"Старбъгс" Кафе & Чай

Кафенето Старбъгс е перфектното място за хапване и пийване на кафе или чай на крак

Работно време :
от 08:30 до 02:00

Реших да отида отида в Старбъкс да изпия едно кафе.Влязох в кафето и отидох на касата.поръчах си любимото кафе с ванилия и зачаках да ми го дадат.след около 2 минути беше готова и аз се настаних на малкото,удобно диванче.Мислите че съм сама и си нямам никой отново ме връхлетяха.Чувството беше гадно,но какво да се прави.Такъв беше живота.Отпих от кафето си и се огледах през прозореца.хората се разхождаха из Мола и се забавляваха.Купуваха си разни неща и разглеждаха магазините.

След като Катрин си тръгна, просто метнах якето си на рамо и реших да ида да изпия едно кафе в Стар бъкс , да нямаше да мисля сега за Катрин , по добре беше така.. Усмихнах се отдъхвайки си определено бях доволен ,че май съм се отървал от двойничките. Въпреки ,че Елена малко или много ми липсваше. Не след дълго бях там и влезнах поръчах си едно кафе и обръщайки се , кого да видят очите ми Ема..
-Кой е решил да се появи навън ? Дане би сестра ти да е изчезнала – казах и аз сядъйки на другия край на масата й...Нямаше смисъл да се заяждам с нея ,вече нямаше за какво. Усмихнах и се
- Как си?

Докато се седях на масата някакво момче седна на масата и ме попита как съм.
-Моля?Познаваме ли се?-попитах го.Нямах си никаква идея кой е.Бях нова в града.Но пък не беше лошо някое момче да те заговори ей така.Честно беше ми малко притеснено.Отпих от кафето си нервно чакайки отговорът на момчето.
Оправих косата си и се облегнах назад.Денят от добър май щеше да стане лош,а не исках да стане така.Явно той ме бъркаше с някоя друга.

Опс май , тя не знаеше както и да е . Знаех коя е защото Ребека бе споменала нещо ,но май найстина я бях объркал с нея..
-Добре съжалявам ,че бях груб и явно съм се объркал Стефан Салватор – представих и се аз и подадох ръка ,явно не беше писано да остана в сенките ,така че нека да не скромничим повече ,все пак тя изглеждаше готина ,но беше човек което не беше добра компания ... по последните ми факти
„Стига бе идиот ,нали си спрял човешката кръв“ – обади се вътрешното ми аз- а аз поклатих глава сигорно изглеждах страмно,но пък не беше предназначено за нея..

Предупредиха ме че хората в този град са малко странни,но какво пък.
-Аз съм Ема.-усмихнах се и подадох ръката си за да се здрависаме.изглеждаше готин,но не исках да бързам да си правя заключения.Дори не го познавах.
Той поклати глава,а аз го попитах:
-Добре ли си?-погледах го и оставих чашата с кафето на масата.Мистик Фолс изглеждаше приятно местенце за живот въпреки че се носеха някои доста страшнички легенди градчето,но изглеждаше май това му беше чара.Колкото по-интересно,толкова по-добре.

-Да извинявай малко съм разсеян – казах и аз и се усмихнах на среща й. Беше абсолютно копие на Ребека беше секси, и нямаше никакви разлики ,което беше интересно и то доста ,но както и Елена и тя беше различна по характер от предшественичката си или по скоро не можех да кажа ,защото все още не я познавах. Но по начина й на държание до сега ,се различаваше доста..
- Ти си нова в градът нали Ема – попитах я аз и отпих глътка от кафето си..

п.п Сори ,че е толкова кратко ;(

Усмихнах се и отговорих:
-Да,нова съм.Вчера пристигнах.Мистик Фолс е готино градче,но е доста спокойно.-засмях се леко.Облегнах се удобно на малкото диванче и отпих от кафето си.Сервитьорката дойде и попита дали ще желаем още нещо.Хмм уместен въпрос.Казах си на ум и се замислих дали ще искам нещо друго.Погледнах усмихнатото момиче и казах:
-За мен един донът с шоколад.-усмихнах се леко на момичето.Личеше си че не и доставя голямо удоволствие да работи на това място,но това не беше мой проблем.Гадно,но истина.

п.п Няма проблем

-За мен нищо ,благодаря – върнах погледа си отново на Ема и оставих чашата на масата подпирайки лактите си. И казах
- Готино ,готино но внимавай с кой се замесваш в това градче – напоследък тук се беше напълнило с всякакви същества ,а Ребека сигорно не беше от най-доволните ,че има двойничка.. до колкото я познавах сигорно щеше да се опита нещо..
-Просто тук не може да се вярва на всеки ,не всеки би те приветсвал с добре дошла..а някой биха де .. – по – скоро биха приветствали кръвта й ,от колкото самата нея..

-Сигурно си прав.Личи си че си от доста време тук.-усмихнах се и кръстосах крака.Определено Стефан знаеше доста за града.След около минута момичето се върна с поръчката.Само като погледнах донъта ми стана още по-хубаво.Не бях яла сладко от много дълго време.отпих от кафето си и оставих чашата на масата.Сега беше ред на донъта.Не исках Стефан да ме помисли за някоя луда,затова отхапах леко и преглътнах.Беше определено вкусно.
-Как е гимназията тук?Учиш ли?-попитах го.

Дали учех ,ами колко ли пъти бях в гимназията.. Замислих се ,а в този момент в съзнанието ми изпъкна един от спомените с Катрин..окей беше ми ясно ,че няма да я забравя толкова лесно, а дали въобще щях да я забравя..мамка ти Кат как можа да се върнеш отново в живота ми... Доста се замислих и за други неща, но пфф .. дали бях способен да и простя отново ...дали ,ако искаше отвново да сме задно щях да се съглася... незнаех...Мълчанието ставаше тягостно , а аз се бях отнесъл .. но в един момент се сетих ,че Ема ме беше попитала нещо
-Ми не точно ,още се чудя дали да се запиша отново в гимназията...

Усмихна му се,а в този момент ми звънна телефона.Извадих го от чантата си и казах на Стефан:
-Извини ме за малко.-станах и отидох до тоалетната.Когато отговорих чух гласа на директор Стоун.Тази жена нямаше да ме остави намира.Откакто избягах от приемното семейство ме преследваше като луда.Постоянно ме завираше при някакви откачалки.След като и обясних че съм добре и че няма да се върна си изключих телефона.Не исках да я чувам повече.Никога.Върнах се при Стефан и седнах на мястото си.

- Кой така усърдно те тормози - попитах я аз да бях понякога любопитен ,но ми харесваше ,усмихнах и се мило и извинително заради това..но какво да направя..
- Иначе разкажи ми нещо за себе си, на колко си години , къде си живяла преди да дойдеш тук ? Имаш ли братя или сестри.. - боже държах се като пълен идиот но пък все пак тя беше интересна и бе привлякла вниманието ми, за това исках да науча нещо повече за нея...

-Хмм откъде да започна.Ми тормози ме една гадна лелка.-засмях се и отпих от кафето си.
-На 17-се съм.Израснала съм дом за деца без родители.От няколко години обикалям семействата,но скоро реших да избягам от последното семейство.И ето ме тук.За братя и сестри нямам никаква представа.-усмихнах се и отметнах косата си назад.Допих кафето си и погледнах Стефан:
-Ами ти?Разкажи ми нещо за себе си?-попитах го.

Охх пак започнахме ,лъжи лъжи лъжи... Както и да е трябва да си изиграя театъра както трябва..
- Ми какво да ти кажа на 17 съм ... Роден съм тук , но за известно време не бях в градът ,но преди около 3 години отново се върнах тук .. и доста неща се случиха от тогава до сега , ни както и да е.. Имам по голям брат.. може да го срещнеш някъде внимавай с него - казах и аз и се усмихнах ми така си беше.. той беше задник и женкар ,но пък беше брат ми мамка му...

Усмихнах се и казах:
-Добре ще внимавам.-викнах сервитьорката и си поръчах еди горещ шоколад.Много напитки ми дойдоха,но щях да издържа още една.Имах голяма нужда от доза шоколад.
-Носят се доста слухове за градчето.Казват че имало доста странни убийства и някакви други неща.-беше ми доста любопитно.Определено исках да разбера нещо повече за града.Горещият ми шоколад дойде и аз отпих моментално от него.

Добре ,е сега вече просто не можах да скрия притеснението си.. да какво трябваше да и кажа
"Ми градчето ни е пълно с вампири ,и аз съм един от тях ,но не убивам хора " -да да няма що , щеше да е забавно но пък не ми се искаше да и го казвам мамка му, защото сигорно щях да я уплаша.. и тогава още един спомен мина през мозъчето ми, как Елена разбра.. Колко оплашена беше тогава и как я беше страх от мен..
-Ами да ,но според мен ще е по добре да не си навираш любопитното носленце там.. И не ходи на гробището или в гората сама - казах и аз не исках да и казвам друго..защото можеше да се осъмни в нещо ,а аз не исках това да се случи...

Доста странно изказване.Да не ходя на гробищата или в гората сама.Определено щях да го направя.Даже сигурно още тази вечер.Кой би повярвал на някакви си слухове.Все едно да кажеш че вампирите съществуват.Какъв майтап.
Присвих леко очи и отговорих:
-Слушам и изпълнявам.-усмихнах се.Или по-скоро не изпълнявам.Е,да гробищата са малко кофти място,но какво можеше да се случи.
-Определено си леко странен.Не го приемай като обида.-засмях се леко.

Добре гаден съм ,чух мислите й .. Ох как се мразех за това мамка му ,каквото и да ми костваше трябваше да го кажа
- Е тази вечер може и да пропуснеш да идеш на гробището.. А и като кажеш слушам и изпълнявам , просто го направи , а не неиспълнявай... Казвам ти го за твое добро. В По гробището и в гораба има неща ,който не искаш да срещаш - казах и аз и се усмихнах боже тя найстина беше права бях страмен, но пък мислех до някаква степен за нейното добре, не ми се искаше утре тя да е поредния вампир или върколак или да не кажа и хибрид в града...

Просто не знаех какво да кажа.Гледах го като гръмната.
-Как изобщо знаеш какво мисля?-затворих очи и се молех това да не е истина.
Разтърсих леко глава.Наистина хората в този град май бяха смахнати.
Следващият ми въпрос се изстреля от устата ми без въобще да помисля.
-Какво си ти?-попитах го.Знаех си че е странен,но чак пък толкова.

Охх това заболя интересно но факт , усмихнах и се успокойтелно добре мамка му кога щях да се науча да си държа устата затворена :?
- Аз съм си човек като теб ,прости предположения - боже защо я излъгах ,добре явно трябваше да говоря някак си ,и да и обясня тактично за какво става въпрос,без аз да ставам съмнителен
- Виж вярваш ли във вампири или пък върколаци? - попитах я аз и я погледнах..

Извадих портмонето от чантата си и оставих солидна сума.
-Аз откачам... Това просто не е истина.-Приближих се към него и продължих:
-Искаш да кажеш че пиеш кръв и четеш мислите на хората ли?-казах тихо.Все пак не исках хората да слушат.Не знаех какво да правя.Една част от мен искаше да си тръгне,а друга ме спираше да го направя.Оставих чантата си обратно на диванчето и го погледнах.Просто нямах думи.Истина ли беше?Всички тези филми който бях гледала щяха да покажат че вампирите наистина съществуват.

Окей ,явно това със предположението не мина номера , взех парите от масата и й ги подадох да си ги пребере , станах от масата и отидох до сервитьорката подавайки кредитната си карта. Тя я взе и след около няма и минута ми я върна.Върнах се на масата и я погледнах ..
- Хайде ела ,няма да те нараня ,ако това имаш предвид. Но просто тези разговори не са за тук, просто в този град и стените имат уши ,повярвай ми. - казах и аз и я зачаках да стане и да тръгне с мен или просто да се откаже и да си тръгне

В момента не ми беше до парите.Реших да отида с него.Имах чувството че мога да му се доверя.Станах и взех парите.Отидох до момичето и казах:
-Ето ти бакшиша.-дори не можех да се усмихна.Подадох и парите и тръгнах след него.
-Виж не ме е страх от теб,но защо реши да ми кажеш?Можеше да ме излъжеш.-казах без да го поглеждам.Това беше най-шантавият ден в целият ми живот.
-А,тия вампирите от "Здрач" истински ли са?-въпросите просто сами излизаха от устата ми.Не можех да се спра.