от стаите.Хубаво е да си пракарваш свободното време със заблудени студентки дошли в този град уж за нещо по различно от това което са били в родният си дом.Погледнах към русокосата и започнах да се обличам .. надявах се да не я събудя .. защото не си се отговаряше на обичайните въпроси,които следваха след всяка една такава среща.Определено тя нямаше да помни това,което е станало между нас нядавяма се.След като бях готов .. се изнизах от стаята .. мислех да ползвам прозорец но поне да си изляза като норамален .. независимо как съм влязал в този апартамен.Отворих входната врата .. и съседите от отсрещният апартамент ме изгледаха доста странно .. явно не и беше за първи път на това момиче, чието име все още не знаех но и нямах жалание да разбера.Къмнах и се усмихнах невинно .. затворих вратата тихо и се насочих към входа да блока.След като излязах напълно си поех дъх .. и точно в този момент , когато рещих че по гадно няма накъде да стане заваля.. Проблема беше че не се бях подготвих за този момент.Затова по накратко щях да мина през алеята с пейките и да отида в някой бар за да продължа случилото се от снощи или по точно отивах там за да разбера какви съм ги вършил.
Докато вървях по алеята и дъждът се усилваше все повече и повече ... не че ми помагаше кой знае колко.Видях само една фигура на хориознта.Определено ще е била някой луда която си няма друга работа или .. просто депресира ученичка оставена от някой само за една нощ .. нещо подобно на моят случей.Реших да ускоря скоростта .. все пак не исках да съм толкова мокър .. не съм фен на водата.Когато минах покрай нея не и обрънах внамание .. но усетих че стана и тръгна след мен.След това се озова до мен и ми зададе въпроса си.Никога не казвай никога .. ако си мислех че след съседи на студентка .. дъжд който вълеше без да спира .. и най нкрая да ти се натресе .. бивша която не искаш да виждаш никога повече през живота си .. който не се знае колко ще трая след като си лице в лице с жена от миналото ти .. именно жена която ще се възползва от най малкият ти момент на слабост и ще се опита да те убие.Спрях и се обърнах към нея.
- Доста време мина госпожице .. Хейстингс ! - оточних като дигнах якето си над главата .. за да не ме вали и да виждам по добре лицето й.
- Тази качулка определено ти отива .. но май ще си по добре без всички тези дрехи които сега са по теб мила ! - казах след което се засмех и зачаках отговора на бившата ми,която "умираше" за мен.

Не се беше променил изобщо.Беше си останал съвсем същият Томас Блек.Същото гадно,надуто същество,което не знаеше да прави нищо друго освен да те изнервя до краен предел.Щом думите му излязоха от устата му се усмихнах някак подигравателно.Сега с още по-голямо удоволствие бих го убила.Освен,че външно нямаше никаква разлика сега се убедих,че и вътрешно си е останал все същият кретен.
-Да,знам че е така.Но за разлика от мен,ти си си най-добре с дрехи.-всъщност,излъгах.Томас наистина беше красив,но за сметка на това беше и огромен използвач,манипулатор .. тоест почти колкото мен.Преди доста години някак си,незнайно как ми беше завъртял главата с милите си думи и с действията с ръцете и устните си,но това беше много отдавна.И повече едва ли щеше да се случи.Но сега след,като го срещнах отново щях да го накарам да съжалява,че беше постъпил така тогава.Изостави ме най-безцеремонно,а след това разбрах за всичките му афери.Вярно,че и аз се бях целувала с някой друг демон,но това не го онивиняваше.Щеше да си плати за всичкото това унижение,на което бях подложена заради него.
-Знаеш ли,че е странно как за всичките тези години някои хора просто си оставаш същите.От коя къща излизаш?-познавах го добре.Знаех какви му бяха номерата,а именно на евтин сваляч.Не знам коя би му се вързала,дори не знаех как и аз съм му се вързала,явно тогава е бил по-опитен.Сега май е загубил форма.Можех да си представя с какви фльорци си е лягал през всичкото това време,чак ми се повдигаше.Винаги съм знаела,че аз бях най-добрата партия,която той някога можеше да има.Но това беше твърде жалко за него.Той губеше,не аз.Аз дори печелих,радвах се на животът си през всичкото това време,докато той се излагаше.Важното е,че не съм се излагала заедно с него нали?Понякога си измислях милиони начини как да му го върна и незнайно защо всичките бяха свързани с убийство.

Хайде сега колкото и да се преструваше Изабел винаги е имала някакви чувства към мен незамисимо какви са.И съм убеден,че това не е просто от омраза към мен ... това е нещо повече.. и колкото и да се опитваше да го скрие от мен по този начин с думи като с това,че съм си лягал с някакви евтини градски курви тук .. и че съм спял всяка нощ в различни легла .. това май не й доставяше кой знае някакво голяма удоволствие.. а може би се зараждаше и ревност в действията ми които ги вършех.Дали искаше да е на тяхно място или не това амата тя можеше да го каже,но не мисля,че щеше да е правилният момента да я питам точно сега за това .. тъй като погледа й определено не ми подсказваше,че ще имам някакъв напредък в разговора ни.Но ако съдех по всеки път когато се видехме в някой от градовете винаги караниците ни свършваха в леглото.Калкото и да се ммразехме и двамата.
Огледах я така , че всякаш за първи път я виждам .. можеше така да се каже тя беше демон и кой знае .. тоест не съм броил годините откакто за последно преспахме заедно след таакава караница и мен на следващият ден ме нямаше.Обзалагам се ,че в нейното гърло са били милиони езици както и в моето но тръгна ли с тази дема и с рогата напред .. щях да си уредя безпланет билет за Ада и то на първото място .. или направо да съм в цирка.А доколкото познавам милата ми бивша тя нямаше да остави нещата просто ей така.Тя обичаше да си играес другите .. да ги мълчи .. доставяше и удоволствие,а ако това бях аз .. хах ..
Започнах с погледн постепенно да я събличам като все още не бях отговорил на нито един от въпросите на тъмнокосата.Да се приближа ли към нея или не ? Да ми се озоват ли ръцете на някоя част от тялото й .. или това щеше да е поредният глупав ход от моя страна...май щеше да е по-добре да изчакам известно време..определено щеше да се предаде както винаги .. нито тя можеше да устои на мен нито пък аз.
- Къщата от която излизам миличка не мисля,че те засяга .. - казах като й смигнах и погледа ми се насочи към някой определени част от тялото на Изабела.
-Защо смяташ да отидеш да я убиеш .. или първо да я поизмъчиш малко .. или искаш да ме изненадаш с нещо ново по-разлочно от предишните ти действия ?! - попитах я любопитно като смъкнах якето си от главата си .. дъждът се беше усилил толкова,че дори и якето ми поддаде на мокротата и започна да пропуска.Просто нямаше смисъл.

Не ми се искаше да знам какви неща му се въртяха в главата.Като го познавах бяха пълни глупости.Понякога се ядосвах,че нямах дарбата да чета мисли.Ако я имах дори и за пет минути сега щеше да ми е добре дошла.Ако знаех какво имаше в главата му може би щях да използвам нещо,за да го сломя поне малко.Беше повече от ясно,че на нахалник като него никой,никога нямаше да му затвори устата.Е,аз можех да го направя,но щях да изчакам удобният момент.Щях да го залича от планетата и щях да го направя по-най болезненият начин.Все пак дарбата ми го позволяваше,можех да го накарам да се мъчи толкова много,че самичък ще започне да ме моли да го убия.Но не .. нямаше да стане толкова лесно.Ако умреше,това щеше да бъде избавление за него,а той не го заслужаваше!Макар че всичките ни скандали завършваха по един и същ начин един ден наистина щях да го убия.
Усещах как погледът му обхождаше тялото ми.Бях повече от убедена,че искаше да свали всяка една дрешка от мен,но за негово огромно съжаление нямаше да му се отдаде тази чест.Вече не можеше да ме притежава толкова лесно.Всъщност той беше единствения,с който бях спала толкова много пъти.Не знаех как щяха да се развият нещата сега,тъй като винаги уцелваше слабото ми място и ме караше да се противопоставям на гордостта си и на достойнството ми.Но както казах,това нямаше вече да се случва.Щях да се опитам да запазя самообладание,когато започне да прави или да говори нещо,а аз бях сигурна че щеше да го направи.Очевидно бе,че изчакваше удобният момент.
Щом свали якето си можех да видя как капките от дъжда се стичаха по лицето му.Не по малко от милион пъти му бях казвала колко секси изглеждаше,когато беше мокър.Преглътнах и реших,че е време да отговоря на въпросите му.
-Някой да е казал,че ме интересува от коя къща излизаш!Въпросът е там,че ми е жал за момичетата.Излъгали са са да си легнат с теб.Ако бях на тяхно място досега да съм се самоубила.Нищо лично .. -засмях се арогантно и продължих.
-Не,няма да я убивам,всъщност зависи.Надявам се,че не си си занижил преценката за красива жена.Все пак и двамата знаем,с коя обичаш да го правиш!-повдигнах високомерно вежди и се прокашлях леко.-Но за жалост,онази жена вече я няма.

С годините и с опита около мен ..явно и самочувствието на госпожицата се беше дигнало до прекалено голяма степен.Не че имах нещо против .. колкото по-ядосана толкова по-секси .. поне от моя гледна точка,а всеки който ме познаваче трябваше да знаеш,че за мен има само една такава.А именно перверзната .. тази от която може аз самият да си извлека полза и то .. такава,че да ми остане като отпечакът в ума.Приближих се бавно към мен .. като оставих якето си на близката пейка до нас така или иначе вече не ми беше необходимо.Усмихнах и се мило,а след това на лицете ми се появи усмивката , която винаги използвах пред нея и може би тя беше причината да я размеквам толкова бързо.Но дали щеше да подейства сега след толкова много време .. а и бяхме разделени..дали беше забравила нещата , които вършехме заедно.Не мисля .. може би щеше да отрича отначало , но по погледа й щеше да се познае много ясно.
Минах зад нея като свалих качулката й .. и се доближих до ухото й.Усмихнах се първоначално с усмивка на самодоволство след което ръцете ми обгърнаха гърбът й.Отместих косата й.
- Кажи къде го искаш мила .. - казах тихо,обзалагам се,че тя беше чула дори и най- малкият звук който излезе от устата ми.А ако него беше направила щях да го повторя .. но дали въобще беше нужно да го правя ? Не мисля ..
- Сама знаеш докъде ще стигнат всички тези думи .. само до едно положение миличка наречето "секс" .. откажи се още сега .. не се прави на такава каквато всъщост не си,а именно .. как да го нарека твърда в решението си,че няма да ме допуснеш до себе си ли ? - казах спокойно като се отдръпнах от нея и ръката ми мина бавно по гърба й .. като на моменти усетих как настръхна .. дали това беше от студеният дъжд или просто й харесваше да я докосвам ?

Не знаех дали нарочно се усмихваше по този начин.Явно все още помнеше какво се случваше след тази му усмивка.Но си бях казала нещо и щях да го изпълнявам докрай!Той нямаше да се окаже по-инат от мен!Беше изключено,щях да направя всичко по силите си само и само да не стане,както обикновено.
Махна якето си и се доближи до мен.Ето,че се започваше.Знаех си,че така щеше да стане,ставаше ми дори смешно,като си помислех само колко добре го познавах.Знаех всяко едно негово действие,всяка дума.Щом ме докосна се стегнах.Бях забравила какво е чувството ръцете му да са по тялото ми.Вярно беше приятно,но това нямаше да бъде за дълго.Нямаше да му позволя да ме разиграва,не му бях кукла на конци!Настръхнах при допирът му.
Обърнах се към него с похотлива усмивка.Повдигнах се на пръсти и го погледнах в очите.А те бяха толкова прекрасно сини.Лицето му изглеждаше така,все едно беше изваяно.Все още обмислях какво да му кажа.Когато изведнъж се сетих.
-Какво ще кажеш ... аз и ти ... в ада.-повдигнах една вежда и се усмихнах важно.Палецът ми се спусна по бузата му,като следях контурите на лицето му.
-Ти ще си легнал на маса .. без никакви дрехи,а аз ... ще съм до теб с инструмент,чрез който ще режа всяка една част от тялото ти.Всяка една и ще започна с една определена,която ти така обичаш.-завъртях очи и се усмихнах.Приличах на същински дявол.Подтисках желанието,което се надигаше в мен да го целуна.Нямаше .. на пук на всички и на всичко,нямаше да го целуна.
-Този път ще развалим традицията господин Блек.Този път аз ще определям правилата,а ти ... ще слушаш.Ще бъдеш,като послушно,малко кутре в ръцете ми,докато аз се разпореждам с тялото ти.-гледката определено щеше да се струва,дори бих платила и да ни рисуват по време на "процедурата". Бих дала ако трябва и миларди,само и само да видя това.
-Е,какво ще кажеш?

Изабела колкото и да се мъчеше да се прави на нещо , което всъщост не е .. Не успяваше да го направи .. даже правеше точно обратното караше ме да я искам все повече и повече.Въпроса беше откъде точно щях да започна с това да приема,че тя ще определея правилата или аз да си измисля мои нови .. които по ще отиват и на двама ни ? Това беше достадобър план .. поне по моя преценка.Влязох в главата й за да отключа някои от нощите когато бяхме заедно преди може би половин век или беше много повече ? След което пратих мислено съобщение "Знам,че ме искаш хайде .. Изабел отакжи се миличка .. ще е по лесно за теб .. Няма ли да ти хареса отново да стенеш името ми ?" - пратих и мислено след което на лицето ми се появи дяволска усмивка същата като найната преди да ми каже за плана й който нямаше да стане реалност,колкото й да и се ускаше.Жалко .. може би садо-мазо в секса можеше да ми хареса .. нещо ново отколкото да го караме на нещо традиционно ? Мълчанието ставаше все по-голяма и по-голямо.. ръката ми мина под блузата й като все още бях на съвсем близко разстояние от нея.Мина зад гърбът й и я притиснах към себе си силно така,че да усещам дъхът на чернокосата.Ръката ми се оплете около врата й като се опрахме до оградата на алеята.Докоснах съвсем леко устните й.
- Това да го приемам като във вас , нали Изабела ? Ада е троя дом, аз често съм изпращам там .. странното е,че никога до сега не си ми давала специална покана .. а аз сам се е налаголо да се самопоканя .. нахално от моя страна...не мислиш ли ? - казах като се засмях и откопчах сутиена й.
- Една точна за мен миличка .. засмех се като отпуснах схватката си която беше на врата й... и остана ръката ми , която се разхождаше палаво по гърбът й.

Беше пределно ясно,че нямаше да се съгласи да бъде измъчван!Кой би се съгласил на нещо подобно?Мълчеше,а когато мълчеше значи предстоеше нещо.Гледах го някак очаквателно.Какво беше измислила главицата му сега?
"Знам,че ме искаш хайде .. Изабел отакжи се миличка .. ще е по лесно за теб .. Няма ли да ти хареса отново да стенеш името ми ?"Ето тези думи нахлуха в главата ми.Споменах ли,че винаги съм мразела дарбата му.Караше ме да си мисля неща,които той си мислеше!Не беше честно.Не искаше да му припомням моята дарба,определено нямаше да му допадне.
Аз също не обелвах и думичка.Нямаше да кажа нищо,докато той не проговореше първи.Вярно,че се държах като малко дете,но не ме и интересуваше особено.Изведнъж ръката му се озова под блузата ми.Погледнах натам и се подсмихнах.Пристисна ме плътно към себе си.Всъщност някой можеше да приеме това и за романтично.Всичкото това се случваше под дъжда.Едва ли обаче щеше да бъде романтично и нежно или каквото и да беше там ако кажех,че точно в този момент ми идеше да му откъсна главата!По дяволите усещах дори и дъхът му!Що за безочие беше това?Нямаше ли поне малко срама?Да,все едно аз да имах.И двамата бяхме замесени от едно тесто и си приличахме ужасно много!Накрая се наведе и ме целуна,съвсем леко но можеше да се каже,че бе достатъчно!Достатъчно да събуди желания,които трябваше да си стоят заровени надълбоко.Усетих металната ограда зад гърбът си,а аз не преставах да се взирам в лицето му.
-Но ти си си нахален,виж се само какво правиш!Говориш всичките тези неща само и само,за да излезе така,че аз те искам.А и двамата знаем,че е точно обратното.-приближих се към него и сега устните ни ги деляха едва няколко милиметра,а аз не преставах да го дразня с дрезгавият си глас.
-Признай си Том,искаш отново ръцете ми и устните ми да се разходят из цялото ти тяло и отново да се почувстваш така,както се чувстваш само и единствено с мен,а именно ... мъж.-никоя друга не можеше да му даде,това което можех аз.
-Трябва да кажеш само едно малко да,не мисля че е толкова сложно.-нарочно започнах да дишам тежко.Гърдите ми се опираха в неговите,а дъхът ми започна да се разхожда по шията му.

Нито Изабел,нота аз щяхме да се откажем в тази ситуация.Тя не обичаше да губи , както и аз ... а за нас вампирите приемеш ли загуба от жена .. определено не си е струвало да живееш толкова дължо време,щом живота ти накрая се е отаказл толкова жалък колкото сега.Тя знаеше ,че нямаше да кажа проклетото "Да" , което толкова много искаше да излезе от устните ми.А и да го бях направил трябваше доста за да си го изпроси.Разкопчаният суниен дори не и опречи да продължи със започнатото от нея.А .. аз обичах дарбата си.Нямаше да се откажа просот току така .. "Представи си Изабел .. ти гола срещу мен .. или просто искаш да сме във една вана .. или както пред-последният път да облезвам сметаната по гърбът ти миличка .. не те ли изкушава това,че отгоно ти се отдава една възможност да си с мен, в едно легло,само ние двамата без никой друг .. искаш моето "Да" , а аз твоето .. кой от нас двамата ще надделее в тази игра миличка ?" - пратих й мислето всички тези думи , които сега бяха в главата ми.
Исках да я изкушавам колкото се може повече и повече .. но за моя жалост тя ме знаеше като петте пръста на ръката си,а на мен не михаресваше кой знае колко.Трябваше да намеря друг начин да вляза под кожата й както едно време.Започнах бавно да махам презрамките й от разкопчаният сутиен като след като минех с пръст от там устните ми минаваха .. Тя не се дърпаше за сега или отново играеше някаква игра ? Не мисля .. желанието и за това..за старите вечери и липсваше прекалено много .. дори се виждаше в очите й , че искаше да ме целуне преди броени секунди или минути.Трудно е да си го признае .. но това явно е нейният избор.А Томас Блек .. никога не се отказваше докато не завърши своята мисия...
Ръцете ми бавно минаха надолу по кръста й.Като се спряха на дупето й.А след това побързаха да се върнат нагоре.
- Старите времена Изабел .. - припомних и тихо на ухото.