Къщата до езерото,на 60 км от Мистик Фолс

Spoiler:

Взех най-необходимите неща.Банки с кръв,алкохол,одеала,храна и разни глупости за къмпинг.Излязохме от имението.Качихме се в колата,но още не бях казал на Елена къде отиваме,а тя не спираше да любопитства.
-Елена,довери ми се!Няма да те водя на края на света!
Погледнах я и й се усмихнах.Беше като малко дете,толкова любопитна и..сладка.Ъх..вече не бях сигурен дали е добра идея.Но вече пътувахме и нямаше връщане назад.Пък и..нямаше да стане нищо..различно.Всичко щеше да е спокойно и..нямаше да правя глупости.Просто щяхме да се забавляваме колкото и странно да звучеше.
След 30-40 мин пристигнахме пред къщата на езерото.Изгасих двигателя и я погледнах.
-Ето,тук те водя.-усмихнах се на една страна,а тя гледаше объркано
Слязох от колата и й отворих вратата като й помогнах да слезе.

Когато тръгнахме не спрях да любопитствам къде отиваме. Сигурно звучах хаотично, досадно, сигурно е бил на косъм да вземе дървен кол и да го забие право в сърцето ми, но любопитството ме изяждаше, гризеше всяка част от тялото ми и беше учудващо болезнено. Но той като цяло не обръщаше голямо внимание на любопитството ми или поне не се издаваше, което беше добре...мисля.
Погледа ми шареше през стъклото гледайки пътя, с цел да се опитам да позная къде ще ходим, но нищо не ми беше познато или поне не водеше към познато за мен място. Когато колата спря и той изключи двигателя, ме погледна и каза, че ме води тук. Погледа ми любопитно зашари из мястото наслаждавайки се на приятната гледка.
Когато ми отвори вратата и ми помогна да сляза се усмихнах леко и му кимнах в знак, на благодарност, а погледа ми отново обходи мястото на което бяхме.
- Тук е...прекрасно! - казах, като усмивката придобита от задоволство не слезе от устните ми.
- Какво е това място? - попитах и онзи дразнещ любопитен поглед, погледна право в очите му.

-Май никога няма да спреш да любопитстваш,а?-погледнах я като се засмях шеговито и ръката ми мина през кръста й,а когато се осъзнах моментално я дръпнах и се почесах по врата.
-Ъм..хъх.-засмях се неловко.За пръв път да ми е неловко..беше адски странно,но не обърнах внимание.
-Това място...ами това място си е лично мое.-засмях се-Но сега..е твое и мое.-усмихнах й се и отидох към багажника за да взема нещата като й хвърлих ключовете за да отключи.
Взех всичко необходимо от багажника и влязох вътре като оставих нещата в кухнята,а одеалата на дивана и отидох при нея.Беше се загледала през прозореца.Застанах ан милиметри зад гърба й и се усмихнах.
-Успокояващо е,нали?
Казах тихо до ухото й.

След като влязох в къщата единствената реакция която издадох бе леко ахване, откъсващо се измежду устните ми. Всичко вътре беше толкова...красиво. Въобще не приличаше на "супер тайна ергенска квартира". Беше някак си успокояващо, релаксиращо. Щом влязох сякаш всички онези помисли за кръв, убийства и вампиризъм се изпариха от съзнанието ми и в главата ми останаха само "пеенето на птички!?", да може би ако бяхме в "Снежанка и седемте джуджета''. Бях спряла да мисля дори и за лицемера Стефан, но май и аз започвах да се превръщам в лицемерка, точно като него, имайки предвид действията ми в къщата на Салваторе.
С бавни крачки се запътих към прозореца, а погледа ми се наслаждаваше на гледката зад него, дори не бях забелязала кога Деймън се бе 'промъкнал' зад мен.
- Успокояващо е, нали? - прошепна до ухото ми, а аз съвсем лекичко кимнах, като не отделих поглед от красивата гледка към езерото.
Обърнах се рязко с лице към него, съзнавайки че бяхме на някакви нищожни милиметри един от друг и направих стъпка на страни, избягвайки неловката близост, след което лек притеснен поглед се изписа на лицето ми и усетих как кръвта нахлува в бузите ми, придавайки им червен оттенък.
- Е..ъмм...какво ще правим? - казах изтривайки всяка черта на неудобство от лицето си, след което повдигнах леко вежда и се усмихнах.

Може би не бе очаквала точно това от мен...да е такава къща..сигурно очакваше нещо съвсем различно,но уви.Поне тук можех да намеря някакво"спокойствие" когато Стефан или който и да е ме бяха изнервили.Въпреки че май май бяхме скарани със спокойствието.
Не се бях усетил на какво "разстояние" сме,ако можеше така да се каже.Видях,че явно се притесни и лекичко се подсмихнах като казах малко по-ведро.
-Отиваме на поход.Времето е чудесно.-усмихнах й се и я погледнах подканващо
-Надявам се да не ти е хладно..ако не..ще измислим нещо.-усмихнах се.Мда..определено бих измислил нещо..да я прегърна например или пък ..ъх.Стига с тези мисли!Понякога чак се ядосвах на себе си..
Взех една раница с всичко необходимо и двамата излязохме от къщата като поехме по една пътечка,която водеше до върха на хълма в близост до езерото.Гледката определено беше красива и щеше да й хареса.Имахме късмет,че все още беше сутрин и слънцето нямаше скоро да се скрие.

Беше някак странно да се влачим така по пътечките имайки предвид, че сега и двамата бяхме вампири и можеше за няколко секунди да стигнем до мястото на 'похода'. Но някак си бе по - успокояващо да вървим с нормална човешка скорост, но и някак дразнещо имайки предвид, че ако поискахме можехме да се движим като обезумели. И да, ето че отново онези объркващи мисли за вампиризма нахлуваха в главата ми, но от друга страна не можех просто да си представя, че съм просто човек. Щеше да е тъпо, детинско и егоистично. Но пък хей, можех да се похваля, че изкарах последният си човешки бал нормално, ако под това се разбираше, че се запознах с истерясалата си вампирска двойничка или по - скоро аз бях нейна двойничка. Не че точно сега, тези формалности имаха някакво значение.
След още няколко минути мъчително влачене по пътечките стигнахме в близост до езерото, а гледката бе повече от невероятна. Слънчевите утринни лъчи се отразяваха в бистрата вода, определено нещо, което създаваше уютна и спокойна обстановка.
- Изненадваш ме. Не мислех, че си падаш точно по такива места. Мислех, че баровете са твоето местенце за усамотение. - подкачих го, след което се засмях шеговито, макар че за пореден път думите ми прозвучаха леко обвинително, не че се опитвах да го обвинявам. И ето отново последва тази обърквация.

Знаех,че можем да вървим мнооого по-бързо,но исках да се чувства колкото може повече..човек.Всъщност..какво ми ставаше?!Аз да бъда мил,грижовен и тн...това определено не бях аз.Елена ме караше да бъда много по-различен..Не знам дали Елена или чувствата ми към нея,но не биваше да показвам тази ми страна.Определено не трябваше да ме вижда слаб и..безсилен пред нея.
-Е да,те са другото ми място.-смигнах й и се излязгнах на тревата като се подпрях на лакти и оставих раницата до Елена.
-Вземи си нещо,ако желаеш.
Смигнах й и за миг затворих очи.Не знаех какво правя тук с нея,нито как щеше да завърши това пътуване.Дали щяхме да се върнем като приятели или скарани,а може би и нещо друго.Но ако продължавах да си затормозявам мозъка нищо нямаше да стане.
Можех да усетя и чуя колко объркана се чувства,което не ме навяваше на хубави мисли.Можеше да направи всичко.
Извадих от раницата една бутилка уиски и надигнах шишето като течността се разля в гърлото ми и отново усетих онзи леко изгарящ,приятен вкус.
Получи се малко неловко,тъй като никой не казваше нищо,не че знаех и какво да кажа.Просто си седях и наблюдавах гледката,но накрая я подканих.
-Няма ли да седнеш,не стой като наказана.
Подсмихнах се леко и я погледнах.

Извъртях леко очи, при тъпия му коментар. Но естествено, защо ли мислех, че Деймън можеше да бъде мил за повече от минута!? Не беше...ъъъ шит, това май не трябваше да ми минава през ума, дори и за миг. И сега какво, пак ли щях да мисля онези тъпи безсмислици!? Ъ дали не беше по - добре да загърбя изцяло старият си живот и да го почна по съвсем различен начин!? Въобще тези неща ставаха ли толкова лесно!? Или пък беше по - добре да загърбя всичко и да замина? Само аз, далеч от Мистик Фолс, като забравя за старата Елена Гилбърт и се превърна в съвсем различен човек. Дали нямаше да е по - добре? Да забравя изцяло досегашният си живот. Щеше да е толкова лесно, след като изключа чувствата си. Както и да е. Познавах се прекалено добре и знаех, че просто не ми стискаше да го направя.
- Мислех си за нещо по - добро от стоене на тревата наливайки се с алкохол! - казах повдигайки леко вежда към него, след това погледа ми се отмести към езерото и лека дяволита усмивка се изписа на лицето ми при нахлуването на онези детински мисли. Свалих коженото яке и потника, също и кецовете и дънките и скочих в езерото гмуркайки се, а след като излязох на повърхността се загледах в Деймън и се усмихнах.
- Е идваш ли или ще пропилееш хубавия ден с бутилка уиски в ръка!? - засмях се шеговито и отместих мократа коса от лицето си.

Сега пък какво против алкохола ми имаше...И без това нямаше да се напия,предполагам..
А да..точно това прави Елена..бъди мокра,по-бельо пред мен и аз ще си седя кротичко..Вече се чудех дали го прави нарочно..но..нее..тя не беше такава,или поне така смятах.
Подсмихнах се доволно като оставих бутилката на земята и се изправих като надигнах тениската си и след секунди беше на тревата.Разкопчах колана на дънките си,след това ципа и ги съблякох.Обувките,останах единствено по боксерки..и по дяволите какво правехме..но какво пък.Беше нещо..различно.
Навлязох във водата като не отделях поглед от нея,а след секунди бях на милиметри от устните й.
-Тук съм.
Прошепнах тихо и се усмихнах предоволно.Не можех да отрека,че гледката беше невероятна,да гледката на тялото й.Беше ми много интересно как ли щеше да приключи всичко това.
-Сутрешно къпане?
Повдигнах вежди и се подсмихнах.

Подсмихнах се леко, след което кимнах прехапвайки съвсем лекичко долната си устна и още една усмивка разтегли устните ми. Повдигнах леко вежди след което отново увеличих дистанцията и разстоятнието между нас, ако въобще можеше да се каже, че имаше такова. Не исках да повторя онази глупост случила се в стаята му, а знаех че щеше да стане така ако не се отдръпна. Сякаш вампирските ми инстинки крещяха да го направя, но някак си знаех че ще приличам на някаква задръстена тийнейджъка, да не говорим че щях отново да съм лицемерна и двулична ако го направех. Но по дяволите, не знам защо...но ми се искаше. Толкова ли бях долна и жалка. Може би варианта да загърбя старата Елена беше тъп. Ето какъв беше резултатът от него. Миналата Елена може би нямаше изобщо да си помисли да целуне Деймън, оо не тя щеше да го мрази дъъълго време. Нямаше да остави Стефан и по - дяволите нямаше да целуне за втори път Деймън, а в момента точно това правех. За секунда отново се върнах в предишното положение, на милиметри от него, обвих ръце около врата му и долепих устни до неговите целувайки го стастно.
- Просто ме спри...защото по някаква причина, това не ми се струва толкова грешно! - казах след като отделих устни от неговите.

Ъъъ..добре.Това,което стана..не я целунах първи.Не можех да го асимилирам още.Елена да ме целуне...дали трябваше да съм щастлив или не?Но пък..устните й..погледът ми беше само там.Обхождаше ги отново и отново като дъхът ми ги погърделичкваше.
-Знаеш ли..чувствам се виновен за едно нещо.За желанието ми.
Покалтих леко глава и я погледнах като обхванах лицето й с ръце.
-Но..ако ще се чувствам виновен за нещо,нека бъде точно за това.
След думите си нежно впих устните си в нейните като я притиснах към тялото си и еднара ми ръка се зарови в косите й.Целувката се задълбочаваше,езичетата ни се боричкаха,а устните ни не се отделяха и за миг.
Може би не беше правилно,но ако щях да изпитвам вина за нещо бих предпочел да е за това.

Очуди ме. Не мислех, че щеше да отвърне на целувката ми, даже напротив, очаквах още една лекция как сме само приятели и не е редно, а може би си я заслужавах, но точно в момента не ми пукаше особено. А и не чувствах, че върша нещо нередно, даже обратното чувствах го по - правилно от колкото всъщност изглеждаше, макар че ако трябва да съм честна, въобще не изглеждаше така.
Ръцете ми от врата му се спуснаха към мускулестото му тяло, изучавайки всяка една една извивка, всяко едно мускулче, докато езичето ми страстно се заиграваше с неговото.
- Вината...лесно се живее с нея. - казах леко задъхано между целувките и на лицето ми се изписа дяволита усмивка, след което отново впих жадно устни в неговите.

Хъх..не знаеше какво е да живееш с вина 150 години,но както и да е.Тази вина...щеше да е сладка вина.Знаех че е момичето ан брат ми и всички други глупости,но точно сега исках да я целувам и да не спирам.
Взех я ан ръце като излязохме на брега и я оставих да легне на дрехите ми,които лежаха на тревата.Оставих я внимателно като бях над нея и нежно прокарах пръсти по лицето й.Беше толкова нежна и крехка.За пръв път от доста години суетих онова топло чувство в корема щом я погледнах в очите.
Отместих един кичур коса,спускащ се пред лицето й и нежно целунах врата й като бавно се изкачвах към устните й.Бяха като...като шоколадови.Толкова сладки и опияняващи.Не можех да се отделя от тях.
Ръцете ми зиучваха извивките на тялото й,а допирът на пръстите й по гърба ми леко ме гъделичкаше.
Забравих за всичко,единственото нещо в ума ми беше Елена.

Пръстите ми нежно започнаха да обхождат мускулестия му гръб, оставяйки лек гъделичкащ ефект, а устните ми се спуснаха към врата му. Не знаех, защо изпитваше такава вина, аз ... не изпитвах... нищо. Освен настоящата възбуда. Вече не бях момичето на брат му, вече не исках да чувам за брат му. Господи, след като си го помислих.. мдам мисля, че започвах да се държа като малка разглезена кучка. Може би трябваше да спрем до тук, но по дяволите никога не ми пукаше какво мислеха останалите за мен. Сега ли трябваше да започне да ми пука!? Ъъ не! Едната ми ръка се спусна на долу по тялото му, хващайки ластика на боксерките му.
- Ако искаш... ще спрем до тук. - казах отделяйки устни от врата му и го погледнах в очите, а в следващият миг свалих боксерките му захвърляйки ги някъде на тревата.

По дяволите...всяка нейна целувка ме възбуждаше все повече,колкото по-настоятелна беше,възбудата се увеличаваше.
Повдигнах я лекичко като с едната си ръка откопчах сутиена й и го захвърлих някъде.Ах това тяло.
Бавно прокарах езика си по улея между гърдите й и щом стигнах до устните й лекичко захапах долната й устна и тихо казах:
-Определено не искам да спираме.
След думите си впих жадно устни в нейните като ръцете ми бавно слизаха по коремчето й и след секунди бикините й ги нямаше.
Малко странно място за правене на секс,но пък не ме бъркаше.Единствената ми мисъл беше Елена и колко силно я желая.
Едната ми ръка се спусна по тялото й и стигна до интимните й части като нежно прокарах пръстите си и не спирах да я целувам.Мигът,в който и двамата щяхме да сме готови за следващата стъпка определено наближаваше.
Спуснах устните си по врата й като с език внимателно обходих гърдите й,а след това отново се върнах на устните й.

Един лек стон на сладост се откъсна измежду устните ми, щом прокара ръка по интимните ми части и гърба ми леко се изви на горе, а след това жадно впих устни в неговите, а целувката беше страстна, груба и настоятелна. По дяволите какво изобщо правех!? Аз и Деймън... мдам определено завършека на малката "почивка" щеше да е леко странен. Неудобен, неловък...но какво пък!? Щеше да си струва.
Устните ми се спусната към врата му, а ръцете ми мигновенно се озоваха върху мускулестите му и стегнати гърди, след което го избутах и след секунда, бях отгоре му, наблюдавайки реакциите му. Погледът ми се заби в неговия и лека усмивка се разтегли на устните ми, които миг по - късно отново се озоваха долепени с неговите, търсейки поредната целувка.

Щом застана отгоре ми се усмихнах предоволно.Тялото й беше невероятно,всяка част от нея,с всеки миг я исках все повече и повече.Но щяхме да почакаме още малко.Да..дори..дори не си го бях представял по простата причина,че мислех,че никога няма да се случи,но уви..случва се и беше повече от невероятно.
Искаше ми се да й кажа,че я обичам.Толкова го исках,но все пак все още не биваше.Може би за нея това беше просто секс,а за мен не.Не исках да изглеждам глупак в очите й,защото вероятно след това всичко щеше да е както преди.Да сме..приятели.
За миг просто се оставих на целувките и докосванията й като ръцете ми се бяха обвили около талията й и се наслаждавах на всичко,което прави.Беше като сън,който не исках да свършва.

По дяволите, защо всичко това се случваше!? Защо всичко това увеличаваше онези скапани пеперуди, които се бяха настанили в корема ми, още от преди да тръгнем!? И защо ги караше да пърхат толкова силно, че чак бяха болезнено неприятни? Господи винаги намесвах чувства във всичко, не можеше ли поне един път да бъда като онези безчувствени кучки, които искаха само...секс. Защо трябваше да съм от онези, които възлагаха прекалено много чувства на всичко случващо се? Е какво, просто щях да се преструвам сякаш нищо не бе станало, не беше уместно да му казвам, че изпитвам нещо към него... Дори не бях сигурна какво беше, но знаех, че беше силно и нямаше просто ей така да отслабне, особено след това което се случваше и това което предстоеше да се случи. И все пак, щях да се държа непукистично, като кучка, каквато вече се чувствах. Все едно не беше така, скарах се с единият Салваторе и веднага се мятах в леглото с другия или по - скоро... на тревата.
Оттърсих се от всичките си мисли, не исках да ги прочете... Не трябваше да ги чете. Просто продължих започнатото. Устните ми се разхождаха по тялото му, а езичето ми оставяше лека и влажна следа след себе си. Тялото ми се притисна още повече в неговото, ако въобще беше възможно и отново устните ми намериха неговите.

Честно казано..не исках да чета мислите й..можеха да не ми харесат,а сега не ми трябваше точно това.Сега се нуждаех от Елена и от устните й.Целувах я страстно,разкрепостено,но погледът ми ме издаваше.Не я гледах така,както гледах другите жени,с които спях.Гледах я по един определен начин,влюбен...и се надявах тя да не разбере,защото не знаех дали ще й се хареса.
Вече и двамата бяхме готови за следващата стъпка,желаех я повече от всичко в този момент.
Преобърнах я за част от секундата и тя се озова под мен.Нежно прокарах пръсти по лицето й и отместих един кичур,който се спускаше пред очите й,а в следващият миг проникнах в нея като заглуших стона,който напираше в гърлото й с целувка.

Отново се озовах "под него". Погледът ми се задържа върху неговия и лека усмивка се показа на лицето ми. Почти нищожна усмивка.. По дяволите трябваше да спра да се издавам. За него щеше да е само секс, защо и за мен не можеше да е така!? Толкова ли бях дефектна? Е трябваше да свиквам, все пак вече щях да живея, докато на някой не му хрумне да забие дървен кол между гърдите ми, пронизвайки сърцето ми. Макар, че защо се притеснявах толкова, с моя късмет, можеше да се случи всеки момент.
Проникването му в мен, заличи всички странични мисли. Съсредоточих се върху случващото се в момента. Глухото стенание, което напираше в гърлото ми бе заглушено от поредната пламенна и жадна целувка.
Ръцете ми се спуснаха към гърба му, оставяйки малки червени черти, причинени от ноктите. Възбудата между нас нарастваше значително, а с нея и желанието и тръпката, от факта къде по - точно се намирахме..и с кой. Имах чувството, че всичко...се беше усилило, след като бях вампир. Желанието, възбудата...усещането. Беше някак по - реално. Не можех да го опиша. Но определено ми харесваше.

Вече бях свикнал с овладяването на желанието,чувствата,но тя беше съвсем нова в това и знаех,че й е трудно,но и приятно.Сега можеше да усети всичко много по-истинско.По-реално,по-хубаво.
Плъзнах едната си ръка по едното й бедро,а другата зарових в косите й.Усещах как възбудата се покачваше и съвсем скоро,ако продължаваше да е така зъбките ми щяха да се появят,надявам се да не стане така.
Неусетно забързвах темпото като ръцете ми шареха по тялото й,а драскането на ноктите й по гърба ми ме възбуждаше все повече.Обичах я и това беше самата истина.Исках винаги да е до мен,не защото приличаше на Катрин по външен вид,това нямаше значение,а щото беше всичко от което имах нужда.Допълваше празнината,настанила се в мен от доооста години.И дори и да прочетеше мислите ми..вече не ми пукаше.Но предпочитах да й го кажа,пък каквото ще да става.
-Обичам те,Елена.
Прошепнах тихо в ухото й и я погледнах някак притеснено.

Един, видимо объркан поглед от моя страна, се втренчи в неговия, който беше ... като че ли притеснен. Това беше единствената реакция на която бях способна точно в момента. Бях като препариране не можех да отреагирам, поне не веднага. По дяволите сигурно пак се ровеше в мислите ми и бе разбрал за онези гадни пеперуди, които след думите му, започнаха да пърхат още по - силно и по - бързо и от преди.
Отдръпнах се съвсем малко от него, след което се повдигнах и се подпрях на лакти, а погледът ми не се отделяше от неговия. Както и да се държеше понякога, не би се подиграл с това!? Може би... Не знам, не знаех какво да мисля. И все пак, рано или късно щеше да се наложи да му кажа нали? Независимо дали неговото бе шега или не.
- Аз .. не .. не съм обедена дали си сериозен в думите си или просто ти е избило на шега и все пак мисля, че трябва да ти го кажа. Аз...също те.. обичам. - казах едва - едва след което подпрях главата си на тревата и закрих лицето си с длани.

Дори не можех да повярвам,че го казва..гледах я объркано,като че ли не й вярвах.Не защото мислех,че се шегува,а защото..никога не съм мислел,че ще ме обикне.Точно мен...та тя ме мразеше..
Отместих ръцете от лицето й и нежно прокарах пръсти по лицето й като се спуснаха по шията й.Бях по-нежен и внимателен от всякога,все едно това не бях аз.
-Не се шегувам,Елена.
Поклатих леко глава и се усмихнах лекичко,след което нежно допрях устните си до нейните и я целунах съвсем бавно,като едната ми ръка се спусна надолу по тялото й,а другата си бях опрял на земята.
След като каза тези думи сякаш чувствата ми отново се завърнаха и се почувствах..човек.Усещах топлина вътре в себе си,толкова приятна.

Той .. той не се шегуваше?! Той .. говореше сериозно? Защо не можех и не исках да повярвам? Може би бях свикнала с онзи Деймън, който претендирах, че мразя, преди време. Може би, защото бях свикнала с арогантното му държание от преди, но той се промени, или просто като вампир го виждах в съвсем друга светлина. Знае ли човек.
Лека миловидна и доволна усмивка се изписа на лицето ми, след което отвърнах на целувката му, като обвих ръце около врата му. Миг по - късно отново бях отгоре му, а устните ми заслизаха към врата и тялото му.

-Обичам те..обичам те..обичам те..-шепнех тихо при всяка целувка.Имах нужда да го кажа 1000 пъти и пак нямаше да ми омръзне.Промених се..адски много.Тя ме променяше..с нея се държах като..като човек,въпреки че сега тя беше вампир.
Устните ми оставяха парещи следи по кожата й като отново проникнах в нея като се усмихнах самодоволно.
Но се чудех кога ли цялата тази розова история ще приключи,но сега не исках да си развалям настроението с това.Сега исках просто да й се насладя колкото мога.
Забързвах темпото все повече като усещах,че краят ще дойде скоро,а не исках.Чувството беше невероятно.

» Мистик Фолс,къщата на сем. Гилбърт.,преди няколко дни.
» Кой да е Мис Мистик Фолс?
» Мистър Мистик Фолс
» Мистик Фолс 1864
» Мистик Фолс - след 3 дни