Масово РП

Елена Гилбърт. написа:

Погледа ми проследи неговия, виждайки Стефан и Катрин. Леко извъртях очи, но веднага върнах щастливата и мила усмивка върху устните си.
- Е явно някои хора не разбират понятието срам и определено не притежават това качество. - измърморих тихичко, по - скоро на себе си. Когато стигнахме до всекидневната, взех едно шише бърбън като налях в две от стъклените чаши за уиски, и отново се върнах при Деймън.
- Ще имаме нужда от това, щом ще сме цяла вечер в компанията на Стефан и Катрин. - казах подавайки едната чаша към Дей и направих някаква недоволна физиономия, след което изпих съдържанието на чашата си на екс.

Гледах Елена и някак си..не я разбирах.Ясно..искаше да се напие,да забрави,но..това не беше тя.Вярно,че беше вампир,но се съмнявах,че не иска да говори със Стефан.Все пак го обичаше.
-Хей..
Казах като оставих чашата й на масата и хванах лицето й с ръце.
-Ако искаш..говори със Стефан.Аз нямам против..
Присвих рамене и й се усмихнах,а след това я прегърнах.
-Аз няма да рискувам да говоря с него,защото най-вероятно разговорът ще завърши с изхвърлен Стефан през прозореца.-леко се засмях и отново я погледнах като леко отместих косата й анзад.

Прехапах устната си, за да сдържа смеха си и успях...естествено. Да говоря със Стефан!? По - скоро щях да забивам трески в кожата му цял ден и да го заливам с върбинка, докато не ми омръзне или докато не умре от колкото да проведа нормален човешки разговор с него. Все пак заради него вече не бях човек.
- Да говоря със Стефан!? - повдигнах едната си вежда. - Ти може и да нямаш против, но аз...определено имам. Не искам дори да го виждам камо ли да говоря с него. - казах присвивайки рамене и една лека усмивка се изписа на лицето ми.
- Но ако ти имаш за какво да говориш с Катрин, давай! - отново повдигнах рамене, след което го целунах по бузата и си взех отново чашата, от масата до мен и отпих солидна глътка от нея.
[/quote]

До една степен бях доволен,че няма да говори с неяго,не че я ревнувах,но просто бях по-спокоен.
-Аз с Катрин?Хахах..нем.Няма какво да й кажа,тя си знае че е кучка..-присвих рамене и се засмях.
Налях си чаша с уиски и с Елена се настанихме на дивана в хола като не спирах да си играя с косата й и да й се усмихвам.А да не говорим,че едвам се сдържах да не я целуна.Все пак..тук пред всички..но от кога ми пукаше?!
Ръката ми се плъзна зад гърба й,а с другата леко придържах брадичката й,в следващия миг долепих устните си до нейните и я целунах страстно.Не ме интересуваше,че го правя пред Катрин,Стефан или който и да е било.
-Много си красива.-прошепнах след целувката и забелязах,че Стефан ни зяпа.Кимнах му с една самодоволна усмивка.

Реших да видя как ще реагира,ако се държах кретенски както преди.Направих някаква физиономия и казах отвеяно:
-Танцувай си сама..или с любимия ти Стефан.Кой знае..може след танца да се възбуди и да се изч*кате горе.Обещавам,че няма да подслушвам.
Намигнах й,а при физиономията й се засмях,изправих се и й се усмихнах мило.
-Шегувам се де.Просто ми стана интересно как ще реагираш и дали още искаш да съм предишния Деймън?-попитах като леко повдигнах веждите си.Обвих ръце около талията й като не отделях поглед от очите й.Нямах против да потанцуваме,но щеше да стане след като ми отговори.

Дете? Аз? Доста е странно да ти го каже някой, които е с векове по-млад от теб, но Стефан имаше право, наистина бях като дете. Дете, което иска вскичко да става на неговото и прави всичко възможно, за да постигне целите си. Усмихнах се на Стефан и го целунах .
- Искаш ли да поговорим с Деймън и Елена?- попитах аз и погледнах към тях.

Катрин Пиърс написа:

Дете? Аз? Доста е странно да ти го каже някой, които е с векове по-млад от теб, но Стефан имаше право, наистина бях като дете. Дете, което иска вскичко да става на неговото и прави всичко възможно, за да постигне целите си. Усмихнах се на Стефан и го целунах .
- Искаш ли да поговорим с Деймън и Елена?- попитах аз и погледнах към тях.

- Кат лично ,аз не искам да говоря с тях ,може би отново ще се скараме - казах и аз и леко я погалих полицето,не искахда стават отново драми и скандали..Просто всичко това ми идваше вече в повече и незнаех ,дали няма да се побъркан накрая.. След последните 2 години ,се оказа че не съм обичал правилното момиче отново,че винаги съм искал онова уж мъртво момиче ,което изведнъж се завърна в живота ми и отново беше моя..А аз самия накрая осъзнах ,че съм искал имено това

Стефан Салваторе написа:

Катрин Пиърс написа:

Дете? Аз? Доста е странно да ти го каже някой, които е с векове по-млад от теб, но Стефан имаше право, наистина бях като дете. Дете, което иска вскичко да става на неговото и прави всичко възможно, за да постигне целите си. Усмихнах се на Стефан и го целунах .
- Искаш ли да поговорим с Деймън и Елена?- попитах аз и погледнах към тях.

- Кат лично ,аз не искам да говоря с тях ,може би отново ще се скараме - казах и аз и леко я погалих полицето,не искахда стават отново драми и скандали..Просто всичко това ми идваше вече в повече и незнаех ,дали няма да се побъркан накрая.. След последните 2 години ,се оказа че не съм обичал правилното момиче отново,че винаги съм искал онова уж мъртво момиче ,което изведнъж се завърна в живота ми и отново беше моя..А аз самия накрая осъзнах ,че съм искал имено това

Въздъхнах, щеше да е много забавно да си поговорим с тях и да ядосаме наивната Елена, но той не искаше.
- Добре, щом така искаш... - усмихнах му се и го целунах. Исках да говоря с Деймън, но щях да се примиря, защото не исках отново да се карам със Стефан, просто нямаше смисъл. Освен това трябваше да забравя Деймън, а щеше да стане най-лесно ако стоя далеч от него.
- Искаш ли да танцуваме?

- Защо не - казах и аз , а след това се поклоних нежно пред нея и подадох ръката си напред , а тя сложи нейната ,придърпах я леко към себе си и я притиснах към себе си, а след това я целунах нежно по бузата
- Виж Кат ,ако искаш да поговориш с Деймън,върви нямам против .Стига да стоиш далеч от леглото му - прошепнах аз на ухото и , а след това я отръпнах от себе си завъртайки я , а после я прегърнах отново

Елена Гилбърт. написа:

Направих някаква глупава физиономия след което погледа ми се озлоби и извъртях досадно очи. Защо ли си помислих, че наистина се беше "променил". Трябваше да се досетя, никой не се променяше така изведнъж.
- Шегувам се де. Просто ми стана интересно как ще реагираш и дали още искаш да съм предишния Деймън? - каза той, като повдигна вежди и обви ръце около талията ми. Дланите ми за секунда се озоваха върху ръцете му като ги смъкнаха надолу. Погледа ми не се отдели от неговия, а с това и тъпата физиономия си намери постоянно място на лицето ми.
- Обичам и предишния и настоящия Деймън, не е нужно да реагираш така, за да ме "изпиташ". Нямам нищо със Стефан, никога не съм го обичала истински, бях привлечена от него, но не съм го обичала. - казах троснато, след което отново седнах на дивана и скръстих ръце пред гърдите си, а от страни приличах на някакво малко разглезено и недоволно детенце, но не ми пукаше особено.

Упс..май прекалих..защо никога не се усещах?!Аз исках просто да се пошегувам.Знаех,че не обича Стефан,беше само шега..
Седнах до нея като хванах ръцете й и я накрах да ме погледне.
-Хей..беше само шега.Не се сърди.Обещавам,че няма да го правя повече.-говорех като някое дете в 1ви клас,което казва ан другарчето си,че вече няма да прави така,но бях напълно сериозен.Не исках Елена да се сърди или да я обидя с нещо.
-Хайде..не се сърди.-погледнах я миличко и я целунах по бузата

Катрин Пиърс написа:

Стефан Салваторе написа:

Катрин Пиърс написа:

Стефан Салваторе написа:

- Защо не - казах и аз , а след това се поклоних нежно пред нея и подадох ръката си напред , а тя сложи нейната ,придърпах я леко към себе си и я притиснах към себе си, а след това я целунах нежно по бузата
- Виж Кат ,ако искаш да поговориш с Деймън,върви нямам против .Стига да стоиш далеч от леглото му - прошепнах аз на ухото и , а след това я отръпнах от себе си завъртайки я , а после я прегърнах отново

Подяволите трябваше ли да споменава това за леглото? Всъщност последният път, когато спах с Деймън бе в къщата им и Стефан бе там. Да, доста неловко се получи тогава. Усмихнах се фалшиво.
- Не, не искам да говоря с него... - прошепнах в ухото му. - И ще стоя далеч от леглого му. Обещавам! - намигнах му. Сега, когато Стефан не беше човек нямаше да ми е толкова лесно да го излъжа както преди, но мисля че успях.

Нещо не ми даваше да и се доверя напълно както преди. Исках но не можех нещо в мен крещеше
"Недей Стефан" а колкото и не исках да го слушам го чувах,колкото и да исках да изключа всичките си чувства любовта ме правеше слаб както винаги
- Катрин недей да обещаваш неща ,който не си сигорна ,че ще изпълниш - казах и аз а след това я целунах
- Защото след това можеш да си изпатиш..Не забравяй ,добрия и милия Стефан изчезна след онази нощ - казах и аз на няколко сантиметра от устните й

Да, добрият Стефан бе изчезнал, но той щеше да се върнe. Рано или късно тази игра на лошо момче щеше да приключи и той отново щеше да стане предишният. За пореден път се ровеше в мислите ми, това ме вбесяваше, но не можех да направя нищо. Подяволите мразя тази дарба .
- И какво Стефан? Какво ще направиш ? - попитах аз и прехапах долната си устна. Дори да се правеше на лош, старият Стефан се криеше някъде зад тази маска и никога не би наранил брат си, а вероятно и мен.

- Няма значение - казах и аз не исках да говорим за това ,нито за Деймън за никой,просто ми писваше вече от всичко това тук,не исках да става като в началото,аз ,Деймън и Катрин исках я само за себе си този път.Целунах я нежно а след това я погледнах в очите
- Виж може ли поне един -единстерн път да забравим за съществуването на Деймън, а и на Елена,просто не искам да мисля за тях вече - казах и аз и се усмихнах лекичко

Елена Гилбърт. написа:

Усетих как се озовахме върху меката материя на леглото и една предоволна усмивка се изписа на лицето ми, когато набра роклята ми нагоре. Устните ми жадно се впиха в тези на Деймън, а ръката ми се спусна към тялото, спирайки се на копчетата на ризата му, осъзнавайки че не ми се играеше да ги разкопчавам, за това плата на ризата му...изведнъж се скъса и някаква ангелска физиономия, съвсем миловидна, се настани на лицето ми.
- Опа...- казах прехапвайки долната си устна и усещайки как кръвта нахлува в бузите ми, придавайки им бледо червен оттенък.
Избутах Деймън така, че да съм върху него и отметнах косата си назад, а устните ми се долепиха до неговите, като езичето ми палаво се заигра с неговото.

-Ейй..-измрънках,но след това се усмихнах доволно,а погледът ми стана дяволит.Щом тя щеше да къса една от любимите ми ризи...аз можех да скъсам нейната рокля,която и без това ме изкушаваше.По-точно ме изкушаваше това,което се намираше под нея.
Стигнах с целувки до края на деколтето й и тогава хванах роклята й по средата й и я разкъсах.
-Упс..-направих мила физиономия,а след това намерих устните й за поредната страстна целувка.Ръцете ми шареха по перфектното й тяло.Определено имаше енергия,която трябва да изразходя..този път не бях толкова нежен както на езерото.Страстта,с която я целувах беше двойно по-голяма.

Катрин Пиърс написа:

Spoiler:

"Ох Стефан, това което искаш е прекалено трудно..." - помислих си аз. Знаех, че ще прочете мислите ми, но просто това вече не ме интересуваше .
- Добре Стефан до опитаме... - усмихнах му се и го целунах за пореден път. Погледа ми се спря на Деймън, той беше щастлив с Елена, те се обичаха . Защо подаволите не можех да спра да мисля за него? Отново погледнах към Стефан и се усмихнах.
- Този път сме само аз и ти...

- Да Кат този път само аз и ти - повторих аз след нея , а след това я целунах по блузата и я завъртях отново.. Огледах се повечето хора си тръгваха,за това се усмихнах на Кат спирайки танца, и поглеждайки я в очите
- Искаш ли да си ходим? - попитах я аз вобще не си направих труда да се оглеждам за Елена и Деймън,даже не ги потърсих с поглед докато чаках отговора на Кат..
- И какво искаш да правим - добавих точно преди да ми отговори

П.п. Сори ,че толкова кратко

Елена Гилбърт. написа:

Опитах да придобия някаква сърдита физиономия, но някак си предвид обстоятелствата, актьорската ми "игра" не беше особено успешна. Устните ми се разхождаха по тялото на Деймън, но бързо се върнаха върху неговите целувайки го страстно и грубо. Цялата онази нежност от езерото се беше изпарила и това определено ми харесваше.
Ръцете ми се спуснаха на долу към дънките му разкопчавайки копчето и ципа и смъквайки ги набързо от него.
- Виждаш ли колко съм миличка, аз поне няма да те оставя да слезеш долу по бельо! - направих миловидна физиономия, а устните ми се впиха в неговите, но не след дълго се спусната по врата му, оставяйки леки влажни следи.

-Миличка...в стаята ти сме.Ще можеш да се преоблечеш..-усмихнах се доволно и я целунах игриво и се усмихнах доволно.Това да съм с Елена беше като изживяната ми мечта..
Устните ми целуваха всяка част от тялото й а след секунди вече сутиенът й лежеше някъде на пода заедно с бикините й.Нещата се случваха доста по-бързо,но това някак си ми харесваше и дори ме възбуждаше повече.
-Искам те.
Прошепнах тихичко в ухото й като ръцете ми се заиграха с бюста й,а устните ми не се отделяха от врата й.