Имението Локууд, преди година...

Ето го поредният ми рожден ден, който се очертаваше да бъде и един от най-скучните, тъй като имението ни бе пълно с всевъзможни кретени. Друг път няма да оставям организирането на партито за рожденния си ден на друг. Единственият човек, който търсеха очите ми беше Керълайн, а тя закъсняваше. Отчаяно се надявах да не се е отказала да дойде.
- Ето го и рожденника... - извика някой.
Олеле, трябваше да се скрия по-добре. Обърнах се с престорена усмивка... Керълайн, къде си? - мислех отчаяно.
- Да, открихте ме...
Тъкмо откачената тълпа щеше да ме повлече на някъде и мярнах златистата коса на Кер, трябваше да отида при нея... "Идвам след секунда" - измърморих на приятелите си и се запътих към Кер, но тя не ме виждаше.
Приближих се до нея и докоснах голото й рамо, а тя ахна. Да, атака в гръб!
- Кер, толкова се радвам да те видя...
Идеше ми да я разцелувам, но все пак скоро скъса с Мат и едва ли й беше до мен. Не, всъщност не ми казваше да се разкарам, така че реших да продължа.
- Да поговорим за момент?

Е... рождения ден на Тайлър. Много се чудех дали да отида. Въобще не ми беше до забави и такива работи, но определено трябваше да уважа празника на най - добрия си приятел от детските ми години! Винаги се обличах елегантно но семпло, реших този път да съм малко по - официална. Все пак не беше детски рожден ден. Една тъмно синя рокля с голи рамене щеше да свърши работа. А и имах тъмно сини обувки. Освен това цветовете се връзваха на естествено русата ми коса. Не направих никаква прическа след като се изкъпах, реших да оставя косата си естествено права. Облякох точно това, което мислех да облека, взех чантата си, а заедно с нея ключове, телефон и пари, и се обадих на такси. Не исках да отговарям за колата си, все пак щеше да има алкохол. Когато влезнах в таксито казах на шофьора:

- Към имението на Локууд... - след около 15 минути бяхме там, пред имението, подадох на мъжа 20 долара и не изчаках ресто - Не ми връщай, бързам!

Отново закъснявах, както винаги. Въобще не смятах да звъня или да чукам на вратата. Просто влезнах. Този дом беше станал като ... второто място, където мога да бъда спокойна, че ще съм защитена. А и семействата ни бяха приятелски. Иии.. съвета ни правеше още по близки! Когато влезнах... никъде не виждах Тай. Застанах до една колона и зачаках някой познат от някъде да се появи.

Подаракът стоеше в чантата ми от седмици. Донякъде исках да му го подаря, но погледнато от друга страна... нямах намерение, защото... тази близост с Тайлър ми харесваше повече от близостта ми с Деймън или... Мат.. или който и да било друг. Няма значение. Мислех затова как да му поднеса верижката, която се разделяше на две BF беше приготвено в синя кисийка за него, а аз сега бях с F ! Мисля, че се досетихте на медальона пишеше БФФ. Можеше да се откачи и да се сложи като гривна. Докато мислех, някаква студена ръка докосна рамото ми. Обърнах се веднага и видях изкрящите му очи. Сякаш казваха .. толкова ми липсваше. В същия момент чух от него нещо почти същото, като това, което си помислих: "Кер, толкова ми липсваше.." , - О, боже, и ти на мен! - казах си аз на ум . Не отговорих нищо, защото той побърза да ме попита дали можем да поговорим. Какво бях направила сега? Отново ли провалих всичко, както при Мат... Само, че Тайлър ми е по - скъп! Защото е най - добрия приятел, който съм имала през живота си, а и не само това. Имах усещането, че имам чувства към него. Нещо ме привличаше ужасно много!

- Разбира се, тук ли, сега? - попитах аз и зачаках отговор.

И ето, че стоях пред нея, а тя бе по-красива и от ангел... и езика ми се завърза на възел. Дума не можех да обеля, а Кер седеше и ме гледаше очаквателно, просто я гледах глупашки... Дали нямаше да разваля приятелството между нас... грешах ли като й разкривах чувствата си?
Вече няколко минути я гледах като идиот, кой знае какво си мислеше... просто трябваше да й кажа, но как? Мисли, Тайлър, мисли!
Накрая събрах смелост и просто го казах.
- Керълайн Форбс, приятели сме от толкова много време, че...
Ето глътнах си езика, не можех да продължа, защото щях да изтърся някоя глупост или кой знае какво. Нямаше да й казвам, поне не сега...
- Че с риск да проваля нашето приятелство, искам да знаеш, че чувствата ми към теб не са само приятелски.
Казах го на един път без дори да сгреша, а да чакам реакцията й щеше да е истинско мъчение, но връщане нямаше. Очаквах шамар или нещо от типа : " Току-що приключих връзка и нямам намерение да започвам нова".
- Кер, моля те... кажи нещо.

Това беше най - искреното признание, което бях чувала! Сърцето ми тупкаше толкова силно и бързо, че сигурно вампир щеше да го чуе, защото аз чувах пулса си. Сега още повече започнах да го харесвам! Боже! Бяхме толкова близо един до друг. Виждах как очите му лъщят, гледах ту едното, ту другото. Не исках да го целуна. Е, исках, но... после.. не знам кога щеше да е това после, но щях да го чакам. Не исках така изведнъж да целуна момчето, с което до сега не съм имала никаква по интимна връзка от една приятелска прегръдка и делене на едно легло, защото нямаше други. А и беше най - добрият ми приятел! Но вече не! Вече го чувствах като много повече от приятел.

- Тай, аз.. - не можах да продължа, затова просто реших да го прегърна. Думите можеха да бъдат заменени просто от една прегръдка. Много силна прегръдка. Докато устните ми бяха близо до ухото му, започнах съвсем тихичко да му говоря - Какво ще кажеш да излезнем да се разходим или да се .. отдалечим от тълпата, която всеки момент ще ти се нахвърли? - зачаках реакцията му с интерес.

Постоянно си мислех как ще отхвърли или игнорира думите ми и някак си се свивах в себе си, щях да понеса едно отхвърляне, разбира се, но щеше да е тежко. А и за нея не бе лека задачата да каже "да", защото любовта не завършва с приятелство, по-скоро е обратното.
Да, определено бях забравил за тълпата и дори за рождения си ден, в момента имаше нещо по-важно и това бе Керълайн да отвърне на чувствата ми. Нищо друго нямаше чак толкова голямо значение, рождени дни - стотици, но не се случва всеки ден да осъзнаеш, че любовта на живота ти е била около теб, а ти дори не си я забелязвал по такъв начин.
Погледнах красивите й сини очи и хванах ръката й, а този момент сякаш се влачеше на забавен каданс. А секунди по-късно щяхме да бъдем нападнати от тълпа жадни за внимание приятели и познати.
- Да вървим, преди да са ни разкъсали. - ухилих се глуповато.
Пред погледите на всички, хванати за ръце просто се изнесохме през вратата, откъдето бе влязла Кер преди малко.
- А сега накъде?

Той ме хвана за ръката и ми изведе. Спрях на верандата и го попитах:

- Чакай, няма ли да им кажеш нещо? "Съжалявам" или нещо от този сорт ...? - попитах аз с насмешка и зачаках отговора.

- Няма смисъл, повечето дори не ги познавам... - усмихна се той.

- Добрем.. ъмм.. верандата е добра дестинация - след което направих физиномия тип: "Нямам представа къде можем да отидем" - Ами... не знам, на твоя територия сме, ти трябва да кажеш, в твоята къща сме! - допълних аз, след което млъкнах и го загледах. Очите му отново сияеха, устните му бяха толкова плътни, а трапчинките, които се образуваха, когато се усмихнеше, не можеха да бъдат пропуснати от нито един поглед на красиво момиче, за което сигурно за по - напред щях да ревнувам. - Очите ти... са толкова красиви! Някак различни са! Преди... бяха други.. - казах аз нежно докосвайки дясната му бузка с дланта си.

Гледах я как се опитва да измисли място, където да се скрием от лудите хора в къщата, но всъщност нямаше значение къде ще сме, дори и тъмния двор изглеждаше красив щом тя бе там. В този момент не съществуваше нищо друго освен нея на този свят..
- Само ти си важна в момента.. - прошепнах, гледайки в необятните дълбини на очите й.
Човек би могъл да се изгуби в тях, но нежното й докосване ме измъкна от унеса.
- Очите ми са били други? - попитах плахо.
А сега какво да й кажа... "Хей, Кер... аз съм хибрид" и тя ще ми се изсмее или ще помисли, че съм луд.
- Просто сега ги виждаш по различен начин... - усмихнах се, опитвайки се да отклоня вниманието й от тази тема. Плъзнах пръсти през косата й и бавно се наведох към нея за една топла прегръдка, в която се опитвах да вложа толкова много чувства. Исках всичко да е перфектно, но щеше ли да бъде и след като разбере що за звяр съм, щеше ли и тогава да иска да е с мен?!

Имаше нещо различно в него и щях да разбера какво , но явно щеше да е по - късно. Той ме прегърна. Беше толкова приятно да имам някой до себе си. Да има някой, с който да се чувствам сигурна. В момента бях малко объркана, защото не знаех същност дали той го иска и дали ще мога да понеса още една раздяла, независимо колко време ще сме заедно. Но защо да трябва да се разделяме. А и да се разделим, аз щях да съм със същите приятелски чувства към него, както ... преди да осъзная, че той е този, когато харесвам, обичам, вярвам, желая, имам нужда ... Прегръдката не ми беше достатъчна. Реших да се поразходим малко и затова преплетох пръсти през неговите и започнах да крача по меката тревичка, която беше напълно свежа и зелена. В края на двора имаше едно много красиво и високо дърво, което ми харесваше особено много! Подпрях се, а накрая дори реших да седна на тревата. Нищо, че бях с рокля. Сега проблема беше, че се подпрях с дланта на земята и усетих силна, остра болка. Обърнах ръката си и видях , че имам някаква дървена треска, забодена почти във вените ми. Дръпнах я веднага и още повече ме заболя. Нямаше как да се сдържа и изпищях. Сълза се стече от окото ми. Веднага я избърсах с другата ръка, която бе все още невредима. Боже... намерих кога да се порежа!?!

- Тай, май ще трябва да се върнем... - казах аз спокойно, като се изправях нагоре - Мамка му! - прошепнах ядосано и разгневено, че развалих хубави момент.

Толкова беше приятно да я усещам толкова топла и отпусната в прегръдките си, че всяка друга мисъл се изпари от главата ми като дим. Не ми се мислеше какво ще стане след като тя разбере за мен и малкия ми вампиро-върколашки проблем. Щях да го мисля по-късно.
И така си вървяхме спокойно през влажната трева и просто си мълчахме, но с нея и мълчанието бе приятно. Просто самото й присъствие създаваше смисъла на всичко. Докато тя не реши, че иска да седне на студената и мокра трева. Е, това е Керълайн все пак..." - казах си и нямаше смисъл да се опитвам да я спра, едва ли би ме послушала. Стоях и я гледах развеселено... преди да изпищи ужасяващо. Какво ставаше?
Наведох се над нея и понечих да попитам какво се е случило... да не би да е видяла някаква буболечка или нещо подобно.
Усещах кръв, мамка му! Бях неподготвен, нямаше как да контролирам ситуацията... очите ми, по дяволите. Сега трябваше да мисля какво ще й кажа след малко, но не можех да мисля трезво. Тя все още не бе забелязала промяната.
Поех ранената й ръка между своите, приближавайки я към устните си. "Дръж се... опитай се да устоиш... " - крещеше последната нотка разум, но лесно можеше да се игнорира. Доближих ръката й до устните си и облизах раната й, откъдето изтичаше топла и вкусна кръв. Колкото и да се бориш не можеш да отречеш природата си... Въпреки това, с много усилия, отдръпнах ръката и от лицето си и станах. Взех Кер в ръцете си преди да е осъзнала напълно какво се случи току-що и я поведох към имението.

Какво? Боже.. кръвта ми .. защо я облиза? Може би не обича да гледа кървища, но защо ще я пие? Бях се изплашила, но той спря, явно не е такъв за какъвто го мислех, слава на Бога! Бях изгубила доста кръв от вената, но все още можех да вървя. Въпреки това Тай ми помагаше. Отидохме в имението, но минахме отзад.Там нямаше никой. Започнах да промивам раната с кислородна вода, а после сложих и риванол. Сега трябваше да спра кървенето. През цялото това време той стоеше настрани обърнат с гръб към мен, гледайки през прозореца. Проверих в шкафа за памук и лепенки, но нямаше лепенки. А не можеше да сложа само памук, нали нещо трябваше да държи лепенката..

- Тай, къде са лепенките? - попитах аз и зачаках отговор. - В шкафчето няма, проверих! ... - добавих аз, след което той се обърна.

През цялото време, през което тя промиваше раната си, се преструвах, че гледам нещо, но вътрешно изграях да я нападна, да изпия всяка капчица кръв във вените й. Борех се с вампирската си част, борех се да запазя малкото здрав разум... и не успявах. Бях на път да разваля всичко хубаво между нас като й покажа лицето си... истинското, но не исках да я загубя... не можех. Жаждата ми се уталожваше бавно, отстъпвайки място на човешкото.
- Искаш ли да го замажа със слюнка? - попитах шеговито, а тя ме погледна накриво сякаш ме смъмри. - Добре де, отивам да намеря лепенки.
Излязох от стаята и се заизкачвах по стълбите към втория етаж. "Този път се утървах някак си". Трябваше да измисля какво да й кажа, поне засега... може би след време щях да призная истината, но не сега.
След малко се върнах при нея с парче бинт и го намотах нежно около ръката й, гледайки я право в очите. Исках да знам, че все още имам доверието й на своя страна. Залепих дълга лепенка за по-сигурно и я прегърнах силно. Сега просто исках да съм до нея, нищо повече.

Не знаех как да изкажа благодарството си, въпреки че и аз бих направил същото за него. Е, без облизването на кръвта де... Отново последва прегръдка. И то доста по силна от предишните. Ставаше въпрос не за чувствата, а наистина за силата:

- Добре, Тай, знам, че си развълнуван, но.. може да ме стискаш по - полека... - казах аз, а той кимна. Погледнах го в очите и сложих ръце на връта му, след което се подпрях на дивана, беше зад мен - Благодаря ТИ ! Не само за това, за... това, че през всичките тези години винаги си бил на моя страна и винаги си бил зад мен, не съм се чувствала сама нито за миг ! Обичам ТЕ ! - звучеше хубаво, когато го казвам на него.

Потърсих устните му, след което последва една дълга и мокра целувка. Не спирах! Харесваше ми ужасно много! А и възбудата не беше малко. Такова тяло се срещаше доста рядко! Камоли да бъде долепено до моето...

Погалих косите й, исках да се чувства защитена и в безопасност, всичко да е наред. Явно съм я стиснал малко по-силно.
- Извинявай, извинявай.. някъде боли ли те?
Тя беше като малка порцеланова кукла в ръцете ми, постоянно се стараех да не я нараня. Ако й направех нещо, нямаше да си простя, все пак тя беше много скъпа за мен.
- Аз също те обичам, красавице.
Поех я отново в прегръдките си, този път по друг начин, с други желания. Допирът до кожата й беше адски възбуждащ... целувките ни ставаха все по-страстни. Нямаше да издържа, исках я толкова силно.
- Кер, сигурна ли си, че го искаш?
Примамвах я, а тя дори не знаеше към какво може да я водя, ама че глупаво от моя страна. Но да се правим на праведни... сега не му беше времето, просто я исках, а не виждах и тя да се дърпа.
Целувах устните й с невиждана жажда, местех малките си целувки към голото й рамо, а след това устните ми се изкачиха бавно към шията й. Олеле... Върнах се отново на устните й...

Тези моменти, тук, с Тайлър, у тях, бяха просто .. сигурно никога нямаше да мога да ги забравя. Беше толкова приятно, но имаше някаква потискаща меланхолия в хола му, която ме караше да не мога да го направя точно тук. Исках го, но определено нямаше да ми е кой знае колко приятно сред тези тъмни ии .. леко страховити мебели. Познавах баща му доста добре и това определено беше в неговия старомоден вкус. Въпреки това, да почива в мир, човека беше много свестен. Винаги, когато идвах у Тайлър, не пропускаше да ми напомни, че Тайлър ми е като брат и неговото семейство е и мое, както и обратното. Тези мили думи бяха придружени с огромна чаша мляко с какао и малко ванилия, както го обичах аз. Беше хубаво! Липсва ми!

- Да, желая те... - поех си дълбоко дъх, защото бях обсипана с много целувки по врата, беше приятно - повече - отново си поех дъх, защото ставаха все по - разгорещени - отколкото предполагаш! - след което той се качи отново към устните ми - Само, че не точно в хола, в който с баща ти пиехме горещ шоколад и обсъждахме някои неща. - продължих аз и отново направих малка пауза - Мисля, че няма да е много... забавно, все пак ... ми е мъчно за него! - бяхме спрели да се целуваме и натискаме за малко, гледах го право в очите и сменях посоката на хоризонта си, от едното му око, към другото - Нека се преместим, какво ще кажеш? - попитах аз и наклоних глава молейки му се! Добре, че нямаше нужда да минаваме през хората, които всъщност не познавахме, поканените на рождения му ден. Коридора разделяше хола и трапезарията, където бяха те. А колкото до стълбите, нямаше да се чува, когато ги изкачваме, защото музиката беше достатъчно силна.

Да, едва ли беше много удачно да го направим тук. Ок, блан Б - моята не чак толкова старомодно изглеждаща стая или ще даваме в движение. Все пак ако в нито едва от тези всички стаи не си избереше една, това щеше да е срамота за самото имение.
- Както кажеше, милейди. - отвърнах и моментално спрях с целувките.
Не ми се искаше тя да си спомня за покойния ми баща докато е с мен, още по-малко докато сме в такава интимна близост.
Преплетох пръсти с нейните, подтискайки желанието да я отнеса догоре бързо и да я имам веднага, на секундата. Изкачихме се възможно най-бързо по стълбите,влязохме в моята стая и я погледнах въпросително.
- Тук вече по-добре ли е?
Е, бяхме си играли тук като малки, но едва ли сега това имаше чак толкова голямо значение. Сега също можехме да си играем, но на по-различна игра. Усмихнах й се дяволито и се приближих до нея, прошепвайки в ухото й :
- Дано да не си си променила решението...
И без дори да дочакам отговор, притиснах устни в нейните за поредната страстна целувка. Ръцете ми търсеха ципа на роклята й, а след като го намерих - го свалих бавно без да прекъсвам целувката ни.

Забога беше съвсем различно, когато някой друг го правеше, още повече Тай! Той беше толкова сексапилен. Че каквото и да облече, отново щеше да прилича на фотомодел. Всеки мускул беше здрав и нямаше грам мазнина по тялото му. Представете си това тяло да е плътно долепено до вас! Е? ... Беше .. просто неописуемо! Нямах думи, затова и не говорех. Просто действах. За сега той владееше нещата, той правеше каквото иска с мен, но ... беше време да разкрия на Тайлър и другата Керълайн. Тази, която обича перверзиите и буйните, лоши момчета. Но сега тя щеше да е лошата.

Бях с гръб към леглото и бавно малко по малко Тай ме буташе към него, целувайки ме по врата. Изведнъж обърнах нещата. Няколко крачки ме деляха от това да падна на леглото. Не, той щеше да падне. Заобиколих го прокарвайки ръка през малкия Тай, а той се обърна. Това и очаквах. Сега аз започнах да го целувам по врата. След което потърсих устните му, ръцете ми шареха по тялото му и накрая започнаха да разкопчават ризата, с която беше Тайлър. Толкова ли бавно ставаше всичко? Не!

- Много ли Ти е скъпа ризата? - попитах аз, след което той кимна отрицателно и аз скъсах копчетата. Просто я дръпнах в противоположни посоки. Винаги съм искала да го направя.

Както той буташе мен, сега аз бутнах него и накрая той седна на леглото, а аз у него. Продължавах да го целувам без да спирам, когато...

Не бях виждал тази страна на Керълайн, а и как бих могъл.. никой не прави такива неща с приятелите си. Но новата Кер ми харесваше и то много, тя беше господарката и искаше да диктува правилата... добре!
Вероятно искаше да ме язди като неопитомен жребец, така че нямаше да създавам проблеми... само удоволствия.
Тя вече бе върху мен, така че нямаше къде да бягам, плъзгах пръсти по корема и гърба й, единствените места, които достигах. Така ме влудяваха сладострастните й устни, които си играеха с мен. Захапах леко долната й устна и я дръпнах игриво, исках да й покажа, че съм готов не само да следвам нейните правила, но и да налагам своите.
Но засега много ми харесваше гледаката на "дивата ездачка" Керълайн... толкова секси, можеше да подлуди човек. С всяка изминала секунда я желаех все повече и повече.

Докато целувах устните му бавно, малко по малко разкопчавах дънките му. Беше с онези тъмно сините, които имаха 5 копчета. Тях нямаше как да скъсам, затова се примирих, че ще ги разкопчея, бавно. [хдд] Ръцете ми почти трепереха, дори не знаех защо. когато разкопчах дънките, той ми помогна да ги свалим. Върнах се към играта с устните. Постепенно слизах малко по - надолу и по - надолу, спрях се на няколко места. Първото беше вратът - целувах го и леко го хапех, но след това езикът ми също се включи в играта, както и ухото му. Виждах, че му беше приятно. Реших да слезна още по - надолу, гърдите. И там използвах езика си, докато усещах ръцете си върху плочките му. Но след като ръцете ми слезнаха по - надолу от плочките по корема му, ги последваха и устните ми. Малкия Тай вече беше доста нажежен, но ... колкото повече толкова повече. [казал Мечо Пух и умрял от свръхдоза... хдд] Все пак трябваше да спра все някога, но това беше след... близо 15 минути. Не че броях времето, но ... така си мислех.

П.П. - Лека нощ, скъпииии... <33 :**[Сори за тъпия пост...]

Тъкмо си бях помислил, че е решила да разкъса всичките ми дрехи, но с дънките удари на камък. Трябва да призная, тя беше уникална, умееше да подлудява само с лек допир, а точно нейния допир подлудяваше мен в момента. Тръпнех от възбуда изпод устните й, идеше ми да вия от сладкото мъчение, на което ме подлагаше.
Продължавах да я целувам диво и страстно, ръцете ми шареха настойчиво по възбуденото й тяло. От докосването й ме побиваха влудяващи тръпки, които само тя можеше да успокои, но незнайно защо само ги подклаждаше. В очите й виждах нарастващата възбуда, която растеше с всяка изминала секунда. Искаше ми се да я тръшна на леглото и да й причиня много лоши неща, но сега нещата бяха в нейни ръце. Въпреки че Кер беше влудяващо добра в играта си, вече я исках истински.

Беше адски странно.Никога не си бях представяла какво е да си с Тайлър. Винаги съм го мислела за най - добрия си приятел, който никога няма да има такава интимна връзка с мен. Дори не можех да си го представя с друго момиче, а камоли с мен! Няма значение. Не трябваше да мисля за това, докато бях с него. Изживяването беше страхотно, но вече се бях изморила. Не бях като ... гаджето на Елена - Стефан. Той сигурно никога нямаше да се измори. Колкото до Тайлър - рано или късно и неговите сили щяха да свършат. Въпреки, че той доста настойчиво възбуждаше всяка част от тялото ми, дори когато бях отгоре, реших да му напомня, че вече се изморих да подпирам крака на леглото. Провесих се над него, седнала на корема му и подпряла ръце на гърдите му, русите ми кичури се подпираха естествено на раменете ми и донякъде ми пречеха, но нямаше време да си връзвам косата. Луната беше почти цяла. Дори може би цяла, но горния и десен ъгъл не бе запълнен. Както целувах мускулестия пич, върху който бях седнала изведнъж спрях и направих физиномия тип "Не мислиш ли, че е твой ред?!''

- Хей... аз не съм вампира Стефан... А и днес съм бягала почти 2 часа и половина с Елена, съжали ме малко! - размрънках се аз, подпряна на него, след което му лепнах една сладка целувка, бърза целувка.

Измори се, та ниe тепърва започвахме. И ето че беше мой ред да я поглезя... Вярно, че и аз не бях вампира Стефан, но сега беше началото на изморяването.
Повдигнах я нежно от себе си, но въпреки това тя се “приземи” малко по-тежко до мен на леглото, така че къдриците й подскочиха, а тя издаде сладък мъркащ звук. Дори да не ме докосваше, пак ме подлудяваше.
Плъзнах езика си по вътрешността на бедрото й, като редувах танцуващия си език с малки целувки, които оставяха влажна следа по кожата й. Сега щях да накарам кръвта й да достигне точка на кипене. Не след дълго телата ни се сляха, чувството беше толкова завладяващо и пристрастяващо, че не ми се искаше да се отделям от нея.
Начина, по който се извиваше в ръцете ми беше магичен и толкова възбуждащ и въпреки че я исках по един по-груб начин, поддържах бавно темпо, което да я задоволи изцяло.

Тай ме предразположи доста добре. Може би както никое друго момче не го е правило. Поне не по - добре. Но това приятно мокрене на кожата явно беше само началото. А продължението беше доста по - приятно. Определено ми харесваше! Не знам какво беше различното в него, но... имаше нещо в него, което .. се беше променило, той не беше такъв. Защото до колкото го познавах, Тайлър не беше толкова самоуверен преди, но промяната ми харесваше. А и беше добра.

Времето минаваше бързо, защото моментите бяха хубави, докато не стана нещо странно. Тайлър започна постепенно да прониква все по - дълбоко и по - силно. Стана някакси по - агресивен. Беше се подпрял с двете си ръце на леглото и започна бавно малко по малко да се навежда надолу надолу, без да спира да действа с бързината. Аз бих се уморила, ако бях отгоре, но.. все пак - мъжката сила си е друго. Когато сви ръцете си на лицева опора аз се хванах за него и стиснах зъби. Беше ми приятно, чувствах и лека болка. Затова присвих очи.

Реших да помоля Тайлър да спрем за малко или поне да намали, защото не съм свкинала...

- Тай, може ли... - когато го погледнах в очите, сега наистина бяха различни. Жълти! Жълто кафеви. Дори златисти. Не знам... не можех да ги опиша. Бях красиви, но същевременно и страшни и .. донякъде злобни. - ... да спрем за малко - исках да кажа да намали, но когато видях очите размислих, направо трябваше да спрем. Предчувствах, че ще стане нещо. Защо сякаш не ме чуваше?!

Наистина обожавах всяка част от тялото на Керълайн, всяка нейна извивка бе перфектна и уникална. Исках да й дам най-доброто, защото го заслужаваше, но може би губех контрол над ситуацията. Вероятно й причинявах болка, а малко по-късно тя наистина помоли да спрем. Наистина съм й причинил болка... погледнах към прозореца за момент и затворих очи.
Мамка му!
Въпреки че ми беше адски хубаво тук с нея... е, нямаше как да продължи. Отворих очи и ги вперих в нейните, колкото и да я плашех... а това днес не бе първия път.
- Керълайн, слушай... - нямаше време за обяснения. - Трябва да бягаш, чу ли ме?
Дишането ми ставаше все по-тежко, станах от леглото и се отдалечих колкото се може повече от нея, но тя трябваше да се махне оттук. Можеше да стане много лошо.
- Кер, бягай, моля те... - изръмжах, едва задържайки началото на трансформацията.
Вълкът в мен напираше да излезе и засега успявах да го удържам, но не знаех след колко време ще изгубя борбата и ще я нараня.
- Кери... моля те... - изръмжах, всички мускули в тялото ми бяха напрегнати, но не можех...
За секунда бях до нея, гледайки я с побеснял поглед... желаех кръвта й повече от всичко друго на света. Вече нямаше значение дали ще я нараня.. впих зъби в нежната й шия и отпих жадно от горещата й кръв. Нямаше нищо друго на света освен мен и живителния елексир разливащ се в устата ми.

"Забога, защо да се махам, толкова ли му беше неприятна компанията ми?!" - помислих си аз, но когато той стана и се отдалечи от мен възможно най - много, разбрах че се случва нещо, което не трябваше да се случва. Определено нямаше да оставя Тайлър сам, каквото и да ставаше - щях да бъда до него. Но той започна да се ядосва много. Постоянно повтаряше, че трябва да си тръгва, някакси ме умоляваше, но с много силен и озлобен тон. Започнах да обувам прашките си и се завих с ризата, която преди около час скъсах. Искаше ми се да му кажа, че ще остана, но прекалено много ме беше страх, за да проговоря, а и думите ми простоо... не излизаха от устата ми, нямах думи, нямаше какво да кажа.

Накрая той просто се засили към мен, допря плътно тялото ми и заби зъби във врата ми. Въобще не се замислих, дали някой ще ни чуе, но болката беше ужасна и нямаше как да не се изпищя.

- О, боже мой, пълнолуние е! Ох... можеш! Можеш да сдържиш нервите си! Не знам какво ще стане, но оставам с теб докрай, Тайл... - говорех му успокоително, докато той се мисеше дали да направи това, което направи след около секунда - ЪЪЪЪЪЪЪР! - проддължих с името му, след като ме захапа. Дори, не ме изчака да свърша речта си!

Усещането нещо остро, но тънко, като игла да пробия кожата ти е ужасно! А когато нещо остро и същевременно по - дебело от игла и то няколко пъти пробие кожата ти - чувството е неописуемо. Не боли! Ти просто изгаряш от болка и не усещаш нищо друго, дори спираш да усещаш и самата болка след няколко секунди.

Мина близо половин минута, докато Тайлър се хранеше от мен. Мислех, че това ще е края, ще си умра тук. Чакай, чакай, чакай... Той.. беше върколак! Да, очите му се промениха, както когато бяхме в мазето на старото имение Локууд, но защо се храни от мен. Защо ме ухапа и продължава! Ако беше върколак, щеше просто да ме убие! Не губех надежда, че ще остана жива, но се отпуснах в обятията му, защото вече почти не можех да се държа на краката си. Започнах да му говоря...

- Тай, виж... знам, че същността ти е такава, но не можех да убиеш най - добрата си приятелка! Тайлър, ти си върколак, не! Ти си вампир, не! Не знам какво си, но си и човек! Знам, че в момента не ти е до човещина, но дълбоко в сърцето си ти трябва да я усетиш! Тайлър, спри! - говорех аз тихо на ухото му, почти шептях, дори си поемах дъх между някои от изреченията.

Чаках реакцията му и се надявах да не избухне!

Направи голяма грешка като не си тръгна, сега можеше да й се случи нещо много по-лошо от това просто да я ухапя. Не можех да контролирам нервите и жаждата си, толкова силни бяха. Но само споменаването на думата "човечност" ме накара да се замисля. Дали аз не губех своята? А нямаше ли да загубя и най-добрата си приятелка, която бе напът да стане и моя любима?
Все уместни въпроси, но разума ми спеше...
- Не мога да се боря с това, Керълайн! - изръмжах близо до ухото й.
Бях я изплашил достатъчно, но веднъж започнеш ли няма спиране. А и да пищеше всички долу бяха хора, нямаше кой да я спаси... освен мен.
Спрях да пия кръвта й и я пуснах да се падне меко на леглото. Какво правех, мамка му?! Отдръпнах се от нея, нямаше смисъл да я убивам, не исках, не можех...
Отдръпнах се в тъмния ъгъл на стаята и се свих там, ръмжейки силно. Не знам дали този път щях да задържа трансформацията...
Зловещо изпукване отрезви мислите ми...
- Керълайн, бягай... няма какво да ме спре. - изпъшках болезнено.
Нямаше да удържа вечно, а тя не помръдваше. Имаше само един начин да се спра... Протегнах ръка към близкия стол и откъртих едно от крачетата му, забивайки го в корема си, стискайки зъби, за да подтисна вика.
Нямаше нищо освен болката в съзнанието ми, нищо друго.
- Спокойно не боли... - погледнах Керълайн, стоеше настрана и дишаше тежко. Едва ли я интересуваше дали боли, може би се чудеше дали ако побегне ще тръгна след нея.

» Имението на Локууд, преди 2 месеца, Съвета на Основателите.
» Имение "Локууд"
» Имението "Съмърс"
» Имението Амбоса 1836 година..