Това сега нарочно ли го правеше?Разбира се,че да!Припомняше ми минали моменти,моменти,които сме прекарали заедно преди години.Не играеше честно и това определено нямаше да му се размине.Когато започна да говори за миналото всеки един момент се изписа в съзнанието ми толкова ясно,сякаш беше вчера.В очите ми заблестяха пламъци,които не вещаеха нищо добро.Ако не престанеше с това всеки момент щеше да си изпати.
Вярно,че още един път с него нямаше да ми навреди кой знае колко,но исках да докажа на себе си това,че можех да му се противопоставя,независимо от всичко!Не мислех да му се оставям в ръцете.Щом започна да целува раменете ми обаче сякаш всяка една мисъл от преди малко се беше изпарила.Наистина ли?Така ли щеше да бъде?При всяка негова целувка да омеквам?Не,не,не!! В никакъв случай,това нямаше как да стане!По-добре да умра тук и сега!
Нямаше да кажа "да"! Ако трябва щяхме да стоим така цяла вечност!Дъжда валеше ли валеше,цялата бях подгизнала и ако бях човек сигурно щях да се разболея още на същият ден.
"Старите времена Изабел".Какво искаше да каже с това?Нямаше да му падна в капана,може би обратната да,но не и аз.Тогава ми хрумна идея.
Изведнъж се озовахме в къщата ми в хола.Най-накрая нищо не капеше! Отвътре се чуваше как дъжда румолеше.Изблъсках го от себе си и се обърнах с гръб към него.Оправих презрамките на сутиена си и отново се обърнах към него.
-Няма да кажа да,защото не те желая Томас.Разбери го,не съм като другите.Не искам нито да те целувам,нито да те докосвам.Всъщност,като се замисля ... не искам и да те виждам.Така,че мисля че е време да те изпратя до вратата.-Тръгнах към него,но той дори не помръдваше.Поех дълбоко дъх и една дяволита усмивка се качи на лицето ми и го погледнах.
-Нали не мислиш,че ще останеш тук?-щях да го изхвърля!
Индекс 
