Създаване на човек

Одобрен си, добре дошъл във форума.. Smile

-Име
Чък Бас

-Години
21

-Раса
човек

-Външен вид

Ed Westwick

-Характер
Винаги елегантен, потаен и отмъстителен, истински баровец, който сменя момичетата като носни кърпички, той е известен като най-богатия бъдещ наследник в Мистик Фолс.
Арогантен!Това е точната дума,която определя характера на "cu.Нахален,сприхав,но красив,той няма проблеми с женитеНай-любимото нещо на момчето са игричките.Перфектен лъжец,както и безгрешен в свалките за една нощ...Не можете да броите до толкова за да ви кажа с колко момичета е бил и за хубаво или не се гордее с това.

-История
В началото не става любимец на околните, но с култовото изречение а ла James Bond - "I'm Chuck Bass" (Аз съм Чък Бас),но чара си и интересните случки с гаджето на най-добрия си приятел привлича.
Когато Блеър се разделя с дългогодишния си приятел Нейт, след интересна сценка в новия стриптийз клуб на Чък - "Виктрола", Бас се оказва в лимузината си с отчаяната Блеър, карайки я за вкъщи. Силното взаимно привличане ги кара да се нахвърлят страстно един върху друг. Така Блеър загубва девствеността си с Черния принц Чък, а не с Белия рицар Нейт, което води до заплетен любовен триъгълник.Двамата с Блеър флиртуват постоянно един с друг като се впускат в много и опасни игрички, въвличайки други, разбивайки много сърца и унищожавайки не една и две съдби.

Одобрен си, добре дошъл във форума... Smile

Създаване на човек - Page 2 Tumblr_liyqg0KFoa1qdhxus

Josephine

Име: Джосефин Марлена-Анабет Лелоу
Години: 20
Външен вид: Джозефин е стройно и високо момиче. Има красиви черти и прекрасна голяма и искрена усмивка. Зъбите и са бели, следващи прекрасна линия. Косата и е гарваново черна, красиво спускаща се по раменете и. Има дълбоки морско сини очи, които е наследила от майка си. Гласът и е мелодичен и приятен. Обича да се облича в предимно топли цветове, което може би изразява оптимистичния и характер. Има перфектно оформени вежди, подчертаващи формата на красивите и очи. Ръцете и са поддържани, меки и винаги с добре направен маникюр. Джоузи държи на външния си вид, според нея това е начин да подчертае външната си красота, но в добре определени от нея граници, така че да не заприлича на една от онези изкуствени момичета, които тя изобщо не харесва.

Създаване на човек - Page 2 Tumblr_l8gq7zdGdI1qbr75bo1_500

Характер: Хм, тъмнокоската има леко труден характер. Има някои детайли в характера, с които свикваш щом си я опознал добре, но докато се нагадиш към тях има голяма възможност просто да се откажеш. Тя е добро и любвеобилно момиче, въпреки че понякога и е трудно да го покаже. Лесно може да нарани някой с думи, но след това дълго ще съжелява. Не обича да показва емоциите си, според нея това е признак на слабост, но пък е добър слушател ако поискаш да споделиш мъките си с нея. Готова е да даде съвет и да помогне с каквото може пък и с каквото не може. Като приятел е най-добрия, който може да имаш. За приятелите си е готова на всичко, само преди това трябва да са и доказали искреността си към нея. Сърцето и е голямо и в него има място за всеки , който поиска да е там , но ако веднъж го нараниш трудно ще си го върнеш.

Създаване на човек - Page 2 Tumblr_lxcjjfdkrz1r9zrfxo1_250

Създаване на човек - Page 2 Tumblr_lxcjjfdkrz1r9zrfxo1_250

Създаване на човек - Page 2 Tumblr_lxcjjfdkrz1r9zrfxo2_250

Създаване на човек - Page 2 Tumblr_lxcjjfdkrz1r9zrfxo3_250

История: Джоузи е родена в един необичайно топъл и светъл ден за есента. Била е чакано дете в семейството си. Израснала е заобиколена от любов и грижи. Не е била проблемно дете. От детството си тя пази само добри и слънчеви спомени, просто защото е била предпазвана от всичко лошо, което донякъде и е навредило. Сега, когато трябва да се справи с истинския жесток свят и е малко трудно, но тя е силна личност и е сигурна, че ще се справи. Определено не може се оплаче от липса на мъжко внимание, но трудно може да отвърне на някой със същия интерес. В училище не е от най-популярните, но по нейни думи така и е по-добре.Амбициозна и от тук нататък приоритет в живота и са целите, които си е поставила. Въпреки средното финансово положение на родителите и , те все пак успяват да я изпратят в по-добро училище, за да може да получи по-добро образование, за което тя им е крайно благодарна. Приятелите и не са много и досега не е намирала истински, но от скоро решава да отвори нова страница в живота си, изпълнена само с положителни емоции, пристигайки съвсем сама, не познаваща никой тук, в Мистик Фолс.

Лик : Katy Perry

Одобрена си, добре дошла във форума... Smile

Име:
Валъри Дейвис

Години:
19

Външен вид:
Студена и руса. В зелените и очи също няма нищо топло. Притежава перфектна фигура и спираща дъха усмивка. Не облича нищо повече от веднъж, в повечето случаи дизайнерски дрехи създадени специално за нея. Облича се стилно и секси. Среден ръст, руса коса, сини очи... Тя е една жена достойна за възхищение...

Характер:
На пръв поглед е кучка, манипулатор, егоист и сноб. Няма да подаде ръка на паднала възрастна жена, за да не си развали маникюра, но е готова да подари целия си гардероб на приятел... естествено миналогодишната колекция. Освен дрехи колекционира мъже, заедно с бижутата, които и подаряват. Е мъжете не се задържат много, но ако имат късмет остават живи. А що се отнася до падналата възрастна жена може и да не и подаде ръка, но тайничко ще плати за най- добрата болница.

История:
За родителите на Валъри не се знае нищо, защото е изоставена като бебе пред вратата на една църква. Отраства в сиропиталище което и се струва като затвор и когато навършва 15 избягва от там. Сама и на улицата известно време се прехранва с кражби, но с времето тя става все по-красива и от незабележимото дребно момиченце няма и помен. А какво може да се случи с красиво младо момиче, което живее само по улиците на града?
Живота на Валъри се преобръща изцяло и поема в съвсем различна посока, когато една вечер става свидетел на убийство. Убиецът се оказва един от клиентите на Валъри. Тя го вижда и той нея също... Какво се случва след това? Нищо! Изчезва от лицето на земята за цяла година.
Сега тя е един от най-опасните и безчувствени наемници на най-могъщата престъпна групировка в света. Убийствата, кражбите и лъжите са нейното ежедневие...

Снимка:
Amber Hеard
Създаване на човек - Page 2 Tumblr_lyfxh4Pzlb1qarqt3o1_250

Създаване на човек - Page 2 Tumblr_lyfxh4Pzlb1qarqt3o1_250

Одобрена си, добре дошла във форума... Smile

Име: Аманда Милс. / Манди, Ами, Анди. /
Години: 19г.
Външен вид: Ще започна описанието на Манди от очите и`. Небесно сини с прекалено разширена зеница. Погледът и` всъщност доста прилича на този на малко дете. Любопитен, несигурен и пълен с живот. Подкрепен и с една ослепителна, широка усмивка всеки човек би си помислил Манди за истинско ангелче. И всъщност няма много да сгреши при това първо впечатление. Косата на момичето е светло руса, чуплива и спускаща се до малко под раменете и`. Рядко експериментира с нови прически. Ами също така е и висока и слаба. Проблема е, че наистина много бързо отслабва и надебелява, но се старае да направи баланс с полезни диети. Обаче това в никакъв случай не означава, че се лишава от някоя друга глезотийка. Стила и на обличане често се мени. Всичко зависи от това в какво настроение е. Единствено мрази да се комбинират много цветове. В момента в гардероба и` преобладава цикламеното, синьото,черното, бялото и сивото.
Характер: Настроенията на Манди се менят наистина много бързо. В един момент мога да е нахилена до уши, а в следващият може просто да забие поглед в земята и да спре да контактува толкова много с хората около себе си. Обожава да бъде навън с приятели, но няма нищо против и да си остане един ден у тях и да прочете някоя романтична книга. Опитва се да бъде мила с всички, да създава добро впечатление и е много добра в пазенето на тайни. Обича и да изслушва хората и прекалено лесно се привързва и доверява на хора. Всичко това може да я прави добра приятелка, но я прави и много уязвима и лесно ранима. До сега не е имала сериозна връзка, но наистина и се иска да има някой до нея, който просто да я разбере. Обожава актьорското майсторство и наистина иска да стане известна актриса, но всъщност обича музиката повече и предпочита да стане певица. Просто не е достатъчно сигурна в себе си за да последва мечтата си.
История: Родена и израснала в Уилмингтън, Северна Каролина Манди никога не е знаела какво е да живееш в огромен и пренаселен град. Никога не си е и представяла, че сега ще се озове тук. И то, защото е на път да стане актриса. Това за нея е съвсем различен свят и все още не може да свикне с него.
Миналото на момичето не е кой знае колко интересно. Майка и` е умряла от рак на гърдата само 3 години след като е родила Манди и така тя остава да живее само с баща си и по-голямата и` сестра. В училище никога не е била от "известните". Имала си е няколко наистина близки приятелки и това и` стигало. За сега се е влюбвала само веднъж. В едно от онези наистина хубави, лоши и известни момчета. Била влюбена в него от две години, когато той най-накрая започнал да и` обръща внимание и да се държи с нея като с повече от приятелка. Тя бързо се включила в групата на "известните" и си станала гадже с въпросното момче. За разлика от останалите момичета тя никога не спирала да си контактува със старите приятелки и наистина държала на тях. Минал се един месец, когато гаджето и` започнал да я притиска да правят неща, за които тя не била готова. Веднага щом тя му признала това, те скъсали и тя веднага след това избягала на Холивуд. не са се чували от тогава и тя не е сигурна дали все още изпитва нещо към него. Сега тя е тук от някъде месец и все още не се е сприятелила с никой. Време е да спре да живее в миналото, да си намери нови приятели и да направи нещо по въпроса с кариерата си.
Допълнително: Има си малко кученце - Палачинка.
Обожава старите френски песни за любов.

taylor momsen.
Създаване на човек - Page 2 Tumblr_lxy3tw5ATv1r3hq7io6_250

Създаване на човек - Page 2 Tumblr_lxy3tw5ATv1r3hq7io6_250

Одобрена си, добре дошла във форума.. Smile

Джейн

1. Възраст - 5 годинки.
2. Външен вид - Каква би била първата ви мисъл, когато видите Джейн? Захарче? Сладурче? Малка падничка? Със сигурност ще се появят още много асоциации и всяка една от тях ще отговаря напълно на детенцето. Не особено високо, с красива кестеняво-червеникава коса, огромни черни очи, които сякаш ви хипнотизират и възможно най-чаровната усмивка на света. Да. Това е тя. Една малка принцеса, която на всичкото отгоре още от сега предявява претенции относно начина си на обличане.
3. Характер - Джейн е доста противоречива. През повечето време е усмихната и весела, което, разбира се, не й пречи да е малко чудовище, което държи всяка една негова прищявка да бъде изпълнена. У нея вече са се развили чувства като егоцентризъм и желание да казва на другите какво да правят. Все още не може напълно да осъзнае смъртта на майка си, затова и си мисли, че е отишла на небето. Като цяло е доста любопитна и любознателна и обича да знае какво точно се случва около нея. Любимият й въпрос е "защо" и способна да вгорчи живота на човек, задавайки го постоянно.
4. История - Родена е в Ню Йорк, майка й е корейска бизнес дама, а баща й - американец е известен политик. Двамата притежават огромен брой акции в няколко интернет компании, включително и Самсунг. Момиченцето живее с тях до тригодишна възраст, когато мезонетът на семейството й е нападнат от група неизвестни извършители. При нападението майка й е убита, а баща й изпада в кома. Властите присъждат попечителството на чичо й, който по настоящем живее в Мистик Фолс. До моментът, в който той идва да я вземе от Ню Йорк, малката не го е виждала и не са се познавали, защото е бил в доста сложни отношения с родителите им. Когато пристига, той променя името й от Кайла на Джейн, за да може да я предпази от евентуално второ нападение на въпросните престъпници, защото Джейн се води единствената наследничка на богатството на родителите си.
5. Допълнително - Обожава понита, сладки изделия, розовия и карамеления цвят.

Одобрена си, добре дошла във форума... Smile

Моля, моля, моля, моля.. Ама много моля да си остана с Кандис..

~Име:
Сара Мей Адамс

~Години на героя:
17

~Пол:
Жена

~Раса:
Човек

~Професия/работа/ занимание :
Всъщност не бих определила манията на Сара като професия, макар и понякога да си изкарва пари с нея.. По - скоро е нещо като хоби.. Какво ли ? Оу, разбира се.. Колко съм несъобразителна.. Трябваше да спомена, че госпожица Адамс е запален фотограф !

~Характер :
Какво разбирате по добър характер ? Изобщо има ли човек, който да го притежава без да цели нещо за себе си.. Разбира се, хората са егоистични създания и всеки го знае. Всеки е бил егоист поне веднъж в живота си, дори за един мъничък, кратък миг, който не помните или е отдавна изгубен в миналото и съвсем не го считате за егоизъм.. Грешите ! Всеки ден, поне за секунда човек е егоизъм.. Нима някой би пропуснал яденето си през целия ден, за да помогне на напълно непознат ? О, я не ме занасяйте ! Пълни измишльотини .. И не ме съдете за грубия език, а просто бъдете благодарни, че не използвам по - нецензурирани думи..
Отново се отклонихме от темата за госпожица Сара.. Като за начало бих споделила най - важната част в това отношение.. Тя.. сладкото малко момиченце, което намирате за миловидно.. Е, какво да кажа.. Лъжете се ! Тя съвсем не е миловидна.. Или поне не когато е Мей.. Мдаа.. Има раздвоение на личността.. Получила го след смъртта на най - добрия си приятел.. Още като малка, но не се развивало толкова добре, колкото в днешно време.. Защо ? Е, имайте малко търпение.. Ще стигна и до там .. Обещавам !
Сара, Сара, Сара... Едно мило и приблизително добродушно момиче, или по - скоро дете.. За жалост все още живее в миналото с цялата си ранимост и нежност. Би било чудовищно да я нагрубиш след като е изживяла толкова много.. Всяко нещо би могло да я разстрои, а Мей.. Тази й злобна черта би била доволна да се появи на момента и да срине авторитета ви само с думи.. Но сега не говорим за нея ! Сара все още е на първо място... Приказливка, която често се смущава от незначителни неща, като.. Разговори с непознати, хвалби по неин адрес и какво ли още не.. Би ми отнело твърде много време да обясня всичко ! Сара е детето, което обича детството си до толкова, че все още не може да се раздели с него.. Не това не е шега ! Понякога се държи твърде детински що се отнася до забавления.. Е, определено не хваща кукла Барби, за да среше косата й..
Мей ! Още щом я зърнете, или по - скоро щом зърнете очите й, биха ви побили тръпки.. Тези празни, зловещи очи.. Сякаш живее за смъртта ! Какво искам да кажа ли ? Тя е убийца.. Или поне би искала да бъде, само дето волята на Сара все още не й позволява.. А щом казвам все още това означава, че скоро ще се случи.. Мей е упорита личност и никога не би се оставила под ръководството на хленчещото момиче, в чието тяло се е настанила.. Много безсмъртни са се възхищавали на характера й, а също така и борбеният й дух.. Зла, но със стил.. Има ли смисъл да добавям хиляди лоши епитети по неин адрес ? Предполагам всеки е разбрал, че тя е просто лошо момиче.. Коравосърдечна, безчувствена, арогантна.. Безсмислени и очевидни добавки към почти съвършената й тъмна същност..

~История :
От стая 654 се разнесе поразителен, звънък писък на новородено. Бе живо и вероятно здраво ! Какво още би искало едно младо семейство освен щастливо детенце без никакви заболявания ? О, разбира се дете ! Дори и болно те пак щяха да му се радват и да го обичат от цялото си сърце и душа.. Отново проклети слабости от страна на простосмъртните човеци.. Е, това намираха тези без чувства у тях.. Силата им да обичат дори напълно непознатото !
Едър рус мъж се приведе над малкото момиченце и нежно му показа най - очарователната си усмивка. Тялото му се разтапяше бавно, но сигурно от блаженото удоволствие , което му доставяше детето само и единствено с присъствието си. О, а щом размърдаше някой от мъничките си крайници очите му се наливаха със сълзи.
- Малката ми Мей.. - говореше мъжът твърдо решен да я нарече с това име.. Майка му била Мей, а защо не й третата най - скъпа жена в живота му - дъщеря му ! Детето издаде звук, който му се стори одобрителен.. Какво разбираше едно новородено от имена ? И въпреки това русият продължи да шепти името продължително надвесен над малкото телце.. Чу се още един звук, но на неодобрение.. Определено не бе детето..
- Забрави, Марк.. Няма да кръстя дъщеря ни с това долнопробно име.. Толкова е обикновено.. - запротестира млада жена с тъмно червени коси, които отлично подчертаваха очите й.. Надигна се от болничното легло и се опита да зърне момиченцето си още веднъж, но без успех.. Накрая просто затвори очи... Марк Адамс въздъхна на свой ред без да оспорва мнението на младата си съпруга.. Ах, как мразеше да е под чехъл.. Пое детето в ръце и нежно допря устни до малкото му челце..
- За мен винаги ще си останеш Мей, малката ми.. - прошепна...

/ Първи спомен /

Миризмата на болничното отделение нахлу в малкото съзнание на госпожица Адамс.. Тя пристъпи напред с малките си боди крачета оставяйки мокри следи по черните плочки.. Все още не осъзнаваше какво всъщност се случва, вероятно нямаше и да разбере докато не се случеше или поне докато Сами не й кажеше.. Сами !? Той мразеше да го нарича така и въпреки това всеки път й прощаваше с ведра усмивка.. Тя бе малкото му Слънчице и как не ! Беше перфектна, до колкото можеше да бъде един човек.. Бяха заедно от пеленачета едва ли не, а сега беше време да се разделят.. Завинаги !
- Хей, Мей.. - прошепна нежно момченцето протягайки изнемощелите си ръчички към русите й коси. Сините й очи се разшириха, а краченцата й зашариха по - бързо по пода.. Приближи се и с блажена усмивка му позволи да докосне коприненото й оръжие.. Ах, колко го обожаваше само ! Как изобщо щеше да понесе мисълта, че няма да го види никога повече след като вече всичко ще е свършено !? Оу, тя съвсем не бе толкова глупава и почти разбираше какво всъщност се случва, но почти не беше напълно !
- Хайде ! Трябва да поспиш.. - измърмори с онзи френски акцент, който упорито бе тренирала за представлението от занималнята си.. - Уморен си, Сами.. - прошепна и нежно погали личицето му, преди стреснато да запуши устните си с две ръчички.. Бе забравила че не трябва да го нарича така..
Тишина.. Проточваше се толкова дълго, докато тя упорито стискаше студената му ръка.. Бе заспала върху неудобният дървен стол, въртейки се неспокойно, но така и не пусна ръката му ! Той я бе помолил да стои с него до края без да пророни и една сълза.. Тя се държеше геройски и не плака... Спазваше обещанието си въпреки, че се разяждаше отвътре...

/ Край /

****

/ Втори спомен /

Сара Мей отвори големите си сини очи.. Бе минала само година след погребението, а нещо не бе съвсем ред в съзнанието й. Марк Адамс бе забелязал това отдавна, но упорито събираше пари, за да вкара малкото си момиченце в клиника.. О, Боже, Господи ! Защо бе решил, че ще успее да я задържи в това ужасно място ?
Бяло ! Всичко е така бяло и потискащо.. Сара не осъзнаваше къде се намира, но отлично разбираше, че тук няма как да й помогнат оковавайки я с въжета и какво ли още не.. Опитвайки се да й отнемат свободата нищо нямаше да се получи.. Тя бе свободна душа, която се нуждаеше от "крилата" на свободата си.. А къде бяха те сега ? Някъде там ! Захвърлени от всичко и всички..
- ПУСНЕТЕ МЕ ! - викаше ли викаше.. Може би часове, които продължително й се струваха като дни.. Тялото й не можеше да издържа на цялото това напрежение, а животът започваше да й се струва все по - суров и по - суров..

***

- Самолетът излита след час ! Побързай ! - крещеше нисък плешив мъж, който определено не намираше за нужно да поддържа биреното си коремче с фитнес да речем.. Стоеше изпъчил гърди, раздавайки заповеди, сякаш се самозалъгваше, че е желан мъж.. Всъщност той бе обикновен нещастник, който пренасяше млади жени и деца нелегално.. Ах, в какво си мислеше, че се забърква тази малка непослушна Мей.. ? Знаеше ли изобщо какво ще й причинят или упорито се надяваше, че ще избяга.. ? Какво пък ! Едно дете по - малко, кой щеше да забележи ?
Плешивецът хвана русите й коси и грубо я задърпа към багажното помещение.. Мдаа, там бяха и всички други клетници, които си бяха позволили да се продадат по една или друга причина..

/ Край /

****

/ Трети спомен /

Стояха лице срещу лице. Думите бяха излишни. Можехa да усетят чувствата си. Нямаше смисъл да говорят, сякаш можеха да прочетат мислите си. Телата им бяха толкова близо едно до друго, че Сара можеше да усети топлината му, леденият му ментов дъх, дори ударите на сърцето му.
- Обичам те. - каза той , така равно сякаш бе нещо естествено, сякаш й казваше "Здравей ". Зашеметяващата му усмивка не закъсня и бързо успя да накара цялото й същество да изключи. Усещаше как кръвта се събира в бузите й, точно като по часовник.
- И аз те обичам, много. - опита се да звучи така равно и естествено, но гласът й се покачи с няколко октави. Беше толкова развълнувана, сякаш чуваше това му признание за пръв път, сякаш не й го повтаряше през всичките тези пет години. Още от деца.
Ръката му нежно си проправи път през блузата й, настойчиво впивайки устните си в нейните. Инстинктивно продължи надолу по брадичката и шията ми. Сара внимателно впи пръсти в тъмните му коси , оставяйки се изцяло в неговите ръце... Целувките му продължиха, дори след като смъкна блузата от нея. Меките му устни се разхождаха по настръхналата й кожа в продължение на няколко минути. Сара се усмихна леко и затвори очи, оставяйки се изцяло под негов контрол..

/ Край /

~Външен вид :
Красота !? Нима някой притежава този дар от природата напълно без никакви несъвършенства ? Наистина !? Нима някой би си помислил нещо такова, или би се сметнал за толкова красив, че едва ли не да се обяви за съвършен по всяка гледна точка ? О, моля ви ! Това са пълни глупости.. Дори госпожица Адамс не е съвършена, а какво би останало за другите ! Аах, аах , аах ! Колко хубаво би било всеки да е съвършен.. Но не ! Вселената бе устроена така, че в крайна сметка всеки се караше с другия породен от собствената си завист.
Красота. Красота. Красота. В днешно време красотата бе простичка и те поразяваше толкова бързо , колкото и любовта.. Не ! Всъщност красотата беше любов.. Нима би нарекъл половинката си грозна ? Разбира се, че не ! За теб ще е най - красивият човек на света, както и ти за него.. В това е въпросът.. Любовта !
Сара.. Тя е интересно момиче със зашеметяващи черти, които несъмнено бе наследила от баща си.. О, разбира се, че и майка й успя да нанесе промени по лицето й.. Нейните черти не си личаха толкова, но нанасяха коренни промени в ангелското й лице.. Мдаа, щеше да притежава такова лице ако майка й нямаше пръст в цялото й създаване, но нека не бъда циник.. Никой не е съвършен ! Косите й.. Красиви, меки, копринени.. С цвят на чисто медно злато.. Никой не би могъл да опише съвсем точно аромата й.. приятен екстаз от хиляди смесици, които са напълно несъзнателно получени.. Може би един специален парфюм или просто съдба.. Очите й ? Има ли изобщо някакъв смисъл да ги обсъждаме ? Нима не се забелязва нежният им закачлив отенък, искрицата живот, която все още притежава след всичко случило се ? .. А й тези сини очи.. ах, едва ли някой би успял да им устои до толкова , че да откъсне поглед от тях щом веднъж ги е забелязал.. Устните й ли ? Най - меките й нежни устни.. Може би плътни, но изпълнени с чувство, сексапил .. Нежност.. Това излъчва Сара Мей щом все пак я забележите.. О, повярвайте.., Тя е мноого забележима !

~Дарба:
Ако умението й да вбесява хората се брои за дарба ?

~Снимка и известна личност, която използвате:
Candice Accola

~Допълнително:

- Пуши, ако се ядоса ..
- Убива депресията с шоколадови бонбони .. Подадеш ли й един може да сподели всичките си мъки и тревоги / Сара /
- Умее да рисува доста добре, както и да свири на пияно..
- Не може да пее.. Не се залъгвайте по нежното й гласче !

Ок, одобрена си, добре дошла във форума. ХД (:

Adriana Lima
Име:
Казва се Елинор Джеймс Грейс Пиърс ,но за по кратко Елинор Джеймс Грейс.
Когато се е родила са искали да я кръстят Майли,но уви сега е просто Елинор
Години:
Преди 2 месеца навърши 18
Раса:
Обикновен човек.

Външен Вид:
Елинор е високо момиче.Има стройна фигура.Това се дължи на хобитата и .Тя обича да се подържа и го прави най-често като практикува спорт.Тя е много красиво момиче.Лицето и е гладко с кристално бяла и мека кожа.Очите и са дълбоки и сини.Някой ги определят като скъпоценни камъни.Има дълга кестенява коса спускаща се под раменете й.Всеки път я носи по различен начин,къдрава или права за нея няма значение.Ели има уникална усмивка.Много е чаровна и тя не спира да се усмихва.Има сладки трапчинки които не харесва особенно.

Характер
Елинор е мила и сладка.Много обича да се забавлява с приятели и да прави глупости.
Би направила всичко за своите близки,дори да убие.Много мрази лъжците и подмазвачите.Умна е и винаги премисля нещата преди да направи нещо.Когато се ядоса по-добре да няма никой около нея.Понякога може да бъде и кучка.Много мрази някой да и досажда.Когато се ядоса по-добре да няма никой около нея защото ще си го отнесе дори и да не е виновен.Не обича да се превзема.Предпочита да направи всичко със собствен труд от колкото да използва връзките на мама и тате.Не обича да споделя със всеки.Трябва да и спечелиш доверието ,за да ти сподели нещо.Тя е много лъчезарен човек и винаги е настроена положително

История
Елинор е родена в Англия.Родена е в семейство на модна дизайнерка и собственик на петролна компания по целият свят.От малка е момиченцето на мама и тате,но когато става на 10 си казва ,че не винаги те ще бъдат до нея и ще угаждат на всеки неин каприз.Взема се в ръце и предпочита да прави всичко честно със собствен труд ,а не с връзките на родителите си.Понякога наистина се налага да ги използва,но гледа да не прекалява с тази опция.Тя е любимката на всички.Родителите й много я обичат и дават всичко за нея.Води прекрасен живот.Има всичко , има невероятни родители и приятели .Единственият недостатък е ,че поради работата на баща й трябва да се мести почти на 2 години.Била е в много държави до сега.Може да се каже ,че е обиколила половината свят.Последните две години тя прекарва в Париж Франция.Там намира истински приятели и нещо много важно,истинската любов.Влюбва се в едно много мило и красиво момче.Връзката им продължава щастливо 1 година и 5 месеца ,но за жалост на 24 Юли е най-трагичната вечер в живота на Ели .За жалост в тази нощ тя за винаги изгубва любовта на живота си.Приятелят и загива в самолетна катастрофа.Елинор е съкрушена .Не знае какво да прави как да се държи... Година по късно тя все още е затворена в себе си..Баща й и съобщава ,че отново трябва да се преместят.Този път отиват в Мистик Фолс.Елинор се надява,че с пристигането си ще успее да загърне миналото и да започне нов живот.
Допълнителна Информация:
Пиe
- пуши
- шопинга й е слабост
- Единствените дрехи които използва са оригинални.
- Всеки знае,че най сладките неща са забранени за това нейната единствена и неповторима любов е шоколада.
- Обича високите скорости и новите коли
ПП: видях,че момичето не е влизало от доста време а и няма много мнения,но ако има проблем може ли да сме двойнички?

Одобрена си, добре дошла във форума... (:

Име:Алекс Раева

Години:20

Външен вид:Алекс има дълга и черна коса,малки тъмно сини очи.Кожата и е чисто бяла.Има средно голям нос,и големи уши.Обича да носи дрехите си в черно.Устните и винаги са с розав или червен гланц.Има къси вежди и дълги мигли.Винаги дрехите и са по мода,а лицето и е нагримирано.

Характер:Алекс е добър човек.Тя обича да се запознава с все нови и нови хора.Винаги помага на тези който имат нужда.На моменти става много лоша,но това става рядко.Би направила всичко за приятелите си.Най вече за приятелката си Елена.Тя е най блиският и приятел.Макар че Елена е вампир.Дори би дала кравта си за да не се случи нещо на приятелката и.

История:Певицата Алекс Раева направила аборта без знанието на водещия в името на музикалната си кариера
Шокиращи разкрития около една от най-обсъжданите в миналото връзки — между Алекс Раева и Слави Трифонов, направи вестник „Уикенд“. Дългогодишната връзка между двамата беше обществена тайна, въпреки че двамата избягваха да афишират интимните си отношения. Зад неочакваната им раздяла обаче стоят не както от години се говори многобройните изневери на Дългия, а аборт на бившата беквокалистка. За житейската драма на бившата двойка разказала бившата най-добра приятелка на Раева, чиято история била внимателно проверена и в последствие обявена за напълно достоверна.

Когато напусна неочаквано през 2007 година Алекс Раева заяви, че си тръгва, защото иска да прави кариера като моден дизайнер. Както се оказва обаче, истината е много по-различна. Посветени във връзката й със Слави разкриват, че още през 2004 година певицата е направила тайно от него аборт още във втория месец на бременността си. Алекс не казала на Слави, защото знаела, че той ще настоява тя да запази детето, а също така се бояла, че ще трябва да се откаже от кариерата си на певица. За решението й допринесъл и страхът й, че един ден може да се окаже самотна майка, тъй като Дългия не е известен с моногамността си.
Научилият няколко месеца по-късно шоумен бил изключително наранен от своеволното решение на нежната си половинка. След бурен скандал той я изхвърлил от живота си, заради това, че е убила нероденото им дете. Въпреки раздялата им обаче Раева продължила да пее в бенда, като предвидливо изчакала една-две седмици, докато първоначалния гняв на Слави поутихне.

Допълнително:---------

Снимка:
Създаване на човек - Page 2 12-28

Одобрена си.

Заглавие: than the sky turned gray. Съб Май 26, 2012 5:07 pm

Създаване на човек - Page 2 Tumblr_lmlgdbXlOC1qzbq5ho1_500

❖KAYA SKDELARIO
[font=Courier New][color=orange]
-----------------------
❖MARGARETT - ако може да ми го смение на Margarett Stepheard ^^
❖JONES
❖STEPHEARD
-----------------------
❖HUMAN
❖гимназист
❖9 септември 1993
❖17.
„Преди всичко останало, ментатът трябва да обобщава, без да е специалист. Мъдро е да се взимат решения от голям порядък, до които стигат тези, които боравят с общи понятия. Експертите и тесните специалисти бързо довеждат до хаос. Те са източник на безполезно ровичкане в дреболии, както и на люта препирня заради една запетая. Докато, от друга страна, ментатът, който обобщава в широки граници, въвежда здравия смисъл при взимането на решения. Той не следва да се изключва от неудържимото и гигантско течение на случващото се в неговата вселена. Трябва винаги да може да каже: «Понастоящем няма реална загадка по този въпрос. Засега знаем толкова. По-късно може да се окаже погрешно, но ще направим корекция, когато стигнем дотам.» Ментатът, който генерализира, е длъжен да разбере, че всичко, което приемаме за нашата вселена, е само част от едно по-голямо явление. Експертът винаги се обръща назад, защото е свикнал да мисли и действа в съответствие с тесните стандарти на своята собствена специалност, а боравещият с най-общите понятия гледа напред и навън; той търси живите и пълни със сила принципи, знаейки много добре, че тези принципи се променят и развиват. Обобщаващият ментат е длъжен да внимава за общата характеристика на самата промяна. За нея не е подготвен постоянен каталог; няма нито наръчник, нито инструкция за работа. Трябва да погледнеш към промяната с възможно най-малката предварителна представа и да си зададеш въпроса: «Какво ли иска да ни покаже това?»“
-----------------------SHE LIKE A DIAMOND.

Кратка информация, родословие.

Spoiler:

-----------------------
Проповедникът дойде на площада с първата зора и го завари вече изпълнен с множество вярващи. Едната му ръка леко докосваше рамото на младия водач, долавяйки неприличната горделивост в походката на момъка. С приближаването на Проповедника хората забелязаха нови подробности в неговото поведение. Това внимание явно не беше неприятно за водача. Проповедникът го приемаше като необходимост.

Заемайки обичайното си място на третото от стъпалата на храма, той почака да стихне шумът. Когато тишината заля като вълна тълпата и вече можеха да се чуят забързаните стъпки на хора откъм крайните точки на площада, които също искаха да го чуят, Проповедникът се окашля, за да прочисти гърлото си. Около него все още упорстваше студът на утрото, а и светлината не бързаше да се настани наоколо, задържана от върховете на сградите. Той сякаш опипа сивкавото мълчание, изпълнило големия площад, и заговори:

— Дойдох, за да засвидетелствам почитта си и да проповядвам в памет на Лито Атреидски II — извикани със силен глас, първите му думи странно напомняха за дрезгавия говор на пясъчен ездач. — Правя го от съчувствие към всички, които страдат. Искам да ви кажа наученото от мъртвия Лито: утрото още не е дошло и може никога да не дойде. Точно този момент е единственото наблюдаемо за нас време и място във вселената. Казвам ви го, за да доловите аромата му и да разберете онова, на което той ви учи. Казвам го, за да запомните, че растежът и смъртта на едно правителство приличат на растежа и смъртта на неговите граждани.

Смутен шепот премина през площада. Подиграваше ли се той със смъртта на Лито II? Дали жреческата стража нямаше да се втурне и да го арестува?

Алая добре знаеше, че никой няма да прекъсне Проповедника. Тя бе издала заповед да не го безпокоят през този ден. Беше се преоблякла в запазен влагосъхраняващ костюм с маска, покриваща носа и устата й, както и в обикновена роба с качулка, скриваща косата. Стоеше на втория ред под него и внимателно го наблюдаваше. Дали бе Пол? Изминалите години действително можеха да го променят до това състояние. И той винаги бе владял до съвършенство Гласа, което затрудняваше още повече разпознаването му. Наистина, Проповедникът правеше с гласа си всичко, което поискаше. Дори Пол не би могъл да го използва по-добре. Тя разбираше, че трябва да установи идентичността му, преди да предприеме каквото и да е срещу него. Колко поразителни бяха словата му! Алая не долови никаква ирония в тях. Проповедникът си служеше с убеждаващата притегателна сила на точно дефинирани изречения, изпълнени със затрогваща искреност. Хората можеха да се препънат в някой умишлено подбран обрат на мисълта, давайки си миг по-късно сметка, че е бил използван точно с такава цел — да ги научи на нещо.

— Иронията нерядко прикрива невъзможността да се мисли отвъд границите на нечии общоприети предположения — говореше странникът. — Не си служа с ирония. Ганима вече ви каза, че кръвта на брат й не може да се отмие. И аз мисля същото.

— Ще се каже — продължи той след малка пауза, — че Лито е отишъл там, където е отишъл и баща му и че е направил същото което е сторил неговият баща. Църквата на Муад’Диб говори, че той е направил избора си в името и за благото на своя народ, че подобна постъпка може да изглежда абсурдна и глупава, но историята ще я потвърди. И още, че историята и сега се пренаписва.

— Казвам ви — извиси глас мъжът, — че има и друг урок, който трябва да бъде научен от техния живот и кончината им.

Алая, внимателна към всяка подробност, се запита защо Проповедникът употреби думата кончина, а не смърт. Дали не искаше да намекне, че единият или двамата са живи? Как би било възможно това? Един прорицател бе потвърдил истинността на разказа на Ганима. Защо тогава Проповедникът постъпваше по този начин? И какво създаваха изречените от него думи — мит или реалност?

— Запомнете добре и този урок! — прогърмя слепецът, вдигайки ръцете си. — Ако наистина притежавате човеколюбие, оставете света на мира!

Той свали ръце и насочи празните си очни кухини към Алая. Сякаш говореше само на нея — и това бе така очевидно, че неколцина се обърнаха любопитно в същата посока. Би могъл да бъде Пол. Би могъл!

— Давам си сметка, че хората трудно понасят реалността — продължи той. — Повечето животи са проява на себичност. Мнозинството предпочита истините, приети от себеподобните. Удряте главите си в преградните пръти на обора и със задоволство преживяте, докато умрете. Други си служат с вас за собствени цели. Не напускате обора, за да вдигнете глава и да бъдете самите себе си. Муад’Диб дойде, за да ви го каже. Ако не вникнете в смисъла на посланието му, не можете да благоговеете пред него!

Някой от тълпата, по всяка вероятност преоблечен жрец, не успя да се овладее и извика с груб глас:

— Ти не живееш живота на Муад’Диб! Как се осмеляваш да учиш другите да го тачат?

— Защото е мъртъв! — изкрещя Проповедникът.

Алая се обърна, за да види кой го бе предизвикал. Мъжът оставаше скрит, но гласът му отново се понесе над тълпата:

— Ако наистина вярваш, че е мъртъв, отсега нататък оставаш сам!

Със сигурност е жрец — помисли Алая. Но не успя да разпознае гласа му.

— Идвам само за да ви задам един простичък въпрос — продължи Проповедникът. — Трябва ли смъртта на Муад’Диб да бъде последвана от моралното самоубийство на всички? Това ли е неизбежната последица от появата на Месия?

— Значи приемаш, че е Месия? — изкрещя гласът от тълпата.

— Защо не, след като аз съм пророкът на неговото време? — отговори с въпрос Проповедникът.

Спокойната увереност на тона и поведението му принудиха дори предизвикващия го да замлъкне. Тълпата реагира с объркан ропот, напомнящ животинско мучене.

— Да — повтори Проповедникът, — аз съм прорицателят на онези времена.

Алая, съсредоточила изцяло вниманието си върху него, различи фините модулации на Гласа. Той със сигурност държеше тълпата в ръцете си. Дали е бил обучаван от „Бин Джезърит“? А може би беше следващата маневра на Мисионария Протектива? Както бе възможно и да няма нищо общо с Пол, а да е само част от безкрайната игра на властта…

— Аз свързвам мита и съня! — извика Проповедникът. — Аз съм лекарят, който изражда детето и обявява, че то е живо. Но идвам при вас по време на смърт. Нищо ли не ви смущава? Този факт трябваше да разтърси душите ви!

Макар че думите му я разгневиха, Алая разбра целта на речта му. Усети как заедно с останалите се приближава до стъпалата — все по-плътно към високия мъж в пустинни одежди. Младият водач за момент привлече вниманието й — колко умен и дързък изглеждаше момъкът! Муад’Диб би ли използвал услугите на толкова нахален младеж?

— Искам да смутя вашия покой! — извика отново Проповедникът. — Това е целта ми! Дойдох тук, за да се противопоставя на измамата и на илюзията в общоприетия шаблон на вашата религия. Също както при други подобни, нейната институция тласка към малодушие, бездействие и самодоволство.

Яден ропот се заиздига откъм средата на множеството.

Алая долови нарастващото напрежение и със злорадство помисли дали няма да избухнат размирици. Проповедникът щеше ли да овладее ситуацията? Ако не успее, можеше да загине на мястото си!

— Онзи жрец, който ме предизвиква! — почти изкрещя странникът, сочейки към тълпата.

Той знае! — помисли Алая. Почувства силна тръпка, почти сексуална в своите отсенки. Мъжът играеше опасна игра, но го правеше съвършено.

— Ти, жрецо в цивилно облекло — извика Проповедникът, — си капелан на самодоволството. Не заставам срещу Муад’Диб, а срещу тебе. Истинска ли е твоята религия, когато не ти струва нищо и не крие никакви рискове? Вярна ли е твоята религия, когато шишкавееш с нейна помощ? Права ли е твоята религия, след като извършваш жестоки дела в нейно име? Откъде идва твоето израждане, тръгнало от откровението? Отговори ми, жрецо!

Но предизвикателят не се обади. Алая отново долови, че тълпата слуша с жадно смирение всяка дума на Проповедника. Атакувайки жречеството, той бе спечелил нейното съчувствие и симпатия! И ако шпионите й казваха истината, повечето поклонници и свободни на Аракис вярваха, че е Муад’Диб.

— Синът на Муад’Диб рискуваше! — почти изкрещя Проповедникът и Алая усети сълзи в гласа му. — И Муад’Диб рискуваше! Те заплатиха своята цена! Но какво постигна Муад’Диб? Една религия, която слага край на живота му!

Колко различни ще са тези думи, ако идваха от самия Пол — помисли Алая. — Трябва да разбера!

Тя се приближи още до стъпалата и видя, че други сториха същото. Притисна се плътно в тълпата; сега вече почти можеше да докосне загадъчния пророк. Долови пустинният мирис от него, някаква смесица от подправка и кремъчна прах. И двамата — той и младият му водач — бяха толкова прашни, сякаш току-що идваха от бледа(*). Виждаше изпъкналите под кожата вени на ръцете му в местата около уплътнителите за китките на влагосъхраняващия костюм. Можа да забележи, че бе носил пръстен на лявата си ръка; мястото личеше. Пол бе имал пръстен на същия този пръст — ястребът на атреидите, пазен сега в Сийч Табър. Лито щеше да го носи, ако бе останал жив… или ако тя му бе позволила да се възкачи на трона.

Проповедникът отново насочи празните си очни кухини към Алая и заговори като на близък човек, макар гласът му да се разнесе над тълпата.

— Муад’Диб разкри две неща: сигурно бъдеще и несигурно бъдеще. С пълно осъзнаване той застана лице в лице с върховната несигурност на самата вселена. Отстъпи слепешком от своето място на този свят. С това ни показа, че хората трябва да изберат несигурното пред сигурното.

Алая усети умоляващия тон в гласа му към края на неговите думи.

Огледа се и плъзна ръка върху дръжката на кристалния са нож. Ако го убия сега, какво ли ще направят? — Силна тръпка, също като предишната, премина през тялото й. — Защо пък да не го убия и да се оправдая, като обявя Проповедника за нагъл измамник и еретик!

Но какво би станало, ако се докажеше, че е Пол?

Някой я побутна още по-близо до него. Бе омаяна и овладяна от присъствието му едновременно с вътрешната борба да успокои гнева си. Пол ли бе това? О, богове! Що да стори!

— Защо още един Лито ни напусна? — запита Проповедникът. Гласът му беше пропит с дълбока болка. — Отговорете ми, ако можете! Ех, тяхното послание е съвсем ясно — изоставете сигурността. — Той го повтори с гръмлив, отекващ глас: — Изоставете сигурността! Ето най-съкровената заповед в живота. Животът се дава именно за това. Вие сте като сонда в неизвестното, в несигурността. Нима не можете да чуете Муад’Диб? Ако сигурността познава абсолютно едно безусловно бъдеще, става дума само за предрешена смърт! Такова бъдеще се превръща в настояще! Той ни показа именно това!

С ужасяващо точно движение слепецът се пресегна и сграбчи ръката на Алая. Стори го без никакво опипване или колебание. Тя направи опит да се освободи, но той я задържа с болезнена хватка, говорейки право в лицето й, докато хората около тях заотстъпваха объркано.

— Жено, какво ти каза Пол Атреидски? — бе въпросът му.

Откъде знае, че съм жена? — запита се тя. Искаше да потъне дълбоко в събраните в нея животи, но вътрешният й свят остана заплашително мълчалив, сякаш хипнотизиран от образа на тяхното общо минало.

— Той ти каза, че завършекът е равнозначен на смърт! — извика Проповедникът. — Абсолютно точното предсказание е краят… смъртта!

Тя отново опита да освободи пръстите си. Искаше да стисне ножа и да отдели ръката му от себе си, но не смееше. Никога в своя живот не се бе чувствала толкова обезкуражена и уплашена.

Проповедникът вдигна брада и извика високо:

— Чуйте думите на Муад’Диб! Той каза: „Ще натрия носовете ви в нещата, които се стремите да избегнете. За мен не е странно, че всички искате да вярвате само в това, което ви успокоява. Как по друг начин хората изнамират капаните, въвеждащи в посредствеността! И можем ли да дадем друго определение на коравосърдечието?“ Ето, това ви каза Муад’Диб!

Той рязко пусна ръката на Алая и тя залитна към тълпата. Щеше да падне, ако не бяха хората наоколо, които я задържаха.

— За да съществуваш, трябва да изпъкваш, да се отделиш от обкръжението — рече Проповедникът. — Вие не мислите, по същество ви няма, освен ако не искате да рискувате собствения си здрав разум при оценката, която давате на съществуването си.

Пристъпвайки надолу, той хвана отново ръката на Алая — без никакво колебание. Но този път беше по-внимателен и, понижавайки гласа си, за да го чува само тя, рече:

— Сестро, престани с опитите си да ме върнеш отново в обкръжаващия фон.

После постави ръка върху рамото на своя млад водач и пристъпи към тълпата. Сториха път на странната двойка. Към Проповедника се протягаха ръце, докосвайки го по начин, внушаващ уважение, но и страх от онова, което можеха да намерят зад покритата с прах роба.

Алая остана сама, силно зашеметена, докато тълпата тръгна след него.

Сега вече бе напълно убедена. Това беше Пол. Нямаше място за никакво съмнение. Беше нейният брат. Тя го почувства, също като останалите. Бе потънала в неговото свято присъствие и сега собственият й свят се срутваше върху й. Искаше да се затича след него с молба да я спаси от самата нея, но не успя да помръдне. Докато другите се блъскаха след Проповедника и неговия водач, тя стоеше задушена от върховно отчаяние и толкова дълбока умора, че продължаваше да трепери, без да може да заповядва на собствените си мускули.

Какво да правя? Какво да правя? — питаше се объркано.

Нямаше го нито Дънкан, на когото да се облегне, нито майка й. Животите в нея мълчаха. Оставаше Ганима, под стража, на сигурно място в Замъка, но не можеше да принуди себе си да прехвърли огромното страдание върху оцелялата близначка.

Всички се обърнаха срещу мен. Какво да правя?
***
Напуска града след поредица злополучия.Заминава и се установява тук - Мистик Фолс.

Одобрена си, добре дошла. <3

Заглавие: Alison Darkbloom. Чет Юни 28, 2012 1:32 pm

Създаване на човек - Page 2 Tumblr_m5xf46ZA3C1qebz1fo1_500

Lucy Hale

Досие :
Име: Алисън Даркблуум
Прякори: Али
Дата на раждане: 13.05.1994 година.
Години: 18 годишна
Цвят на очите: Кафяв
Цвят на косата: Кестеняв
Височина : 166 см
Статус: Гимназист
Занимания/Професия: Ловец

Създаване на човек - Page 2 Tumblr_lv63fozIHL1r5u619o1_500

Създаване на човек - Page 2 Tumblr_lv63fozIHL1r5u619o1_500

Външен вид:
Госпожица Даркблуум е едно красиво младо момиче. Има фини и плавни черти на лицето и добре изваяно тяло. На моменти дори може да бъде сбъркана с кукла, заради невинното си изражение. Въпреки че е обект на завист от множество момичета на своята възраст,Али е далеч от мисълта, че е най-красивата на света, тя просто е красива за себе си, а ако някой също оценява красотата, то тя би се радвала.Алисън не е много висока, но има дълга крака, които оптически прибавят няколко сантиметра към височината й, а и често обича да нови високи обувки, но е грешно да се твърди, че страда от комплекси поради височината си. Кожата й е светла, но не бледа, а с лек прасковен и матов тен, също така е мека като коприна. Косата й е тъмна, често тъмнокестенява, но на моменти може да бъде объркана и с черна. Има кашмирена мекота и се спуска свободно по раменете и гърба, достигайки до средата му. В натуралния си вид косата й елеко начупена, но Али не харесва това междинно състояние и често я изправя, а по-рядко я къдри на леки и отпуснати букли. Очите й са с цвят на тюркоаз.

Създаване на човек - Page 2 Tumblr_lpay5yhOC61qlz2wp

Създаване на човек - Page 2 Tumblr_lpay5yhOC61qlz2wp

Характер:
Алисън е лъчезарна, винаги усмихната и позитивна личност.Интелигентна,атлетична,конкурентна и красива, завладява всяко момче, което си поиска. Перфекционизка е.Колкото и зла да я изкарват всички Алисън има добро сърце и не би направила на никому зло, освен ако той или тя не нарани неин близък човек. Тогава е способна на всичко. Би направила всичко за приятелите си. Винаги е до тях. Подкрепя ги в трудни моменти, развеселява ги и прави всичко за тях, защото наистина е много добър човек. Не я интересува много мнението на останалите. Предпочита сама да постига целите си.Винаги мисли преди да действа.Трудолюбива и оргазиционна личност е.Всички нейни близки я познават като излючително борбен човек. Тя е наистина невероятен човек с добро сърце и винаги е там за приятелите си. За нея истински приятел е този, на който се обадиш в три сутринта и му кажеш ''убих човек'', а той ти отговори ''къде ще копаем?''

Създаване на човек - Page 2 Tumblr_lv0o9pZMYu1r5u619o1_500

Създаване на човек - Page 2 Tumblr_lv0o9pZMYu1r5u619o1_500

История:
Алисън Грей Даркблуум е родена във Виена,Австрия.Имала тежко детство.Майка й умира,още когато е на една годинка и това се оказва пагубно за баща й.Макар и само двамата,тя винаги е получавала всичко в живота си.До 7-годишна възраст учи вкъщи. Поради семейни причини тръгва на училище година по-късно. Бива записана в частно училище, тъй като не е искала да се различава по възраст от съучениците си. До 14-годишна възраст Али се учи усилено, а по-късно баща й организират различни семейни разходки и Али все по-често започва да пропуска училище, но това не е проблем, тъй като в частните училище обучението е по-усилено и на по-високо ниво. Когато е на 16 години Алисън и баща й претърпяват автомобилна катастрофа по време на поредната семейна почивка из Австрия. Единствено тя оцелява, а дори и това е спорен въпрос в началото, тъй като прекарва една година в кома.След събуждането й объркана и уплашена се премества в Торонто,при чичо си - Майкъл,който поема грижите за нея.Всичко вървяло добре,единственото,което притеснявало Али,било,че чичо й постоянно отсъствал за доста време и бил много параноичен.Един ден,докато чичо й не си бил вкъщи,а на Алисън й било скучно, решила да погледне в винаги заключеното мазето,в което й било изрично забранено да не влиза.Намерила ключовете,за към мазето,отключила го,влязла и не можела да повярва на очите си.Вътре било пълно с оръжия,стари и нови вестници за странни убийства,картини на ужасяващи същества.В този момент Али си помислила,че Майкъл вероятно е някаква откачалка и бързо оставила всичко по мястото си,и излязла.Заключила вратата връщайки ключовете на предишното място и се направила сякаш нищо не е станало.Да,но тези картини в мазето на чичо й я преследва ли.Пораждали толкова много въпроси в нея.Защо чичо й има такива ужасяващи неща в мазето си?Защо е пълно долу с оръжия?Наистина ли съществува тези същества?Не,невъзможно.. това са измислици!И ето,че дошъл денят,в тя разбрала истината.Една вечер,докато се пребирала по улицата,а разбира се чичо й,отсъствал,някой я нападнал.Сгабчил я,почуствала нечие дихание в вратът си,а след това усетила силна болка в шията си.Сякаш две остриета я пронизали,в този момент,не способна да направи каквото й да било движение,усетила как набадателя й я пуснал,а след това се струполил на улицата.Когато се обърнала видяла един мъж,в който бил забит кол в областта на сърцето,а пред нея стоял чичо й.Това бил денят,в който Алисън се запознала със свръхестественото.Майкъл я завел във вкъщи,помагайки й с ухапването,а след това й обяснил всичко.Казал й,че той е ловец,който уби свръхестествените същества.Алисън му повярвала и поискала да я научи на всичко,което знае.Така започнало обучението на Алисън като ловец.Минала се година,а Али вече имала завиден опит с убиването на свръхестествени същества.Всичко вървяло добре,но все пак щастието не е вечно.В един от случаите им било пагубно за Майкъл и той заплатил с живота си.Така Али останала съвсем сама,но тя не се отказала,а продължила с работата си като ловец.Пътувала от град на град,докато не стигнала малко градче,за което чула,че е пълно с свръхестествени същества.

Създаване на човек - Page 2 Tumblr_m5y932RDuB1qaptvj

Създаване на човек - Page 2 Tumblr_m5y932RDuB1qaptvj

Допълнителна информация:
~ Знае за свръхестествените същества
~ Добра е с оръжията
~ Има белег от пет драскотини на гръбнака си, следствие от катастрофата.
~ Любимият й парфюм е Chanel №5
~ Обожава шоколада
~ Има татуировка на тила на панделка
~ Обича да пазарува както всички момичета
~ Любимия й сезон е Есента.
~ Обожава когато вали
~ Има котка на име Луцифер.
~ Има белег във формата на преплетени змии на крака - това е белег, който й осигурява 9 живота, ако е била убита от свръхестествено същество.

Може ли името ми да бъде променено на Alison Darkbloom.

Одобрена си, добре дошла. <3

Holland Roden
Име
Карина Радклиф,просто Кара
Години
18
Външен вид:
Кара има прекрасни,големи зелени очи и буйна червена коса.Кожата и и светла ,а устните големи и алени.Има невероятна усмивка и е много чаровна.Тялото й е добре оформено.Умее да се облича добре и отделя много време на външния си вид.Често си прави прически ,но предпочита косата й да е пусната,за да показва червените си къдрици.Карина определено е едно красиво и чаровно момиче.
Характер
Тя е много разглезена и обича да получава желаното,било то от приятелите й или родителите.Често налага мнението си над другите просто ,защото й харесва.Властна е и обича да контролира нещата .Може да бъде много добра към хората,но само трябва да поиска.Сравнително лесно се сприятелява и не се влияе от никой.Обича да е център на внимание .Умна е ,но предпочита да не показва това пред приятелите си.Често използва ума си,за манипулация.Мрази родителите си,защото никога ги нямало в дома си.Никога не съжалява за решенията си и винаги държи на своето,инат е.Прекалено е горда и предпочита да се справя сама с нещата,без чужда помощ.
История
Родена е в богато и нормално семейство.Пет години живели в Франция,но се преместили в САЩ.И там отново пътували,но накрая Кара решила,че иска да се установи в един гради казала на родителите си да пътуват без нея.Единствено дете е и винаги е получавала това което иска.Родителите компенсирали отсъствието си с подаръци,пари и свобода,но не подозирали,че така я изпуснали от контрол.Един път родителите й се прибрали от работа да един уикенд и двата дни Кара я нямало и не се прибирала.Когато най-после си дошла,един час преди те отново да заминат просто ги отминала и се качила в стаята си.Тя направила нейния избор и се установила в един град ,но така изгубила родителите си.Решението било трудно ,но за нея било правилно и решението й се отразило на целия й живот.Сега единствено получава издръжка от тях и от време на време посещава любимата си баба в Мистик Фолс.Тя била най-красивото момиче в училището си и била най-известната.Загубила контрола ,когато разбрала,че не всички били нормални.Върколаци,вампири и още какво ли не.Всичко това я отпратило да живее с баба си в нов град само с надеждата,че ще може да живее нормално .Но има ли нещо нормално в този град?

Одобрена си, добре дошла. <33

Създаване на човек - Page 2 Allen-Clippinger8-493x650

Лик:Allen Clippinger

Име:Анджело Богданич

Години:24

Раса:Човек

Външен вид:
Анджело е младеж с доста привлекателна външност и хубаво атлетично тяло,който се оказват оръжие със който успява да съблазни всяка девойка,посмяла да се загледа по него.Има тъмно-кестенява начупена коса,малко по-дълга от нормалното,поради което много често се подстригва и обича да я подържа със гел добре оформена.
Очите му на цвят са кафяви с лешников отенък,погледът му е дързък и на моменти предизвиква само с очи другия човек да му се нахвърли насреща,но по-скоро е изпълнен с копнеш и добронамереност,отколкото да има скрити помисли.
Носът му е с лека гърбица, която се забелязва трудно. Има равни бели зъби и много плътни устни. Той е строен, със добро телосложение с мускули и добре оформен релеф, които са плод на постоянните му тренировки. Висок е около 181 см и тежи около 720кг. Кожата му е бяла, но с лек тен.
Характер:
Анджело е добродушен, любопитен и себераздаващ се, но и доста непридвидим на моменти и много често изпада в доста неприятни ситуаций заради своята непостоянност и непредсказуемост. Склонен е към по-безоотговорни действия, понеже е твърде любопитен и иска да открива нови и нови неща, да знае много повече отколкото трябва, но това понякога отива твърде далеч и доста често се стига до разправий със семейството му. Готов е да помогне винаги на приятел и да му даде това от което има нужда, стига да е искрен и честен докрай и да не прикрива неща от него. Опитва се да се вслушва в съветите и на другите,но много често разчита на своята интуиция и това много често го спъва и проваля .Мрази да го лъжат и разиграват, обича честността и почтеното поведение. Държи се така,както се държат с него.
История:
Роден е в обикновенно и нормално семейство в хърватския град Винковци,където прекарва много гежки моменти,изпълнени с болка и сълзи,но също така и много щастливи и незабравими преживявания,който остават в съзнанието му дори когато вече е млад мъж.
Семейството се състои от четирима души-той,майка му Агниеша,баща му Альош и малкия му брат Андрей на 14 години,който живеят в малка двуетажна къща в покрайнините на градчето,но по-късно заради наводнения и силен вятър,домът им се разпада и се налагад да се преместят при техни познати в град Сплит.
Известно време положението е било такова,докато родителите му успеят да си стъпят на крака и да намерят постоянна работа,чрез която да изхранват двете си деца.
Майка му започва като готвачка в столично заведение,докато баща им първо се захваща с сторителство,а по-късно и със търговия чрез която успява да осигури финансова стабилност на фамилията и спокойствие за бъдещето.
Момчето с течение на годините започнало да се изгражда като личност,характерът му ставал все по-силен и успял да се пребори с подигравките и обидите на връстниците в гимназията.Освен доброто образование и възпитанието,дадено от родителите и учителите с който е работил, Анджело открива своето призвание в света на модата и започва кариера като модел на мъжко бельо,марка парфюми и спортни стоки.
Нещата се развиват толкова бързо,че се налага на 19 години да напусне близките си,който вече живеят в Загреб и да замине за Лондон,където се записва в модна агенция за модели и усъвършенства английския си език.Славата и популярността бързо го настигат,получава многомилионни договори за участия и ревюта,но в един момент решава да си отдъхне от този бурен живот и решава да замине за неизвестното американско градче Мистик Фолс,което го привлича с безбройните случки и легенди за съществата,който предизвиквали ужас и трагедия между местното население.

» Създаване на вампир
» Създаване на върколак
» Създаване на хибрид
» Създаване на Древен вампир
» Създаване на демон