Мистик Фолс 1864 година

Тъкмо пристигнах в Мистик Фолс. Сега пътувах към имението Салватор. По първоначална информация, дадена ми от Емили,там имаше двама братя. Деймън и Стефан. Предчувствах, че престоя ми ще бъде доста забавен.
Каретата спря. Бях с обемна и червена рокля, доста стегнат корсет. Вратата се отвори и един от ратаите ми помогна да сляза.
Пред очите ми се разкри доста симпатична и привлекателна гледка. Огледах синеокият мъж. Нямах представа дали е от двамата братя.

Сутринта баща ми ме събуди рано. Трябвало да се приготвя. Добре, че беше прислужницата ми да ми каже за какво точно се подготвям.
Татко от няколко седмици насам не спираше да говори за младата дъщеря на... на... тази част я пропусках. "Младата дъщеря" ми звучеше доста по-интересно. И ето, че и този ден дойде. Момичето трябваше да пристигне днес, а на мен, разбира се, ми беше поръчано да се държа на ниво. Или с други думи, да не се опитвам да спя с нея.
Чувствах се странно да стоя пред имението като някой лакей и да чакам непозната. Надявах се да си заслужава и да е поне на половина хубава, колкото всички я описваха, иначе това щеше да е пълна загуба на време.
Каретата й се показа иззад завоя. Минута по-късно вече беше пред нас и момичето излезе. За няколко секунди останах като втрещен. Беше много, много по-красива от описанията, които ми даваха всички...
- Аз... аз съм Деймън. - усмихнах се, когато чух името й.
- Добре дошла в имението Салватор. - подадох й ръка.

Един от слугите ми помогна да сляза. Огледах имението в погледа ми се изписа одобрение, но вниманието ми бе привлечено от един мъж. Той стоеше пред имението, заедно с няколко слуги и явно ме очакваше. Беше красив млад мъж , на не повече от двадесет и пет години. Приближих се към тях и се усмихнах.
- -Катрин Пиърс. -Казах уверено името си и се усмихнах чаровно. -Ти трябва да си.. един от братята Салватор? - погледнах въпросително към мъжа. Прокарах поглед от крайата към лицето му.. Да, симпатичен и висок, нямаше как да не носи кръвта на семейство Салватор в себе си. За сега бях очарована от него .. ами за напред?
- За мен е удоволствие да бъда тук господин Салватор...

Щом се представи хванах ръката й и нежно целунах външната част на дланта й.Кожата й беше нежна и мека,но...беше доста студена,което леко ме изненада,но не обърнах внимание.
-Мис Катрин.
Казах с усмивка,а след това отвърнах на въпроса й.
-Да,аз съм Деймън,по-големият брат.Извини по-малкият ми брат Стефан,но днес е възпрепятстван и го няма.-леко извъртях очи,а след това върнах усмивката си.
И разбира се трябваше да се появи и досадния ми баща, който веднага започна със заповедите..Средно стар човек,ухилен до уши и стараещ се да се хареса на Катрин.Баща ми я покани да влезе вътре и да я заведа до стаята й.Само как ме дразнеше! Въпреки това реших да не се противопоставям точно сега, имах достатъчно време да му го върна, така че сега просто се усмихнах и поведох Катрин към стаята й.Взех куфарите й и я поведох към стаята.
Не обелих и дума, докато изкачвах стълбите, но когато чух шума от търкалящия се куфар по стълбите възкликнах.
-Опа...
Погледнах я невинно и побързах да сляза до долу за да го взема отново.

Не можах да сдръжа смеха си .
- Господин Салватор не е хубаво един мъж да е толкова непохватен... - очите ми проследяваха движенията му докато вземаше куфарите, когато Деймън се качи аз се качих след него. Стигнахме до една голяма кафява врата, спрях се пред нея и направих път на Деймън, за да внесе куфарите ми. Огледах стаята и се усмихнах.
- Всичко е чудесно благодаря ви за гостоприемството ...

Оставих куфарите на прага и влязох вътре.
- Е, това е стаята. Лично аз бих избрал някоя, която да не е толкова... кичозна, но баща ми е на друго мнение. - засмях се.
Хвърлих се на леглото, като подпрях главата си на таблата.
- Та... какво те води в Мистик Фолс?
Попитах а тя ме погледна някак укорително.
-Уф да бе...сигурно не искаш да лежа на леглото,така де не е възпитано.Съжалявам.
Повдигнах рамене нагоре и се засмях като се изправих и погледът ми започна да изучава всяка нейна черта.

- Реших да попатувам за известно време...
Отговорих просто, като се стараех да не навлизам в повече подробности, не ми харесваше, че е толкова заинтересован от мен, все пак никой не трябваше да знае каква е истинската причина да дойда тук. Деймън се просна на леглото ми. Извъртях недоволно очи, този мъж нямаше никакво възпитание, горкият му баща сигурно щеше да умре от яд ако го види сега.
- Господин Салватор, да лежите на леглото пред млада дама е признак на лошо възпитание...

-Признак на лошо възпитание и инфаркт за баща ми.-казах злобно като се усмихнах на една страна и не спирах да се взирам в нея.Голям глупак бях...сега щеше да ме помисли за луд сигурно.Леко отърсих глава за да избегна мислите колко е красива и направих една крачка назад.
-Довечера има празнична вечеря в твоя чест.Ще се погрижа да имате най-красивата рокля,мис Катрин.
Усмихнах й се доволно и отместих един кичур коса,който се спускаше пред лицето й.

Харесваше ми ввниманието, което ми обръщаше, обичах да се държат с мен като кралица и той го правеше. Въпреки липсвата му на добри обноски Деймън беше очарователен млад мъж. Красив, богат и забавен - мечтата на всяка жена. Изглежда в Мистик Фолс щеше да ми бъде по-забавно отколкото си мислех .
- Благодаря ви господин Салватор... - усмихнах му се широко.

-Няма проблеми.-смигнах й.
-Ами..аз да не ти досаждам повече.Сигурно искаш да разопаковаш багажа си.-присвих рамене и й се усмихнах като не можех да отделя поглед от нея.
-Ако има нещо аз съм в съседната стая,можех да ме извикаш.Предполагам,че ще чета книга,но преди това ще отида да ти избера рокля!-казах доволно
-Само ми кажи кой е любимият ти цвят.
-усмихнах се и се подпрях на вратата.Все пак да стоя като наказах не беше много добре.

» Мистик Фолс 1864
» Преди една година - Мистик Фолс
» Кой да е Мис Мистик Фолс?
» Публичния дом в Мистик Фолс преди два дни
» Преди 207 години в покрайнините на Мистик Фолс.