Стария водопад

Заглавие: Re: Стария водопад Чет Яну 19, 2012 8:04 pm

Беше ми скучно у дома и реших да се поразходя навън. Не бях гладна, нито жадна. Не ми се ходеше на клуб, затова отидох на водопада.Повървях малко размишлявайки върху..нещата около мен.Когато стигнах до стария водопад седнах на пясъка и се загледах. Беше толкова красиво. Падаща вода, и влюбени двойки разхождайки се по пясъка хванати за ръце.

Заглавие: Re: Стария водопад Чет Яну 19, 2012 8:15 pm

Отново се разхождах в гората след поредното парти... Бях много гладна, наистина много, отдавна не се бях хранила, гледах да не убивам хора, предимно се хранех от кръвни банки, а и не можех да убия или нараня никой от приятелите си...Не знам защо, но ме беше обхванал ужасе глад, такъв не бях чувствала отдавна... на моменти ми се случваше... беше сякаш не можех да мисля за нищо друго освен кръв, затова реших да се разсея малко като отида до водопада... там е много красиво.. след като стигнах седнах близо до брега и се вгледах в водата, изведнъж чух шум, някой идваше, скрих се зад едно дърво, но след това видях , че това е Елена(поне така си мислех) и и казах:
- Елена, какво правиш тук? Нямаше ли работа?

Стоях и замислено гледах към течащата вода. Срещата със Стефан не бе това, което очаквах, а дори не знам защо ми пука за това. Той успя да ме изкара извън кожата ми, а това не се случваше често . Някокво момиче ме заговори и прекъсна мислите, нарече ме Елена... Супер някоя от познатите на двойничката ми, извъртях недоволно очи и погледнах към нея. Точно в момента нямах никакво желание да се провя на добрата и любяща Елена ...
- Аз не съм Елена... - не изглеждаше изненадана, когато 'и казах, че не съм Елена, но хората в този град бяха странни, никога не знаеш дали този, с когото говориш е човек или не.
- Аз съм Катрин!

След като си тръгнах от бала и се уверих,че Елена е добре се прибрах за малко до имението.Думите на Катрин постоянно се повтаряха в ума ми..отново и отново..Но имаше едно вярно нещо у тях.Наистина бях като кученцето на Елена..бодигард или каквото и да е..винаги когато Стефан го нямаше трябваше да съм с нея и да я защитавам.И не знаех защо..сякаш ми беше задължение и не ми пречеше да го правя.Колкото и да се дразнехме и да не ме харесваше..не исках да й се случи нещо,което да я нарани.А знаех,че Катрин ще направи всичко възможно.
Взех коженото си яке и излязох.Не ми се седеше вкъщи,камо ли в стаята ми..всички спомени от вечерта прекарана с Кат нахлуваха в главата ми.
Вече се съмваше,след обиколката ми по барове реших да остана сам някъде.Може би да си припомня нещо отдавна забравено.Просто да се излегна на тревата и да слушам падащата вода на водопадите.Беше успокояващо и някак унасящо.Кълна се щях да заспя ако един глас не бе нарушил спокойствието ми..

Заглавие: Re: Стария водопад Нед Яну 22, 2012 5:27 pm

"Почти целия ми род бе от зооморфи,така че нямаше начин аз да бъда различна.Беше нещо като дарба и проклятие едновременно.."-мислите се въртяха като вихрушка в съзнанието ми.Поклатих глава и скочих на съседния камък като наострих уши да определя,какво беше породило шума наблизо.В тази,котешката форма се чувствах много по-удобно,но пък си имаше и своите неудобства,като това,че трябва да си остане тайна.Преминах гъвкаво през гъстите храсти и погледнах към малката полянка и водопада,различих едно фигура и се шмугнах бързо обратно.Трансформирах се за секунди и тръгнах към водопада.
- Хей!

Заглавие: Re: Стария водопад Нед Яну 22, 2012 6:12 pm

"- Хей!"-каза някакво момиче,което се беше изправило до мен.Станах от камъка на който бях легнал,поизтупах дънките си и казах.
-Здравей..-усмихнах се доволно.Честно чудех се как попадах все на красиви момичета..явно съм "прокълнат" ако може така да се каже.Очите й веднага ме привлякоха.Големи и зелени.Харесаха ми.
Не очаквах да видя някого тук толкова рано,а и изобщо дори да беше по-късно.
-Не очаквах да видя някого.-казах като се засмях.Имаше нещо различно..не разбирах какво,но чувството беше различно.

Не и отговорих ,а просто вървях реших ,първо да идем някъде на спокойно място ,а след това да и разкажа каквото искаше да знае.. Мълчахме почти през целия път докато не стигнахме при водопада започнах да говоря ,сядайки на едно от дърветата.
- Виж ,аз незнам защот ти казах , но просто мисля ,че мога да ти се доверя , а и не искам да пострядаш.. - казах и аз и поклатих глава.
- Аз не пия човешка кръв ,така де имаше период в който бях отново зависим от нея ,но приключи.. - казах и аз и я погледнах
- Вампирите от "Здрач" - засмях се горчиво ,е те не бяха реални..
- Не не съществуват ,това там горе долу си е подигравка с вампирите въпреки ,че аз самия не пия човешка кръв...

Седнах на земята и слушах какво ми говореше.Опитвах се да приема че те съществуват.И щях да го направя,но просто нещата се случиха много бързо.
-Хмм добре.Нямам да ти задавам глупави въпроси.Не съм такава.Просто малко по-бързо трябва да свикна с този факт.-сложих чантата си на земята и преместих главата си върху нея.В момента виждах само небето.
-От колко време си на 17?-попитах.Звукът водопада някак си ме успокояваше.Имах нуждата просто да се отпусна.

Е това беше още един от любимите ми въпроси..поклатих глава и я погледнах
"Благодаря ти Кат ,че ми съсипа живота като ме превърна в това" - ох пак почнах да си говоря глупости .. Понякога откачах ,особено като започнех да си говоря сам..
- Ъъъ..амии 172 години вече съм вампир и още 17 човешки , това значи хъм ,че съм роден 1826 година - засмях се горичво боже не можех да повярвам ,колко спокойно обсъждах това ,че съм толкова стар .. и че толкова много години съм си все на 17..

Заглавие: Re: Стария водопад Пон Фев 20, 2012 1:02 am

-Мога да смятам.-засмях се леко и ги повиках с ръка.По тона на гласа му усещах че е нервен.
-Ела,не хапя.-упсс май не трябваше да го казвам,но какво пък.Нямаше да свърши света.Чудех се дали всичко което ми бе казал за себе си беше лъжа.Просто колкото да ме заблуди.Но коя бях аз че да го съдя.И аз бих го направила за да не разбере никой.
-Поне безопасно ли е да ходя на училище?-попитах.

Заглавие: Re: Стария водопад Пон Фев 20, 2012 1:12 am

Засмях се и седнах на земята до нея
- Безопасно е , има много добри хора в дакалото - казах и аз и се усмихнах така си беше ,е вече не брояхме Елена към хората ,заради кой ? Браво даваме пулицър на гаджето й ,което се вбеси и я превърна във вампир.. така де бившото или по бившото щото след това беше и с брат ми,..
- Да и да се чудиш всичко,което ти казах е истина ,но с бая години разлика в отстъствието ми от градът - казах и аз и се усмихнах. Реших просто да и спестя всичко ,за Елена и за Катрин най -вече за Катрин

Заглавие: Re: Стария водопад Пон Фев 20, 2012 1:24 am

-Радвам се да го чуя.-усмихнах се и го погледнах.Определено трябваше да свикна с факта че можеше да ми чете мислите.Извадих телефона си и го включих.Имах няколко пропуснати от злата лелка.Наистина трябваше да си сменя номера.И час по-скоро.
-Защо реши да ми кажеш,а не ме излъга?Щеше да ти бъде лесно да го направиш.-зададох въпросът си на Стефан.Вътрешно в себе си изгарях да се запозная с друг вампир,но и ме беше страх да не си отида рано,рано от този свят.

Заглавие: Re: Стария водопад Пон Фев 20, 2012 1:29 am

Погледнах я ,знаех отговора на този въпрос прекалено добре ,усмихнах и се и погледнах към небето..Беше пълно със звезди , навън така или иначе се бе стъмнило рано - рано нормално за зимата..
- Ами последния път ,който реших да излъжа за същноста си.. не мина много добре така да кажем. Нали знаеш на лъжата кракакта са къси ,и рано или късно ,човека които си излъгал разбира - обясних и нямаше смисъл да я лъжа ,а след това я погледнах. Според мен това ,което и се въртеше в главата за другите вампири не беше добра идея ,но така или иначе, рано или късно щеше да срещне и други...

Заглавие: Re: Стария водопад Пон Фев 20, 2012 1:36 am

-Пак ми четеш мислите.Явно ти харесва да знаеш какво си мисля.Така ли е?-този път реших да се пошегувам с него.Затворих очи."Стефан е толкова секси.Определено грабва окото."Засмях се на ум и го погледнах.Стефан се опули и май долових изчервяване.
-Виждаш ли до какво води четенето на мисли Стефан.-засмях се.Бутнах го леко и погледнах отново към небето.

Заглавие: Re: Стария водопад Пон Фев 20, 2012 1:48 am

Окей ,това ми дойде като гръм от ясно небе ,е аз с какво бях виновен не бях на чистоти не можех да се настороя .. Поклатих глава на глупостите които раждаше мозъка ми..
-Хаха много смешно - казах и аз леко иринично ,а след това се засмях..
- Но да ти кажа не си си помислила нищо ново ,което да не си е мислила някоя друга преди теб.. - казах леко съркастично ,но в същото време се пошегувах с нея ,а след това отново я погледнах..
-Та виждаш ли устроуна госпожичке ,до къде водят твойте шеги..

Заглавие: Re: Стария водопад Пон Фев 20, 2012 1:57 am

-Нарцис такъв.-засмях се.Повече нямаше да мисля за каквото и да е било.Нищо.
Продължавах да гледам небето,но вече почваше да ми писва от него.Идваше ми да направя нещо откачено.И се досетих какво.Станах набързо и се съблякох.Усмихнах се на Стефан и се затичах към водопада.Скочих във водата и се засмях.Определено имах нужда от нещо такова.Гмурнах се и реших да видя колко дълго ще мога да издържа.

Заглавие: Re: Стария водопад Пон Фев 20, 2012 2:08 am

Тя беше секски и определено беше гореща мамка му.. Застанах на брега и зачкаах да излезне ,но доста време не излизаше на повърхноста ,това момиче се беше побъркало ,да се одави ли се опитваше или какво. Съблекох дрехите си ,и останах само по боксерки да,да ... и скочих във водата гмурнах се и благодарение на бистрата вода ,я видях къде е..Дръпнах я на горе и я изкарах на повърхноста на водата казвайки й:
-На теб май нещо не ти е на ред.. - казах и аз и поклащайки глава и гледайки я махайки с ръце във водата

Заглавие: Re: Стария водопад Пон Фев 20, 2012 2:20 am

Усетих как някой ме хваща и ме бутна нагоре.Беше Стефан.Май го бях ядосала.
-Съжалявам.-казах и заплувах към брега.Излезнах от водата и седнах на земята.Стефан излезе също,а аз не знаех какво да му кажа.Чувствах се ужасно.
Изцедих косата си.Дори не смеех да го погледна.Разбирах го напълно и аз бих се ядосала на себе си.

Заглавие: Re: Стария водопад Пон Фев 20, 2012 2:31 am

Погледнах я ,ох определено се беше разтроила ,но тя какво опитваше се да се самоубие ли ?...
- Виж не прави повече така.. не е добре за теб ..Следващия път може да не съм тук да те извадя от водата - казах и аз и взех якето си от земята намятайки го на рамената й. Все пак на вън бе студено ,а тя бе просто човек.. Усмихнах и се и обух дънките и тениската си.. А след това я погледнах отново..
- И моля те не се опитвай да проверяваш ,колко време можеш да стойш без въздух - казах и аз и се усмихнах сядайки до нея

Заглавие: Re: Стария водопад Пон Фев 20, 2012 2:38 am

-Добре.Както кажеш.-отговорих взех дрехите си да се облека.Когато го направих върнах якето на Стефан.
-Правила съм го и преди.Не трябваше да пускаш паник бутона.-усмихнах се леко и вързах косата.
-Какво ще правим сега?-попитах и го погледнах.Определено ми беше забавно да прекарвам времето си със Стефан.Дори съвсем бях забравила че той е вампир.Даже сега като си го помислих...

Заглавие: Re: Стария водопад Пон Фев 20, 2012 2:45 am

Погледнах я и се усмихнах
- Виж паник бутона ми е непрестано пуснат ,по бившата ми приятелка беше човек и така да кажем свикал съм да съм на зъби и кокти - казах и аз боже как звучеше да говря така за Елена ,но си беше чистата истина , Тя беше човек ,но вече не..
- Какво ти се прави. Ще правим каквото искаш имам време за губене - казах и аз и се усмихнах ,а след това погледнах настарани . Беше найстина красива -помислих си аз -и аз де- а след това отново върнах погледа си на нея и зачаках отговора й..

Заглавие: Re: Стария водопад Пон Фев 20, 2012 2:59 am

Нямаше да го разпитвам за нея.Личеше си че още мисли за нея.Станах от земята и казах:
-Като те гледам си умираш за едно питие.Определено.Хайде и без оправдания.-усмихнах се и двамата тръгнахме.Само трябваше да избера къде точно да отидем.Докато вървяхме из града забелязах някаква табела.Продаваше се апартамент.Беше малко късно,но лапите вътре още светеха.
-Нещо против да проверим?-попитах посочвайки табелата.

Заглавие: Re: Стария водопад Пет Апр 13, 2012 7:55 pm

Мина доста време откакто нямаше и следа от Катрин.Типично за нея..но този път не ми беше толкова трудно да свикна с липсата й и да разбера,че не съм я обичал наистина,а че просто съм бил свикнал с нея.
Не се бях виждал или чувал нито с Елена.И така беше най-добре.Нещата в града бяха утихнали и всички си живееха спокойно.А аз..аз ли?Аз живеех по същият начин.Вече без абсолютно никаква цел..бях отново безразличен към всичко около мен.
Сутринта се събудих,но се чувствах странно?Сякаш я нямаше тази нужда от уиски като за закуска.И не само..нямаше я мисълта за Катрин.Сякаш съзнанието ми беше свободно,а това беше много,много странно,защото от повече от век то бе заето именно с мисълта за Катрин.Непрестанната мисъл за нея.Но както акзах вече всичко беше различно.
Точно затова взех един бърз душ,облякох бела тениска и черни дънки и излязох от вкъщи.
Самият ден беше странен...слънчев и краив,напомнящ ми за времето,в което бях все още човек.Точно затова реших да отида на едно място,което тогава често посещавах,именно Стария водопад,който се намираше навътре в гората.
След около 20 минути бях на мястото и вдишах от чистият въздух.Дробовете ми се изпълниха и се излегнах на тревата,подпирайки глава на ръцете си.Гледах към небето,слънцето.И някак си инстинктивно погледнах към пръстена си.Той беше единственото ми 'спасение' от слънцето.А как ми се искаше да го няма,но вече отдавна се бях примирил с това,че съм вампир,затова игнорирах мислите си и просто притворих очи.

Заглавие: Re: Стария водопад Пет Апр 13, 2012 8:14 pm

Бях нова в Мистик Фолс и както всеки път щом се преместех се чувствах изолирана от всичко и всички. Първите ми няколко дни в градчето преминаха в разопаковане на багажа и подреждане на новия ми дом. Дом? Хъх по-скоро красив затвор, държащ ме далеч от последния ми останал жив роднина - чичо ми, но не ми пукаше , защото мразех проклетия кучи син от дъното на душата си. Тази сутрин се събудих със странното чувства за празнотa, това беше нещо непознато и ново за мен. Взех си бърз душ и си облякох тъмни дънки и розова блуза с едно голо рамо. Застанах пред огледалото и внимателно сресах русите си коси. Обух си удобни обувки за разходка - кецове и излязох. Разхождах се из града около половин час и след като не открих нищо, което да ме заинтересова тръгнах към гората. Обичах природата, напомняше ми за детството ми, когато всичко беше по-лесно и животът ми не беше толкова объркан. Разхождайки се стигнах до някакъв водопад, мястото определено беше красиво, но това, което привлече вниманието ми и ми се струваше по-интересно бе мъжа, които се бе излегнал на тревата гледайки към небето.
- Май не само аз обичам разходките сред природата, а? - казах аз и се усмихнах, сядайки до него. Това място беше спокойно и определено ми действаше успокояващо, а сега имах нужда точно от това.

» Стария кладенец
» Преди няколко дена..в стария парк..!!