Мрачна. Това беше думата, която описваше заобикалящата русокоската гора. Растителността беше гъста, а многото дървета преплитаха клоните си по причудливи начини, така че спираха възможно повече светлината. На русокоската това обаче не й пречеше, ни най-малко. Напротив даже, тя харесваше мрачни места, не че беше някаква цепеща се от останалите създания сдухарка, просто харесваше и мрака. Не беше забранено. Всъщност съдейки по външния й вид и цветовете на дрехите й, едвали някой би предположил, че на нея би й допаднало да се разхожда сред мрачна гора, измежду нагъто израсналите дървета. Но Алекса може би едновременно с тази разходчица, търсеше и някой заблуден турист, който не знае къде е попаднал и едва ли предполага какво би му се случило, ако вземе да попадне пред погледа на Лекси. Лекси.. русокоската не можеше да си спомни откога не я бяха наричали така. Доложи нечие присъствие наблизо и това я накара автоматично да си помисли, че може да е вечерята й, без дори да си направи труда първо да разбере дали компанията й беше някакво друго същество. Лекси просто искаше да си набави прясна кръв, по възможност от човек все пак. Не нападаше вещици без причина, поради факта, че точно една такава беше спасила живота й. Вярно, превърна я във вампир, но я спаси. А и Алекса не беше от онези кръвопиици, които се оплакваха колко им се иска да бъдат хора, да имат семейство и да умрат после. На нея й харесваше идеята за вечен живот. След броени секунди стоеше пред някаква блондинка.
-О, ти си вампир - каза Алекса и очите й придовиха отново нормалния си цвят, а от вампирските й зъби скоро нямаше и следа.
Индекс 
