Скалите

Топлото усещане за прясна кръв, просто бе обзела Елена и точно това я бе подбудило да отиде на лов, за някоя невинна душа, която щеше да убие и това щеше да и' донесе вътрешно успокоение. Вървеше по пустото шосе пеша, като тук таме някоя кола минаваше, а шофьора натискаше предпазливо клаксона, за да накара брюнетката която вървеше по средата на шосето, да се мръдне, но това естествено не ставаше. Че тя си беше инат и по - скоро бе убила всички шофьори минавайки покрай нея, отколкото да се мръдне. И само няколко стотин метра ходене по - късно, Елена намери точно това което търсеше. Мирис на кръв и шума на биещо сърце, който само едно свръхестествено същество можеше да усети. Вампирката последва инстинктите си, които я заведоха в близост до плажа, където на пясъка имаше някакво кървящо момиче. Беше се порязало на някакъв камък в морето или пък по - едра мида, но раната и' върху ръката въобще не бе миниатюрна.
Брюнетката се доближи плавно, имитирайки притеснена физиономия, след което попита жертвата си дали е добра, а тя просто и' каза да повика помощ.
- Не се притеснявай миличка, ще ти помогна. Само за миг болката ще изчезне...както и животът ти, но това е отделен въпрос. - каза тя, предизвиквайки у човешкото момиче недоумителен поглед, а след като видя издължените вампирски зъби на Елена, няколко гърлени и глухи писъка се измъкнаха от устните и', но не продължиха дълго тъй като нямаше как безжизнено и пресушено тяло да ги издава нали!? Но блондинката, която бе пресушила далеч не бе задоволила жаждата на вампирката. Искаше още кръв, жадуваше я.
Погледът и' инстинктивно се насочи нагоре, към скалите забелязвайки още един силует и преди да определи дали е човек или не, се затича с вампирската си скорост и стигна за един кратък миг горе, оглеждайки добре следващата си жертва, но не усети типичната за всеки човек топлина. Може би, защото не бе човек, а и всъщност и' се струваше доста познат. Огледа мъжа пред нея по - добре и на ум си каза едно тихичко "По дяволите"
- Хъх, това си просто ти. А тъкмо се бях зарадвала, че си намерих вечеря. - измърмори, като най - нахално се настани до него.

Когато брюнетката се настани, предполагаемата и' жертва, ако можеше да се нарече така след като разбра кой е всъщност, изглеждаше доста...замечтан. Не бе виждала вампирът по този начин преди и честно казано в съзнанието и' се заформяха доста странни мисли относно тази негова замечтаност. Беше някак странно да го види в такова положение, но и определено знаеше, че щеше да е паметен момент и никога нямаше да го забрави, а може би когато емоциите и човечността и' съвсем се заличат от нея, даже щеше и да го подиграва по тази тема и неин спомен.
Само миг, след като Деймън усети присъствието и' се надигна светкавично до седнало положение, подпирайки се на лактите си, а Елена просто се подсмихна някак...различно. Не беше самодоволно, но много наподобяваше, всъщност да беше самодоволство, но беше примешано и с носталгия, тъга и така нататък. Когато я попита какво прави тук, една част от нея просто искаше да скрие истинската причина. Не искаше да знае, че тя е същинско чудовище, което напоследък мислеше само за кръв и не както когато беше човек и мислеше как да предпази своята от вампирите, ами точно обратното. Как да пресуши някое тяло, защото сега тя бе вампир и макар, че се предполагаше, че вече ще е свикнала защото бяха отминали няколко месеца, всъщност тя не можеше да свикне с мисълта. Моментите в които това да си вампир и' харесваше намаляваха с всеки изминал ден и бяха заменяни от съжалението и отвръщението, а с тях и омразата към как се наричаше "бившата голяма любов" или пък "ученическо увлечение", не беше много сигурна как точно да го възприема.
- Какво правя аз? Ами ти, Деймън? Да не би баровете в Мистик Фолс от които не са те изгонили да са свършили? Или пък има някаква вероятност да си се променил и вече да не те вълнуват баровете и леките жени? - сама не повярва на това, което каза и за това и го изрече с голяма доза сърказъм в гласа си. Е заяде се, но поне така избегна лъжата за малката и' "вечеря" долу на плажа. Добре, че бе скрила жертвата си добре под една по - малка скала на пясъка, която нямаше да успее да премести без вампирската си сила.

Елена просто се излегна назад, заслушвайки се в думите на Деймън и приемайки ги с лека насмешка.
- Ще ме оставиш ли да се донапия сам или ще ми държиш сметка?О има и трети вариант който май е най-удачен...и ти да се напиеш.Може би така ще станеш малко по-забавна. - каза той, а Елена просто се подсмихна самодоволно, като погледа и' переше към звездите разглеждайки ги внимателно и опитвайки се да различи съзвездията.
- И какво ще му е забавното ако просто те оставя или пък да се напия заедно с теб, за да ти направя смях? Не съм чак толкова жалка Деймън. - намигна му брюнетката след което при следващият му въпрос ококори очи, изненадано и се изправи набързо в седнало положение. Определено това не го очакваше, не бе и мислела, че този въпрос ще и' бъде зададен или че ще се наложи отново да изпита онези чувства. И как всичките онези спомени просто връхлетяха в съзнанието и', накуп причинявайки и' главоболие. И не всички бяха с Деймън, дори си нямаше представа, че толкова много вампири бяха манипулирали съзнанието и спомените и'.
Елена се замисли за миг, след което погледа и' трепна към неговия, а лицето и' придоби сериозна физиономия.
- Какво почувствах? Запитах се защо изобщо си искал да забравя всички онези неща? Някои безсмислени, а други не чак толкова и каращи ме да почувствам някаква сигурност и топлина вътре в себе си. Първоначално се опитвах да се дистанцирам от теб, намразих те, защото си ми отнел спомените и защото ми отне правото да избера дали да ги запазя или не, прояви се егоистично! Мислеше само и единствено за себе си тогава. - каза на един дъх и в съзнанието и' веднага изникна случката от смъртта на майка и' и баща и', от нощта на катастрофата, но в момента би се радвала ако сцената в ума и' бе на самата катастрофа, но не беше точно преди да се качи в колата...истинското запознаване с Деймън и онзи разговор.
- Но не те съдя, сигурно си си имал своите мотиви да го направиш. - измърмори тя, като отново съзря погледа му, но само за един кратък миг, след което отново се излегна и погледът и' стрелна към звездите.

Думите му, някак успяха да пробудят човечността в нея, за която мислеше, че вече се бе изпарила, но както за всичко останало Елена просто се бе заблуждвала, че е така. Толкова се опитваше да влезе в ролята на истински вампир, на чудовище, че бе забравила какво наистина изпитваше, игнорираше истинското и се оставяше на внушенията, които сама си втълпяваше. Всъщност вече като само за миг, усети онази човечност в нея се отврати от това в което целеше да се превърне и всички онези чувства, които си мислеше че е заличила, се оказа, че просто ги е подтискала, не се бе оттървала наистина от тях и всъщност за първи път не съжаляваше, че ги има.
Макар и цялата тази болка да я бе обляла, тя някак и' се наслаждаваше.
Погледа и' стрелна към Деймън, като лека половичата усмивка се появи на лицето и', след като и' каза да го попита нещо. Толкова много въпроси и' се въртяха в главата, толкова много отговори, които чакаше отдавна, но не можеше да се реши, кое първо да зададе.
- Естествено, че се интересувам, ако не друго аз съм ти приятел Деймън! И честно казано наистина не разбирам, защо се държиш като тотален задник!? Ти не си такъв, наистина. Може и да греша, може преди да си се преструвал на онзи добър Деймън...искам да знам, какъв си наистина, това е моят въпрос! - каза тя, осъзнавайки колко тъпо звучеше всъщност. Като някаква психотерапевтка, която правеше какво ли не, за да достигне до същината на проблема на пациента си.
- И след като очевидно сме почнали да играем на "Истина и предизвикателство" ще избера второто този път. - каза вампирката повдигайки леко вежда, като в погледа и' се долавяше онзи палав плам, който напоследък доста често бе там.

Зениците на вампирката се разшириха като го видя как нервно разкъсва парчето плат, покриващо тялото му, от кръста на горе. Гледаше го някак предпазливо, но същевременно и с някакво странно скрито желание и когато просто отново се отпусна и легна до нея тя отново почувства някаква сигурност, макар че сърцето и' бумтеше превъзбудено и нервно. Заслуша се в думите му, които макар и да бяха пълни глупости, тя успя да долови смисъла в тях, но все още се чудеше, защо просто не искаше да бъде себе си. Повтори си думите му мислено като следното изречение и' направи впечатление "-Не искам да живея и да съм такъв,какъвто някой очаква да бъда.Аз съм безчувствен задник,или ако не..трябва да бъда." ТРЯБВАШЕ!? Защо по дяволите трябваше да е задник!? Тези мисли се завъртяха в съзнанието на Елена и продължиха да се повтарят, сякаш вдигаше скандал на самата си мисъл. Да, тя го приемаше във всичките му същности, но искаше да е просто себе си и ако това бе едно от "очакванията на хората" не виждаше какво му е лошото. Е да и тя самата в момента опитваше да прикрие истинската си същност, онази мила и всеотдайна Елена и се правеше на безкрупулната кучка, но в нейния случай бе различно. Просто не искаше да показва, че отново е слаба и това да се използва срещу нея.
Безсмислиците завъртащи се в съзнанието и' бяха прекъснати от думите на тъмнокосия вампир до нея.
- Аз... - каза тя, затаявайки дъх. Беше объркана, че я пита такова нещо. Очите и' се насълзиха при мисълта, че ще напусне града и ще го загуби и да проявяваше се егоистично, но в момента не и' пукаше. - ...естествено, че ще има значение за мен! И дори и да не искаш да бъдеш намерен, аз няма спра да те търся. И...как въобще ти роди ума тази глупост?! Какво имаш намерение да "избягаш", да напуснеш, да оставиш всичко и всички и жвотът, който имаш тук? - каза тя нервно, след което вдиша дълбоко. - Сигурно и на мен би ми хрумнало, но това не е опция, която ще ти хареса в дългосрочен план. - довърши си мисълта, след което погледа и' трепна към лицето му, по - точно към устните му и докато се усети се бе приближила максимално до него, заставайки отгоре му и впивайки устни в неговите, целувайки го жадно и страстно.

Брюнетката очакваше на момента да бъде отблъсната, защото и тя самата знаеше, че постъпи супер глупаво и ТЪПО! Но вместо това Деймън притисна тялото и' силно до неговото, като устните му бяха впити в нейните, а едната му ръка се разхождаше по гърба и', докато другата, тя усещаше в косите си. Когато вампирът отдели устни от нейните лека розовина се появи върху бузите и', но бе за съвсем кратко. Когато целуна челото и', притеснението което бе натрупала в себе си за тези няколко секунди бе заличено напълно.
Надявам се наистина да мислиш това,което каза.Да,исках да напусна,дори мислех да го анправя още утре,но разбери че...не мога да те оставя сама.Трябва да те пазя.Аз..- каза той, след което замълча, усещайки се че щеше да се изпусне за нещо. Но Елена вместо да се разчувства както всяка друга на нейното място, направи точно обратното. Тя беше инат, мислеше се за напълно самостоятелна и здравомислеща личност, каквато всъщност не беше.
- Извинявай, че преча на великите ти планове! Стига Деймън, само това ли те задържа тук? Не съм малка мога и сама да се пазя, ако е само това то...освобождавам от тази тежка "длъжност"! Вече си напълно свободен да си вървиш! - каза Елена, отдръпвайки се от него и изправяйки се до седнало положение.
- Ти ... какво Деймън, просто довърши това което беше започнал!? И без това утре няма да си тук в Мистик Фолс, няма какво да губиш...- допълни вампирката поглеждайки за част от секундата в очите му, след което пак извърна глава към небето, звездите и се загледа в красотата на луната.