Преди една година - Мистик Фолс

Времето в Мистик Фолс бе толкова горещо, че бе принудило нещастното човешко същество, което седеше с бутилка силна алкохолна течност в ръка пред телевизора да се надигне от мястото си и да излезне навън. Макар, че навън беше още по - горещо, но това не я притесняваше особено, тъй като навън вече се мръкваше и се надяваше да захладнее, а и съвсем леко отнесеното и' заради алкохола съзнание, просто не я държеше на едно място.
Наметна някакви къси дънкови панталонки и тениска и излезе най - спокойно от къщата, насочвайки се пеш към средата на нищото. Естествено отново бе объркала посоката в която трябваше да тръгне, но за нейно щастие познаваше града като дланта на малката си ръка и шанса да се загуби беше минимален и все пак съществуваше де.
Целите и' определено бяха да стигне до обичайното и вече прекалено банално кътче на Мистик Фолс - "Мистик Грил", но след като най - случайно го пропусна Елена изпита някаква нотка на облекчение, но също така и нещо от вътре я загриза и искаше просто да надникне вътре и добре, че беше прекалено далеч от "целта" си защото определено любопитството и' надделяваше над облекчението.
Само половин час по - късно ходене пеша успя да се измори и да разбере, че всъщност вече наистина се намираше по средата на нищото. Някаква мрачна забутана и тясна уличка, която момичето оприличаваше точно като сцена на някой хорър филм. Оставаше само убиецът с брадва да изкочи от някъде и да я накълца на миниатюрни парченца, но това което следваше беше, че никой дори нямаше да забележи отсъствието и', което пък не беше толкова лошо, ако случайно решеше да се изнесе без предупреждение и да замине за някой друг щат.

Днес бе един съвсем обикновен горещ летен ден в Мистик Фолс. Блеър цял ден бе киснела вкъщи, размотавакйки се безделно от стая в стая. Когато слънцето започна да залязва и мракът бавно превземаше околността Блеър реши да излезе и да се забавлява. Не бе излизала от няколко дни и усещаше, че ако остане и ден още затворена в къщата си ще полудее, независимо, че беше вампир. Просто не я свърташе на едно място.
Блеър нахлузи тесни дънки и първото потниче, което видя, освежи се и излезе. Не знаеше къде точно да отиде и какво да прави. Но чувството, че вече не е заобиколена от стени и стигаше. Тя се размотаваше известно време по улиците, безцелно. Мислеше да отиде в някоя дискотека или пък бар и да се напие, но размисли. От отдавна бе тук и вече бе посещавала всички възможни места и то по няколко пъти. Затова просто реши да се разхожда по улиците и да се наслаждава на хладния въздух, защото през лятото той бе рядкост.
След известно време шляене напред-назад Блеър стигна някаква тъмна и запустяла уличка, която до сега не бе посещавала. Точно от това се нуждаеше! Ново и непосещавано до сега от нея място. Искаше да разгледа наоколо. И ако имаше късмет щеше да попадне на някоя заблудена душа, скитаща се наоколо. Блеър тръгна бавно по уличката като изучаваше всяко кътче от нея. Звукът от токчетата й отекваше наоколо като ехо. След като си помисли, че това място е скучно и нищо интересно няма да намери тук тя реши да си тръгне и отиде другаде. Но нечие туптящо сърце я накара да размисли. Звукът от циркулиращата, топла и сгряваща кръв, която би накарала всеки вампир да откачи. Човешката кръв. Забраненият елексир на живота..
Блеър усети дишане зад себе си и се обърна. Видя, че на двайсетина метра от нея върви някакво момиче. Беше момиче. Блеър се зачуди какво търси само момиче тук..

Естествено Елена не се и съмняваше, че онова чувство на некоординация ще надделее в нея в определен момент, но беше някак тъпо да се изгуби в родния си град, имайки на предвид, че познаваше всяко едно кътче от него или поне така си мислеше до преди броени минути. Сега единственият звук, който я разсейваше от мислите и' бе шумът на кецовете и', които от време на време се препъваха в някое камъче или краката и' се преплитаха, напирайки да се спъне и падне на земята, още един признак за това колко неориентирана и зле в координацията и равновесието беше. И все пак беше щастлива, че дори този малък и незначителен проблем като този, да намери земята в скоро време съществуваше иначе, щеше да мисли предимно за тъмната и мрачна уличка на която се намираше и която един вид, би я изкарала от релси, от нерви...до такава степен я плашеше и успяваше да и' изкара ангелите, че при всеки шум който не бе предизвикван от нея се оглеждаше.
С поредното оглеждане Елена успя да съзре някакъв силует в далечината, привидно женски, висок и строен. Момичето приличаше на не повече от двадесет години, дори и толкова и' бяха прекалено много. Може би осемнадесет или деветнадесет, но този женски силует, стоящ си така най - спокойно в далечината далеч не вдъхна доверие на човешкото същество, даже напротив, наплаши я още повече и момичето усети как дишането и' се учести. Просто знаеше прекалено много неща, които може би не трябваше да знае, идваше в повечко на един обикновен човек, да знае толкова плашещи неща за града в който се намираше, и точно тези въпросни неща я караха да се оглежда като бабичка пресичаща шосе без пешеходна пътека.
Брюнетката просто продължи назад, опитвайки се да се отдалечи от жената, която я зяпаше, карайки сърцето и' да затупти лудешки сякаш всеки момент щеше да си преправи път през гърдите и' и карайки дишането и' да се накъса до така степен, че да има вид сякаш не познаваше това название - въздух.
Но колкото толкова се опитваше да се отдалечи, все толкова се и' приближаваше...към края на улицата. Накрая попадна на една тухлена стена, а погледа и' се укокори. Чувстваше се като в някой филм на ужасите точно в момента, макар че може би нямаше особена причина за тази паника. Просто напоследък и' се бе насъбрало толкова много, карайки я да се паникьосва при всеки удобен момент.

Блеър стоеше съвсем неподвижно и наблюдаваше момичето. Скоро усети, че тя е забелязала присъствието й и усети как сърцето й започва да бие лудешки и дишането й се ускори. Вероятно беше адски странно да видиш някой, който те наблюдава с минути без да помръдне дори пръста си, стоейки като статуя. Момичето обърна крачка и започна бавно и надявайки се - незабелязано да върви назад, отдалечавайки се от нея. Разбира се Блеър осъзна, че момичето явно е наясно с.. хм.. нещата в Мистик Фолс. Беше умно да обърне крачка и да се маха оттук, но не особено да идва. Но на Блеър й бе скучно и това бе единствената възможност да се забавлява. Момичето се започна да засилва крачка, но скоро осъзна, че нещо е объркала пътя - стигна края на задънената уличка. Дишането й отново се зачести, а сърцето й заби лудешки, сякаш всеки миг щеше да разкъса плътта й и да изскочи навън. Момичето се обърна, надявайки се, че вече няма да има никой там. След като не успя да я види отново тя се поуспокои до известна степен. Разбира се Блеър бе скрита в сенките и се приближаваше до момичето съвсем незабелязано. Изчака минута-две през които сърцето на момичето бавно започна да забавя и накрая съвсем се успокои. Точно тогава със светкавична бързина Блеър излезе от сенките и застана зад нея. Момичето се обърна, сякаш усетила, че има някой зад нея. Тя се изпищя или поне се опита но писъкът заседна в гърлото й. Очите й се разшириха и тя пристъпи назад. Лек смях се откъсна от устните на Блеър.
- Едва ли съм толкова страшна.
Започна тя съвсем спокойно, а момичето все още я гледаше ококорено и изплашено. Следеше всяко едно нейно движение, а паниката в нея я побъркваше. Сигурно вече съжеляваше, че е дошла тук. Разбира се Блеър не бе някаква си ку*ка, която щеше да си играе с нея и накрая да я убие. Просто не беше точно такава. Имаше сърце, до известна степен.
Блеър погледна въпросително момичето, но то все още гледаше изплашено и не отрони и дума. Дишането на момичето се чуваше и дори не и трябваха вампирските й сетива, за да го усети.
- Еха, явно доста съм те уплашила. За твое облекчение аз не съм някакъв сериен убиец излязъл от някакъв хорър филм.
Засмя се леко при иронията в това изречение.

» Мистик Фолс 1864 година
» Публичния дом в Мистик Фолс преди два дни
» Мистик Фолс,преди 3 години
» Преди 207 години в покрайнините на Мистик Фолс.
» Мистик Фолс,къщата на сем. Гилбърт.,преди няколко дни.