Стария водопад

Заглавие: Re: Стария водопад Пет Апр 13, 2012 8:31 pm

Дали приличах на някой глупак?!Все пак от години не бях идвал на това място и..бях отвикнал да правя всичко това,но след като нямаше и следа от Катрин,Стефан...Елена трябваше да започна живота си начисто и може би това беше..ъм как се казваше...първата крачка!
Изведнъж мислите ми бяха прекъснати от гласът,който чух.Бях толкова замислен,че дори не усетих,че ще идва някой.Хм,не беше надобре.Трябваше да бъда по-концентриран.
Извъртях погледа си наляво към блондинката,която се настани до мен.Хм...секси блондинка,която досега зоркият ми поглед не бе виждал.
Усмихнах се доволно и се надигнах на лакти като впих погледа си в сините й очи,които не отстъпваха по привлекателност на останалата част от тялото й.
-Явно е така.
Смигнах й и се усмихнах накриво.
-Деймън.Деймън Салватор.
Казах,подавйаки ръката си към русокоската,а доволната и загадъчна усмивка не слизаше от лицето ми.

Заглавие: Re: Стария водопад Пет Апр 13, 2012 8:45 pm

Мъжът определено бе красив, имаше стегнато тяло, дори през дрехите си личеше, че тренира усърдно, за да се поддържа във форма. Очите му бяха сини, напомняйки ми за небето, но те бяха много по-красиви, имах чувствато, че не мога да откъсна очи от него. А защо трябваше да го правя, та той беше толкова красив и секси, беше перфектен? Усмихнах се и хванах ръката му.
- Катрин Евънс...- изрекох името, което родителите ми бяха решили да ми дадът и което мразех ужасно много, лека нотка на раздразнение се появи в гласа ми, докато го изричах, но усмивката на лицето ми подсазваше, че не съм ядосана или раздразнена, така че не би трябвало той да си помисли нещо такова. Отместих един кичур от русата си коса, които закриваше лицето ми слагайки го зад ухото си .
- От кога живееш в Мистик Фолс, Деймън? Нападенията на животни истински ли са или е просто измислица на медийте? - започнах да разпитвам аз. Добре, може би не започвам добре, но всичко това ми беше някак си интересно и исках да разбера повече за случващото се в този град, все пак щях да живея тук.

Заглавие: Re: Стария водопад Пет Апр 13, 2012 8:54 pm

Катрин?Сериозно ли?!Нямаше отърване от това име.Е,поне не беше Пиърс или Петрова.Хъх..щеше да е прекалено странно.Както и да е.Отново щяхд а се заблея и да изглеждам глупаво пред момичето.
-Приятно ми е,Кат.
Кимнах потвърдително и отново се излегнах на тревата най-спокойно.Беше човек,това ми стана ясно още щом се доближи до мен,а следващият й въпрос го потвърди.Потвърди и това,че не знае за вампирите и т.н.Съвсем заблудена душа..
-Ах тези животни..така е.Зажаднели са за кръв.Хаха.
Подмсихнах се и я погледнах чаровно.Да кажем,че ми харесваше и може би...след няколко дни можеше и да стане точно това,което се въртеше в главата ми.
-От...откакто съм роден.Това е родното ми място.Е..направих си малко пътешествие за около година,но сега отново съм тук.
Година?!Хаха..по-скоро век,но при положение,че нямаше и идея за вампирите засега беше по-добре да не й казвам нищо.
-Това да ми подсказва,че си нова тук?
Повдигнах вежди и се обърнах към нея като подпрях глава на ръката си и не отделих поглед от лицето й.

Заглавие: Re: Стария водопад Пет Апр 13, 2012 9:12 pm

Прокарах нервно ръка през косата си, а след това се обърнах с лице към водопада заглеждайки се във водата. Отговорът на въпроса ми не беше задоволителен, но засега нямаше да разпитвам за това, може би наистина бяха нападения на животни и аз бях единствената, която мислеше, че тук има нещо странно. Може би всичките ми подозрения бяха просто измислица на голямото ми въображение.
-Да, нова съм, преместих се тук преди два дни. - отварнах аз все още гледайки стичащата се вода. Бях нервна, а аз обикновено не се изнервях, всъщност бях много спокоен човек. Какво ставаше с мен ?
- Проучих града преди да се преместя тук Деймън, тези нападения са се случвали и преди, през 1864 година, а след това всичко е спряло, но най-интересното поне за мен е, че по онова време хората са вярвали, че вампирите съществуват. Салваторе са сред основателите на града и съм сигурна, че има нещо, което криете от хората, но аз искам да разбера и няма да се откажа докато някой не ми каже какво става тук...

Заглавие: Re: Стария водопад Пет Апр 13, 2012 9:46 pm

Малката беше прекалено...любопитна и аз смятах да задоволя любопитството й.Щом искаше да знае истината щях да й я кажа.Не ми костваше много.И без това тук нямаше жива душа,освен мен и нея и дори и да пищеше и бягаше като обезумяла много ама много лесно щях да я настигна.
-Знаеш ли,красавице...ще задоволя любопитството ти.
Намигнах й като коленичих и я хванах за ръцете докато и тя не застана в същото положение.
За миг затворих очи,а в момента в който ги отворих вече се бяха променили,леко отворих устните си и снежно-белите ми зъбки се показаха от олигофренската ми усмивка.
Беше ми лесно отново да се трансформирам в човек,тъй като нищо освен самия мен не беше предизвикало преобразяването ми.
-Мисля,че това ти е напълно достатъчно.Свободна си да бягаш,крещиш..каквото там ще правиш.
Подсмихнах се и зачаках реакцията й.

Очите ми се разшириха от изумление, очите му се бяха променили, а вените под очите му изпъкнали, а в следващия миг отново изглеждаше нормално. Това беше странно беше невъзможно, никай човек не можеше да направи подобно нещо. Това сигурно беше поредният ми откачен сън и всеки момент щях да бъда събудена от досадния звук на алармата. Доснах лицето му с ръката си, а след това се одръпнах и бърза се изправих.
- Какво беше това? Как е възможно? Какъв си ти? Какво става в този откачен град подяволите? - започнах да задавам много въпроси, всичко в ума ми беше объркано. Въздъхнах и седнах до него, нямаше да спечеля нищo ако продължавах да се държа сякаш съм видяла призрак. Придърпах краката си по-близо до тялото и ги обгърнах с ръцете си.
- Какво стана Деймън? - попитах толкова тихо, че едва ли ме беше чул, беше почти невъзможно да ме чуе.

Да,да,да...нормална реакция,изплаши се,но друго ме учуди.Върна се,а не избяга както един нормален човек би направил.
Подсмихнах се и я погледнах добронамерено.Не смятах да се заяждам с нея или да я "плаша" още.Така беше..бях чудовище,от което всички се плашеха,но бях свикнал с това,така че не обръщах особено внимание.
-Аз съм вампир.
Присвих рамене и продължих да говоря за да не побягне на някъде.
-Спокойно,няма да те нараня.Просто искаше да знаеш истината и ти я казвам и..показвам.
Подсмихнах се и отново погледнах момичето.
-Между другото..учудваш ме.Всеки нормален човек би побягнал,а ти остана.Защо?
Попитах и изражението ми от небрежно стана строго и погледът ми отново прикова очите й.Но наистина ми беше интересно...наистина ли не я беше страх или само се правеше на безстрашна?Можех лесно да разбера,но не ми се ровеше в главата й.

Заглавие: Re: Стария водопад Съб Апр 14, 2012 9:11 am

Добре, значи освен демоните, които бяха убили родителите ми съществуваха и вампири, а следователно би трябвало да съществуват и върколаци, ангили, вещици, духове и хибриди. Всичко това беше доста объркано и просто можех да го усмисля веднага, щеше да ми трябва време да проумея, че всички същества, които като дете мислех за реални наистина съществуват.
- Не се страхувам Деймън, не си първото свръхестествено същество, което виждам, просто се изненадах, защото досега бях срещала само демони.. - свих ръмене и го погледнах. Нямаше смисъл да го лъжа, защото вероятно и той имаше онази глупава дарба да чете мисли и можеше да си рови в главата ми, когато поиска .
- Как ставате такива, имам предвид някога били ли сте хора или сте се родили с така? Какви способности имаш освен свръхскоростта? - отново го заливах с въпроси, но пък след като ми се отдава възможност да разбера повече не бих я пропиляла. Ако всички вампири бяха красиви като него щях да се задържа в града за доста дълго време. "Подяволите Катрин не мисли за него по този начин, та той е вампир и може да отнеме нищожния ти човешки живот, когато си поиска! - досадния ми вътрешен глас веднага се обади, връщайки ме в релаността, където между мен и Деймън не можеше да има нищо.

Заглавие: Re: Стария водопад Съб Апр 14, 2012 9:31 am

Бас хващах,че си мисли,че сме жестоки изкормвачи,които н зачитаха човешкия живот.Е..така беше,но по-скоро това с изкормвачите се отнасяше за Стефан.Аз по-скоро не зачитах човешките животи,а и трябваше ли?!След толкова години ми бяха станали толкова жалки...а като се сещах,че и аз съм бил толкова жалък и заблуден ми се повръщаше.
Но пък..истината бе,че нея определено щях да я пощадя,трябваше да се благодари че е толкова красива и дори леко замайваше съзнанието ми.Не се срещаха толкова красиви момичета вече.Всички бяха изкуствени и..блах.
-Разбира се,че сме били хора преди това.
Засмях се на думите й,но вс епак тя нямаше как да го знае.
-Не ми се обяснява превръщането..прекалено е дълго и..болезнено.
Усмихнах се и отново се излегнах на тревата като сложих ръце под главата си.
-Дарбите ли?Хм...можем да четем мисли,да въздействаме на хората да правят и мислят това,което им кажем.Спокойно,няма да ти въздействам.-уверих я,защото бях сигурен,че си го е помислила на момента щом й казах,че можем да въздействаме.
-Оу и..да.Безсмъртни сме.
Казах самодоволно сякаш бях много щастлив от този факт.

Заглавие: Re: Стария водопад Съб Апр 14, 2012 9:50 am

Еха! Сигурно беше страхотно да си безсмъртен и да знаеш, че никога няма да умреш освен ако някой не те убие, ако изобщо имаше начин да убиеш вампир де. Дарбите също бяха страхотни, самата аз бих искала да мога да въздействам на хората да правят това, което аз пожелая. Надвесих се над него, заглеждайки се разсеяно в лицето му.
- Според мен вечният живот не е нещо хубаво, ти си безсмъртен, но хората, които обичаш не са, можеш да ги превърнеш във вампири, но не можеш да бъдеш сигурен, че след това няма да те намразят. Вие сте силни, красиви и имате вечнастта, нo сте празни отвътре Деймън, просто една красива обвивка зад която няма нищо... - думите се изплъзаваха от устните ми, преди дори да съм помислила дали трябваше да казвам всичко това. Но какъв беше смисалът да мълча, та нали всеки можеше свободно да изразява мнението си?

Заглавие: Re: Стария водопад Съб Апр 14, 2012 9:56 am

Леко се подразних на думите й.От къде на къде щеше да казва какви сме ние?!Та тя току-що разбираше за вампирите.Мразех някой да се прави,че знае много,само дето тя казваше истината.
Но как можех да й се ядосам?Щом се надвеси над мен можех да огледам по-добре чертите й.Беше адски красива..
Бавно прокарах пръсти по едната й буза и се усмихнах доволно.
-От къде си толкова сигурна,русокоске?
Попитах и приближих устните си до нейните на милиметри.Можеше да усети дъха ми.
-А до това,че сме красиви..хм,аз съм красив.
Подсмихнах се и отново се излегнах като впих погледа си в нейния.Сякаш ми харесваше да правя това...да флиртувам с нея.Имаше нещо,което ме привличаше.Не беше като другите момичета,беше смела.Не се страхуваше от мен,а това рядко се случваше някой да не се страхува от мен.Дори брат ми и Елена се страхуваха от мен.Е..все пак не беше видяла как пия човешка кръв,но имаше и време за това.

Това негово действие ме подразни, сякаш го правере нарочно, за да ме изкуши, но нямаше да бъде толкова лесно. Ако го бях целунала нямаше да е кой знае каква грешка, но бих изглеждала слаба, сякаш не мога да му устоя, а не беше така. Излегнах се до него заглеждайки се в небето, някой от облаците имаха странни форми, един от тях дори ми приличаше на сърце, а друг на бременна жена с количка.
- Ухапи ме!
Прошепнах тихо, но знаех, че ме е чул. Исках го, исках да разбера какво е усещането някой да пие от кръвта ти, а ти да си напълно безпомощен, неможещ да направиш нищо, за да го спреш. По някакъв странен начин това ми се виждаше вълнуващо...

Заглавие: Re: Стария водопад Съб Апр 14, 2012 2:01 pm

Ама това момиче ме изумяваше напълно!Да я ухапя?Това определено предизвика напиращият смях в мен да излезе.
-Да те ухапя?Ти чуваш ли се?
Попитах като отново се замсях подигравателно дори.Тя не се чуваше какво говори..искаше доброволно да пия от нея?Честно,..да не би да се беше дрогирала?
-Няма да те ухапя.
Заявих,поклащайки глава.
Точно в този миг телефонът ми извибрира.Кой ли пък щеше да се сети за мен..Извадих го от джоба си и видях че имам СМС от..Елена?!Странно...с месеци не ме беше търсила.Отворих СМС-а,който гласеше:
"Имам нужда от теб,веднага!Ела у дома!"
Какво по дяволите?!Да не би да беше станало нещо?!Но..защо изобщо ми пукаше?!И все пак..трябваше да отида.
-Беше ми приятно да си побъбрим..но трябва да вървя.
Изправих се и смигнах на момичето,поемайки по пътя.

» Стария кладенец
» Преди няколко дена..в стария парк..!!