Масово РП

Преди около 2 часа бях разбрала, че Елена организира парти в къщата си, напоследък не общувах много с нея както и с всички останали... странно беше, че прави парти точно сега... та нали скоро я превърнаха във вампир, доколкото познавах старата Елена, тя изобщо не би била щастлива.. никога не е искала да е вампир... въпреки, че преди малко бях научила за купона веднага си намерих една къса черна рокля, облякох я, обух си едни мои любими високи обувки, сложих си бижута и седнах на столчето пред тоалетката ми, за да се гримирам, тогава видях, че остава доста време и реших да си изправя косата.. след като тя беше къдрава, наистина отнемаше мнооого време.. след това си сложих очна линия, спирала и червило, взех си чантата и ключовете за колата и тръгнах... докато пътувах натам се чудех дали Дийн няма да закъснее.,. макар, че бях научила малко късно за партито, бързо си намерих кавалер.. исках пак да се сприятеля с него.. Много ми липсваше през 1та година, в която го нямаше.. дали прие поканата ми, защото искаше или просто, за да не си помисля, че ме мрази...
***
Когато стигнах паркирах колата, слязох и отидох до вратата.. чуваше се музика и гласове, реших, че няма нужда да звъня на звънеца и направи влязох.. оу наистина имаше доста хора... дълго време обикалях докато видя кавалера си, но най-накрая го намери, тръгнах към него с усмивка и му казах:
- Дийн...

Дийн Уинчестър написа:

Стоях вкъщи и играех на една игра,когато телефона ми звънна. Беше Скарлет. Искаше да й бъда кавалер на някакво парти. Съгласих се,а след това се приготвих за партито.
Наистина много се радвах,че щях да отида на това парти с нея,а и все пак щеше да ми помогне да стана малко по - популярен,понеже през последните няколко години бях станал тотален загубеняк и много рядко някой разговаряше с мен.
Скарлет ми беше казала мястото,където щеше да се намира мястото,затова запалих колата си и потеглих. След малко се озовах пред обикновенна къща. Паркирах,а след това влязох вътре, оглеждайки се за Скарлет. накрая тя ме намери.
- Здравей. - казах аз и взех напитки от мясата с напитки. - Радвам се да те видя. - усмихнах се.

Когато се прижих той ме поздрави, взе напитки и ми каза, че се радва да ме види.. не знам дали да вярвам на това..толкова съм объркана.. но сега не ми се мислеше за това.. надявах се да не се напия.. и на това парти, защото започвах да говороя доста глупости.. всъщност повечето от които истина, но все пак...
- Е Дийн, от кога не сме се виждали, какво става с теб?

Елена Гилбърт. написа:

След като Деймън събра нещата тръгнахме обратно към Мистик Фолс, като докато бяхме в колата изпратих съобщение до всичките от телефонният ми указател, че ще има парти в къщата ми в 19:00 вечерта. Достатъчно време, за да се прибем, преоблечем и да приготвя къщата, като я запася с достатъчно алкохол и подредя малко. След около 40 минути бяхме, пред къщата на Гилбърт. Влязохме, а аз прерових всички шкафове докато открия всичките тайни запаси от отлежало уиски и бърбън на Аларик, които бе скътал из къщата за един от онези депресиращи моменти в които напоследък често изпадаше.
Наредих множеството бутилки на масата в хола, подредих къщата, за да бъде всичко первектно. Тук - таме украсих и когато сметнах, че всичко беше идеално, се качих до стаята си, обличайки някаква тъмна рокля, бели токчета. Изправих косата си и сложих някакъв лек грим и само час по - късно бях отново долу при Деймън.
- Е как изглеждам? Прекалено...? Или изобщо...? - притесних се и прехапах долната си устна, само миг по - късно на вратата се звънна и побързах да отворя, а не след дълго започнаха да пристигат и още хора.

След като се уверих,че съм взел всичко тръгнахме към Мистик Фолс.Елена искаше да организира купон-окей.Мен не ме бъркаше,въпреки че беше малко странно за нея.Тя не си падаше особено по купоните.Но явно това щеше да е новата..по-забавна Елена.Леко се подсмихнах.
След около 40 минути бяхме в къщата й.Помогнах й да намерим всичкият алкохол,който беше скрил Рик.После сигурно щеше да иска да ми забие кол в сърцето,ноо..какво да се прави.
Изчаках я долу в хола на дивана,докато се приготви като си сипах чаша с бърбън и просто се бях загледал на някъде,когато чух гласа й.Обърнах се към нея и..още малко устата ми щеше да падне.
-Перфектна си!-казах доволно като се изправих,обвих ръце около талията й и я целунах игриво,но точно в този момент на вратата се позвъни и започнаха да прииждат хора.Надявах се да не видя Стефан тук,камо ли Катрин,но защо ли имах лошо предчувствие..
Все познати лице..усмихвах се на всички и най-спокойно си пиех питието като бях прегърнал Елена през кръста.

Елена Гилбърт. написа:

Деймън ме бе прегърнал през кръста и се усмихваше на всеки минаващ покрай нас. Добре, сериозно цялата тази промяна в него беше някак странна.Може би беше за добре, е нямаше как иначе. Е и аз се промянах...от частни и постепенно, но в него беше някак ... рязко. Не че не ми харесваше. Обичах този Деймън, макар че бих го обичала дори и да се държи както преди, арогантно...и т.н.
След като се отдръпнах от прегръдката погледа ми плъзна към чашата му с бърбън и осъзнах, че в себе си нямах чаша. А какво празнество е, ако домакинът е трезвен!? Отидох до малката масичка с алкохола, като си налях уиски в една стъклена чаша и отпих от прогарящата течност, като се върнах при Деймън.
- Ъм...сега се сетих...пратих смс до всички в списъка ми с абонати, включително и Стефан. - прехапах леко устната си в знак на притеснение, но знаех, че не беше толкова глупав да дойде, иначе сама щях забия дървен кол право в сърцето му.
- Но не ми се вярва да дойде. Дори той не е толкова глупав, за да се вясне тук, след изминалата нощ... - казах отново, като за пореден път прехапах долната си устна.

Изчаках я да си вземе питие и щом се върна каза,че е пратила смс и на Стефан,което не ми допадна,но явно беше без да иска.
-Е,спокойно.И да дойде,бързо ще изхвърчи от къщата.
Намигнах й и отново я придърпах към себе си.Не исках да се отделям от нея.Дори сред приятелите й не чувствах,че е в безопасност.А и сега тя беше вампир..
Засега нямаше и следа от Стефан и се надявах и да няма.Защото тогава не знаех как ще се контролирам и какви щяха да са последствията.
-Ако искаш върви да си поговориш с някой,аз няма да избягам.
Подкачих я и нежно я целунах.

Елена Гилбърт. написа:

С Деймън влязохме в стаята ми, след което той каза, че ако не се чувствам комфортно, можем да изгоним гостите. Поклатих леко глава, след което се усмихнах съвсем лекичко.
- Какви домакини ще сме, ако изгоним гостите, още преди да сме започнали?! - повдигнах вежда, след което повдигнах и раменете си съвсем небрежно, правейки някаква странна физиономия. Миг по - късно го притиснах до стената, след което долепих устни до неговите, а езика ми страстно се заигра с неговия. Макар, че и това не беше особено възпитано нали!? Не трябваше да оставяме гостите сами долу, докато ние се забавляваме горе. Отдръпнах се от него, след което се усмихнах дяволито и отместих косата която бе застанала пред лицето ми.

Както беше спокойна и невинна така ме притисна до стената и ме целуна доста игриво.Хм..палавница.Не бях виждал Елена в такава светлина,но определено ми харесваше.
-Хм..знаеш ли колко си палава?-изръмжах като с бавни крачки се отправях към нея,а в следващият миг бях върху нея на леглото и разхождах дъха си по кожата й.
-И тази рокля..адски си секси.-казах доволно и една.мръснишка усмивка се появи на лицето ми,в следващият миг я целувах страстно като езичетата ни се боричкаха.Леко захапах долната й устна и прокарах език по горната.
-Но..хм..права си.Не е възпитано..
Казах някак натъжено и нежно целунах врата й.

Знаех си,че ще направи така.Е,разбира се..кой можеше без устните ми.Хахаха,ставах много надут вече,но пък си беше истина.
Пръстите на едната ми ръка палаво пропълзяха по бедрото й като се настаниха под роклята й като я надигнаха нагоре.
-Нали знаеш,че някой може да влезе и..и всъщност не ми пука.-усмихнах се доволно и целунах страстно устните й като устните ми слизаха надолу по врата и деколтето й.Но все пак реших да не я събличам,нито да късам роклята й както обичах да правя.Жалко щеше да е.Е на мен би ми дошло прекрасно,но все пак не можеше да оставим къщата така,а и току-виж Стефан се беше вяснал..
-Много те обичам и..
Отново я целунах.
-Не мога да се отделя от устните ти..-продължих целувката..
-Но трябва..-казах натъжено и преплетохме отново езичетата си.

Елена Гилбърт. написа:

Усмихнах се съвсем лекичко, след което отново долепих устните си до неговите и езичето ми палаво се заигра с неговото. Но беше прав, не трябва, поне не точно в момента. Кой знаеше, от кой край щеше да изкочи Стефан, вероятно с Катрин под ръка. Не че ме засягаше с кой е, не бяхме заедно, вече бях с Деймън, обичах него...и по - дяволите, защо се убеждавах така сякаш не бях сигурна в чувствата и мислите си!? Не, бях сигурна. Бях повече от сигурна бях убедена.
Прокарах нежно ръка по бузата му, след което надигнах лекичко главата си, за да го целуна нежно и кратко, но отново се излегнах, а погледа ми се заби в празното пространство.
- Е ще слизаме ли долу? - попитах, повдигайки веждата си, след което се изправих и пооправих роклята и косата си, като най - спокойно го изчаках с някаква чаровна усмивка на устата.

Ах..как наистина не исках да се отделям от сочните й устни.Целунах я още един път нежно и старателно,а след това се изправих като закопчах горното копче на ризата си.Ах тази палавница,дори не бях разбрал кога го е откопчала.
Застанах срещу нея и обвих ръце около талията й и отново я целунах.
-Ако не спра да те целувам сега после определено няма да мога да спра за дълго време.-засмях се и тя ме хвана под ръка.Излязохме от стаята й с усмивки на лица.Беше адски забавна.Тъкмо когато слизахме по стълбите я целунах по бузата,а след това погледът ми падна на Стефан и..Катрин?!
-Елена..май имаме компания..
Казах досадно като ги посочих с поглед,но не свалих усмивката от лицето си.Не исках да разберат,че ми е неприятно да са тук.Просто трябваше да мислят,че не ми пука.