Създаване на човек

В тази тема можете да си създадете човек, като попълните бланката по-долу и я пуснете тук...

Spoiler:

Създаване на човек Tumblr_lwjkzoN5gx1qcoyqfo1_500_large

*Nina Dobrev

Име: Елена Гилбърт

Години:18

Раса: човек

Външен вид: Красотата на Елена не е поставяна под съмнение, макар и тя да не е единствената и' притежателка, ами и двойницата и' Катрин. Косата на момичето е дълга и кестенява.Често променя оттенъка си на слънчева светлина. По принцип винаги е права, но се е случвало и да я накъдри. Шоколадово кафявите очи на момичето са големи и приветливи.Тя е висока, но не прекалено, за това може да си позволи да носи токчета.Слаба е и фигурата и е мечтата на много момичета.Елена не обича да парадира с външния си вид, но не страда и от комплекси.

Характер: Елена е мила и отзивчива, особено що се отнася за приятелите и.Тя е отворена, но не прекалено наперена..Всъщност тя умее да се прикрива и колкото много да страда, няма да го сподели с почти никой.Весела и позитивна. Рядко избухва, но когато това се случи, умее да си отмъщава, и то добре. Тя е всеотдайна и мила, остроумна и неуспоримо красива. Седемнайсетгодишната Елена Гилбърт е свикнала всичко в живота й да е лесно, популярна и лесно приспособляваща се, тя е кралицата на гимназията докато не се случва трагедия, която променя всичко

История: Елена е родена и израснала в Мистик Фолс.Има съвсем нормален тийнейджърски живот, докато миналата година, след като Елена навършва 16, родителите и организират семейна сбирка.Тя отказва да бъде с тях и иска да отиде на купона на свой съученик.Родителите и забраняват, за това тя бяга от къщи и отива на партито без да разберат.След като родителите и
научават, те отиват да я приберат с колата.Елена сяда на задната седалка.Минути, след като пътуват от партито, колата им минава по моста над реката. Те катастрофират. Колата пада в реката, като ги повлича със себе си. След това Елена се буди в болница, смътно осъзнаваща случилото се. Тя не помни нищо от инцидента, но и съобщават трагичната новина, че родителите и са мъртви. Докторите казват, че измъкване от колата На Елена е било чудо.От тогава момичето често се обвинява за смъртта им и се затваря в себе си, когато е сама. Елена и по-малкият й брат се местят да живеят с Дженна. Тя се превръща в сянка на самата себе си, несигурна и изпълнена от тъга за родителите си.

Одобрена си, добре дошла във форума...

Заглавие: Katherine Jow Чет Яну 19, 2012 5:21 pm

Malese Jow

Име: Katherine Jow

Години: 17

Раса: човек

Външен вид: Описанието започва с дългата кестенява коса и снежно бялата и нежна кожа. Очите и са красиви и пъстри а изписаните вежди над тях ги правят още по красиви. Усмивката е най-големият и чар, а относно до устните и те са големи розови. Красива и чаровна.. това се забелязва от километри.

Характер: Катерина е мила и всеотдайна.. Винаги ще те разсмее в лоши моменти и може да направи нещо неочаквано, за да те изненада.. Грубото отношение е непознато за нея.. може да се срещне при груби хора който я дразнят и тя не може да ги понася , но никога нарочно. Тя би се жертвала за приятелите си.. И най - хубавото в нея е, че тя е добродушна и състрадателна.

История: Катрин е израснала в Мистик Фолс. Знае всички легенди за този град. Вампирите са и познати.. дори майка й е била една от тях. Когато вече навършила 15 майка и започнала да и разказва всичко случвало се в града.. и когато вече Катерина започнала да разбира майка й и дала колие с върбинка, за малка защита от вампири.. Тя знаела, че това не помагало много, но Катрин го разбирала и свикнала с факта че в Мистик Фолс обитават и свръхестествени същества. Майка и заминала, защото не можела да остане тук вече.. тя била в опасност, защото всички били на ясно че в градът има вампири.

Одобрена си, добре дошла във форума...

Лик: Candice Accola

Име: Карълайн Форбс

Години: 18

Раса: Човек

Външен вид: Карълайн е естествено руса. Косата и е много дълга и е на вълни, чуплива е, но често я изправя. Красивите и очи са обрамчени от дълги, тъмни мигли. Има очарователни черти и стройна фигура. Стилът й е типичен момичешки и естествен. Облича се много женствено в ярки цветове с различна прическа, която да отговаря на дрешките й.

Характер: Карълайн е силна и решителна, понякога дръзка. Изключително лоялна към приятелите си, готова да ги защити по всякакъв начин. Чувствителна е и обичлива по природа. На външен вид изглежда уверена - в действията си, в решенията, които взема - във всичко. Когато обаче свали 'маската' си, страхът й, несигурността я превземат цялата. Това я кара да се престарава на моменти, а също и създава някои недостатъци и усложнения в характера й, което води до различни въпроси, определящи нейното развитие, както тя ги преодолява. Особено когато става дума до приятелките й, тъй като тя винаги се е чувствала в сянка. С времето преодолява тези несигурности и става по-уверена в себе си. Пада си малко невротичка и маниачка на тема контрол. Обича да говори и късно се осъзнава че е говорила пълни глупости без да спре, както обикновено става. Доста й е трудно да пази тайни.

История: Родена е и отраснала в Мистик Фолс, Карълайн е единственото дете на Елизабет Форбс, която е шериф в града. Отношенията между двете са малко обтегнати, особено след като бащата на Кер ги напуска, признавайки си, че е гей. Майка й е почти изцяло погълната от работата си. От малка Кер се учи да се справя сама с трудностите. В училище е отличничка, главна мажоретка и организаторка на почти всички събития. Дейна е и помага с каквото може при други ежегодни събития, за които грижата е на друг. Най-голямата й мечта е да стане певица. Карълайн определено може да пее, при това много хубаво, но се срамува и единствено пее пред душа си. Дори Лиз не знае за певческия талант на дъщеря си.

P.S. - Много моля, подчертавам МНОГО, много, много, много да съм си с Кандис...

[/center]

Одобрена си, добре дошла във форума.. ^_^

Име:Дейвид Кейдж

Години:21

Външен вид: Светло сини очи.Къса тъмно руса коса.Нормално висок за един мъж на неговите години.Обича да поддържа форма,затова всеки ден е редовен посетител във фитнес салона.

Характер: Дейвид си пада женкар.През повече време от своя живот можете да го намерите в някой бар,в който да пие нещо от тялото на някое момиче.Но истината е,че това вече взе да му омръзва.Не обича да му се отказва,но все пак трябва да се научи както да печели така и да губи.Не може да се каже,че се изолира в свой собствен свят.Обича да копунясва както всички нормални хора в 21 век.

История: Дейвид е отгледам само от майка си в средно заможно семейство и в голям град.Един ден след като се прибила,майка му му съобщава,че трябва да заминат поспешно в друг град,защото в този вече не е безопасно за него.Преместват се в Столкхолм,но той не си пада по тамошните традиции и затова се изолирва.Намира много трудно приятели,но постепенно свиква с обстановката.Най-добрия му приятел Джон се замесва с наркотици и е заловен от полицията.Тогава той се мъчи да направи всичко по силите си за да го изпълно,но безуспешно.След като майка му научива с какъв човек си има работа синът й му забранява,но той отказва и избягва от дома си.От 5 години живее от град на град и се мъчи да намери начин да освободи приятеля си и да държи майка си настрана от всичко случващо се.Един ден във вестника прочита,че е станало сбиване и момче на има Джон загива.Тогава той се отказва от всичко и се становява тук.

Снимка: Cam Gigandet

Създаване на човек Cam_gigandet

Одобрен си, добре дошъл във форума ^.^

Създаване на човек Tumblr_lx6t4lDpev1qhdagqo1_500

/Emma Stone/
Клариса Нерион, 23, човек

- Ела ми, копеле такова! – изкряска малка дребна червенокоска в полумрака на изоставения склад. В едната си ръка държеше двуцевка, която буквално пушеше от толкова много използване, а в другата ѝ ръка блестеше сребърен нож, наострен като трион. Ръкохватката му беше издълбана с множество резки, които от близо всъщност изобщо не бяха обикновени резки, а букви. Букви, думи и срички, които превръщаха иначе обикнвения кухненски нож (пренебрегнете факта, че не излят от сребро) в оръжие, което можеше да изпрати всеки демон в Ада и всеки нахален ангел в Рая.
Малката червенокоска се бе замесила отдавна с тези две древни, но страшно досадни и глупави същества. Не я питайте как, тя не знаеше. Не знаеше как изведнъж се бе оказала на средата на бойното поле, точно между дрете армии, които бяха готови да атакуват опозицията. А тя, образно казано, стоеше като заблудено пиле, между двете масивни заплашителни сили и се чудеше на къде да гледа. Дали да помогне на едините или на другите. И двете страни бяха направили живота ѝ Ад, не че той вече не беше такъв имайки предвид, че тя бе едва на двайсет и две, а вече можеше да добави във федералното си досие една камара обири, фалшифицирани документи, няколко опита за убийство, оскрвеняване на всякакви видове паметници и гробове, палежи, експлозии и така нататък и така нататък. Дребничката жена можеше да се похвали, че е в листата на най-издирваните в Щатите, само на две места по-надолу от серийните убийци и бомбардировачите.
Само че, федералните не знаеха нито една от причините, заради които тя бе наместена удобно в тази класация между банкови обирджии и масови убийци.
Без нея, нямаше да има Америка, нямаше да има Западна цивилизация.
Без нея и още шепа мъже и жени с познания за свръхестественото, светът, който ченгетата и хората познаваха отдавна щеше да е само мита, далечен избледняващ спомен.

(шест години по-рано)
- Клариса Жозефин Деймос! – изрева младата учителка, гледайки с насълзени очи към една дребна червенокоска, която най-спокойно си вземаше предобедната дрямка в нейкия час по Модерно изкуство. – Веднага при Педагогическия съветник, госпожичке.
Чак тогава Клариса се събуди. Протегна се, сякаш нарочно предизвикваше учителката да се озлоби още повече. Беше само втория ден от училище и тя вече си бе спечелила наказания за три седмици напред. Какъв успех само.
Жозефин отвори зелените си очи и ги впери в дразнещата стара мома, която не бе никак стара, но пък беше дразнеща. Опита се да влее всичките емоции, които препускаха през дребното ѝ тяло в изумрудените ѝ клепки, така че да накара коленете на жената да омекнат от съчувствие и тя да си продължи урока без да я кара да ходи в кабинета на съветника, пътет до който тя бе научила наизуст.
Всички знаеха съдбата на червенокоската. Самата тя си признаваше, че е имала отвратително детство. Още от малка, майка ѝ се споминала при съмнителни обстоятелства, за които Клер си мълчеше и не разказваше на другите, защото през цялото време си бе мислела, че баща ѝ, груб арогантен и вечно пиян, ѝ бе посегнал. Което накрая се оказа съвсем вярно, между другото, но и до там ще стигна. Пред повечето казваше, че след като майка ѝ се споминала, тя напуснала баща си, прекалено удавен в мъката и в ликьора, и се отправила към първото сиропиталище.
Да, точно така, още на шест годинки момичето с огнената коса се бе изпроводило само до портите на дома за деца без родители. Защото освен майка си, тя друго родителско тяло не познаваше. Баща ѝ беше пълна утрепка и всеки път когато той пияно я молеше „Ела, Жозефин, прегърни татко си”, тя се чувстваше обидена, че може да се свърже с този мъж.
Сега бе на шестнадесет и бе започнала да да учи в държавна гимназия, макар че бе едно от най-проблемните деца там. Никога с домашно, недоспала и недохранена, постоянно биеща се не с кой друг, а с момчетата, спореща с учителите... Да, точно така. Клариса Жозефин Нерион можеше да срита задника дори и на куотърбека на футболния отбор съвсем лесничко.
Сега е момента да ви кажа защо ви разказвам всичко това. Няма как да не сте гледали „Хана Монтана”. Е, знаете каква е работата – обикновено момиче през дена, поп супер-звезда през нощта. Нещо подобно беше и Жозефин, само че заместете поп звезда с ловджийка на свръхестествени неща. Всякакви – уендигота, ругарута, демони, шейпшифтъри и все такива непознати неща за вас.
И как стана така ли?
Лесно стана. Попадна на правилните хора.

(седем години по-рано)
Работата на едно петнайсет годишно момиче с плосък корем и гъста червена коса е да бъде деен участник в извънучилищните мероприятия, нали? Е, за едно момиче, изпратило се само в сиропиталище, нейната работа бе съвсем друга. Тя трябваше да чете, да пише и да се образова, за да бъде готова да излезе в реалния свят и да не се превърне в утрепка за пример като родителите ѝ. В сиропиталитещо „Мейфеър Чайлд Кеър” тя се запозна с тамошния психиатър. Приятен мъж около тридесетте, с множество белези по ръцете, но със светлосини очи, които я гледаха по-бащински от всеки поглед на баща ѝ.
- Клариса, знаеш ли какво е баща ти? – рече един ден той?
Нерион само поклати глава.
- Баща ти е върколак, скъпа. – спокойно каза психиатъра и зачака реакция, но такава не откри. Усмихна се приятелски. Вече отдавна бе посветил Клер в изкуството на лова. Свръхестествения лов. Още преди месеци, когато Клариса по погрешка уби едно китсуне. Уплашена, че ще я тикнат зад решетките на изправителния, тя побърза да си признае през мъжа с топлите кафеви очи. Той я погали бащински по темето и зарови тялото. Оттогава тя се бе превърнала в негова ученичка, а той я обучаваше на всичко, което знаеше, защото Клариса Жозефин Нерион знаеше, че смъртта на майка ѝ не бе случайна, знаеше, че баща ѝ не бе човек, но просто не можеше да си намери логично обяснение. Поне досега.
- Как да убием един върколак? – попита тя.
- По пълнолуние, тъкмо когато се е преобразил. Сребърни куршуми в сърцето.
Арая кимна и излезе от кабинета.
На следващото пълнолуние ченгетата намериха едно огромно куче, проснато на околовръстния път, а от тялото му извадиха шест сребърни куршума.
Шест.
Шест, колкото бяха и прободните рани, убили майката на Клариса.

(в днешни дни)
Клариса бе отлична ловджийка, отлична фалшификаторка. Но това, в което бе най-добра бяха саркастичните подмятания, жестоките излеяния на истини и... шамаросването на всеки, който си заслужеше това.
Жозефин бе поддръжник на истината. Не обичаше лъжите, мразеше малките манипулативни игрички. Затова най-много обичаше да убива вампири. Всички бяха еднакво тъпи и глуповати, мислейки се за аристокрацията на тоя проклет свят, когато тя бяха прекалено уплашени, за да си признаят, че дори най-низшият демон имаше мощта и силата да ги превърне в прах по всяко време.
Иначе тя бе изключително спокойна личност. Оценяваше моментите, които Съдбата ѝ бе предоставила с приятели, оценяваше и нощите, когато не си лягаше сама. Оценаваше светлите моменти, когато спасяваше всички, преди да има някакви жертви.
Беше спокоен човек.
Освен, когато бе на лов. Тогава тя изключваше всичко човешко – състрадание, опрощение, болка, радост. Само сърказмът оставаше от другата Клер – спомен от съществуването ѝ. Отказваше да повярва, че някой, убил десетки хора, можеше да се промени, защото първичния инстинк застига всички. Дори нея.
Защото дори и да го прикриваше, дори и да бягаше от това, тя все пак беше убийца, макар че обичаше да си мисли, че е спасителка.

Одобрена си, добре дошла във форума...

Създаване на човек Tumblr_lvkr2tQeYx1qmgraeo1_500

Име:
Хейли.

Години:
17

Пол:
Момиче

Работа:
Студентка /работи в музикален магазин

Виншен вид /снимка и описание/:
Хейли е красива.Не би го казал просто ей така.
Има красиви тъмно кафеви очи ,в които сякаш може да потънеш и да останеш под техен контрол завинаги.Черна коса ,която свободно пада по роменете `и или е вързана на лек кок или опашка.Има мека кожа ,като коприна , с цвят на порцелан.Ослепителна усмивка,която заслепява.Устните `и са бледо розови ,като цвят на роза.
Носи всякакви дрехи.Гардероба `и е като цветна поляна.
Разнообразен.
Но тя във всичко изглежда прелестно.
В елегантна рокля,или в ежедневни дрехи.Алекс може да изглежда във всичко добре.
Тя има хубава фигура.Сякаш изваяна.
Може би защото обича да спортува.Тича всяка сутрин.
Харесва ли ви ?Запознайте се!

Характер:
Хейли е умна.Ако `и зададеш въпрос на който ,не знае отговора ,утре ще ти даде цял доклат с факти.
Любопитна е и обича да разбира нещо ново за света.
Сладкодумна е ,лесно печели приятели и лесно ги задържа.Би направила всичко за тях ,но не би дала живота си.
Тя има инстинкт за съхранение ,знае какво и как да прави.Но все пак е импулсивна.Е, обмисля внимателно нещата.
Все пак ,може да я намериш в бара да се налива с приятели и да флиртува с момчета,може и в по странна сцена.
След няколко коктейла ,няма да знае колко е две плюс две.
Обича да спортува,да яде по-здравословни неща , а тези които не са здравословни ,ги яде в малки количества.Освен шоколада.
Не обича да губи ,обича да печели.Ако играете с нея ,оставете я да спечели.
Колкото `и да е добра ,ако я нараните или някой от нейните близки ,чакайте да отмъсти.
Ще го направи болезнено и мръсно.Тогава правилата `и ще изчезнат!

История:
Хейли е родена в Ню Йорк, Америка.Учи в нормална гимназия.Тя е една от най-популярните момичета с приятелките си.Винаги е заобиколена от хора , момичета които трептят да `и бъдат приятелки или момчета които биха искали да имат сърцето `и.Но скоро този прекрасен и обикновен живот приключва.Майка `и и баща `и се развеждат и тя се вмести в чужд,далечен и непознат град с майка си .Тя остава в Ню Йорк докато майка `и намира къща и я регистрира в училището.Сбогува се с големия град и приятелите си и заминава в така наречения си "нов дом".Сега трябва да опознае града и хората , и да се научи на новите правила в новото място.
Може и да `и хареса , кой знае??

Допълнително:
-Има куче
-Обича шоколадов сладолед,изобщо шоколад
-Любими цветове - лилаво ,черно и розово
-Обича да слуша музика,да пее и танцува
-Обича разходките из парка
-Обича да обикаля из моловете
-Често кара ройлери
-Разбира няколко езика
-Пуши ,пие .. не всеки е перфектен

Името на човека, чийто лик сте избрали:
Селена Гомез

Одобрена си, добре дошла във форума...

Създаване на човек Imagenes_010_amaia_korpa_ecb47380

#Име: Леа де Куинси

#Години: 23

#Раса: Вещица

#Дарба/и: Илюзия, Видения

#Външен вид: Имам дълга руса коса с черно-кафеникави кичури, оформена на пластове. Лицето ми е почти продълговато, а кожата - бледа. Много от приятелите ми казват, че ми отива на сините като на ангел очи, но аз не я харесвам. Усмивката ми е заразителна, а според мнозина имам много запленяващ и дълбок като морето поглед. По принцип не обичам да се гримирам много, но никъде не излизам без да съм си сложила спирала, молив за очи и гланц или светло червило. По принцип съм доста капризна относно модата и не спазвам много тенденциите, но според приятелките ми имам уникален стил.

#Характер: Трябва да призная, че съм доста опърничева. Страшно много се заяждам, но по принцип съм мила. Като малка много се заяждах и гледах да направя на някого пакост или беля, но впоследствие се промених. С хората, които не са ми приятели и които не харесвам се държа студено с тях, но не съм груба. Много обичам водата и музиката - те са моята страст. Обожавам да пея, а и мисля, че имам талант. Не съм от тези момичета, които се осмеляват да пеят само под душа. Не съм от хората, които мразят до смърт, не съм и злопаметна, но има едно нещо, което мразя изключително - лъжците и принцеските, на които всичко им е позволено и не са лишени от нищо, защото те не знаят какво е да нямаш и да не можещ да си позволиш разни неща. От това, което преживях, когато бях малка, потискам всичко в себе си и не казвам на никого за това, което чувствам, но когато ми стане много и прелея избухвам и не знам какво правя, просто съм неконтролируема. до миналата година предпочитах да съм незабележима, но разбрах, че така няма да стане нищо и се опитах да се променя.

#История: Родена съм на 15 април 1989 година в Мистик Фолс. Родителите ми, и двамата са вещери. Детството ми беше изключително тежко. Родителите ми винаги се караха, а баща ми дори посягаше на мама. Неведнъж съм ставала свидетелка на ужасни неща, които дори не искам да си спомням. Още от малка майка ме учеше как да контролирам магията си, но беше някак си неуспешно. Всичко, което се опитвах да направя с магия, се проваляше и тотално се объркваше. Няколко дни преди единадесетия ми рожден ден, нашите се скараха ужасно и с майка се изнесохме от къщи. Денят на развода им беше точно онзи ден, когато открих, че мога да получавам видения и да правя илюзии. Беше ми страшно гадно, но впоследствие разбрах, че без баща ми ни е по-добре. Започнах да се обучавам вкъщи, а в същото време ходех на училище като нормално момиче. Незнайно защо се оказах страшно добра в магиите, а и в учението и винаги имах страхотни оценки. И от това дойде и още един проблем. Много от съучениците ми ме използваха, подиграваха и изолираха. От начало много им се дразнех, но се научих да не им обръщам внимание и накрая разбрах истинската си същност. След като завърших, кандидатствах с фотография, нещото, което обожавах и на 20 станах професионален фотограф. Отворих си студио и започнах своя собствена работа.

#Снимка:
Създаване на човек Tetas_paraiso19_galeria_portrait

Създаване на човек Tetas_paraiso19_galeria_portrait

Лика е на Amaia Salamanca

Одобрена си, добре дошла във форума...

Снимка:
Britt Robertson

Име: Мелани Сторм

Години: 18

Раса: човек

Външен вид: Мел има доста красиви черти във външността си, например морско-сините и дълбоки очи ,които пленяват всеки огледал се в тях. Дългите и руси коси, буйни като водопад, се разливат свободно по раменете и стигайки до около педя над кръста. Устните и - плътни и омайни са почти винаги с гланц. Мелани е висока около метър и седемдесет ,но много често ходи с високи обувки, които подчертават изваяната и фигура.

Характер: Мел е добро и мило момиче, на което всеки може да разчита. Лесно се доверява и това и изиграва лоша шега в живота. Никога няма да позволи да накърнят достойнството и. Не обича да се забърква в неприятности, но не може да го избегне. Когато е тъжна пише песни..Изразява чувствата си предимно чрез музиката. Забавна е..Приятелите и са много малко, но поне са истински. Най-близкият човек за нея е баба и.. винаги я е подкрепяла и е била до нея. Твърде неуверена е да направи каквото и да било.

История: Родена на 25 февруари 1993 в Калифорния. Живее с баща си и баба си .. майка и е починал при катастрофа. Въпреки липсата на майчина фигура Мел е в близост до нейната баба. Баща и не присъства изцяло в живота и, поради проблеми с алкохола.
Докато расте едно дете то се променя и външно и вътрешно. От младо момиченце страхуващо се от големия свят, Мел пораства и подрежда живота си.
Един ден неочаквано и звънят по телефона.. тя разбира ,че баща и е мъртъв. От начало си мисли, че някой се шегува с нея ,но после осъзнава че това е истина. Две седмици не обелва и думичка, но с времето се съвзема и продължава отначало.

Одобрена си, добре дошла във форума...

Leighton Meester

Име:
Блеър Корнилия Уолдорф
Години:
19
Външен Вид:
Блеър е много красиво момиче.Тя е висока и стройна.Има невероятна фигура,а дългите и крака са зашеметяващи.Лицето и е гладко като,че ли е с порцеланова кожа.Очите и са кафяви и дълбоки.Обича и умее да омайва мъжете с тях.Има лъчезарна усмивка която е топла и приятна.Косата и е кестенява и дълга.Винаги я носи различно,но обича диадемите.Тъй като не е от най-високите тя обожава високите обувки.Винаги е облечена в тон с модата ,но това не е само защото майка й е един от най-известните дизайнери в Америка.Тя се облича стилно и с маркови ,скъпи дрехи.Обича модата и отдава много време от ежадневието си на нея.
Характер:
Блеър може да бъде както най-милото и прекрасно ангелче на този свят,така й най-големият кошмар с който можеш някога да си имаш работа.Попринцип се държи мило и възпитано с непознатите за нея.Обича приятелите си и е готова на всичко за тях,може винаги да се разчита на нея.Пази тайна,но само за приятелите си.Враговете й са много,но никога никой не може да е на нейното ниво.Ядосаш ли я става кучка и то голяма.Блеър е голям инат ,винаги постига всичко което си науми и трудно може да я спре човек.Тя е упорита и отговорна.Върши всичко което трябва и обича да дава работа и на другите.В училище е по позната като "Qeen B".Всички я наричат така ,защото е кралицата на гимназия ''Констанс Билърд''.Влюбчива личност е и това някой път и носи лоша шега.Мрази изневерите,и е против тях.С нея трудно може да се излезе на глава,за това малко са тези които имат доблеста да спорят или да се карат с нея.
История:
Блеър Уолдорф е родена в Манхатън.Родена е в семейство на моден дизайнер и собственик на голяма световно известна фирма.Баща и се казва Харолд ,а майка й Елинор.От малка е гледана като принцеса,всичко което си пожелае го има.Когато става на 15 баща й ги напуска заради мъжки модел.Те заминават за Франция ,Париж където живеят заедно в новата им прекрасна къща.Блеър е сръзена от този факт,но бързо и минава.Тя е израснала с най-добрите си приятели Серена,Нейт и Чък.Те учат в едно училище и там има само една кралица ,това е "Б''.Всички се отнасят с уважение и малка доза страх към нея.Вижда се с баща си на Коледа и Денят на Благодарноста,но никога не могат да останат на съме,защото той винаги е с ''приятелят си''.Блеър е наранена от този факт и скъпите подаръци които получава от него ,не могат да оправят нещата.Тя търси разбиране от най-добрите си приятели.
Допълнителна Информация:
Пие само Мартини и Бяло Вино
Облича се с Маркови дрехи.
Обича да мечтае

Одобрена си, добре дошла във форума Smile

~Снимка:Blake Lively/Серина Ван Дер Уудсън

~Име:Серина Ван Дер Уудсън

~Години:18

~Раса-човек

~Външен вид:
Ес е висока, слаба, с изправена стойка. Има дълга златисто-руса коса, спускаща се на къдрици по раменете. Очите й са пъстри, покривани от дългите й мигли. Носът й е хубав, с нормална форма, а устните й са тънки с бледо розов цвят. Кожата й има светъл тен. Като цяло Ес е много красива и привлича погледите, както й завистта на момичетата.Винаги се старае да изглежда добре.Обожава модата и винаги се води по модните тенденции.Слабост са й високите токове.

~Характер:
Ес е волна душа, която вярва в доброто в хората и личната свобода. Тя е лъчезарна, отворена и постига всичко без много усилия, което понякога поражда ревност в другите наред с фактът, че е считана за много красива и привлекателна. Ел има репутацията на донякъде разюздана млада дама, която има навика да купонясва в комбинация с алкохол и дрога. Въпреки, че обича да се забавлява, с времето тя показва, че е станала по-сдържана и отговорна.
Мила и внимателна, опитва се да помогне на всички и често се случва да дава по някой съвет, било то за мода или за друго.

~История:
Ес е родена в Ню Йорк,в семейство на богати бизнесмени.Учи в частно училище и е едно от най-желаните момичета в цял Ню Йорк.Живее в охолство,но не се хвали с това.Идва и моментът,в който трябва да реши къде да учи..Приемат я в колеж,но тя все още не е подредила живота си и не се чувства готова да започне живота си в колежа.Така тя пропуска една година и на следващата,когато всичко е наред я приемат отново.Този път тя е изпълнена с очакване и надежда,че животът й ще се разнообрази и ще започне начисто.
~Допълнително:/не е задължетелно/
-Обича да се забавлява..
-Има татуировка на гърба под формата на ангелски криле.

Одобрена си, добре дошла във форума.. Smile

Снимка* :

Създаване на човек Miranda-kerr-imgg-thumb-233x349

Име на героя* :
Изабела Уилиямс Скот

Прякор :
Бела, Белс, Изи, Скот

Личността която използвате за лик* :
Миранда Кер

Години* :
18

Дата на раждане :
8 Август

Зодия :
Лъв

Талисман :
Малък прозрачен медальон

Допълнително :
- Имам котка, Jimmy ..

Създаване на човек Wistful,cat,blue,eyed,kitty,cats,love,cat,photography,adorable-06236f8063450bf3695d49df08fa672a_h

- Знам за свръхестественото ..
- Пуша, ако се ядосам ..
- Убивам депресията с шоколадови бонбони ..
- Не искам да се хваля, но умея да рисувам много добре..

Външен вид, Характер, История *:
Направих само една нищожна крачка напред и останах без дъх. Ярката светлина ми позволи да осъзная обстановката, да се отпусна и да разбера, че вече съм си вкъщи. Затворих очи. Тялото ми отказваше да реагира , не ми се подчиняваше.. "Хайде, Белс.. Всичко ще е наред ! Просто още няколко крачки.." Опитвах се да си внуша, че всичко ще е наред, че трябва да положа едно нищожно усилие, за да се почувствам в безопасност, но нали не можех да излъжа дори и себе си.
Поех въздух и закрачих напред. Крачките ми бяха така колебливи, усещаше се от разстояние. ТЯ можеше да го усети, но не беше тук. Надявах се да не е. Беше ме страх дори да отворя очи, не си и представях отново да се изправя пред лукавата й усмивка, пропита с толкова злоба. Беше трудно да повярвам, че съществува нещо толкова зло. Не можех да осмисля какво точно се е случило с ангелското й лице, къде бе изчезнало..
Пронизителен писък на малко дете ме изкара от целият този фарс. Очите ми се втренчиха инстинктивно на пред, вцепенени от ужас. Можех да фокусирам само махагоновата врата. Поколебах се за секунда преди да отворя и яростно да се пъхна в огромната баня. Заключих зад себе си и започнах да оглеждам, сякаш очаквах някой да изскочи иззад ъглите. Несъзнателно очите ми преминаха през огледалото. В първият момент дори не обърнах внимание, продължих да се взирам в различни посоки без никакво намерение да спра, но после успях да забележа кървавото петно на челото си.
"Коя е тя ?" бе първото, което премина през ума ми. Миг по - късно бях започнала да се анализирам. Спрях се върху кръвожадният си поглед, който отчаяно търсеше спасение. Сините ми очи бяха загубили обичайния си блясък. По бузата ми се стичаше струйка алена кръв,а мургавия цвят на кожата ми си бе отишъл. Бях пребледняла като платно. Устните ми леко потрепваха в синхрон с тялото ми. Кичури тъмна коса се бяха полепили по лицето ми. Върху мен бе изписан ужас.
Не, не , не , не ! Аз не бях такава. Този ужас, всичко това.. Не бе възможно да съм аз. Не бях такъв характер. Никога не се бях страхувала, не можех да си го позволя ! Не бях такава !
Преди по - малко от ден можех с гордост да кажа, че съм смел човек, че можех да реша всеки проблем с хладнокръвно мислене. А сега ? Сега какво бях ? Къде се бе изпарило решителното момиче, което не позволяваше на чувствата си да съществуват без съзнателно желание ? Къде беше срамежливото момиче със своите алени бузи ? Къде беше твърдият характер, лидерът ? Къде изчезна амбициозната купонджийка, която не спираше да се смее ? Ами лъчезарното момиче, което правеше всичко, за да бъде баща й доволен ? Къде бях аз в цялата тази история ? Изгубена ? Нее , аз бях тук ! Само трябваше да си го припомня.
Погледнах още веднъж собственото си изражение, в което вече се долавяше решителност и сила. Крайчеца на устните ми се изви в лека половинчата усмивка. Изтощено се строполих на земята и затворих очи.

Създаване на човек Miranda-kerr-001

/Спомен/

- Татко, татко ! - изписках с пронизителното си звънливо гласче. Малките ми боси краченца яростно се спуснаха по стълбите на голямата къща. Лекото трополене от стъпките ми ме караше да настръхвам от възбуда. Сама се предизвиквах да съм по - бърза, да се постарая да стигна до малката ми цел възможно най - скоро. Бях едно малко, ядосано момиченце, което не успяваше само да си даде отговор на редица въпроси.
- Хей, внимавай ! Може да се нараниш, сладкишче. - нежният гърлен глас на татко се подаде измежду стълбите. Миг по - късно полетях във въздуха, здраво вкопчила се в силните ръце на стройният мъж.
- Пусни ме ! Пусни ме веднага ! - запротестирах недоволно и раздразнено ритайки с крака във всяка посока си изпросих приятното усещане от здрава земя под краката . Нацупено скръстих ръце вдигайки малката си главичка нагоре. Усмивката на баща ми бе незабравима, изпълнена с толкова радост и любов. - Защо всички деца си имат майка, а аз не ? - прозвуча настойчивият ми тон придружен от яростен поглед.
- О, Изи.. Това ли е проблема ? ... Нямаш майка, защото тя те обича прекалено много , даде живота си за теб. - прошепна нежно и внимателно целуна челото ми. Хвана ме за ръка и заедно поехме към кухнята, за да закусим.
/Край на спомена/

/Втори спомен/
Стояхме лице срещу лице. Думите бяха излишни. Можехме да усетим чувствата си. Нямаше смисъл да говорим, сякаш можех да прочета мислите му. Телата ни бяха толкова близо едно до друго, че можех да усетя топлината му, леденият му ментов дъх, дори ударите на сърцето му.
- Обичам те. - каза той , така равно сякаш бе нещо естествено, сякаш ми казваше "Здравей ". Зашеметяващата му усмивка не закъсня и бързо успя да накара цялото ми същество да изключи. Усещах как кръвта се събира в бузите ми, точно като по часовник.
- И аз те обичам, много. - опитах се да звуча така нормално като него, но гласът ми се покачи с няколко октави. Бях толкова развълнувана, сякаш го чувах за пръв път. Сякаш не ми го повтаряше през всичките осем години. Още от деца.
Ръката му нежно си проправи път през блузата ми, настойчиво впивайки устните си в моите. Инстинктивно продължи надолу по брадичката и шията ми. Внимателно впих пръсти в златните му коси , оставяйки се изцяло в неговите ръце... Целувките му продължиха, дори след като смъкна блузата от мен. Меките му устни се разхождаха по настръхналата ми кожа в продължение на няколко минути. Усмихнах се леко и затворих очи...
/Край на спомена/

/Трети спомен/

Мрак. Силните дъждовни капки, разбиващи се в земята, се сливаха с горещите ми сълзи. Гледах го. Бе в ръцете ми, неподвижен и студен.
- Събуди се ! - прошепнах умолително, но думите ми се загубиха глухи и нечути от никого. Част от мен умря в онзи ден. Сърцето ми бе разбито на милиони парченца.. необратимо. Прегърнах го. - Не ме оставяй. Ние се заклехме, помниш ли ? Винаги заедно... - продумах през хлиповете си. Болката бе изгаряща, убиваща. Протегнах треперещата си ръка и извадих от пазвата си мъничък прозрачен медальон, в който бе поставен крехък розов цвят.
- Виждаш ли ? - усмихнах се тъжно . - Пазя го вече толкова години.. Ще те пазя в сърцето си, като изпълня обещанието си.. за теб. - прошепнах, а ситните сълзи отново покапаха по бледото му и безжизнено лице. Вече беше свършило, той си бе отишъл като блед спомен. - Обичам те .. - казах тихо. Беше както той го искаше, безгрижно и невинно. - Сбогом . - измънках с треперещ глас и внимателно целунах устните му отдръпвайки се от дървеният ковчег...
/Край на спомена/

Най - важните моменти от живота ми се изплъзнаха от съзнанието ми, напомняйки ми, че успях да продължа преди, че ще успея и сега... Решително се изправих от студения под и спокойно излязох от стаята. Трябваше да се махна от тук, за да продължа, за да оцелея.
Шумът от идващият влак бе изключително неприятен. Стържеше в главата ми отново и отново, и отново. Започнах да мисля, че никога няма да спре и да затихне, но и това стана. Шумът от токчетата ми се чуваше из цялата гара. Имаше само няколко човека, които се оглеждаха разсеяно в очакване на своя влак.
- Билетът Ви, моля ? - попита закръглен мъж с тъмен мустак. Усмихнах се и му подадох листчето хартия. Той кимна одобрително и ми го върна....

Мистик Фолс....

Създаване на човек SEXY-NEW-VS-miranda-kerr-24069736-500-337

Създаване на човек SEXY-NEW-VS-miranda-kerr-24069736-500-337

Създаване на човек Tumblr_ly4pvmblRZ1qlj1hso1_500

*Kaya Scodelario

Име:
Сара - Квейн О'Конър
Години:
18

Създаване на човек Tumblr_ly4kncAoPz1r5qmrpo1_500

Външен вид:
Сара няма постоянен външен вид, заради това че постоянно трябва да се крие, но като цяло е момиче с красива външност. Но не е от типа "кукли Барби",които мислят само за външността си. Всъщност това е най - малкото за което Сара мисли и все пак, не би си позволила да изглежда и да се чувства немърливо. Като всяко друго момиче обожава дрехи и обувки, но не е чак такава запалянка. Според нея има много по - важни неща. По принцип естествения цвят на косата на Сара е кестенява. Често я променя. Очите и' са с неустоим син оттенък, но поради обясними причини доста често е с цветни лещи, под които да не се вижда естествения цвят. Рядко използва грим, тъй като няма особено голяма нужда, лицето и' е красиво без белези и недостатъци с доста красив тен. Но естествено когато има повод, не се колебае да се гримира ида оправи прическата си, която по принцип е вързана на небрежна опашка или семпъл кок.

Създаване на човек Tumblr_ly4f0uO0k81qcrwiyo1_500

Създаване на човек Tumblr_ly4f0uO0k81qcrwiyo1_500

Характер:
Е определено в момента на мода са злобните, нахокани, егоцентрични и т.н.
кучки, за които арогантното държание е присъщо, но Сара никога не е
спазвала модата. Тя е обратното на всичко това. И освен това е доста странен характер. Повечето и' приятели откриват и хубави черти в
характера и', като например състраданието и' и нуждата да помага на другите
когато са в беда. Също така повечето харесват упоритостта и' макар, че
според нея това е лоша черта на характера и', понеже винаги държи на своето и дори да греши няма да си го признае, а ще продължава да твърди, че е
права. Сара също така е и страстен, политически и принципен индивидуалист. Да не забравяме също така и идеалист, но не от онези
които търсят у всеки грешки, просто мрази нещата да не са в ред. Поне
това е Сара, а Квейн е арогантната и' и злобна страна, която не се
двоуми да нападне първия който и' каже нещо на криво, да не забравяме
също, че Квейн е и голям фен на експериментите и опредлено го показва
всеки ден.

Създаване на човек Tumblr_ly5wxwhZpF1r36254o1_500

Създаване на човек Tumblr_ly5wxwhZpF1r36254o1_500

История:
На 14-тия рожден ден:

"Скъпа
Сара, четейки това, означава, че вече ме няма, че никога повече няма да
се видим. Не го правя, защото не те обичам, просто не мога да стоя
повече с баща ти. Надявам се някой ден да разбереш и да ми простиш.
Съжалявам, че те оставям при него, но не мога да те взема със себе си,
защото знам, че имам шанс за един по - добър живот. Знам, че ти предстои
да изжевееш един истински ад, но ако те взема и двете ще го изживеем, а
аз искам нов живот!". Една малка пожълтяла бележка стоеше на нощното
шкафче до леглото на Сара и щом алармата извъня тя се събуди, слезе до
1- вия етаж, но не завари майка си. Върна се в стаята си и видя листа
хартия, а докато го четеше по бузите и' се стичаха сълзи. Хлипаше
неспирно. Толкова ли я мразеше, че я остави...сама...при това животно,
което дори не искаше да нарече свой баща. А беше само на 14 години.

***

Един слънчев ноемврийски ден, малко момиченце било родено в бристолската болница.
- Да я кръстим Квейн. Нашата малка Квейни! - промълвил мъжки глас, над красивата жена, държаща малкото и крехко бебе.
-
Не! Нека я кръстим Сара...не искам да има нищо общо с роднините ни. -
отговорила строго жената като лицето и' се сбърчило. Каква тайна криеха
от малкото същество, което дори не знаеше къде се намира? Какво искаха да скрият от нея?!
- Добре! - с примирителен тон отвърнал господинът
като се протегнал за малкото момиченце и прошепнал в ухото и' "Ти
винаги ще си моята малка Квейни, винаги ще си като мен!" и усмивка се
изписала на лицето му, след което подал отново бебето на красивата жена с
тъмна и къдрава коса, която нежно гъделичкаше личицето на малката
Квейни и я караше да се смее весело.

***

13 години по - късно

Черно, подтискащо... всички бяха тъжни и със сведени глави, гледайки към
издълбаната дупка и висящият над нея ковчег. Сара бе наясно, че това бе
погребение. Че това беше погребението на най - близкият и' човек.
Знаеше, че се бе замесил с неподходящите хора, за да излекува неговата
малка Квейни и не беше успял да изплати заема...и сега мирно почиваше в
този тесен ковчег.
- Не плачи малката ми! Ще го преодолеем! - нежният
глас на майка и' успя да спре сълзите за малко, но когато се вгледа в
изражението и' разбра, че няма да успеят да го преодолеят. Че винаги ще
носят това бреме със себе си, че никога няма да забравят милия мъж,
който се грижеше за тях и който ги обичаше безрезервно и безвъзмезно. А и
те него също.
- Моята малка Квейни! - нещо като шепот мина през Сара
и тя се уплаши, завъртя се, за да огледа, но не видя никой около себе
си. И тогава всичко се промени...

Месец по - късно:
-Сара донеси ми бира! И по - живо! - един груб женски глас се провикна от
всекидневната и когато Сара се приближи жената я погледна строго и
злобно, а момичето веднага притича за бира, след което я подаде към
майка си с думите "Заповядай майко", а тя и' отвърна "Не ме наричай
Майко, така ме застаряваш, аз съм просто Лизи!" и Сара кимна
примирително, усмихвайки се насилствено, след което се качи в стаята си.
Мигове по - късно се чуваха женски писъци, стонове...а след това и
някакви по - странни звуци. Насилствени. Сякаш някой се биеше. След
около 10 минути тежки стъпки се чуваха по стълбите и плиближаваха.
Сърцето на Сара забумтя силно, сякаш още малко и щеше да си проправи път
през гърдите и'. И тогава дръжката на вратата се завъртя, в стаята и'
влезе онзи груб мъж, с разкопчан колан и разкопчан цип на дънките.
Самодоволната усмивка не слезе от лицето му докато приближаваше Сара.
- НЕ! ПОМОЩ! Махни се от мен...!!!!!! - пищеше тя, докато той я
притискаше до себе си, докато целуваше всяка част от тялото и'. Сълзи се
лееха по бузите и', цялата почервеня...не можеше да направи нищо, беше
безсилна. И тогава в момента в който изгуби всякаква надежда видя
някаква стъклена ваза която не предполагаше, че притежава и докато мъжа,
целуваше грубо врата и' тя я тресна в главата му. От нея потече кръв, а
момичето го избута от себе си и се затича на долу по стълбите. Щеше да
избяга, можеше да го направи, но майка и' не и' позволи да прекрачи
прага на къщата. Изкъпа я, облече я, качи я в колата заедно с едрия мъж и
се запътиха към болницата, за да го прегледат. Една от сестрите
забеляза Сара и я повика при себе си, за да я прегледа. Откри, че е
насилена и то не веднъж... Но по - странното е, че откри нещо друго.
Сякаш в Сара имаше друг човек. Тя имаше раздвоение на личността - вече
бяха две Сара и Квейн! Сара бе доброто сдържано момиче, а Квейн
арогантната кучка, която таеше в себе си само онези гадни спомени и
чувства.

След 4 години:

Убийство!? Естествено бе свързано с Квейн, но я бяха натопили! Кой? Онази измет, която и' се водеше за втори баща. Бе убил сестрата, която бе открила
преди 4 години, че Сара е била насилена, защото тя вече бе готова да
проговори, тъй като всичко което имаше да губи и' бе отнето.
- Ваша чест! Обичам Сара, като мое собствено дете и при всички други случаи бих я прикрил, но тя е опасна. Има раздвоение на личността, уби сестрата,
която и' направи изследванията, може да се очаква всичко от нея. Квейн я
съсипва ваша чест, трябва да я задържите. Казах ли ви, че на 13 разби
стъклена ваза в главата ми, все още ми сменят шевовете! - каза измивайки
си ръцете с Квейни.
- Долни лъжи! Клиентката ми не е опасна за
никой, дори и за себе си. И стъклената ваза е била разбита в главата на
подсъдимия, защото я е насилил! - каза адвоката, на който Квейн нямаше
особено много възможности да плати и за това му се отплащаше по други
начини. И въпреки всичко успя да се измъкне, натиквайки онзи мъж в
затвора, след което избяга. Дълго време се лута, но скоро разбра, че е
излязъл от затвора и я търси, за да я убие. От тогава и Сара и Квейн
бягат, докато накрая не стигат тук...

Допълнително :
Сарае бивша наркоманка, била зависима и я пратили в клиника. Също така има
наклонност към алкохола, но кой би я винил, след всичко, което и' се е
случило.

Има раздвоение на личността! Милата и всеотдайна - Сара и арогантната, готова на всякакви експерименти - Квейн!

Одобрена си, добре дошла във форума Smile

Създаване на човек Tumblr_lxnv7zR3bP1qijcxeo1_500

Име: Зейн Малик
Години: 18
Дата на раждане: 8 януари 1993г.

Външен вид: Зейн е от момчетата, които още щом се появят и привличат погледа на всички момичета около тях. Той е висок и строен, с атлетично тяло и добре оформени мускули. Обожава да носи по-спортни дрехи и кецове, но това не означава, че не се грижи за външния си вид. Напротив. Той изпипва до съвършенство всеки един детайл от облеклото си. Има леко мургав отеннък на кожата и леко набола брада. Лицето му постоянно е извито в усмивка, а в очите му постоянно блести онази закачлива нотка на предизвикателство. Черната му коса винаги е леко разрошена, със стърчащи кичури на различни страни.

Характер: Малик е общителен, забавен и самоуверен. Обожава да е в центъра на прожекторите и всички да му обръщат внимание. Винаги усмихнат, той умее да върне настроението и на най-тъжния човек. Държи се мило с всички около него, до момента в който не го изкараш извън нерви. Тогава той може да се превърне в най-голямото копеле в щата и е готов да разсипе живота на всеки! Но за щастие, малко хора са виждали тази негова страна. По природа Зейн не е търпелив и не може да прави едно и също нещо прекалено дълго време, но пък мрази някой да го притиска и да го кара да прави неща, които не иска. Обича да се забавлява и за него приятелите са най-важното.

История: Зейн е роден в Лос Анджелис, през 8 януари 1993г. Израснал в богато семейство, той винаги е свикнал да получава това, което иска, но никога не се е опитвал да се хвали с това или да се мисли за по-висш от другите. С годиние е станал по-близък с баща си, тъй като майка му е известна бизнес дама и често пътува, а когато се връща вкъщи тя отново е заета с работа. Така младото момче постепенно се отдалечава от нея и накрая между тях остава огромно уважение, но не и обич.
Когато става на 16, родителите му се преместват в Берлин, но Зейн не е съгласен да дойде с тях. Тогава те му дават свободата да продължи обучението си в друга страна, а те да поемат издръжката за колежа. Малик не се замисля особено и веднага приема това предложение.

Допълнително: ~ Пуши много, особено когато е изнервен.
~ Обожава кучета.
~ Пие само когато е в компания или има нужда да разпусне.
~ Има 2 татуировки.

» Създаване на вампир
» Създаване на върколак
» Създаване на хибрид
» Създаване на Древен вампир
» Създаване на демон