Маями, пред няколко месеца

И сега идва въпроса "Кой вампир би отишъл на плаж?", а ето го и съвсем простичкия отговор - Никой!
Но на хибридите нищо не им пречи да се разхождат под палещото слънце на плажовете в Маями. Е, едва ли бих хванал тен, но пък кой би изпуснал възможността да види толкова много прекрасни тела на едно място. Освен това замаяни от слънцето повечето момичета ти падаха в ръцете като зряла круша.
Това беше вампирският рай, мамка му. Приближих се бавно към една красива блондинка, която си лежеше съвсем спокойно върху горещия фин пясък.
- Госпожице... искате ли да ви подосаждам? - попитах с най-чаровната си усмивка.

Ооо Маями.Това си беше направо Рая.лежах на плажа по цял ден и се наслаждавах.Докато лежах на хавлията си някакво момче до мен и ме попита дали искам да ми подосажда.Погледнах го и се засмях леко.
-Имаш позволението ми..-усмихнах се и подадох ръка за да се здрависаме.Определено беше секси.
-Аз съм Ема.-казах и зачаках да чуя неговото име.Хората се забавляваха и лудееха наоколо.Отметнах леко косата си и сложих слънчевите си очила.Бая се бях изръсила за тях.Все пак беше Маями.Трябваше да изглеждам добре.

Изглеждаше просто зашеметяващо, спокойно можеше да сложи в джоба си всички жени на този плаж. Човек просто не може да откъсне поглед от нея. А, ключовата дума - човек!
- Приятно ми е красавице, Тайлър Локууд - на твоите услуги.
Поех изящната й ръка с дълги и тънки пръсти, които се изгубиха в грамадната ми лапа. Като я погледнах ми изглеждаше толкова крехка, но въпреки това много секси.
- Мога ли да попитам кой е оставил толкова красива дама сама на плажа?
Гаджето й трябваше да се притеснява, че някой може да му я отмъкне под носа.

И на мен ми беше определено приятно.Изправих се в седнало положение и го огледах.Момчето определено си го биваше,а и какво можеше да прави в Маями освен да свали някоя и друга маца.
-Ми никой не ме оставял.Сама съм.-усмихнах се.Бях сингъл от доста време.и честно не беше толкова зле колкото казваха всички.Можеш да излизаш с когото си поискаш или да правиш каквото си искаш.И нямаше никакви правила.
-Ами ти?Никое момиче ли не е откраднало сърцето ти?-попитах го.

Вероятно си нямаше и представа какви добри идеи ми даваха мислите й, но още повече не знаеше, че знам какво си мисли изобщо. Предпочитах да си остане така.
- Значи една млада и красива жена е сама в Маями? На лов за мъже, предполагам? - погледнах я изпитателно.
Седнах срещу нея, пренебрегвайки гледката на океан и слънце.
- Никое момиче не е успяло да открадне сърцето ми, но определено ти заслужаваш да ти го подаря. - усмихнах й се бегло.
Повечето жени се разтапяха от тези думи, но тя не изглеждаше да се впечатлява от такива неща.

Опитваше се да ме впечатли.Това му го признавам.Засмях се леко на отговора му и казах:
-Хайде.Да отидем да се изкъпя.-станах и се затичах към водата.Обърнах се да видя дали Тайлър.Когато стигнах се гмурнах и изплувах няколко метра по-навътре.
Беше ми определено забавни.Отидох до Тайлър и казах:
-Позна..На лов за мъже съм.Затова съм тук.-засмях се и му намигнах.Тайлър определено заслужаваше вниманието ми.

Доста умело флиртуваше, съвсем леко, за да опипа почвата и вероятно после щеше да удари неочаквано. Като онези плодови коктейлчета, сладко е, но след десетия вече усещаш краката си умекнали.
- Добре, да отидем да те изкъпем. - намигнах й игриво.
Последвах я във водата и определено не мислех как ще се намокря... представях си как ще изглежда тялото й с хилядите капчици, които приличат на малки кристалчета. Вероятно гледката щеше да е убийствена.
- Значи можеш да ме уловиш.
И двамата бяхме на лов, но за различни неща... и да, моя лов започваше по тъмно.

Приближих се към него,а устните ни бяха на сантиметри.Хванах го за ръката и го придърпах към мен.
-Стига си стоял на едно място.-засмях се и се гмурнах отново.Този път изплувах зад него.Оправих косата си и казах:
-Знам че го искаш...-повиках го при себе си,а аз стоях на същото място чакайки го.Водата беше топла и приятна.Днес определено беше горещ ден.Имаше толкова много хора че едва си чувах мислите,но именно това беше забавното.Да си сред хора.

На дъх разстояние един от друг, тя изглеждаше дори по красива от преди секунда. Мислех, че ще действа, но явно обичаше игричките, толкова по-добре - щях да я оставя да се позабавлява.
Във водата тя беше изящна като змиорка, само да се обърнеш и е изчезнала на някъде. Освен това перфектно отгатваше желанията ми. Гмурнах се, за да отидох при нея и я докоснах съвсем леко.
- Да си напрвим състезание. - предложих съвсем спонтанно. - Ако ме победиш ще ти изпълня едно желание...

Условието ми хареса.Определено щях да загубя.
-Но,ако ти биеш аз ще ти изпълня едно желание.-засмях се.Двамата се подготвихме и след около 10 секунди заплувахме към близката шамандура.Естествено аз не исках да бия.Мразех да побеждавам,затова щях да го оставя да победи.Нарочно забавих темпото и го наблюдавах как наближаваше шамандурата.
-Еее би ме.Казвай какво да бъде.-усмихнах се детински и го погледнах.

- Съгласен! - отвърнах с лека усмивка.
Отначало плувахме заедно, рамо до рамо и в един момент Ема изостана леко. Бегло усещах, че може би се опитва да ме остави да бия. Е, надявам се да си спомняше, че тя ще изпълнява желанието ми.
Върнах се при нея и плъзнах ръка по рамото й.
- Е, изчакай... удоволствието е в изненадата. - усмихнах се дяволито.

Определено беше разбрал за плана ми,но все едно.Отвърнах на усмивката му и тръгнах да излизам от водата.Стигаше ми толкова киснене.Когато излязох легнах на хавлията.Направих място на Тайлър и казах:
-Ще се присъединиш ли ?-присвих леко очи и сложих слънчевите си очила.
Знаех че трябва да му изпълня едно желание,но само да знаех какво е предварително.Засмях се на ум и го докоснах леко по ръката.
-Явно доста тренираш?Това е хубаво.-усмихнах се.

Навярно приличах ако не на голямото й кученце, то поне на бодигард, който я следва плътно като залечен за нея. А като гледам на плажа имаше прекалено много хора, но никой дори не забелязваше случващото се.
- Иска ли питане, красавице?
Вероятно неведението я хвърляше в страшни размисли. Беше ми адски интересно какво си мисли, че ще я накарам да направи.
- Да, тичам и...
Олеле, замалко да кажа някоя глупост и да издам глупавото съществуване на свръхестествен свят, в който еднорози си тичат из гората, гонени от вампири например.
- Знаеш ли, ти изглеждаш страхотно и без да тренираш.

Той се настани до мен.Тръгна казва нещо,но се спря.Усмихнах се и го погледнах.Тогава ми направи комплимент.Беше доста мило момче.
-Ти си добро момче Тайлър.И определено знаеш как да свалиш едно момиче-засмях се и и легнах.Разроших косата си с ръка и направих глупава физиономия.Слънцето печеше,хората си правеха кефа.Всичко беше перфектно.Обърнах леко главата си и забелязах близкото барче.
-Имам идея.Искаш ли да пийнем по нещо?-посочих бара и се усмихнах мило.Станах ,сгънах хавлията и прибрах нещата си в гигантската чанта,която бях взела.

Добро момче? Дам, вероятно не преценяваше много добре хората... или с други думи, имаше и по-добри момчета от мен. Но лошите момчета подлудяват красивите момичета като нея.
- Разбира се... стига да не ми дадеш да нося тази красива розова чанта. - подсмихнах се весело.
С най-сексапилно момиче на плажа се запътихме към близкия бар, където няколко от плажуващите се опитваха да избягат от жегата.
- Какво ще обича госпожицата. - попитах с лека усмивка.

-Хах няма спокойно.Пък и розовото не е твоят цвят.-засмях се леко.Настанихме се на бара и той ме попита какво ще желая.Трудно решение.Единственото което знаех е че искам коктейл.Огледах хората какво пиеха и казах:
-Една Маргарита.-усмихнах се и сложих чантата на стола до мен.Кръстосах крака и го погледнах.Маями беше готино място,но не ставаше за по-дълго установяване.Скоро трябваше да избера накъде да тръгна.Някой нов град.Оказа се готиното да обикаляш насам-натам и аз Америка.Готини градове и още по-готини момчета.

Погледнах настоятелно мързеливият барман, който отгоре на всичкото седеше и оглеждаше Ема.
- Маргарита за дамата и Куба либре.
Той се стресна и бързичко припна да приготвя коктейлите. Поклатих глава и върнах вниманието си отново на красивото момиче пред мен.
- Е, Ем... разкажи ми за плановете си, след Маями накъде. Или имаш намерение да останеш тук.
Въпреки че имаше деликатна кожа, можеше да има желание да остане тук, където е жега почти 365 дни в годината.

Тайлър доста поизплаши бармана.Забавна гледка.
-Ами не знам.Все още не съм решила.Но със сигурност няма да остана тук.Много е горещо-засмях се.Барманът донесе питиетата ни и ми се усмихна.Отпих от питието си и въздъхнах.Откога не бях пила Маргарита.Беше любимата ми напитка.
-Ти откъде си Тайлър?-попитах любопитно.
отпих отново и се облегнах леко назад.

п.п Съжалявам че е толкова късо.

Цялото заведение се огласяше от приятна екзотична музика, но я чух едва сега!? Явно бях посветил вниманието си единствено на Ема, което рядко ми се случваше. А още по-странното беше, че наистина слушах, това което ми казва.
- Има много градове, които си заслужават посещението. И най-важното - не можеш да се опечеш като кифличка.
Взех чашата си и отпих от кафеникавата си напитка. Чух въпроса на Ема, но незнайно защо не отговорих веднага.
- Мистик Фолс, ами ти?
Съвсем обикновено градче, което не звучеше зашеметяващо като Маями или Ню Йорк, но пък имаше красива природа и там цареше завидно спокойствие. Като се изключат някои случаи.

-Сигурно е приятно местенце.-усмихнах се и отпих от питието си.Беше толкова топло че можех да си препека филийка.Отпих отново и оставих чашата на бара.не исках да си мисли че съм някаква алкохоличка.
-Аз съм от Ел Ей.-между Ел Ей и Маями май нямаше никаква разлика.И на двете места беше горещо и имаше плажове.Но ако трябваше да избирам между двете със сигурно бих избрала Маями.Толкова неща се бяха случили в родният ми дом,че не исках да се връщам там никога повече.Дори не исках и да мисля за това.
огледах се,а хората играеха на плажен волейбол и се забавляваха като малки деца.Усмихнах се и фокусирах вниманието си върху Тайлър.

Вдигнах рамене.
- Ако обичаш природата и спокойствието, да, ще ти се стори приятно местенце.
Можех да й разкажа още много, но предпочитах да се огранича дотук.. освен ако не прояви интерес. А и кой не иска да е в родния си град там, където си растял и си падал по улиците, където си учил… и така нататък.
- И няма ли да се върнеш в Ел Ей? – попитах леко учуден.
Все пак казваха, че където и да ходиш винаги се връщаш у дома, а дали е вярно е отделен въпрос.

-Ами не мисля че ще се върна.-усмихнах се леко и се заиграх с един кичур от косата си.Не исках да мисля за това точно сега.Отпих отново и го попитах :
-Е,май трябва да ти изпълня едно желание.Какво е ?-погледнах го и присвих леко очи.Бях си доста любопитно момиче,но никога не врях носа където не ми е работа.Много мразех да се забърквам в неприятности,но те постоянно ме преследваха.Чаках с нетърпение какво ще поиска.Толкова много неща ми минаваха в главата в момента,че май нямаше смисъл да ги споделям.

Това ме заинтригува, защо младо и красиво момиче не би се върнало в града на ангелите?
- Защо, какво се е случило там? - попитах любопитно, но навреме се усетих. - Съжалявам, може и да не отговаряш ако искаш.
Оу, да, желанието. Бях забравил за това... Гледах я изпитателно няколко минути, а след това казах :
- Знаеш ли, струваш ми се свястно момиче, така че.. засега просто искам да ми правиш компания докато си в този град, става ли?
Можех да я накарам да ми изпълни още поне хиляда желания само с един поглед, но нека да не ставаме алчни. А и както казах, тя изглеждаше свястна.

Чудех се дали да му кажа.Една част от мен не искаше,но друга искаше.Когато взех решение го погледнах и казах:
-Амм ами избягах от приемното си семейство.От години сменям приемните семейства,но наскоро реших да избягам и го направих.И ето ме тук.-усмихнах се леко.Не исках да го натоварвам с глупавите си драми.Исках да ни е весело и приятно.
-Ще се радвам да ти правя компания.-казах и се изчервих леко.Тайлър се оказа наистина свястно момче.

Наистина се чувствах поласкан оттова, че ми довери толкова лична информация за себе си. Но точно това исках, всичко да се гради на доверие, независимо дали след това просто ще останем приятели или ще се получи нещо повече.
- Ако искаш можеш да дойдеш с мен в Мистик Фолс.
Какво спонтанно решение само, но ако искаше да дойде щях да я взема под крилото си, не че имаше нужда. Изглеждаше силна по характер, така че би се оправя страхотно и сама.
- Аз също се радвам. - усмихнах й се.

» Имението на Локууд, преди 2 месеца, Съвета на Основателите.
» Мистик Фолс,къщата на сем. Гилбърт.,преди няколко дни.
» Честити 2 месеца на форума!
» Преди няколко дена..
» Преди няколко дена..в стария парк..!!